Решение по дело №391/2019 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 18
Дата: 29 януари 2020 г. (в сила от 29 януари 2020 г.)
Съдия: Мирослав Вълков Вълков
Дело: 20197130700391
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

    Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                                             №........

 

    гр. Ловеч, 29.01.2020 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ  ВЪЛКОВ

 

 при секретаря Антоанета Александрова, като разгледа докладваното от съдия Вълков  адм. дело № 391/2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с  64, ал.4 от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по жалба от Г.М.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, V- та група  срещу Заповед № Л-1009- Ловеч от 14.08.2019 г. на Началника на Затвора  Ловеч, с която е отказано преместването му в заведение от открит тип на основание чл. 64, ал.2 и ал.3, чл. 65, ал.3 от ЗИНЗС.

Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е неоснователна и необективна, каквито са изискванията на ЗИНЗС. Излага доводи в тази насока.

В съдебно заседание В. поддържа жалбата си. Твърди, че е награждаван многократно, има добро поведение, не е наказван и не знае защо му е отказано преместване.

Ответникът по делото – Началникът на Затвора Ловеч – редовно призован – не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Представил е писмено становище чрез пълномощник. По подробно изложени съображения счита жалбата за неоснователна. Моли същата да бъде отхвърлена и да бъде оставена в сила оспорената заповед.

Настоящият съдебен състав намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок от надлежно легитимирана страна. Разгледана по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е подал заявление с вх. № 3066/24.07.2019 г. до Началника на Затвора Ловеч с искане да бъде преместен в общежитие от открит тип, защото отговаря на изискванията на ППЗИНЗС.

Във връзка с подаденото заявление писмени становища са представили Инспектор„Социална дейност и възпитателна работа“ (ИСДВР), Заместник-началникът на режимно надзорно охранителната дейност (РНОД)  и Началникът на сектор „СДВР” при Затвора Ловеч.

В становището на ИСДВР е отразено, че В. е за трети път в Затвора за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в размер на десет години за умишлено причиняване смъртта на М.П. в нарушение на правилата  за движение. Има два отказа за преместване в заведение от открит тип съгласно заповеди № 1031/14.08.2018 г. и № 729/18.06.2018 г. Има и отказ за условно предсрочно освобождаване (УПО) – определение на Окръжен съд Ловеч № 293/28.05.2019 г.Продължава да се образова – ще бъде в 11 клас на СОУ „Димитър Митев“. В училището му е възложена и задачата на дежурен отговорник на втори етаж. В групата продължава да бъде килиен отговорник на втора килия на пета група, въпреки допуснато дисциплинарно нарушение. В. опитва да демонстрира в проведените разговори голямото си желание за положителна промяна. Тези му усилия са не малка част от тях формални и продиктувани по-скоро от високата мотивация да успее да се възползва от възможностите на прогресивната система, а не толкова от действия, доказващи, че същият се е поправил и заличил криминогенните си нагласи или мислене. Доказателство за това са натрупаните откази в миналото относно замяната на режима, за преместване в заведение от открит тип, както и за условно предсрочно освобождаване. Становището на ИСДВР е, че е целесъобразно В. да продължи образованието си, тъй като е на две крачки от завършване на средното си специално образование. Освен това е посочено, че риска от вреди в резултат на поведението на В. в обществото е по-скоро висок.

Становището на Зам.Началникът на „РНОД“ при Затвора Ловеч е, че към настоящия момент не са налице законовите предпоставки за разглеждане на заявлението. В становището на Началник Сектор „СДВР“ е отразено, че В. е получил отказ за преместване в заведение от открит тип на 18.06.2019 г., поради което не е изтекъл 6 месечния срок.

С обжалваната в настоящото съдебно производство заповед Началникът на Затвора Ловеч е отказал преместване на жалбоподателя в заведение от открит тип. Като правни основания за издаване на заповедта са посочени чл. 64, ал.2 и ал.3, чл. 65, ал.3 във връзка с чл. 43, ал.4 от ЗИНЗС, а като фактически – становищата на посочените по-горе длъжностни лица от Затвора Ловеч. Административният орган е възприел изцяло становищата им относно направеното искане. Приел е, че мисленето на жалбоподателя е приоритетно с практическа насоченост, често пренебрегва и омаловажава проблемите, надценява възможностите си и е склонен да заобикаля правилата при първа възможност. Той е с трайна криминализация и многократно повтарящи се едни и същи деяния от престъпен характер. Риска от вреди при него за обществото е в средния диапазон. Същият е получил отказ за преместване в ЗООТ на 18.06.2019 г. и не е изтекъл 6-месечния срок, както и отказ от ОС – Ловеч за УПО от 28.05.2019 г.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган. В чл. 64, ал.2 от ЗИНЗС е регламентирано, че Началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед по искането на лишените от свобода за премесване по ал. 1. Заповедта е издадена от Началника на затвора Ловеч. По делото са представени Заповед № ЧР-05-223/24.11.2016 г. на Министъра на правосъдието за преназначаване на Р.Г. и Акт от 28.11.2016 г. за встъпването й в длъжност „Началник на затвор I-ва категория“ гр. Ловеч.

Оспореният административен акт е издаден в предписаната от закона писмена форма. Той е мотивиран, изложени са подробни фактически и правни основания за направения отказ в съответствие с изискванията на чл. 64, ал.2 от ЗИНЗС.

Спазени са административно-производствените правила. Заповедта е издадена след представяне на писмени становища от посочените в чл. 64, ал.2 от ЗИНЗС длъжностни лица.

Заповедта е постановена в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона.

Според чл.64 ал.1 от ЗИНЗС, лишените от свобода с добро поведение, които са изтърпели най-малко една четвърт, но не по-малко от 6 месеца от наложеното наказание в затвор или в затворническо общежитие от закрит тип, могат да бъдат премествани по инициатива на началника на затвора или по тяхна молба за доизтърпяване на наказанието в затворнически общежития от открит тип.

С тази законова разпоредба е дадено право на административният орган да извършва преценка по целесъобразност на исканото преместване, но не  го задължава при наличие на посочените предпоставки да премества лишените от свобода.

Законодателят изисква наличие на конкретни предпоставки във връзка със срока на изтърпяното до момента наказание, но е предоставил правомощие на административния орган при тези предпоставки  да прецени доколко с оглед поведението на лишения от свобода, риска от рецидив и целите на наказанието преместването е целесъобразно. Преценката кое поведение представлява достатъчна и основателна предпоставка за преместване  е предоставена  на административния орган.

Жалбоподателят е придобил формално право за преместване в затворническо общежитие от открит тип на 01.02.2017 г., но според становищата на посочените в чл. 64, ал.2 от ЗИНЗС длъжностни лица от Затвора Ловеч той не е показал добро поведение, поради което те са дали отрицателно становище на молбата му за преместване.

Административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност с съответствие с формираното си вътрешно убеждение.  Той  извършва преценка за наличието на предпоставките за това – изтърпян срок от наказанието и поведението на лишения от свобода. Тази преценка  не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е константната  практика на Върховния административен съд - Решение № 4199 /11.04.2016 г.  по адм. дело № 10460/2015 г., Решение № 7995/ 10.06.2013 г. по адм. дело № 3391/2013 г.

Предвид горното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По изложените съображения и на основание чл. 64, ал.4 от ЗИНЗС и чл. 172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.В., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Ловеч, V- та група  срещу Заповед № Л-1009- Ловеч от 14.08.2019 г. на Началника на Затвора  Ловеч

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Препис от него да се изпрати на страните по делото.

 

                                               АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: