Р Е Ш Е Н И Е
№ 32
02.01.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на втори декември през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена М.
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия М. гражданско дело № 2 584 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Г.. Й.. Т.., пълномощник: Д.. Б.. З.. –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника Д.И.Р., ЕГН: **********,***, че дължи на ищеца сумата от сумата от 168.73 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ - главница, представляваща неизплатени изискуеми задължения по партида с абонатен № 913612 за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Българово, общ. Бургас, ул. „.... по издадени фактури за периода от 26.09.2016г. до 27.11.2017г., с отчетен период по фактури от 24.08.2016г. до 20.11.2017г., и сумата от 22.39лв. /двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 27.10.2016г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2019г. до окончателното й изплащане.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са следните:
Ответникът Д.И.Р. е клиент на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД по силата на валидно възникнало и съществуващо правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. Ответникът притежава качеството потребител в отношенията с дружеството на основание чл.3 от Наредба №4 от 14.09.2004 година за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи за водоснабден обект, находящ се на адрес: гр. Българово, общ. Бургас, ул. „..... Ищецът излага, че представляваното от него дружество точно и добросъвестно е осъществявал непрекъснато водоподаване. Съгласно публично известните Общи условия на оператора е открита партида в базата данни с абонатен № .... Доставките са отчитани по електронен път, като са взети предвид количествата консумирана вода, изчислена по реда на чл.39, ал.5 от Наредбата. Като абонат ответникът следвало да заплаща потребените услуги в 30- дневен срок от датата на издаване на фактурата, съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия на дружеството. По издадени фактури в периода от 26.09.2016 година до 27.11.2017 година, за отчетен период от 24.08.2016 година до 20.11.2017 година, неплатените в срок задължения са в размер на 168,73 лева и произтичат от потребени ВиК услуги за доставена, отведена и пречистена вода. Върху тези суми ответникът дължи и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху стойността по издадените фактури от момента на падежа до датата на предявяване на исковата претенция в размер от 22,39 лева, начислена за периода от 27.10.2016 година до 25.01.2019 година, както и лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й плащане. При тези фактически твърдения ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Приложени са доказателства.
В преклузивния едномесечен срок от получаване на препис от исковата молба назначеният на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител на ответника – адвокат К., дава писмен отговор на предявения иск, в който излага доводи за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Счита, че не е установен точния размер на количеството вода, заплащане на която се претендира. В тази насока посочва, че е възможно претендираните количества вода да не са реално доставени, тъй като отчети на измервателните уреди не са правени в присъствието на ответника. В тази връзка са оспорени приложените по делото фактури и справки извлечение. По отношение на претенцията за лихва излага, че е акцесорна и изхода на спора по отношения на нея зависи от изхода на спора по главния иск. В писмения отговор от името на ответника е изразено становище по доказателствените искания на ищеца.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора отправя искане за уважаване на предявения иск.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат К., назначена на основание чл. 47 от ГПК, оспорва предявения иск и счита, че при постановяване на решението следва да бъде взет предвид факта, че имота е съсобствен и претенцията може да бъде уважена до размер, съответен на квотата в съсобствеността на представляваното от нея лице.
По приложимия материален и процесуален закона настоящият състав приема следното:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявените установителни искове са допустими, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед № 388 от 31.01.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 805 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, връчването й по реда на чл.47 от ГПК и указанията на съда до кредитора за предявяване на иск.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Видно от приетата по делото справка от Община Бургас, Дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ за имот, находящ се на адрес: град Българово, ул. „...., е образувана партида на шест наследника на И.. Д.. Р., починал на 21.04.2008 година, видно и от приложеното удостоверение за наследници. Като основание на което наследодателят е придобил правото на собственост е посочен Нотариален акт № 121 от 14.04.1974 година на районен съдия при Айтоски районен съд. Посочения нотариален акт също е приет като писмено доказателство по делото.
Всички наследници на И.. Д.. Р., починал на 21.04.2008 година, са негови деца и един от тях е ответника Д.И.Р..
Като писмено доказателство е приета справка извлечение от отчет с мобилно устройство за водомера, находящ се на посочения адрес с титуляр ответника, на чието име са издадени фактурите и той е посочен като клиент, съгласно съдържанието им. Отразено е, че водомера и видян и са записани показанията му. За задълженията са издадени приложените към исковата молба фактури, като сравнени показанията на устройството за съответния период съответстват на показанията за количествата вода, за които са издадени фактурите за съответните месеци. Не са начислени задължения за февруари, март и април 2017 година, тъй като няма разлика между старите и новите показания за този период.
От свидетелските показания на З.Г.П., която работи в ищцовото дружество и отчита водомерите в град Българово, се установява, че е имала редовно достъп до водомера. Отчитала го като използвала мобилно устройство чрез сканиране на баркода. По тази начин записвала показанията в устройството. Когато отсъствал ответника правела отчитането служебно, а когато бил там – по действителните показания. Свидетелката излага, че не е виждала ответника от 2017 година и знае, че е заминал за чужбина.
Предвид изложеното в справката, че водомера и видян и свидетелските показания настоящият състав приема, че задълженията са начислени за реални показания на водомера.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
Съгласно
чл. 3 Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, Потребители
на услугите В и К са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни вода. В същия смисъл е и
предходната редакция на тази норма.
В
случая се установява, че имота е съсобствен между шест наследника от една и
съща степен, поради което всеки един от тях притежава по 1/6 идеална част от
правото на собственост.
В
Общите условия на дружеството – ищец е предвидена възможност при смърт на
потребител и съответно наследяване на водоснабдения обект клиентският номер да
бъде записан на един от наследниците, в случай, че бъде представено постигнато
между тях споразумение. От събраните по делото доказателства пред настоящата
инстанция не се установява наличието на този правно релевантен факт. Поради
изложеното следва да се приеме, че отговорността на ответника за
индивидуализираните в исковата молба задължения следва да бъде ангажирана за
1/6 част. При това положение предявеният иск е доказан по основание. Не е
спорно по делото, че тези суми не са платени от ответната страна в полза на
ищеца. По изложените по - горе
съображения настоящият състав приема, че искът е доказан и по размер за главница от 28,12 лева и лихва и за
главница в размер на 28,12 лева и лихва в размер от 3,73 лева от 3,73 лева.
При
този изход от спора в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени по водене на делото, съответно на уважената част от иска.
Разноските,
направени по водене на делото са в общ размер както следва: 75 лева за държавни
такси, 300 лева за назначаване на особен представител и 100 лева юрисконсултско
възнаграждение по правилото на чл. 78, ал.8 от ГПК вр. чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ или задължение в общ размер от 475 лева. Ответникът
следва да плати сумата 79,17 лева на това основание.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът, който разглежда иска, предявен по реда
на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият
състав приема, че са дължими и съответна част от разноските, направени в
заповедното производство, които са присъдени в размер 75 лева, от които сумата 25
лева, представляваща платена по сметка на Бургаски районен съд държавна такса и
сумата 50 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Следва ответникът
да бъде осъден да плати сумата 12,50 лева, представляваща 1/6 част от сумата 75
лева на това основание.
По изложените съображения следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове следва да бъдат уважени частично и в тежест на ответника да бъдат възложени разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Д.И.Р., ЕГН: **********,***, че дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Г.. Й.. Т.., пълномощник: Д.. Б.. З.. –юрисконсулт, сумата 28,13 лева /двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/, представляваща главница за потребени услуги – доставена, отведена и пречистена вода по партида с абонатен № ... за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Българово, общ. Бургас, ул. „... по издадени фактури за периода от 26.09.2016г. до 27.11.2017г., с отчетен период по фактури от 24.08.2016г. до 20.11.2017г., и сумата от 3,73 лв. /три лева, седемдесет и три стотинки/, представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 27.10.2016г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 28,13 лева /двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/, считано от датата на подаване на заявлението – 30.01.2019г. до окончателното й изплащане, съответно на обема от правото на собственост, което притежава ответника по отношение на водоснабдения имот, плащане на които е разпоредено със Заповед № 388 от 31.01.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 805 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Г.. Й.. Т.., пълномощник: Д.. Б.. З.. –юрисконсулт, за приемане за установено по отношение на ответника Д.И.Р., ЕГН: **********,***, че дължи на ищеца сума в размер разликата между 28,13 лева /двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/ до пълния предявен размер на претенцията от 168.73 лв. /сто шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ - главница на като цена за потребени услуги – доставена, отведена и пречистена вода по партида с абонатен № ... за доставена, отведена и пречистена вода за имот, находящ се в гр. Българово, общ. Бургас, ул. „.... по издадени фактури за периода от 26.09.2016г. до 27.11.2017г., с отчетен период по фактури от 24.08.2016г. до 20.11.2017г., както и сума в размер разликата между 3,73 лв. /три лева, седемдесет и три стотинки/ и 22.39лв. /двадесет и два лева и тридесет и девет стотинки/ с основание мораторна лихва за забавено плащане на главницата, начислена за периода от 27.10.2016г. до 25.01.2019г., плащане на които е разпоредено със Заповед № 388 от 31.01.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 805 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година
ОСЪЖДА Д.И.Р., ЕГН: **********,***, да плати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Г.. Й.. Т.., сумата 79,17 лева /седемдесет и девет лева и седемнадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене на делото, и сумата 12,50 лева /дванадесет лева и петдесет стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство, съответно на уважената част от иска.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на Водоснабдяване и канализация” ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, кв. Победа, ул.„Ген. Владимир Вазов” №3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет.4, представлявано от Г.. Й.. Т.., за осъждане на Д.И.Р., ЕГН: **********,***, да плати разноски, направени по водене на настоящото дело и в производството по частно гражданско дело № 805 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година за разликата от присъдените размери до пълните предявени размери от 475 лева /четиристотин седемдесет и пет лева/ за исковото производство и сумата 75 лева /седемдесет и пет лева/ за заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: