Р Е Ш Е Н И Е
№ 2312
гр. Пловдив, 08.декември 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХV състав, в открито заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от Председателя адм.
дело № 1959 по описа за 2022год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във връзка с чл. 172, ал.5 от Закона за движението
по пътищата.
Образувано е по жалба на К. Д. Б., ЕГН **********, с адрес ***, против заповед № 39 от 15.07.2022г.,
издадена от И. Ю. – мл. автоконтрольор в РУ гр. Стамболийски, с която е
наложена принудителна административна мярка по чл.171, т. 2а, б.“а“ от Закона
за движение по пътищата – прекратяване на регистрация на ППС за срок от 6
месеца до една година. Отнети са Свидетелството
за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ № ********* и 1бр. рег.
табела № ***.
Жалбоподателя прави възражения, че заповедта
е необоснована и без мотиви досежно срока. Твърди, че водачът е правоспособен и
не са налице основания за налагане на ПАМ спрямо ремаркето на управлявания
състав от превозни средства. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
разноски.
Ответникът – младши автоконтрольор в РУ гр. Стамболийски към ОД на МВР
гр. Пловдив, не изразява становище по жалбата.
Съдът, като разгледа направените възражения и приложената
административна преписка, намери за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна се установява, че на 15.07.2022г. около 13:45 часа на път III-375, км.31 при извършена от полицейски служители проверка било
установено, че К.Б. управлява ППС в състав от лек автомобил Субару модел
„Легаци“ рег. № ***, лична собственост, с прикачена към него ремарке за лек
автомобил марка „Адриа 390“ с рег. № ***, категория О2 с максимално допустима
маса над 750кг., а именно 850 кг., без да притежава валидно СУМПС за
категорията на управлявания от него състав. Отбелязано е, че водачът не
притежава необходимата категория „ВЕ“.
На същата дата на водача
е съставен АУАН серия АД № 689, в който констатираното е квалифицирано като
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Възприемайки изцяло
фактическите констатации, отразени в АУАН, младшия автоконтрольор е издал
Заповед № 39/15.07.2022 г., с която на основание чл. 22 от ЗАНН и чл. 172, ал.1
от ЗДвП, наложил на К.Г.Б. – собственик на провереното ППС принудителна
административна мярка "Прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца до една година“.
С приложената към делото
административна преписка е представен АУАН серия АД № 689/15.07.2022г., за извършеното
нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
По делото е представена и
Заповед № 317з-3162/15.04.22г. на Директор на ОД на МВР-Пловдив с оправомощени
длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, които
да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки
по ЗДвП.
От справка нарушител/водач
на за К.Г. Б. се установява, че същият има валидно свидетелство за управление
на МПС за категории В, М и АМ.
От част І на свидетелство
за регистрация се установява, че К.Г. Б. е вписан като собственик на лек
автомобил марка Субару, модел „Легаци“ с рег. № ***, с технически допустима
максимална маса 1780, с допустима максимална маса от компетентните органи 1780,
маса на превозното средство 1340, без информация относно допустима максимална
маса на състав от превозни средства.
От част І на свидетелство
за регистрация се установява, че К.Г. Б. е вписан като собственик на ремарке за
лек автомобил марка Адриа 390, с рег. № *** с технически допустима максимална
маса 850, с допустима максимална маса от компетентните органи 850 и маса на
превозното средство 654.
При така изложените
фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени
доказателства съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 172, ал. 1
от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за налагане на
принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган – младши
автоконтрольор в РУ Стамболийски, упълномощен със Заповед №
317з-3162/15.04.22г. на Директор на ОД на МВР-Пловдив, с която на основание чл.
43, ал. 4 от ЗМВР, Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи и разпоредително писмо рег. № 3286р-153226/30.03.2022г. на зам.
директора на ГДНП са оправомощени длъжностни лица от ОД на МВР - Пловдив да
издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП,
между които лица в т. I.11 са заемащите длъжността „младши автоконтрольор“в РУ към ОД
на МВР – Пловдив.
Оспорената заповед е
издадена в нарушение на изискването за форма. Съгласно чл. 59, ал. 2, т. 5 от АПК, когато
административният акт се издава в писмена форма, трябва да съдържа
разпоредителна част, определяща правата или задълженията, начинът и срокът на
изпълнение. Оспореният акт съдържа разпоредителна част, в която е посочено
прилагането на конкретната, предвидена в закона мярка, но не е определен
конкретен срок за изпълнение на мярката – посочени са само предвидените от
законодателя граници за прилагане на мярката, съответно не се съдържат и мотиви
касателно срока за прилагането й. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП е предвидено, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година, т.
е. административният орган, при определяне срока на санкцията, действа вече в
условията на оперативна самостоятелност. Издателят на акта е длъжен да посочи
срока, а тъй като в случая упражнява дискреционна власт, следва и да мотивира
своето решение. Следва да съобрази продължителността на мярката, с оглед и
съответно на всички установени пред него факти и обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи,
за което да изложи и конкретни мотиви. Тези мотиви на свой ред позволяват и на
съда да извърши проверка, дали органът е упражнил тази предоставена му от
закона възможност в съответствие с целта, която обслужва прилагането на
мярката.
С процесната заповед е
приложена ПАМ за срок „от шест месеца до една година“, с което не е определен
срока на мярката, а възпроизведена разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП и липсват конкретни съображения мотивиращи продължителността на срока на
действие на мярката. Ако беше изложил мотиви относно срока, за който се налага
принудителната административна мярка, административният орган би могъл да
прецени с оглед конкретния случай дали определеният срок, в рамките на
предвидения от закона срок, отговаря на принципа на пропорционалност.
Поради изложеното следва
да се приеме, че е налице съществен порок на формата на акта, който съставлява
самостоятелно основание за отмяната му по чл. 146, т. 2 от АПК.
Отделно от това се
установява, че според чл. 150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, за определяне
правоспособността на водачите, моторните превозни средства се делят на
категории, обозначени с латински букви: категория В – моторни превозни средства
с допустима максимална маса, която не надвишава 3500 kg, проектирани и
конструирани за превоз на не повече от 8 пътници плюс водача; моторните
превозни средства от тази категория могат да образуват състав с ремарке с
допустима максимална маса, която не надвишава 750 kg; без да се нарушават
разпоредбите на правилата за одобряване на типа за съответните превозни
средства, моторни превозни средства от тази категория могат да образуват състав
с ремарке с допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg, при условие че
допустимата максимална маса на състава не надвишава 4250 kg;
Според представените по
делото част І на свидетелство за регистрация на лек автомобил марка Субару,
модел „Легаци“ с рег. № *** и част І на свидетелство за регистрация на ремарке
за лек автомобил марка Адриа 390, с рег. № ***, водачът е правоспособен, с
притежаваната от него категория „В“ да управлява лекия автомобил с ремарке
допустима максимална маса, надвишаваща 750 kg., тъй като допустимата максимална
маса на състава не надвишава 4250 kg.
Това налага извод за
основателност на жалбата и отмяна на обжалваната заповед.
Предвид изхода на спора и
с оглед своевременно направеното от процесуалния представител на жалбоподателя
искане за заплащане на разноските по делото, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК
в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените съдебни разноски в
общ размер на 610 лева, от които 600 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева – държавна
такса за образуване на делото.
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед № 39 от 15.07.2022г., издадена от И. Ю.–мл. автоконтрольор в РУ Стамболийски, с която
на К. Д. Б., ЕГН ********** е наложена принудителна административна мярка по
чл. 171, т. 2а, б.“а“ от Закона за движение по пътищата – прекратяване на
регистрация на ППС за срок от 6 месеца до една година.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив да заплати на
К. Д. Б., ЕГН ********** сумата в размер на 610(шестстотин и десет) лева
разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: