Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 6                            26.05.2020  година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

 

Секретар Величка Грабчева

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

административно дело номер 9 по описа за 2015 година.

 

            Производството е образувано по жалба на Т.Ц.К. против отказ на к. на Община К. по нейно искане за изменение на план за новообразуваните имоти за с. Г., който е обективиран в писмо изх. № 1527/11.04.2018г.

         Настоящото производство е образувано след като с решение по к.а.д. №382/2019г. Пловдивският административен съд е отменил първоначално постановеното по спора решение№ 4018/23.11.2018г. по адм.д. № 6771/2018г. на Пловдивския районен съд и върнал делото за ново разглеждане.

         Жалбоподателката твърди, че оспорения отказ е незаконосъобразен, тъй като е обоснован с наличие на спор за материално право, а той е бил разрешен между нея и заинтересованите страни с влязло в сила съдебно решение. Предвид това излага искане да бъде отменена оспорената заповед и да бъде постановено продължаване на процедурата.

         Въззиваемата стрА.- К. на Община К. счита, че жалбата е недопустима, като изхождаща от страна, която не е записА.като собственик в кадастралния регистър към плана. Освен това поддържа, че жалбата е и неснователна.

         Заинтересованите страни В.Т., А.Т., М.Т., А.Т., А.П.-К., С.В., М.Р., Р.П. и А.Ш. считат, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, тъй като заповедта на кмета е законосъобразна.

         Съдът намери за установено следното:

         Производството пред административния орган е било образувано по заявление от 05.01.2018г., подадено от К. и съдържащо искане за изменение на плана за новообразуваните имоти на с. Г., местността „П.“ за имот № ********* /лист 19/. Изменението е предвиждало нанасяне на нов имот, неотразен в плана до този момент. За да се легитимира като собственик, жалбоподателката представила решение по гр.д. № 12284/2014г. на Пловдивския районен съд. Със същото решение, видно от приложеното дело е бил отхвърлен иск по чл.108 ЗС предявен от заинтересованите страни в настоящото производство срещу жалбоподателката Т.К. и Е.К.. Представен е проект за изменение в който е са очертани границите на имот, който до този момент не е бил включен в плана / лист 20 – 24/.

         В хода на производството по изменение кметът на общината е уведомил заинтересованите лица с писмо от 06.02.2018г. като им дал указания за вземане на становище / лист 13/. На 13.02.2018г. постъпило възражение от Р.П., която също заявила права върху имота.

На 11.04.2018г. к. на Община К. изпратил на жалбоподателката писмо, с което заявил, че във връзка с разглеждането на заявлението е установил, че е налице спор за материално право, поради което и на осн. чл.53, ал.2 ЗКИР прекратява производството по изменението / лист 9 от делото/.

Безспорно е между страните, че планът за новообразуваните имоти за местността „П.“ в землището на с. Г. е одобрен със заповед № 529/2009г.

При така установените факти се налагат следните изводи:

В случа искането на ищцата е за изменение на план за новообразуваните имоти в хипотезата на §4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ. Съгласно тази разпоредба Влязъл в сила план на новообразуваните имоти може да се изменя, когато помощният план, въз основа на който е изработен, съдържа съществени непълноти или грешки. При наличие на спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правата си по съдебен ред.

Съгласно §4к, ал.8, т.1 ПЗР на ЗСПЗЗ материално компетентен да допусне изменението, до одобряване на кадастралната карта е кметът на общината.  

Съдът намира, че е компетентен да се произнесе по така обективирания в писмото отказ за изменение на плана за новобразуваните имоти, съобразно пар. 19 от ПЗР на ЗИД на АПК. Позоваването в обжалвания акт на чл.54, ал.2 ЗКИР, не променя нито характера на процедурата, нито видна на произнасянето. Това е така, защото правната квалификация се извежда от установените обстоятелства и твърденията в жалбата. Тъй като в случая става въпрос за изменение на план съставен в процедура по ЗСПЗЗ, произнасянето на кмета в случая има характер на индивидуален административен акт по ЗСПЗЗ.

Видно от събраните при настоящото разглеждане на делото писмени доказателства, писмото е подписано от Х.Б., з. –к. на община К. / лист 23/. Същият съобразно представената заповед № 227/10.04.2018г. е изпълнявал в периода от 11.04.2018г. -13.04.2018г. функциите на кмет на общината. Следователно оспореният адм. акт е издаден от компетентен орган в кръга на службата му.

Доколкото постъпилото възражение от заинтересованата страна Р.П. сочи за наличие на спор относно това, кому принадлежи правото на собственост върху имота, който жалбоподателката иска да бъде включен в плана, е налице хипотезата на §4к, ал.8, т.1 изр.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. До разрешаване на спора за собствеността върху така посочения имот, изменение в плана не следва да се допуска. Следователно постановения от кмета отказ, обективиран в писмото до заявителката е законосъобразен.

Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че спорът относно собствеността между страните е решен със сила на пресъдено нещо, формирана по приложеното гр.д № 12284/2014г. на Пловдивския районен съд. С този съдебен акт е бил отхвърлен иск по чл.108 ЗС предявен от В.Т., А.Т., М.Т., А.П., А.Т., С.В., М.Р., Р.П. и Я.Ш. срещу Е.К. и Т.К. за предаване на владението на площ от около 340 кв.м., попадаща в южната част на имот № ****, на осн. на заповед № 295/25.07.2005г. на к. на Община К.. Отхвърлянето на този иск не означава, че ищците не са се легитимирали като собственици на заявеното с исковата молба основание. Това обаче не означава, че се установява със сила на пресъдено нещо, че жалбоподателката е собственик, тъй като нейните права върху имота не са били предмет на установяване по делото. Извън това, видно е от мотивите на решението, че до извода относно принадлежността на правото на собстевност съдът е стигнал, след като е установил, че спорният имот се намира в урбанизирана територия, поради което възстановяването на собствеността върху е следвало да се извърши по реда на чл.11 от ЗСПЗЗ, а не по реда на  §4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предвид това, съдът намира, че съдебното решение не легитимира жалбоподателката като собственик.

При служебната проверка на оспорения административен акт, настоящият съдебен състав намери, че освен издадена от компетентния по материя, място и време орган, той е постановен в предвидената за това писмена форма и при спазване на административно –производствените правила за издаването му.

Ето защо съдът счете, че подадената жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

В полза на административния орган следва да се присъдят разноски в размер на 200 лв., а в полза на заинтересованата страна Р.П.  - разноски в размер на 800 лв.

Водим от горното, съдът

 

                                               Р   Е   Ш   И :

 

         ОТХВЪРЛЯ заявеното с жалбата на Т.Ц.К., ЕГН ********** оспорване на отказа на к. на Община К. за изменение на плана за новообразуваните имоти на с. Г., относно поземлен имот № ****, който отказ е обективиран в писмо изх. № 1527/11.04.2018г.

 

         ОСЪЖДА Т.Ц.К. *** сумата 200 лв. /двеста лева/ деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА Т.Ц.К. да заплати на Р.К.П. сумата 800 лв. /осемстотин лева/ деловодни разноски.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/

 

         Вярно с оригинала

         ВД