Р Е Ш Е Н И Е
№ 01.03.2021 година град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На четвърти февруари Година: 2021
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: АЛЕКСАНДРА ТАНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 3028 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 20-1228-000352
от 25.02.2020 год., издадено от Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД
на МВР град С.З..
Жалбоподателят Е.Г.М. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли да бъде отменено. В съдебно заседание чрез
упълномощения си защитник поддържа направеното с жалбата искане.Претендира за
направените по делото разноски.
Въззиваемата
страна ОД на МВР гр.С.З., редовно призована, не изпраща представител в съдебното
заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на НП в обжалваната му част,
намери за установено следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение), серия
GA, № 124175 от 14.01.2020 год.,
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3, предложение първо от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (“Водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина,
който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване
и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози,
се наказва с лишаване от право
да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от
две години и глоба 2000 лв.”) за това, че 14.01.2020 год. в 17:00 часа в град С.З. паркира
лек автомобил марка “Р.400”, с рег.№ ***, по ул.“П.К.” до № 49, собственост на Р.Ч.,
като блъска паркиран лек автомобил марка “М.“ с рег.№ ***, собственост на Г.Д.,
като в хода на извършена проверка отказал да бъде тестван за употреба на алкохол
с техническо средство Алкотест Дрегер
7510 за употреба на алкохол и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване
на концентрацията на алкохол в кръвта
му, дадено му с издадения му талон за
изследване № 092526 – не e дал
кръв за изследване.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в НП, се потвърждават от показанията на актосъставителя
и свидетеля по акта, издадения на жалбоподателя талон за изследване (в същия е
отразено, че жалбоподателят е отказал проверка с техническо средство, поради
което му е било дадено предписание за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта
му, като изрично му е указано къде и до колко
време следва да се яви за извършване на изследването) и липсата на данни, че
жалбоподателят е изпълнил даденото му с талона за изследване предписание
(недаването на кръвна проба представлява отрицателен факт, поради което оборването
му е в тежест на жалбоподателя, но той не ангажира доказателства в тази
насока). Ето защо съдът намира описаното в НП нарушение и извършването му от
жалбоподателя за доказани по несъмнен и безспорен начин.
Съгласно чл.3,
ал. 1 и 2, чл.3а, т.1 и чл.6, ал. 4 и 9 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози при
извършване на проверка на място от контролните органи употребата на алкохол се
установява с техническо средство, а когато лицето откаже извършване на проверка
с техническо средство – с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо лабораторно изследване, като контролният орган попълва талон
за изследване, в който
се отразява изборът
на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол в кръвта
да се извърши
с доказателствен анализатор
или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а при отказ на лицето
да избере един от двата
начина на установяване, да подпише или да
получи талона за изследване, при неявяването му в определения срок на посоченото място
или при отказ
за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване
на проби за изследване се
приемат
отчетените показания от техническото средство. Изложеното означава, че
задължение на водача е да съдейства на контролните органи за установяване
употребата на алкохол, но негово право е да избере
начина и метода за това – с техническо средство, с доказателствен анализатор или с химическо лабораторно изследване. В
случая, видно от издадения му талон за изследване, жалбоподателят е отказал да
му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както
и да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор, именно поради което му е било дадено предписание за медицинско и химическо лабораторно изследване, което той не е изпълнил. Ангажираните от
жалбоподателя писмени доказателства и твърденията изложени в депозираната жалба
за причината, поради която е спрян за извършване на проверка и съответно за
липсата на уведомяване за извършване на тестване, което жалбоподателят е отказал
при извършената проверка с техническо средство и не е изпълнил даденото му
предписание за медицинско изследване, ако и да установяват наличие на телесно
увреждане, не изключват отговорността му за извършеното нарушение, именно
защото негово задължение, като водач на МПС е да съдейства на контролните органи за установяване употребата на
алкохол, поради което, ако субективните му нагласи не са му позволявали да изпълнява
задълженията си като такъв (водач на МПС), не е следвало да управлява МПС, в
каквато насока са дадените от пострадалото лице показания в хода на проведеното
съдебно следствие. Противното би означавало да се допусне управлението на МПС
от водачи след употреба на алкохол или за които се предполага, че са употребили
алкохол (в случая и актосъставителят, и свидетелят по
акта твърдят, че жалбоподателят е миришел на алкохол и използваните от него
изразни средства били предимно цинични), без възможност това обстоятелство да
бъде проверено и в крайна сметка – те да не носят отговорност, ако и
действително да са управлявали МПС под въздействието на алкохол над допустимите
от закона стойности.
В изпълнение на проверката си
законосъобразност съдът не констатира и процесуални нарушения, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП, включително и на процедурата по
Наредба № 1 от 19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол
и/или наркотични вещества или техни аналози, в частност – административно-наказателното
обвинение е формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и
ясно, за да може жалбоподателят да го разбере, за да организира адекватно
защитата си. Без правно значение е обстоятелството, че в НП не е изрично посочена
формата на вината, тъй като съгласно чл.7 от ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) извършителите на административни нарушения се наказват,
независимо дали последните са били извършени умишлено или непредпазливо, освен
ако не е изрично предвидено, че непредпазливите деяния не се наказват, какъвто
не е разглежданият случай. Все пак съдът намира за необходимо да отбележи, че
няма и не може да има съмнение, че конкретното нарушение е било извършено от
жалбоподателя умишлено, тъй като същият е правоспособен водач на МПС и
следователно е запознат с правата и задълженията си като такъв, включително и с
вмененото му от закона задължение да съдейства на
контролните органи за установяване употребата на алкохол, което обаче по
изцяло субективни съображения не е изпълнил, т.е. той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е
настъпването на общественооапсните му последици и е
искал настъпването им.
Що се отнася да наложените с НП наказания – лишаване от право
да управлява моторно превозно средство срок от
две години (24
месеца) и
глоба от 2000 лв.,
същите съответства по вид и размер на предвидените в закона за извършеното
нарушение и не биха могли да бъдат други, поради което съдът намира за
безпредметно да изследва въпроса съобразени ли са наказанията с тежестта на
конкретното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното НП е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно
постановление № 20-1228-000352 от 25.02.2020 год., издадено от Началник група в
Сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР град С.З., като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено, пред Административен съд С.З..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: