Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 06.10.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публично
съдебно заседание на тридесети септември две хиляди и двадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при
секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 4400 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
за разглеждане иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ.
Ищецът
„Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
срещу Р.Г.Г. за следните суми: сумата от 176,51 лева /сто седемдесет и шест
лева и петдесет и една стотинки/ - главница, представляваща потребени ВиК
услуги за периода от 20.10.2017г. до 21.02.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 13.06.2019г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 11,03 лева /единадесет лева и три стотинки/ - мораторна
лихва върху главницата за периода от 19.11.2017г. до 23.05.2019г., както и
разноските по делото за държавна такса в размер на 25,00 лева /двадесет и пет
лева/, както и сумата от 50 лева /петдесет лева/ – юрисконсултско
възнаграждение
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47 ГПК, като след указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск за вземането за главница, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът
твърди, че ответникът е абонат при ищцовото дружество и потребител на вода и
други услуги за жилище на адрес: ************. Твърди, че за периода от
20.10.2017 г. до 21.02.2019 г. по партидата на ответника са начислени за
плащане суми за потребление общо в размер на 176,51 лв. по 16 бр. фактури.
Ищецът претендира установяване дължимостта на посочената сума за главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
погасяването. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане за
главница така, както е заявено в заповедното производство. Претендира разноски.
В
проведеното открито съдебно заседание на 05.08.2020 г. ответникът, чрез
назначения му особен представил, е заявил, че оспорва предявения иск, като е
посочил, че в случай че се установи съществуването на облигационното отношение,
то не оспорва размера на предявения иск.
Съдът, като обсъди събраните по
делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:
От карнетите
за отчитане на доставената вода до процесния имот, водени на името на Р.Г.Г.,
се установяват конкретни показания на водомера при реално и служебно отчитане
на доставената вода до процесния имот.
Видно е от
покана за доброволно изпълнение № 94743 с изх. № 1053/12.03.2019 г., адресирана
до Р.Г.Г., че в същата е отбелязано, че последният е получил препис от същата
на 19.03.2019 г., като е положен подпис за получател. Отразено е името на свидетелката,
присъствала при извършеното връчване – И. В.. Към поканата е приложена подробна
справка за начислените суми по периоди.
По делото е
представено извлечение от общите условия за получаване на услугите ВиК от
„Водоснабдяване и канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г.
По делото е
приета справка за лицето Р.Г.Г., издадена от Агенция по вписванията гр. Враца,
от която се установява, че на 03.01.2020 г. е вписана възбрана върху процесния
имот. При направеното вписване като кредитор е отразен „Топлофикация - Враца“
ЕАД, а като длъжник – ответника по делото Р.Г.Г..
От приетия
по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредба за
държавните имоти се установява, че на 08.02.1991 г. процесният недвижим имот е
придобит от лицето А. Ч. Г..
По делото е
приет и препис – извлечение от акт за сключен граждански брак, издаден на
15.09.2020 г. от Община Враца въз основа на акт за сключен граждански брак № ******/19.04.1987
г., съставен в гр. Враца. От същия се установява, че на 19.04.1987 г.
ответникът Р.Г.Г. и лицето А. Ч.К. /с фамилно име след брака Г./ са сключили
граждански брак. Отразено е в писменото доказателство, че бракът е прекратен на
16.10.2012 г. Не е посочено съпрузите да са избрали някакъв режим на
имуществени отношения.
С оглед на така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:
За
основателността на предявения иск следва да се установи, че ищецът се е намирал
в облигационно правоотношение с ответника Р.Г.Г. по договор за доставка на ВиК
услуги при общи условия, че има открита партида за доставка на вода в
дружеството-ищец за имот на посочения в исковата молба адрес, че има вземания
срещу ответника в сочения от него размер, произтичащо от твърдяното основание
/договор при общи условия за предоставяне на ВиК услуги/. При доказване на
горните факти, в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
Ищецът
основава вземането си на договор при общи условия за предоставяне на ВиК
услуги. Отношенията между водоснабдителните предприятия и потребителите се
уреждат с Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Чл. 14, ал. 2 от наредбата сочи какво следва да е съдържанието в договора,
сключен между потребителя и ВиК оператора. По отношение на съществуващите
водопроводни и канализационни отклонения, собственост на потребителите, които
се предоставят за експлоатация на оператора, §3 от ПЗР към наредбата е
предвидено, че условията и редът се определят с общите условия за получаване на
услугите ВиК и се конкретизират с договорите за предоставяне на услугите ВиК.
Налага се извод, че за заварените потребители, които не са сключили
предвидените в чл. 14 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ договори, намират
приложение общите условия на доставчика като, ако потребителят желае различни
условия от общите, последните следва да бъдат конкретизирани с писмен договор.
Фактът на ползване на ВиК услуги в процесния имот в случая е достатъчен, за да
се приеме наличие на договорни отношения между ищеца и ответника, които
отношения се уреждат от общите условия на доставчика.
Според чл.
32, ал.1 и ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004 г., ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система
на оператора, отчетено чрез монтирания водомер на водопроводното отклонение, а
отчетените данни се установяват чрез отбелязването им в карнета, заедно с
датата на отчитане на водомерите и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Представените
от ищеца справки от счетоводството и карнети, установяващи факта, че Р.Г.Г. е
бил титуляр на партида при ищеца за доставка на вода за жилище с адрес *********
изхождат от ищеца. Доколкото отчитането на ВиК услугите се установява чрез
отбелязване в карнета съгласно разпоредбата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., обаче следва да се приеме, че самият карнет представлява
нормативно предвиден документ, доказващ посещенията в имота и показанията на
водомера към определена дата. Карнетът има характер на частен свидетелстващ
документ и като такъв се ползва с формална доказателствена сила. В посочената
разпоредба е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с
подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Липсата на
изрично изискване за упълномощаване на този представител, води до извода, че
карнетът може да бъде подписан и от лице, което, макар да не е устно или
писмено изрично упълномощено от потребителя да го представлява във връзка с
отчитането на водомера, се явява негов представител в широк смисъл въз основа
на родствена, съпружеска, фактическа, облигационна или друга връзка с
потребителя. По тази причина съдът намира, че представител на потребителя по
смисъла на чл. 32, ал.4 от Наредбата може да бъде всяко лице, което обитава
имота на някакво фактическо или правно основание. Подписването на карнета от
такова лице не води до неистинност на документа и изгубване на неговата
доказателствена сила.
Съгласно
разпоредбата на чл. 35 от Наредбата, показанията на водомерите се отчитат с
точност до 1 куб. м. за период, който се определя в ОУ или договора, но не
по-дълъг от шест месеца. Когато периодът на отчитане на водомерите е по-дълъг
от един месец, операторът ежемесечно начислява служебно количество изразходвана
вода, определено въз основа на средния месечен разход от редовно отчетените
съответни периоди на предходната година. След отчитане на показанията на
водомерите количеството вода се изравнява в съответствие с реалното
потребление. Достъпът на длъжностното лице на оператора до водомера за
извършване на отчети, включително в жилищата на потребителите, се осигурява
съгласно ОУ или договора.
В случая
ищецът доказа, че ответникът Р.Г.Г. е собственик на ½ ид. част от
процесния имот. Същият е придобит по време на брака му с Антония Чавдарова
Горанова, когато отношенията помежду им са били уредени от действащия тогава Семеен
кодекс /обн. ДВ бр.41 от 28 Май 1985г. и отм. с § 3 от ПЗР на Семейния кодекс -
обн. ДВ бр. 47 от 2009 г., в сила от 01.10.2009 г./. Съгласно чл. 19 от
посочения нормативен акт, придобитият по време на брака недвижим имот през 1991
г. е станал обща собственост на съпрузите. Съгласно разпоредбата на чл. 27 от СК /отм. 2009 г./, при прекратяване на имуществената общност дяловете на
съпрузите са равни. Установи се, че бракът между съпрузите е прекратен с развод
на 16.10.2012 г., с което ответникът Р.Г.Г. е останал собственик на ½
ид. част от процесния имот, до който размер може да бъде ангажирана
отговорността му спрямо непогасените задължения към ищцовото дружество.
Видно от
служебно извършена справка за регистрираните адреси на ответника по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г., се установява, че регистрираният му настоящ адрес
съвпада с процесния адрес, а именно - *********. Така събраното от съда доказателство
подкрепя представените от ищеца и приети по делото писмени доказателства за
наличие на облигационно отношение между страните, поради което последното
следва да се приеме за установено. Като собственик на процесния имот,
ответникът се явява потребител на ВиК услуги съгласно разпоредбите на §1, т.2,
б."б" от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги и чл. 3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
В процесния
период (от 20.10.2017
г. до 21.02.2019 г.) са
действали общите условия за получаване на услугите ВиК от „Водоснабдяване и
канализация” ООД, одобрени с решение № ОУ-019/09.06.2006 г. на ДКЕВР. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ, потребители на ВиК услуги са юридически или физически
лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост. Чл. 6 от
същите условия предвижда задължение за потребителите да осигуряват на
длъжностните лица достъп за отчитане на общия и индивидуалните водомери в
жилищата и другите обекти в сградата.
Следва да се
посочи освен това, че разпоредбата на чл. 22, ал.1 ОУ предвижда задължение за
потребителя за осигуряване на достъп на служители на ВиК оператора за отчитане
на индивидуални и общи водомери. При невъзможност за отчитане на водомерите или
при несъгласие с фактурираните количества, според ал. 3 от посочената
разпоредба, за потребителя е предвидено задължение да заяви пред ВиК оператора
удобно време в срок не по – дълъг от шест месеца. Видно е от приетите по делото
доказателства, че последното не е сторено, поради което ищецът е начислявал и
служебни показатели, освен реалните такива, които са удостоверени с „подпис за
абоната“, за които ищцовото дружество твърди, че са поставени от лице, което се
е намирало на адреса към момента на проверката.
Размерът на
дължимите от ответника суми съдът приема за установен от приетите и неоспорени
от последния писмени доказателства, представени от ищцовото дружество – справка
– извлечение за дължимите суми и счетоводна справка, съдържаща опис на
издадените фактури. Ответникът е заявил, че в случай че се установи
облигационното отношение между страните, то същият не оспорва неговия размер.
Исковата претенция за заплащане на главница в размер на 176,51 лева е
основателна и доказана за ½ част от дълга, съответстваща на идеалната
част от процесния имот, за която се установи, че ответникът е собственик.
Ищецът не доказа ответникът да е собственик и на останалата ½ ид. част
от имота, поради което последният не може да отговаря за дълга в пълния му
размер. Ответникът следва да бъде отсъден да заплати на ищеца сумата от 88,23
лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение – 13.06.2019 г. до погасяването на
задължението, като за горницата до пълния предявен размер искът бъде отхвърлен
като неоснователен.
От своя
страна ответникът, съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест, не представи доказателства за погасяване на процесната сума.
По разноските:
С оглед
изхода на делото, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Р.Г.Г. следва да бъде
осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 145,00 лв. /12,50 лв. държавна
такса, 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, 75,00 лв. възнаграждение за особен
представител и 7,50 лв. такса за издаване на удостоверения/ съразмерно на
уважената част от иска.
С оглед
задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014
г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да
разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно
изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски
в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/, като с
оглед изхода на делото, на ищеца следва да му бъде присъдена сумата от 35,30
лв. /11,77 лв. държавна такса и 23,53 лв. юрисконсултско възнаграждение/
пропорционално на уважената част от сумите по заявлението.
Така мотивиран
и на основание чл. 235 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ, че Р.Г.Г., ЕГН: ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 88,23 лв.,
представляваща ½
част от цената за доставени, но незаплатени ВиК услуги на адрес: ******* за
периода от 20.10.2017 г. до 21.02.2019 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 13.06.2019 г. до окончателното й погасяване,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 2308/2019 г. по
описа на РС Враца, като ОТХВЪРЛЯ
иска за горницата до пълния предявен размер от 176,51 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК Р.Г.Г., ЕГН: ********** да заплати
на „Водоснабдяване
и канализация” ООД, гр. Враца, ЕИК ********* сумата от 145,00 лв.,
представляваща направени
разноски по гр. дело № 4400/2019 г. по описа на РС Враца /държавна такса, юрисконсултско
възнаграждение, възнаграждение за особен представител/, както и сумата от 33,50 лв.,
представляваща разноски по ч. гр.
дело № 2308/2019 г. по описа на
РС гр. Враца
/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: