№ 472
гр. Плевен, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ИВАЙЛО П. ЦВЕТКОВ
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500573 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 383/25.03.2025 г. по гр.д.№ 20244430102871 по описа за
2024 година на ПлРС е отхвърлен предявения иск от Л. В. С., чрез
пълномощник, против „Профи Кредит България“ЕООД със седалище
гр.София, с който е направено искане за прогласяване нищожността на
Договор за кредит № 40012117532, сключен с „Профи Кредит
България“ЕООД със седалище гр.София, както и осъждане ответното
дружество „Профи Кредит България“ЕООД със седалище гр.София, да върне
на ищцата Л. В. С. сумата от 789,64 лева, платена такса по пакет от допълни
услуги и възнаградителна лихва по договор № 400121175321, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.Осъдена е на основание чл.78 ГПК Л. В. С. да заплати на „Профи
Кредит България“ЕООД със седалище гр.София направените разноски по
делото за процесуално представителство в размер на сумата от 360 лв.
Депозирана е въззивна жалба от Л. В. С., чрез пълномощник, против
решение № 383/25.03.2025 г., постановено по гр.д.№ 2871/2024 г. по описа на
ПлРС, в която са изложени доводи за неговата незаконосъобразност.Прави се
искане да се отмени решение № 383/25.03.2025 г., постановено по гр.д.№
1
2871/2024 г. по описа на ПлРС като неправилно, незаконосъобразно и
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон.
За въззиваемата страна – „Профи Кредит България“ЕООД със седалище
гр.София, чрез пълномощник, е депозирано писмено становище, че се
поддържат изцяло изложените доводи в отговора на въззивната жалба,
отговора на исковата молба и съображенията, изложени в хода по същество
пред първоинстанционния съд, отразяващи анализ на събраните по делото
доказателства.Въззивната жалба е неоснователна.Договорът за кредит №
40012117532 е действителен.Прави се искане да се потвърди обжалваното
решение.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от
25.03.2025 г., с което са отхвърлени предявените от Л. С. срещу „Профи
Кредит България“ЕООД със седалище гр.София установителен и осъдителен
иск.
На първо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният
съд е следвало да съобрази решение на СЕС от 21 март 2024 г. по дело С-
714/22, с което СЕС е дал отговор на поставения въпрос относно правните
последици от неточно и заблуждаващо посочване на ГПР в потребителски
договор и в което е прието, че клаузите относно допълнителните услуги, които
са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези
услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на
кредит, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по
смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за
неравноправност.
На следващо място във въззивната жалба се сочи, че от приетата по делото
ССЕ се установява размерът на платените суми по нищожния договор за
кредит.
Във въззивната жалба е посочено също така, че в процесния случай условие
2
за усвояване на сумата по договора за заем е заплащането на такса по пакет от
допълнителни услуги, това се отразява и на стойността на ГПР.
На следващо място се сочи от въззивника, че когато съдът е сезиран с иск
като процесния, той не само може, но е и длъжен да провери действителността
на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при
нарушаване на добрите нрави; при неравноправни клаузи във вреда на
потребителя; при нарушаване на императивни правни норми, които водят до
накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за
установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства.
Въззивницата счита, че тъй като не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл.22
ЗПК и всички платени суми по нищожен договор за кредит подлежат на
връщане.
Не е спорно между страните в производството, че кредитът, отпуснат на Л.
С. по договор за потребителски кредит от въззиваемия Профи кредит
Стандарт № 40012117532/16.09.2022 г. в размер на 3 500 лв. е усвоен чрез
извършено външно рефинансиране към друго търговско дружество, както
следва: на 16.09.2022 г. съгласно преводно нареждане на сума в размер на 2
505.43 лв. и на сума в размер на 994.57 лв.
Основателно във въззивната жалба се сочи, че в процесния договор за
потребителски кредит е посочена общата сума, дължима от потребителя,
който посочен размер в него не съответства на действителния такъв съобразно
поетите от потребителя задължения.
В него е посочена дължимата сума по кредита от 5 643.38 лв., в която е
включена главница в размер на 3 500 лв. и възнаградителна лихва в размер на
2 143.38 лв.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст” е 1 400 лв., а
за закупена допълнителна услуга „Флекси” е 2 625 лв.
Общото задължение по кредита с оглед на закупените допълнителни
услуги е 9 668.38 лв.
Спорен и във въззивното производство е въпросът дали горепосочените
разходи за двете допълнителни услуги следва да се включат в ГПР.
От доказателствата по делото се установява, че компонентите, които са
3
включени при изчисляване на ГПР по договора за потребителски кредит от
16.09.2022 г. в размер на 49,06 % са главница и възнаградителна лихва в
горепосочените размери.
Общо дължимата сума при включване на разходите за двете
допълнителни услуги е 9 668.38 лв., а при прилагане на необходимите
изчисления ГПР е 159,703%, който размер е по голям от посочения в чл.19,
ал.4 ЗПК, в който е предвидено, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения.
Според чл.19, ал.1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит.
В §1, т.1 от ДР на ЗПК е посочено какво включва „общ разход по кредита за
потребителя”.Включени са и разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като в общия разход
не се включват нотариалните такси.
В настоящето производство следва да се даде отговор и на спорния между
страните въпрос следва ли да се включат или не разходите за двете
допълнителни услуги „Фаст” и „Флекси” в ГПР, тъй като в обхвата на общите
разходи по кредита, които следва да се отчетат при формирането на ГПР,
попадат разходите за допълнителни услуги, но само в случаите, когато
получаването на такива е задължително условие за сключването на договора
за кредит.Ако дължимото по процесните допълнителни услуги
възнаграждение се дължи от кредитополучателя отделно и независимо от
цената на самия кредит, то не представлява разход по смисъла на чл.19, ал.1
ЗПК и §1, т.1 от ДР на ЗПК, респ. не следва да се включва при изчисляването
на ГПР.
Горепосочените две допълнителни услуги са регламентирани в чл.5.2,
респ. чл.15 от Общите условия.
В чл.15 е посочено, че той се отнася и прилага единствено по договор за
4
потребителски кредит, по който клиентът е поискал и избрал да закупи
допълнителна услуга.
В процесния договор за потребителски кредит е посочено, че
допълнителната услуга „Фаст” предоставя право на приоритетно разглеждане
и изплащане на същия, а „Флекси” предоставя право на промяна на
погасителния план.
Посочено е също така, че и двете са допълнителни незадължителни услуги.
При закупуване на допълнителни услуги, общият размер на вноската
(сборът от размера на вноската по кредита и размера на вноската за
закупуване на допълнителна услуга) е 322.28 лв., а общата сума, която
потребителят следва да заплати, е 9 668.38 лв.
При описанието на основните характеристики на съответния кредит, вид на
кредита, е посочено стандарт Фаст и Флекси.
Размерът на вноската по закупените допълнителни услуги е 134.17 лв. и е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че разходите за двете
допълнителни услуги следва да бъдат включени в ГПР, като при включването
им той възлиза на 159,703 %.
Неправилното посочване на ГПР е основание за приложение на чл.22 от
ЗПК, според който когато не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Посочването на ГПР, който не отразява всички заложени разходи, лишава
потребителя от възможността да определи обхвата на задължението си.
В тази насока следва да бъде съобразено и решение на СЕС от 21 март 2024
година по дело С-714/22, на което се позовава въззивницата, което е
постановено след сключването на процесния договор на 16.09.2022 г., но е
задължително с оглед на чл.633 ГПК.
Общият сбор на закупените допълнителни услуги е 4 025 лв., а
възнаградителната лихва е 2 143.38 лв.
От доказателствата по делото се установява също така, че въззивницата е
заплатила на въззиваемото дружество сума в размер на 4 316.80 лв. по
договора за потребителски кредит.
5
Според чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, какъвто е и процесният случай, договорът за потребителски
кредит е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че следва да бъде
отменено обжалваното решение и вместо него постановено ново по
съществото на спора.
Следва да бъде признато за установено в отношенията между страните Л.
С. и „Профи Кредит България“ЕООД, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012117532/16.09.2022 г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр.чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК.
Следва да бъде осъден на основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД
въззиваемият „Профи Кредит България“ЕООД да заплати на въззивницата Л.
С. сумата от 816.80 лв., представляваща недължимо платена сума по договор
за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012117532/16.09.2022
г., ведно със законната лихва върху тази главница от 816.80 лв., считано от
датата на депозиране на исковата молба - 28.05.2024 г. до окончателното
изплащане на сумата.
При този изход на процеса следва да бъде осъден въззиваемият да заплати
в полза на ПлОС съгласно чл.78, ал.6 от ГПК държавна такса в общ размер на
655.09 лв. за двете съдебни инстанции, а в полза на ЕАД Е.И., представлявано
от Е.И., на основание чл.38, ал.2 от ЗА сумата в общ размер на 980 лв. с
включен ДДС за двете инстанции, представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и съдействие на Л. С..
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег.№ 383/25.03.2025 г. по гр.д.№ 20244430102871 по
описа за 2024 година на Районен съд - Плевен, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
6
ПРИЗНАВА да установено в отношенията между страните Л. В. С., ЕГН
**********, с адрес: гр.Плевен, ул.“****“ № 92 и „Профи Кредит
България“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“№ 49, бл.53Е, вх.В, че сключеният между тях договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012117532/16.09.2022 г. е
нищожен на основание чл.26, ал.1, предл.първо от ЗЗД вр. чл.22 от ЗПК вр.
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД въззиваемият
„Профи Кредит България“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“№ 49, бл.53Е, вх.В, да заплати на
въззивницата Л. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр.Плевен, ул.“****“ № 92,
сумата от 816.80 лв., представляваща недължимо платена сума по договор за
потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40012117532/16.09.2022 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 816.80 лв., считано от датата
на депозиране на исковата молба - 28.05.2024 г. до окончателното изплащане
на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият „Профи Кредит
България“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“№ 49, бл.53Е, вх.В, да заплати по сметка на Окръжен съд -
Плевен държавна такса в общ размер на 655.09 лв. за двете съдебни
инстанции.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА въззиваемият „Профи Кредит
България“ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“№ 49, бл.53Е, вх.В да заплати на ЕАД Е.И., Булстат ***, със
съдебен адрес гр.Пловдив, ул.“***“№ 3, представлявано от Е.Г.И., сумата в
общ размер на 980 лв. с включен ДДС за двете инстанции, представляваща
дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ и
съдействие на Л. В. С..
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от получаване на съобщението от страните чрез връчването
им на препис от същото.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8