Решение по адм. дело №1612/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО), във вр. с чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Н. Д. К., [ЕГН], чрез пълномощник адвокат Г. Г. – АК Ямбол, против Решение № 1012-02-146#1 от 05.08.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-63#3/07.07.2025 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО на жалбоподателя е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на решението и потвърденото с него разпореждане поради противоречието им с материалния закон. Според жалбоподателя неправилно административният орган не е зачел стажа му по време на изпълнение на военната служба като първа категория труд с оглед изпълняваната работа като помощник-локомотивен машинист. Изложени са подробни доводи в тази насока. Направено е искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което положеният от жалбоподателя труд по време на изпълнение на задължителна военна служба за периода от 24.12.1988 г. до 31.08.1990 г. да бъде зачетен като първа категория труд ведно с всички последици от това. Претендира се и присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и се представлява от адвокат Г. Г., който поддържа жалбата на посочените в същата основания, както и претенцията за разноски. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора.

Ответникът, редовно призован се представлява от юрисконсулт Ч., която оспорва жалбата като неоснователна и иска да бъде отхвърлена. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 03.02.2025 г. жалбоподателят подал до директора на ТП на НОИ Бургас заявление вх. № 2113-02-220 (л. 79), с което поискал да му бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението приложил трудова книжка № 197/04.10.1990 г., удостоверение обр. УП-3 изх. № 26/27.01.2025 г. (л. 76), удостоверение обр. УП-3 изх. № 27/27.01.2025 г. (л. 72)., всички издадени от „Мини Марица - изток“ ЕАД - Рудник „Трояново - север“ [населено място], както и военна книжка № 050679 (л. 115).

На 25.03.2025 г. до дружеството „Мини Марица - изток“ ЕАД Рудник „Трояново - север“ [населено място], както и до жалбоподателя, било изпратено писмо изх. № 2113-02-220#2 (л. 70), с което било изискано да бъде представено удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-3 за периода 01.06.2024 г. – 30.09.2024 г., както и удостоверение за доход обр. УП-2 за периода 01.09.2023 г. – 30.09.2023 г.

В тази връзка, на 09.04.2025 г. в ТП на НОИ – Бургас били представени удостоверение обр. УП-3 изх. № 72/03.04.2025 г., според което жалбоподателят е заемал длъжност „Машинист локомотивен над 1500 к.с.“ за периода 01.01.2000 г. – 21.01.2025 г. (л. 75) и удостоверение за доход обр. УП-2 изх. № ЧР-22-04/07.04.2025 г. (л. 73).

С разпореждане [номер]-02-220#8 от 02.05.2025 г. (л. 40) ръководителят по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради следните аргументи: относно отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО - тъй като към датата на заявлението К. не отговаря на условието да има изискуемия осигурителен стаж от 10 години при условия на първа категория; относно пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО - тъй като към датата на заявлението не отговаря на условието за навършена възраст от 59 години и 4 месеца за лицата, работещи при условия на втора категория.

Разпореждането било обжалвано пред директора на ТП на НОИ Бургас, който с Решение № 1012-02-114#7 от 02.08.2025 г. го отменил и върнал преписката на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас за ново произнасяне (л. 30).

В изпълнение на мотивите, посочени в решението на горестоящия административен орган, пенсионният орган изискал от жалбоподателя да представи в оригинал трудова книжка № 197/14.10.1990 г. и военна книжка 050679 (л. 34), като същите били представени с писмо вх. № 1012-02-114#2 от 28.05.2025 г. (л. 35).

С писмо изх. № 1012-02-114#3/30.05.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас до Държавна агенция „Архиви“, била изискана информация съхраняват ли се данни наборната военна служба на лицето Н. К. да е била отбита в подземен обект - рудник (л. 27). А с писмо изх. № 1012-02-114#5/30.05.2025 г. до дружеството „Мини Марица - изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново - север“ [населено място], е поискано осигурителят да удостовери началната дата на трудовия договор на лицето (л. 29).

С писмо изх. № ЧР-01-147/06.06.2025 г. от „Мини Марица - изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново - север“ е получен отговор, съгласно който жалбоподателят е работил в дружеството в периода 11.04.1988 г. – 07.06.1988 г. на длъжност „Помощник локомотивен машинист“ (л. 26).

С писмо вх. № 2136-02-63#2/13.06.2025 г. в ТП на НОИ Бургас е получен отговор от Държавна агенция „Архиви“, съгласно който Н. К. е бил на наборна военна служба в бившите Войски на Министерство на транспорта през периода 26.09.1988 г. – 30.08.1990 г. Зачислен е в поделение 58760 („1-ви железопътен батальон за услуга“) – [населено място] и е уволнен от поделение 58520 (2-ри железопътен батальон за услуга) – [населено място]. Съгласно посоченото в писмото, в съхраняваните архивни документи на горепосочените поделения не се откриват данни наборните военнослужещи да са работили на подземни обекти, в това число и рудници (л. 24).

С разпореждане [номер]-02-63#3 от 07.07.2025 г. (л. 19) ръководителят по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас отново отказал отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради следните аргументи: относно отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 от КСО - тъй като към датата на заявлението К. не отговаря на условието да има изискуемия осигурителен стаж от 10 години при условия на първа категория; относно пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 2 от КСО - тъй като към датата на заявлението не отговаря на условието за навършена възраст от 59 години и 4 месеца за лицата, работещи при условия на втора категория. В мотивите са цитирани двете писма - вх. № 2136-02-63#2/13.06.2025 г. от Държавна агенция „Архиви“ и изх. № ЧР-01-147/06.06.2025 г. от „Мини Марица - изток“ ЕАД, клон Рудник „Трояново - север“.

Разпореждането било връчено на жалбоподателя на 10.07.2025 г. (л. 21).

На 14.07.2025 г. К. подал жалба с вх. № 1012-02-146 против цитираното разпореждане за отказ за отпускане на пенсия (л. 13). В жалбата било изложено, че неправилно административният орган не е зачел стажа му по време на изпълнение на военната служба като първа категория труд с оглед изпълняваната работа като помощник-локомотивен машинист, като са изложени подробни доводи в тази насока.

С оспореното в настоящото производство Решение № 1012-02-146#1 от 05.08.2025 г. (л. 9), директорът на ТП на НОИ Бургас оставил в сила разпореждане [номер]-02-63#3 от 07.07.2025 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване в ТП на НОИ Бургас, като посочил, че само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си или трудова служба, се зачита за трудов стаж от първа категория. Решаващият орган приел, че доколкото в конкретния случай в съхраняваните архивни документи по отношение на поделенията, в които е служил жалбоподателя, не се откриват данни наборните военнослужещи да са работили на подземни обекти, в това число и рудници, няма основание военната служба на К. да се зачита от по-благоприятна категория.

В заключение било прието, че жалбоподателят не отговаря на условията на чл. 69б, ал. 1, 2 от КСО, поради което правилно му е била отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението било връчено на жалбоподателя на 18.08.2025 г. (л. 12) и е било обжалвано пред Административен съд – Бургас чрез административния орган с жалба вх. № 2103-02-6/21.08.2025 г. (л. 5).

В хода на съдебното производство е допусната и приета без възражения съдебно-икономическа експертиза (л. 135), като съгласно заключението на вещото лице от цялата продължителност на военната служба (от 28.09.1988 г. до 31.08.1990 г.) – 01 година 11 месеца 03 дни, К. е работил като „помощник локомотивен машинист“ 01 година 08 месеца 07 дни, ако се приеме като начална дата записаната в книжката дата 24.12.1988 година, когато К. е преминал към поделение 58520 на основание Заповед № 0264/24.12.1988 год.

Според вещото лице местоработата на К. е била в Рудник „Трояново - 1“ , но не е от значение дали той е подземен рудник или в него се добиват въглища по открит способ, тъй като за определяне на категорията труд на машинистите е важно те да работят като такива в индустриален жп клон, който не е от системата на БДЖ. Именно в такъв индустриален жп клон е работел жалбоподателя, тъй като са транспортирали въглища от ТЕЦ-1,ТЕЦ-2,ТЕЦ-З до консуматорите т.е. по същество са осъществявали транспортна дейност като „машинисти/пом. машинисти“ в индустриален клон.

Според заключението, предвид липсата на ведомости не е възможно да се прави анализ на получаваното възнаграждение, за да се установи дали са изплащани суми за подземен труд.

По делото в качеството на свидетели са разпитан И. К. Т. и Г. В. Г..

Св. Т. посочва, че е служил в казармата заедно с жалбоподателя. Първоначално работели като жп работници, през декември станали помощник-машинисти, а от януари били разпределени по смени и започнали като локомотивни машинисти в рудник „Траяново-С.“. Работели на смени в предприятието - дневна смяна и нощна смяна, в продължение на цялата казарма. Получавали възнаграждение и порцион. Според свидетеля преки ръководители са им били началниците в рудника, а не военните. Твърди, че били на подчинение на тях - на началник смяната, който ги назначавал на работа. Всеки ден им провеждали инструктаж. Работата се изразявала в превозване на въглища от ТЕЦ-овете, до консуматорите до ТЕЦ 1, ТЕЦ 2, ТЕЦ 3, до брикетна фабрика. Според свидетеля знаели, че имат трудов договор, но не са го виждали, няма спомен да е подписвал такъв. Твърди, че работата не е била под земята, а е бил открит добив.

Св. Г. сочи, че познава жалбоподателя от техникума, където са учили заедно, а после са били заедно в казармата, където работели като локомотивни машинисти. Твърди, че в поделението само са спели, а са ходили до рудника на работа дневна и нощна смяна, по 12-часови смени и работата се изразявала в каране на влакове - багерът товарел материала (основно пръст) и карали до другия багер да разтовари. Там, където работели нямало военни. Според свидетеля получавали заплата. Твърди, че е подписал трудов договор при постъпване на работа, но не помни подробности.

При тези факти, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното решение е постановено от материално и териториално компетентния административен орган по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО - Директор на ТП на НОИ Бургас, при спазване на императивните законови изисквания за форма и съдържание на акта. Съдът не констатира допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да бъдат квалифицирани като съществени такива и основание за отмяна на постановеното решение по чл. 146, т. 3 от АПК вкл. и такива на чл. 35 и чл. 36 от АПК. Административният орган е изяснил фактите, релевантни за неговата решаваща воля, както и е събрал всички относими доказателства. Видно от приложената пенсионна преписка, органът е изготвил подробна справка за осигурителния стаж на заявителя, като тя е надлежно аргументирана и чрез представените към заявлението доказателства, УП-3, трудова и военна книжка.

Обжалваният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон.

Съгласно чл. 69б, ал. 1 от КСО лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете, като съгласно т. 2 - от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

Между страните по делото няма спор относно фактите, а и се установява от събраните писмени доказателства, че в периода от 26.09.1988 г. до 31.08.1990 г. жалбоподателят е отбивал редовна военна служба, като в периода 24.12.1988 г. – 31.08.1990 г. е изпълнявал длъжността "помощник-локомотивен машинист". Спорният въпрос по делото се свежда до това дали времето от 24.12.1988 г. – 31.08.1990 г., както е посочено в жалбата, следва да се зачете като осигурителен стаж от първа категория и да се прибави към признатия от административния орган такъв от същата категория от 9 години, 4 месеца и 16 дни.

Времето на изслужена наборна служба до 31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно за действителен осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни основания за отпускане на лична пенсия. Съгласно § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по КСО. В настоящия случай се разглежда стаж, придобит през времето от 24.12.1988 г. – 31.08.1990 г., поради което на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО, неговата действителност се преценява съобразно действащите до 31.12.1999 г. разпоредби. До 31.12.1999 г. е в сила Правилникът за категоризиране на труда при пенсиониране (ПКТП, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.1967 г, отм. ДВ бр. 39 от 7.04.1998 г., в сила от 1.01.2000 г.), който определя съответните длъжности, производства и предприятия, трудът на които се причислява към съответните категории. В § 2 от ПМС № 75/1998 г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата.

До 31.12.1999 г. е бил в сила и Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) – ППЗП (отм.). Зачитането на трудов стаж е уредено в Дял VІІІ "Зачитане на трудов стаж" от този правилник. Съгласно чл. 81 от ППЗП в редакцията, действала за процесния период (ДВ, бр. 102 от 1967 г.), зачита се за трудов стаж от III категория изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство. Времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, се зачита за трудов стаж от съответната категория.

Законодателят е направил изключение единствено за времето, прекарано в подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба, което се зачита за трудов стаж от първа категория. Не е налице правно основание за приравняване на подземната работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи наборната си военна или трудова служба с тази на „помощник – локомотивен машинист“ по отношение на същите лица, респективно не е налице нормативно основание за поставяне на знак за равенство при отчитане на степента при категоризирането на труда. Това е така, тъй като е налице различие във функционалните им задължения и нормирането на първата изрично в подзаконовия нормативен акт (в този смисъл Решение № 7353/13.06.2024 г., постановено по адм.д. № 4077/2024 г. на ВАС).

Наборната служба е задължителна и действителна служба във въоръжените сили според чл. 9 от Закона за всеобщата военна служба в НРБ /обн., изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. от 27.02.1996 г/. В този специален закон няма разпоредба относно категорията стаж за прослуженото време на наборна служба. Както вече бе посочено, съгласно действащата към 24.12.1988 г. разпоредба на чл. 81 от ППЗП, изслужената наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. В изр. 2 е предвидено само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна или трудова служба след 9 септември 1944 г., се зачита за трудов стаж от съответната категория. По силата на чл. 6 от ПКТП (отм.) първа категория труд се зачита при трудов стаж 15 години и възраст 52 години за мъжете и 47 години за жените относно лица, полагали труд на изчерпателно посочени длъжности, като длъжността "помощник-локомотивен машинист" е включена с допълнение ДВ, бр. 10 от 1990 г., в сила от 05.02.1990 г., следователно по правилото на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО е неприложима за периода от 24.12.1988 до 04.02.1990 г., тъй като въпросната длъжност не е включена в чл. 6 от ПКТП (отм.).

Независимо от това съдът приема, че и остатъкът от процесния период правилно не е зачетен от пенсионния орган, като труд от първа категория, по следните съображения:

Не е налице законова опора искането на жалбоподателя времето на наборната му служба да бъде прието за осигурителен стаж от първа категория. Обратен извод не може да бъде извлечен чрез тълкуване или правоприлагане по аналогия от изр. 2 на чл. 81 от ППЗП. През процесния период К. не полага труд по трудово правоотношение, а отбива редовна военна служба, като липсва законова уредба, която да подкрепя извод, че това време следва да се признае за осигурителен стаж от първа категория. То се прилага само за изрично предвидените в нея хипотези и разширителното  тълкуване е недопустимо. По силата на отменения ЗВВСНРБ срочно служещи са войниците на редовна военна служба във Въоръжените сили. Редовната военна служба, независимо от възложената в нейно изпълнение дейност, не е полагане на труд по силата на трудов договор, а е задължение на български гражданин към родината, което не е основание за осигуряване. По тази причина изпълнението на задължението за военна служба не би било възможно да се зачита за трудов и осигурителен стаж, ако отсъстваше правната фикция на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /отменен/. С тази правна норма е поставено равенство пред закона на всички срочно военнослужещи от войнишкия състав, като изпълнението на задължението за военна служба към родината, а не към работодател, се зачита за трудов, съответно осигурителен стаж за пенсиониране. Военната служба не е изпълнение на задължение по трудов договор, поради която искането на жалбоподателя да се признае за трудово/осигурителен стаж, този положен от него при изслужване на редовната му военна служба, не намира правно основание. Единственото изключение е установено в чл. 81, ал. 2 от ПКТП, отм. и за времето, прекарано от отбиващи наборната си военна служба на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, което се причислява към съответната категория. Употребеното в чл. 81, ал. 2 от ППЗП понятие "работа" не е в смисъл на възмездно полагане на труд, а в смисъл на изпълнение на почетното задължение за служба в защита на Отечеството, което се е реализирало по различни начини, включително чрез престиране на усилия за постигане на резултати, аналогични на изискуемите по трудови задължения. С оглед на това неприложима е и разпоредбата на чл. 67 от ПКТП /отм/, според която трудът на работниците и служителите, посочени в раздел I и II на правилника, се причислява към съответната категория, независимо в кой отрасъл на производството е положен, щом работата им е свързана със същата вредност и тежест на труда

Военната служба е в изпълнение на почетното задължение на всички български граждани към Народна Република България при това във Въоръжените сили. Изпълнението на това задължение може да се състои и в извършване на възложена трудова дейност, но тя се възлага от Въоръжените сили и се изпълнява като военно задължение, а не като трудово /по сила на трудово правна връзка/. Ето защо, с правна норма е установена фикция за зачитане на времето в изпълнение на военната служба като трудов стаж, единствено с оглед на придобиване правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

С оглед изложеното, периодът от 24.12.1988 г. до 31.08.1990 г., правилно не се включва в приложените по делото удостоверения обр. УП-3, издадени от „Мини Марица - изток“ ЕАД, тъй като този период не е на полагане на труд по трудово правоотношение, а времето на отбиване на редовна наборна военна служба от заявителя, през което той изпълнява своето военно задължение към страната си и е изпратен там като военнослужещия от Българската армия. За закона е без значение какво е било съдържанието и естеството на определената от Въоръжените сили на НРБ конкретна дейност. Тя не се определя правно, като изпълнение на трудови функции, а на военното задължение на българските граждани, а получаваното парично възнаграждение е за изпълнение на това им военно задължение.

По силата на чл. 44 от действащата Наредба за пенсиите и осигурителния стаж за категоризиране на труда при пенсиониране, времето на наборна военна служба се зачита като осигурителен стаж от трета категория, като на основание изключението по чл. 81 от ПКТП (отм.) от съответната друга категория ще бъде зачетено само времето, прекарано на подземна работа в мините и рудниците с подземна експлоатация от лицата, отбиващи редовната си военна служба, каквото не е установено по делото. Като е определил, че времето от 24.12.1988 г. до 31.08.1990 г. е осигурителен стаж от трета категория ответния административен орган е приложил правилно материалния закон спрямо установените от официалните удостоверителни документи факти с правно значение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори този период (05.02.1990 г. - 31.08.1990 г.) да бъде зачетен като първа категория труд, това не би довело до различен извод относно правото на отпускане на пенсия на лицето, доколкото общият сбор от годините първа категория труд отново е по-малко от 10 години.

По изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата като неоснователна следва да се отхвърли.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- [населено място], XXV състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. Д. К., [ЕГН] против Решение № 1012-02-146#1 от 05.08.2025 г., издадено от Директора на ТП на НОИ Бургас, с което е оставено в сила разпореждане [номер]-02-63#3/07.07.2025 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ Бургас, с което на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 от КСО му е отказана лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване на съобщението.