Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Пламен Борисов | |
за да се произнесе взе предвид следното : С Решение от 30.11.2012 г., постановено по АНД .../2012 г. Великотърновски районен съд е признал П. С. К. за невинен в това на 02.08.2011 г., в гр. В. Т. да е причинил на П. И. П., по хулигански подбуди, лека телесна повреда, изразяваща се в радстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК и го е оправдал по обвинение по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. За да оправдае К., РС е приел, че липсва пряк или евентуален умисъл у дееца. Не било съставомерно обективното поведение и субективното отношение към извършеното. Не бил доказан квалифициращият признак деянието да е извършено по хулигански подбуди. За да бъде извършено то по такива подбуди било необходимо обективно да са налице непристойни действия извършени с цел демонстрация срещу общоприети норми на поведение и грубо нарушаване на обществения ред. Деянието било извършено по лични мотиви. Не можел да бъде обоснован извод, че деянието е извършено и се демонстрира явно неуважение към обществото. К. е извършил същто по лични съображения, тъй като бил оскърбен от пострадалия към близък на дееца роднина, като по този начин и мотивът е имал за цел отмъщение на провокативно поведение. Относно обстоятелството, че е осъществен съставът на чл. 130, ал. 1 НК, а именно телесно увреждане, РС приема, че това е така. Налице била комбинирана лека телесна повреда, с увреждане по цялото тяло. Тези наранявания били извършени както от П. С. К., така също и от неговия баща. И двамата били нанасяли удари по цялото тяло на пострадалия. Приема, че по този начин не може да се обоснове единствено възможен, доказан и небудещ съмнение извод, че е автор на тези деяния и нараняванията в лицето на пострадалия са осъществени само от П. К.. Срещу това решение е постъпил протест от прокурор при ВТРП. Той твърди, че е извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК, а решението на РС е неправилно, постановено в нарушение на Закона. Изводите на РС не се възприемат от районния прокурор относно обстоятелството, че липсвали хулигански подбуди, а деянието било в следствие на лични съображения довели до раздразнение на дееца. По делото били събрани безспорни доказателства в обратна насока. Престъплението е извършено на публично място. Свидетелските показания са безспорни както в насока действията на подсъдимия К., а именно засичането на автомобила на пострадалия, а така също и за действията му след излизането от автомобила и нанасянето на побоя. Дори и да приемел, че има някакъв личен мотив, то това обстоятелство не изклучва хулиганската подбуда, която се изразява и е доказана, според прокурора, чрез грубо нарушаване на обществения ред и изразяване на едно явно неуважение към гражданите и обществото. Съдържали се противоречиви изводи в решението. От една страна РС приемал фактите за изяснени и те се потвърждавали от свидетелските показания, както и от СМЕ, а в друга част от мотивите се дава противоположна оценка на тези доказателства, които не били достатъчни, според РС, за доказване авторството на деянието. Алтернативно предлага, ако въззивната инстанция счете, че и бащата на дееца е участвал при нанесените удари и деянието е в съучастие, то да се отмени решението и делото да се върне на ВТРП за допълнително разследване. Като основна теза в протеста си обаче РП предлага да се отмени решението на ВТРС, да бъде признат за виновен П. С. К. и предвид, че са налице основанията на чл. 78а НК да му се наложи административно наказание. Представителят на В. не поддържа протеста, като твърди, че с част от аргументите на първоинстанционния съд не е съгласен. Счита, че са налице достатъчно доказателства за авторството на деянието, но с оглед субективната страна нямало доказателство за наличието на хулигански подбуди, а бил налице личен мотив на дееца. П. К. моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд. А. Т., като пълномощник на подсъдимия, счита, че следва да се отхвърли протеста като неоснователен. Намира, че мотивите към решението и самото решение са обосновани от гледна точка на материалния закон. Обосновано бил формиран извод за наличие на мотив, а не за хулиганска подбуда при извършване на престъплението, което е квалифицирано по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. 130, ал. 1 НК. Настоящият състав, след като съобрази доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното и съдебно следствия, взе предвид мотивите на прокурора протестирал решението и законосъобразността на решението, както и становището на защитата на подсъдимия, намира за установено следното: Прокурор при РП В. Т. е внесъл Постановление, по силата на което обвинява П. С. К. и предлага да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, като бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Описва подробно извършеното от него. Установява се, че на 02.08.2011 г. в гр. В. Т., пострадалият П. И. П. е управлявал "Фолксваген Голф" с рег. № ВТ ...ВВ. Около 19,00 часа той се е движил по ул. Б. К. и е достигнал кръстовището пред "Студентски стол" като решил да завива наляво в посока бул. "България". На същото кръстовище но от ул. М. се е движил л. а. "Ланчия" с рег. № ВТ ...ВН, който автомобил е управляван от Стефан К., а до него се е возил синът му П. К.. На това кръстовище с предимство посока бул. Б. е бил пострадалия П. П.. Възникнал конфликт кой да премине пръв, като автомобилът "Ланчия" е искал да отнеме предимство. П. отворил прозореца и отправил обидна реплика към шофьора на автомобила. Пострадалият потеглил и от отворения прозорец показал неприличен жест към управляващия Ланчията. Това ядосало С. К., който с лекия си автомобил започнал да притиста по бул. Б. управлявания от П. автомобил и в последствие, пред магазин "Хускварна" пресякъл неговия път и го принудил да спре. Излезли от автомобила както Ст., така и неговия син П. К.. Това сторил и П. П.. След като започнали на висок тон да си разменят обидни реплики последвал побой от страна на П. К., който ударил в лицето няколко пъти П., съборил го на земята и започнал да го рита по тялото и в лицето, Затиснал го с лице към асфалта и продължил да го удря. При този побой били нанесени няколко телесни повреди от страна на П. К. по пострадалото лице П. П.. СМЕ е обоснована и категорична, че са причинени съчетани леки телесни повреди, които се изразяват в закрито счупване на носни кости, кръвонасядане и оток в основата на носа, оток на меките тъкани на дясна скула, на клепачите на двете очи, по дясна ключица, на дясна мишница, в лявата поясно-кръстна област и охлузване на дясното коляно. Тези удари с юмрук в лицето са причинили нараняванията в тази област, а ританията са причинили нараняванията в областта на ключицата, мишницата и поясно-кръстната област. Ударът, който е нанесъл П. К. е причинил счупването на носните кости. Същият е бил фронтален. Всичко това кореспондира с показанията на свидетелите, които са станали очевидци на този инцидент, а именно свидетелят Т. П., А. П., А. Т. и Г. Ф.. Именно тези показания описват как е станал инцидентът, който се приема за безспорно установен от фактическа страна и от районния съд. Налице е съставомерност на деянието относно извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 НК. Причинени са телесни увреждания довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, съпроводени са с болки и страдания, като определяща е травмата на носните кости. Доказано е по делото, че това водещо нараняване е причинено от П. К., а не от неговия баща. Неправилно обаче РС приема, че е налице личен мотив, който изключвал хулиганската подбуда. В този смисъл считаме, че е осъществен квалифициращият състав на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 НК. Деянието е осъществено чрез действия от страна на П. К., които са безспорно непристойни. Тези действия са грубо нарушаване на обществения ред. Извършени са на публично място, в светлата част на денонощието, имало е достатъчно лица, които да възприемат тези действия като грубо нарушаващи обществения ред и непристойни - свидетелите по делото. Не е налице личен мотив. Пострадалият и подсъдимият П. К. не се познават. Това че на кръстовището на студентския стол е възникнала конфликтна ситуация между тях, по-точно между бащата на К. и пострадалия, по никакъв начин не може да обоснове личен мотив. С автомобила си С. К. и неговият син П. са тръгнали да преследват автомобила управляван от пострадалия в продължение на около 1 км, засекли са същия и са го принудили да спре, излезли са от автомобила и именно действията на П. К. са след хулигански подбуди. Той е нанесъл първите удари, съборил е на земята пострадалия П. и без да се съобразява с това, че извършва непристойни действия на обществено място, в централната част на В. Т. и без да се съобразява с това, че има лица, които наблюдават тези действия, нееднократно е нанесъл удари, с които е осъществил състава на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Тази демонстрация е явна, не е прекъсната, което налага извода, че той е целял настъпването на общественоопасния резултат, а именно предизвикване на телесна повреда с оглед силата и интензитета на ударите, които е нанесъл на П. П.. Не са обосновани твърденията на РС, че не бил доказан този елемент от състава на престъплението. Предвид това считаме, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно и следва П. С. К. да бъде признат за виновен в осъществяването на престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. Той е десйтвал при условията на пряк умисъл. Съзнавал е и е целял както постигането на резултата на своето деяние, а именно причиняване на телесна повреда, така и мотивът му е хулигански. Извършеното деяние е на публично място, с което се изразява в явно неуважение на обществото и законовия ред, а така също и общоприетите норми на поведение, които забраняват демонстрация на такъв вид сила и поведение и нарушават грубо обществения ред. Налице са условията на чл. 78а НК, тъй като за престъплението, което е извършил П. К. се предвижда наказание "Лишаване от свобода" до 3 години, когато то е умишлено, какъвто е настоящият случай. Той не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност. Липсват причинени имуществени вреди, а в това производство не е приеман и не може да бъде конституиран в качеството на гр. ищец пострадалият. След като бъде освободен от наказателна отговорност съдът счита, че следва да му наложи административно наказание "Глоба" в размер на 1500 лева, което е към минималния размер, като отчита и поведението на пострадалия, което макар и несвързано със субективния елемент на престъплението, което е осъществено във връзка с хулиганската подбуда, може да се приеме, че не е следвало да бъде провокативно с посочване на неприличен жест на бащата на дееца Стефан К., след като е потеглил от кръстовището пред студентския стол. В никакъв случай това му поведение обаче не може да бъде вземано предвид като силно раздразнение и личен мотив, за да бъде осъществен състава на престъплението от П. К.. При този изход на делото П. К. дължи и направените разноски по делото, които са в размер на 120 лева и следва да бъдат платени в полза на държавата по сметка на ВТОС. Водим от горните мотиви и на основание чл. чл. 334, т. 2 НПК съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение от 30.11.2012 г., постановено по АНД .../2012 г. по описа на ВТРС ,като неправилно и незаконосъобразно. ПРИЗНАВА П. С. К., роден в гр. В. Т., живущ в същия град ул. Н. Г., № 3, българин, бълг. гражданин, неженен, неосъждан с ЕГН * ЗА ВИНОВЕН, в това, че на 02.08.2011 г. в гр. В. Т. е причинил на П. И. П., по хулигански подбуди, лека телесна повреда изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота му, съпроводено с болки и страдания, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 НК. На основание чл. 78а НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност П. С. К., със снета по-горе самоличност и му НАЛАГА административно наказание "Глоба" в размер на ХИЛЯДА и ПЕТСТОТИН ЛЕВА. ОСЪЖДА П. С. К. ДА ЗАПЛАТИ в полза на държавата, по сметка на ВТОС, напарвените по делото разноски в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, както и 5 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай на невнасянето им. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |