Решение по дело №26148/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8830
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Полина Любомирова Амбарева
Дело: 20221110126148
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 май 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8830
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско
дело № 20221110126148 по описа за 2022 година
Предявен е от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* срещу
ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : ********* осъдителен иск ,с правно основание
чл. 411 КЗ за заплащане на сумата в размер на 12 334,14 лева, представляваща регресно
вземане по щета № 470420212150109, ведно със законната лихва от 18.05.2022 г. – датата на
завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане.
Ищецът ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* твърди, че на
24.09.2021 г. в гр. София, ул. „Околовръстен път" водачът на товарен автомобил марка
„МАН" с peг. № ЕВ 2192 ВК - Т. Т. предприема неправомерна маневра за навлизане в дясна
пътна лента, без да пропусне движещия се по същата автомобил марка „Волво" модел ,,S90"
с peг. № СВ 6362 РВ, в резултат на което по негова вина реализирал пътнотранспортно
произшествие и увредил посочения автомобил марка „Волво". Към момента на настъпване
на застрахователното събитие за увредения автомобил марка „Волво" модел ,,S90" с peг. №
СВ 6362 РВ има сключена валидна застраховка „Каско Стандарт" в ЗЕАД „Булстрад Виена
Иншурънс Груп“ полица № 5С097014119439/2, а гражданската отговорност на
автомобилистите за товарен автомобил марка „МАН" с peг. № ЕВ 2192 ВК била
застрахована при ответника. След подадено заявление при ищеца, била е образувана щета №
470420212150109, изготвени били опис- заключение и доклад, въз основа на които на
автосервиза, извършил ремонта на автомобила, била изплатена сума, представляваща
застрахователно обезщетение, в размер на 12 319,14 лева, с преводно нареждане за кредитен
превод от 05.01.2022г. От съставен ДКП за ПТП от 24.09.2021г. пътнотранспортното
произшествие е настъпило по вина на водача на МПС марка „МАН" с peг. № ЕВ 2192 ВК,
като в протокола се съдържало и изрично признание на водача в тази насока. С регресна
покана ответното дружество било поканено да заплати сумата от 12 334,14 лева,
представляваща застрахователно обезщетение с включени 15 лева ликвидационни разноски.
Ответникът отказал да плати претендираната сума. Предвид което ищецът моли съда да му
присъди сумата от 12 334,14 лева, представляваща регресно вземане по щета №
470420212150109, ведно със законната лихва от 18.05.2022 г. – датата на завеждане на
исковата молба до окончателното й заплащане.
Ответникът ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД ,ЕИК : *********, оспорва
1
предявените искове, с отговор в срока по чл. 131 ГПК по основание и размер. Оспорва иска
като неоснователен и недоказан. Ако искът бъде счетен за основателен, алтернативно го
оспорва по размер като твърди, че същият е завишен по размер. Оспорва представения
Двустранен протокол за ПТП в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“ описваща
механизма на произшествието, същият нямал доказателствена сила. Твърди, че отразените в
Двустранния протокол за ПТП констатации, не отговаряли на действителните факти и
събития, нито на действителната пътна обстановка на мястото на ПТП. Оспорва, че
отговорен за настъпването на ПТП е водачът на т.а. „МАН“, рег. № ЕВ 2192 ВК. От
представения Двустранен протокол за ПТП, не можело да се направи извод, че отговорен за
ПТП е водачът, застрахован при ответника. Твърди, че водачът на л.а. „Волво С90“, per. №
СВ 6362 РВ се е движел по път без предимство, обозначен с пътен знак Б1 - „Пропусни
движещите се по пътя с предимство!“, като не е съобразил, че следва да изчака включването
на товарния автомобил, който се е престроявал в дясната лента, като е предприел маневрата
от път с предимство. Ударът бил настъпил поради факта, че л.а. „Волво С90“, рег. № СВ
6362 РВ не бил спазил правилата за предимство, продължил е да се движи, без да спре пред
знака, в резултат на което бил настъпил процесния удар. Водачът, застрахован при
ответника не е могъл, а и не е бил длъжен да предвиди подобно неправомерно движение,
поради което не е успял да предприеме спиране или намаляване скоростта на движение.
Твърди, че водачът на т.а. „МАН“, рег. № ЕВ 2192 ВК не е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, поради внезапното и непредвидимо действие на другия водач.
Оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди. Оспорва
стойността на твърдените имуществени щети, като твърди, че не всички щети, описани като
увредени от ищцовото дружество са в причинно-следствена връзка с процесния удар. Не
оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“.Също претендира деловодни
разноски.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, приема за установено следното :
Не е спорно между страните, че на 24.09.2021 г. в гр. София, ул. „Околовръстен път"
е настъпило ПТП между водача на товарен автомобил марка „МАН" с peг. № ЕВ 2192 ВК и
л.а. „Волво" модел ,,S90" с peг. № СВ 6362 РВ.
Не е спорно, че за л.а. „Волво" модел ,,S90" с peг. № СВ 6362 РВ към датата на ПТП
е съществувала валидна имуществена застраховка „Каско Стандарт“ при ищеца, а че за
товарен автомобил марка „МАН" с peг. № ЕВ 2192 ВК, към датата на ПТП, е съществувала
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Спорно по делото е дали причинените имуществени вреди, са пряка и
непосредствена последица от настъпилото ПТП по вина на водача, застрахован по
задължителна застраховка ГО при ответника, както и какъв е техния действителен размер.
Съгласно съставения от водачите Двустранен констативен протокол за ПТП от
24.09.2021год. ,същото е настъпило около 16,50часа в гр.София,Околовръстен път като за
Превозно средство А е отбелязано 12.Обстоятелства : т.10 „при смяна на лентите „ ,а за
Превозно средство Б ,т.9 „движение в една посока ,но в различни ленти“.Водачът на МПС А
е признал ,че е виновен за настъпването не произшествието.
Въз основа на Заявление от 28.09.2021 год. ,подадено от водач З. Д. е образувана
при ищеца щета № 470420212150109 ,по която е извършен опис на претензция и опис-
заключение ,в който са отразени констатирани увреждания,като с Възлагателно писмо от
28.09.2021год. на Автосервиз „Мото Пфое”ЕООД е възложен ремонт на МПС с рег.
№СВ6362РВ,марка Волво,модел S90.
Последния е издал две фактури №**********/09.11.2021год. за извършения ремонт /
части/ на стойност 10 288лв.,с ДДС и №********** /09.11.2021год. за труд на стойност
2
2 031,14лв.,с ДДС.
Не е спорно, че сумата от 12 319,14лв. е заплатена от ищеца ,съгласно платежно
нареждане и опис към него.
С регресна покана до ответника, ищецът е поискал възстановяване на сумата от
12 344,14лв. ,като с писмо от 29.04.2022год., ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“АД е отказал
плащане на регресната претенция.
Съгласно писмо от 28.03.2023год. на „Мото Пфое”ЕООД, за периода 19.11.2019год.
до 18.11.2021год. л.а. „Волво" модел ,,S90" с peг. № СВ 6362 РВ е бил с фабрична гаранция.
За установяване на спорните факти са допуснати свидетелски показания.
Свидетеля Т. Т. сочи ,че е управлявал автомобил „Ман” по Околовръстен път
,гр.София като при включване в локалното платно се пристроил в лявата му лента.След като
сеа движел около 2-3 минути в лявата лента на локалното платно ,решил да се престрои в
дясната ,като не забелязал движещият се в този момент по нея лек автомобил,защото твърди
да е попадал в „мъртвата му зона”.Свидетеля сочи ,че след като извършил маневрата
„натиснал” колата ,при което настъпил удар за него в дясната му част,а на другия автомобил
били увредени двете врати.Сочи ,че в локалното платно имало задръстване,другия шофьор
се движел бавно.
