№ 22916
гр. С., 14.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110140249 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на К. В. П. и Д. В. П. срещу „Т.С.“ ЕАД, с която са
предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, с които
се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника, при условията на
разделна отговорност (всеки ищец по 1/2 част от сумите), в качеството им на наследници на
В.В. П., починал на 14.04.2002 г. следните вземания, предмет на изпълнителен лист, издаден
на 14.12.2001 г. по гр. д. № 06261/2001 г. по описа на СРС, 78 състав, на основание чл. 237 и
чл. 242 - 249 ГПК (отм.), а именно: сумата от 2859,74 лв. - главница за топлинна енергия за
периода от м. 12.1997 г. до м. 07.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.10.2001 г. до окончателното плащане, сумата от 816,05 лв. - мораторна лихва върху
главницата до 10.09.2001 г., сумата от 73,52 лв. - разноски, за събирането на които суми е
образувано изпълнително дело № 20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на
КЧСИ.
Ищците твърдят, че на 08.04.2011 г. по молба на „Т.С.“ ЕАД срещу наследодателя им
било образувано изпълнително дело № 20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838
на КЧСИ въз основа на изпълнителен лист, издаден на 14.12.2001 г. по гр. д. № 06261/2001 г.
по описа на СРС, 78 състав, на основание чл. 237 и чл. 242 - 249 ГПК (отм.). Сочат, че върху
изпълнителния лист имало щемпел на държавен съдебен изпълнител, видно от който
изпълнително дело № 2002/2002 г. по описа на ДСИ 7/26 участък било прекратено съгласно
чл. 433, ал. 1 ГПК с протокол от 28.05.2010 г., като последното действие било от 12.03.2005 г.
Ищците твърдят, че вземанията по процесния изпълнителен лист са се погасили по давност.
Сочат, че съобразно ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС
погасителната давност е започнала да тече на 26.06.2015 г. и е изтекла на 26.06.2018 г., тъй
1
като приложима е кратката тригодишна погасителна давност с оглед характера на
задълженията – незаплатена топлинна енергия и лихва за забава, поради това, че
изпълнителният лист е издаден въз основа на несъдебно изпълнително основание - чл. 237 и
242 - 249 ГПК (отм.) и разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ГПК не намира приложение. Излагат
съображения, че подадените от взискателя бланкетни молби за извършване на изпълнителни
действия от 16.04.2020 г. и от 17.06.2025 г., вкл. наложените запори след това, не са годни да
прекъснат вече изтеклата погасителна давност. С оглед гореизложеното молят за уважаване
на предявените искове и за присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
предявените искове като неоснователни. Твърди, че по изпълнителното дело регулярно са
подавани молби за извършване на имуществено проучване и налагане на обезпечителни
мерки, включително на 16.04.2020 г. и 17.06.2025 г., предприемани са множество
изпълнителни действия, вкл. по възлагане на ЧСИ на основание чл. 18 ЗЧСИ, поради което
погасителната давност не е изтекла. Ответникът счита, че приложима в случая е
петгодишната погасителна давност, тъй като влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Позовава се на
тълкувателната практика на ВКС, че искането да бъде приложен определен изпълнителен
способ прекъсва давността. Излага твърдения, че съгласно Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, изменен с ДВ, бр. 34 от 09.04.2020 г., за срока от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече по силата на закона. Моли за
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Като доказателство по делото е приет препис от изпълнително дело №
20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ. Установява се, че на
14.12.2001 г. е издаден изпълнителен лист на основание чл. 237 и чл. 242 - 249 ГПК (отм.) по
гр. д. № 06261/2001 г. по описа на СРС, 78 състав, с който В.В. П., ЕГН **********, е осъден
да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 2859,74 лв. - главница за топлинна енергия за
периода от м. 12.1997 г. до м. 07.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 02.10.2001 г. до окончателното плащане, сумата от 816,05 лв. - мораторна лихва върху
главницата до 10.09.2001 г. на основание чл. 237, б. „з“ ГПК, във връзка с чл. 109, ал. 3 ЗЕЕЕ,
както и сумата в размер на 73,52 лв. – разноски на основание чл. 64, ал. 1 ГПК.
От приетото по делото Удостоверение за наследници от 30.06.2025 г., издадено от
Столична община, район „М.“ се установява, че В.В. П. е починал на 14.04.2002 г., като е
оставил за свои наследници по закон ищците в настоящото производство – Д. В. П., ЕГН
********** - дъщеря и К. В. П., ЕГН ********** – син.
Въз основа на молба от 08.04.2011 г. на „Т.С.“ ЕАД срещу В.В. П. е образувано
изпълнително дело № 20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ за
принудително събиране на сумите по изпълнителния лист, като в молбата изрично е
2
посочено, че са заплатени 1000 лв. Със същата молба на основание чл. 18 ЗЧСИ съдебният
изпълнител е овластен да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки,
да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнение.
Видно от отбелязването върху изпълнителния лист, за събиране на сумите по него е
било образувано предходно изпълнително дело № 2002/2002 г. по описа на ДСИ 7/26
участък, което е било прекратено на 28.05.2010 г.
На изпълнителния лист е отразено и плащане на сумата от 1000 лв. на 01.04.2011 г.
На 09.06.2011 г. са изпратени запорни съобщения за налагане на запор върху банкови
сметки, както и върху всички вещи, ценни книги и парични знаци в трезори и банкови
касетки, на длъжниците В.В. П., Д. В. П. и К. В. П. до множество банки (запорните
съобщения са получени на 10.06.2011 г.), за заплащане на главница в размер на 2859,74 лв.,
ведно със законната лихва от 02.10.2001 г., която до момента е 3589,09 лв., до окончателното
й изплащане, неолихвяема сума в размер на 648 лв., както и последващата се такса по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 659,46 лв. С писмо от 20.06.2011 г. от „Р. (България)“ ЕАД са
уведомили за налагане на запора по банковата сметка на Д. В. П., но че по същата няма
достатъчна наличност.
С молба от 16.04.2020 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал да бъде извършена справка
в РБСС за банковите сметки и сейфове на длъжника/длъжниците, както и да бъде наложен
запор върху откритите такива, да бъде извършена справка в НОИ за действащи трудови
договори на длъжника/длъжниците и съответно да бъде наложен запор върху трудовото
възнаграждение, както и да бъдат извършени опис и оценка на собствените на длъжниците
движими вещи с цел изнасянето им на публична продан.
С молба от 17.06.2025 г. взискателят „Т.С.“ ЕАД е поискал да бъде извършена справка
за новооткрити банкови сметки на длъжниците и за налагане на запор върху тях, както и да
бъде наложен запор върху получаваната от длъжника пенсия; поискано е и да бъдат
извършени опис и оценка на движимите вещи на длъжниците, с цел изнасянето им на
публична продан.
На 17.06.2025 г. е изпратено запорно съобщение до „Д.К. 06“ ООД за налагане на
запор върху трудовото възнаграждение на ищеца К. В. П. (като наследник на В.В. П.) за
заплащане на 1/2 част от следните суми: главница в размер на 2859,74 лв., ведно със
законната лихва от 02.10.2001 г., която до момента е 7900,21 лв., до окончателното й
изплащане, неолихвяема сума в размер на 434,65 лв., както и последващата се такса по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 1046,49 лв.
На същата дата е изпратено запорно съобщение до Агенция по вписванията за
налагане на запор върху дружествените дялове, притежавани от Д. В. П. в „Д.К. 06“ ООД, с
размер на дялово участие 2450 лв., равняващи се на 49 % от капитала, до размера на
дължимите суми, посочени по-горе.
С обезпечителна заповед от 16.07.2025 г. по гр. д. № 40249/2025 г. по описа на СРС,
48 състав, изпълнителното производство е спряно по реда на чл. 389 и сл. ГПК, до
3
приключване на настоящото производство с влязло в сила съдебно решение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, с които се иска да се признае за установено, че ищците не дължат на ответника, при
условията на разделна отговорност (всеки ищец по 1/2 част от сумите), в качеството им на
наследници на В.В. П., починал на 14.04.2002 г., следните вземания, предмет на
изпълнителен лист, издаден на 14.12.2001 г. по гр. д. № 06261/2001 г. по описа на СРС, 78
състав, на основание чл. 237 и чл. 242 - 249 ГПК (отм.), а именно: сумата от 2859,74 лв. -
главница за топлинна енергия за периода от м. 12.1997 г. до м. 07.2001 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 02.10.2001 г. до окончателното плащане, сумата от
816,05 лв. - мораторна лихва върху главницата до 10.09.2001 г., сумата от 73,52 лв. -
разноски, за събирането на които суми е образувано изпълнително дело № 20118380402358
по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ.
С доклада по делото съдът е дал неточна правна квалификация на исковете като
такива и по чл. 439 ГПК, а не само по чл. 124, ал. 1 ГПК, тъй като спорът е относно
съществуването на правото на принудително изпълнение по изпълнителен лист, издаден въз
основа на несъдебно изпълнително основание – решение № 88/08.01.2020 г. по т. д. №
2056/2018 г. по описа на ВКС, I т. о. В случая обаче, с оглед твърденията на ищците, които се
позовават на погасяване на вземанията по изпълнителния лист вследствие на нови
обстоятелства, настъпили след издаването му – изтекла погасителна давност, и при двете
правни квалификации на доказване подлежат едни и същи факти, без да се променя начинът
на разпределяне на доказателствената тежест в процеса, поради което съдът следва да се
произнесе по същество по основателността на исковете.
В тежест на ищците е да докажат наличието на правен интерес от исковата защита -
че срещу техния наследодател е издаден изпълнителен лист за процесните суми, въз основа
на несъдебно изпълнително основание, както и че след образуване на изпълнителното
производство е изтекъл законоустановеният срок, с който законът свързва погасяване на
вземанията по давност.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че за
периода от настъпване на изискуемостта на вземанията по изпълнителния лист до изтичане
на срока, с който законът свързва погасяване на вземанията по давност, са били налице
основания за спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
От материалите по изпълнителното дело и по-конкретно от отбелязването върху
изпълнителния лист е видно, че са погасени чрез плащане част от вземанията по него, за
които са предявени исковете, чрез които ищците се позовават на погасяване правото на
принудително изпълнение за тези суми по давност, а именно сумата от 1000 лв., заплатена
на 01.04.2011 г. Посочената сума е постъпила по сметка на взискателя – „Т.С.“ ЕАД, което
той изрично е посочил в молбата си за образуване на изпълнителното дело. С тази сума
4
съобразно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД са погасени сумите по изпълнителния лист както
следва (предвид че плащането е преди изпълнителното дело): 73,52 лв. – разноски, 816,05 лв.
– мораторна лихва до 10.09.2001 г., както и 110,43 лв. - част от законната лихва върху
главницата (която към датата на подаване на исковата молба на 11.07.2025 г. е в размер на
7905,78 лв., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор за
периода от 02.10.2001 г. до 11.07.2025 г., а към 17.06.2025 г. – датата на налагане на запорите
е в размер на 7900,21 лв.), като са останали незаплатени главница в размер на 2859,74 лв.,
ведно с част от законната лихва от 02.10.2001 г. до окончателното плащане, който остатък
към датата на подаване на исковата молба е в размер на 7795,35 лв. За заплатените суми
съдът приема, че за ищците не е налице правен интерес да търсят защита в настоящото
производство, отричайки правото на принудително изпълнение за погасените чрез плащане
вземания по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, съответно чл. 439 ГПК (в случай че твърдят, че
сумите са недължимо платени, редът за защита е чрез предявяване на осъдителен иск по чл.
55 ЗЗД). Следва да се посочи, че съдебният изпълнител не е имал основание да включва тези
суми и в поканата за доброволно изпълнение, при твърденията на взискателя за постъпилото
плащане. Ето защо в частта относно посочените суми производството следва да бъде
прекратено на основание чл. 130 ГПК. В останалата част исковете са допустими и подлежат
на разглеждане по същество.
От събраните писмени доказателства се установи, че процесните вземания са
удостоверени в изпълнителен лист от 14.12.2001 г., издаден срещу наследодателя на ищците
въз основа на несъдебно изпълнително основание по чл. 237, б. „з“ ГПК (отм.) – извлечение
от сметка съгласно чл. 109 ЗЕЕЕ (отм.).
При съобразяване с характера на производството по издаване на изпълнителен лист
въз основа на несъдебно изпълнително основание съдът приема, че определението по чл. 242
ГПК (отм.) се ползва с изпълнителна сила, но не и със сила на пресъдено нещо, в който
смисъл е и решение № 94/27.07.2010 г. по т. д. № 943/2009 г. по описа на ВКС, І т. о. Това е
така, защото с определението на съда по чл. 242 ГПК (отм.) се разпорежда издаване
на изпълнителен лист на заявеното от молителя основание, поради което характерът на
задължението не се променя. Вземането на кредитора произтича от несъдебно изпълнително
основание. Съществуването на вземането би могло да се оспорва, както досежно
действителността на основанието, така и относно погасяването му (чл. 250, чл. 252, чл.
254 ГПК – отм.). Правните последици на акта по чл. 242 ГПК (отм.) не се приравняват на
съдебно решение, постановено в исковия процес, поради което срокът на новата давност
по чл. 117, ал. 1 ЗЗД съвпада с давностния срок за погасяване на вземането, предмет на това
производство, като разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД не намира приложение (решение №
45/30.03.2017 г. по гр. д. № 61273/2016 г. по описа на ВКС, IV г. о., решение № 94/27.07.2010
г. по т. д. № 943/2009 г. по описа на ВКС, I т. о., решение № 42/26.02.2016 г. по гр. д. №
1812/2015 г. по описа на ВКС, IV г. о. и др.). В случая не се касае за заповед за изпълнение,
издадена по реда на чл. 410 или чл. 417 ГПК, чийто последици се приравняват на
последиците на влязло в сила съдебно решение, в какъвто смисъл са изложените от
5
ответника доводи. Не се излагат твърдения и не се представят доказателства и вземанията
по изпълнителния лист да са установени с влязло в сила съдебно решение. но основание
съдът приема, че пСъобразявайки изложеното, както и това, че задълженията на
потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия са такива за периодични
плащания по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от
време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на ищцовото
дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (така ТР №
3/18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. по описа на ОСГК на ВКС), приложима в случая е
тригодишната погасителна давност както за главницата, така и за лихвите и разноските.
При извършване на преценката погасени ли са по давност процесните вземания от
значение е не само изтичането на предвидения срок, но и бездействието на кредитора през
този период, което да има за последица погасяване на правото му за принудително събиране
на паричните притезания.
Според разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането
на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по
описа на ОСГТК на ВКС прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали
прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като примерно
и неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността, в т. ч.
насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н., до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
В тълкувателното решение е посочено, че относно давността в принудителното
изпълнение са неприложими правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, тъй като ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес,
но трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи
посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.
При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки
отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
6
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. Прието е също, че в гражданското право давността е правна
последица на бездействието, но ако кредиторът няма правна възможност да действа, давност
не тече. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът може да избере
дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен),
или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната
практика е трайно установено разбирането, че прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а
съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото
прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като актът има само декларативен,
а не конститутивен характер.
По делото се изясни, че въз основа на процесния изпълнителен лист срещу длъжника
по него и по молба на ответника от 08.04.2011 г. е било образувано изпълнително дело №
20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ. Действително, от
отбелязването върху изпълнителния лист се установява, че въз основа на същия е било
образувано и изпълнително дело № 2002/2002 г. по описа на ДСИ при СРС, 7/26 участък,
което е прекратено с постановление от 28.05.2010 г. В исковата си молба обаче ищците не
излагат твърдения, че погасителната давност е изтекла още преди образуване на
изпълнителното дело от 2011 г., а се позовават на настъпила такава след 2015 г.;
същевременно, по делото не е изискан, съответно не е приет препис от изпълнително дело
№ 2002/2002 г. по описа на ДСИ, 7/26 участък, като само въз основа на щемпела, положен на
изпълнителния лист, който е нечетлив, настоящият съдебен състав не би могъл да извърши
преценка дали към 2011 г. вземанията по изпълнителния лист са били погасени по давност
(каквито доводи се излагат в хода на устните състезания), съответно на коя точно дата е
настъпила по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, респ. чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК
(отм.) перемпция – за да се извърши и преценка кога е преустановен ефектът на чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД, което при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия
давностен срок - от деня на прекратяването на изпълнителното дело. Поради това, съдът
дължи произнасяне само по твърденията за изтекла погасителна давност след 26.06.2015 г.
Изпълнително дело № 20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ е
образувано на 08.04.2011 г. по молба на „Т.С.“ ЕАД. С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. №
3/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната давност не тече, докато
трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на
7
ОСГТК, ВКС. С новоприетото ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на
ОСГТК на ВКС, т. 3 също се даде разрешение, че по изпълнителните дела, образувани за
принудително събиране на вземания не е текла погасителна давност до обявяване на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Давността за тези
вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г., тъй като до посочената дата е обвързващо
тълкуването за спряла да тече давност на основание чл. 115, б. „ж“ ЗЗД, но само когато са
налице двете кумулативно посочени в ППBC № 3/18.11.1980 г. предпоставки: да е направено
пред държавен орган надлежно волеизявление за принудително осъществяване на вземане
и изпълнителното производство да е висящо. Когато преди 26.06.2015 г. е отпаднало второто
от посочените две условия, преустановява се и ефектът на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, което
при действието на ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. указва началото на новия давностен срок. В тези
случаи нова давност започва да тече от деня на прекратяването на изпълнителното дело, до
този момент се прилага чл. 115, ал. 1, б. „ж” ЗЗД, което тълкуване отпада едва с обявяване на
тълкувателното решение, с което постановлението е обявено за загубило сила.
В случая за период повече от 2 години, считано от налагането на запорите на
10.06.2011 г. (с получаване на запорните съобщения) не са искани и/или извършвани
изпълнителни действия, поради което изпълнителното дело се е прекратило по право на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 10.06.2013 г., т. е. преди 26.06.2015 г. Следователно,
приложимо е ΠΠBC № 3/18.11.1980 г. и новата давност е започнала да тече от 10.06.2013 г.
(без значение, че съдебният изпълнител не е постановил акт за прекратяване на
изпълнителното дело) и съответно е изтекла на 10.06.2016 г. След тази дата с молба от
16.04.2020 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху откритите банкови
сметки и трудови възнаграждения на длъжниците, евентуално да бъдат извършени опис и
оценка на движими вещи на длъжниците и да бъдат изнесени на публична продан. Въпреки
това обаче в периода от 10.06.2013 г., а и от 26.06.2015 г., до 16.04.2020 г. са изтекли повече
от три години, през които не са искани и/или извършвани изпълнителни действия,
включително няма данни за постъпвали суми по наложените запори, поради което
вземанията по изпълнителния лист са се погасили по давност още на 10.06.2016 г.
Последващите молби на взискателя от 16.04.2020 г. и от 17.05.2025 г. са ирелеватни за
прекъсването на погасителната давност, която е изтекла преди тяхното депозиране, поради
което и разясненията на ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк. д. № 2/2023 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, т. 3 са неприложими. Към датата на подаване на исковата молба – 11.07.2025 г.,
вземанията, предмет на изпълнителния лист от 14.12.2001 г., са погасени по давност, поради
което предявените от ищците искове в частта, която съдът прие за допустима, са основателни
и следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора разноските следва да бъдат възложени съобразно правилата
на чл. 78, ал. 1 и ал. 4 ГПК.
На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски за прекратената
част от делото, от който се претендира юрисконсултско възнаграждение. Същото съдът
8
определя в размер на общо 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 23 от
Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване на цената на исковете, предмета
на делото, фактическата и правната му сложност и извършените в хода на производството
процесуални действия от пълномощника на ответника, от който размер съразмерно на
прекратената част по исковете на ответника се дължи сумата от общо 23,72 лв., или всеки от
ищците дължи по 11,86 лв.
От ищците се претендират разноски в размер на по 500 лв. – адвокатско
възнаграждение съгласно договори за правна защита и съдействие от 11.07.2025 г. и
държавна такса в общ размер на 153,52 лв., от която 3,52 лв. такса за банков превод.
Ответникът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът с оглед
фактическата и правната сложност на спора, материалния интерес по делото, явяването на
процесуалните представители на ищците в открито съдебно заседание намира за
неоснователно. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно допустимата част от исковете на
всеки ищец следва да бъде присъдена сумата от 440 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените отрицателни установителни искове
с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че ищците К. В. П., ЕГН ********** и Д. В. П., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. С., ж. к. „М. 3“, бл. 370, вх. 1, ет. 10, ап. 60, не дължат на
ответника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
„К.С.“, ул. „Я. № 23Б, при условията на разделна отговорност (всеки ищец по 1/2 част от
сумата), в качеството им на наследници на В.В. П., починал на 14.04.2002 г., следните
вземания, предмет на изпълнителен лист, издаден на 14.12.2001 г. по гр. д. № 06261/2001 г.
по описа на СРС, 78 състав, на основание чл. 237 и чл. 242 - 249 ГПК (отм.), а именно:
сумата от 2859,74 лв. (1429,87 лв. всеки ищец) - главница за топлинна енергия за периода от
м. 12.1997 г. до м. 07.2001 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.10.2001 г. до окончателното плащане (която към датата на подаване на исковата молба е в
размер на 7795,35 лв.), за събирането на която сума е образувано изпълнително дело №
20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ, поради погасяване на правото
на принудително изпълнение с изтичането на тригодишна погасителна давност.
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба с вх. № 242703/11.07.2025 г.,
подадена от К. В. П., ЕГН ********** и Д. В. П., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. С.,
ж. к. „М. 3“, бл. 370, вх. 1, ет. 10, ап. 60, срещу ответника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С.“, ул. „Я. № 23Б, в частта по предявените
отрицателни установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за
установено, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение за следните
вземания, предмет на изпълнителен лист, издаден на 14.12.2001 г. по гр. д. № 06261/2001 г.
9
по описа на СРС, 78 състав, на основание чл. 237 и чл. 242 - 249 ГПК (отм.), а именно:
сумата от 816,05 лв. - мораторна лихва върху главницата до 10.09.2001 г., сумата от 73,52 лв.
– разноски по гр. д. № 06261/2001 г. по описа на СРС, 78 състав, и сумата от 110,43 лв. - част
от законната лихва върху главницата, за събирането на които суми е образувано
изпълнително дело № 20118380402358 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 на КЧСИ и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 40249/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, в
посочената част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „К.С.“, ул. „Я. № 23Б, да заплати на К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„М. 3“, бл. 370, вх. 1, ет. 10, ап. 60, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 440
лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „К.С.“, ул. „Я. № 23Б да заплати на Д. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М.
3“, бл. 370, вх. 1, ет. 10, ап. 60, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на 440 лв.,
разноски по делото.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 3“, бл. 370, вх. 1, ет. 10,
ап. 60, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „К.С.“, ул. „Я. № 23Б, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 11,86 лв.,
разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. В. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „М. 3“, бл. 370, вх. 1, ет. 10,
ап. 60, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район „К.С.“, ул. „Я. № 23Б, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК сумата в размер на 11,86 лв.,
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10