Съответно свидетеля З. Д. сочи ,че управлявал л.а.” Волво S90“ в локалното платно
в посока от Околовръстен път към бул.”Черни връх” като се движел в дясната му
лента.Поради задръстването автомобила му бил спрян като в този момент настъпил удар
,тъй като един каимон „минал” по цялата страна на автомобила му. Уврежданията били по
задната лява част на автомобила,като били засегнати дори джантите .Не може да посочи
на мястото на ПТП дали е имало пътни знаци като твърди ,че същото настъпило след
включване в локалното плътно на разстояние около 30 метра.
Допусната е по искане на страните съдебна автотехническа експертиза.
Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е
изготвено след запознаване с материалите по делото. От заключението се установява, че
механизмът на процесното ПТП бил следният: на 24.09.2021год. около 16,50часа ,т.а.”МАН”
се движи в лявата пътна лента на локалното платно по ул.”Околовръсте път” в посока
ж.к.”Хладилника”,където водачът предприема маневра за престрояване в дясната лента ,при
което реализира ПТП с движещия се от дясната му страна л.а. „Волво" модел ,,S90" с peг. №
СВ 6362 РВ.
Според вещото лице механизмът на ПТП, както и описаните в описа на
застрахователя и в протокола за ПТП видими увреждания, давали основание да се счита, че
същите са в причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. От заключението
се установява, че към датата на процесното ПТП увреденият автомобил бил в експлоатация
1 година 10 месеца и 10 дни от датата на първоначалната му регистрация 14.11.2019год.
Стойността,необходима за възстановяване на автомобила от нанесените в следствие
процесното ПТП щети,изчислена на база пазарни цени, възлизала на 12 319,14лв.
Съответно стойността необходима за възстановяването на автомобила ,изчислена на
база средни пазарни цени е 10 669,62лв.
Съгласно заключението ,от техническа гледна точка , водачът на т.а.“МАН“ е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП ако е изчакал преминаването на лекия
автомобил и след това предприеме своята маневра за престрояване в ляво.Водачът на лекия
автомобил не е имал възможност да предотврати настъпването му ,тъй като товариня
автомобил е навлязъл внезапно в неговата лента за движение.
Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не
възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.
3
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ:
Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя,
изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице,
причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател,
това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на
застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното
право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил
на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено
по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на
суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на
застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка „Каско“ на процесния
автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на
МПС, който има валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице
(деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и
причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на
застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички
случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
По делото безспорно беше установено наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ на процесния автомобил между
неговия собственик и ищцовото дружество към датата на ПТП .
Безспорно беше установено също наличието на валидно застрахователно
правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите между ответното дружество и причинителя на вредата към същата дата.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът
изплатил на сервиза, извършил ремонта на застрахования автомобил, застрахователно
обезщетение по регистрираната щета в размер на 12 319,14 лева, към които били начислени
15 лева ликвидационни разходи.
Съгласно § 1, т. 4 ДР КЗ застрахователно събитие е настъпването на покрит риск по
застраховка в периода на застрахователното покритие. От представената по делото
застрахователна полица е видно, че при включена рискова клауза „Пълно Каско“, както е в
настоящия случай, пътнотранспортното произшествие е част от покритите рискове. Няма
данни, а и твърдения да е било налице някое от изключенията, при които застрахователят не
изплаща обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че от събраните по делото доказателства бяха
установени и елементите от фактическия състав на гражданската отговорност на водача –
причинител на вредата. От протокол за настъпило ПТП ,показанията на свидетелите ,както
и от заключението на съдебната автотехническа експертиза беше установен механизмът на
настъпване на произшествието, както и противоправното поведение на водача, чиято
гражданска отговорност била застрахована при ответното дружество.
Следва да се приеме ,че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението
на водача на т.а.“МАН“ ,който е предприел маневра ,за да се престрои от лявата лента на
локалното платно в дясната и не е пропуснал движещият се по нея лек автомобил
„Волво”,което е нарушение на чл.25,ал.2 от ЗДвП.
В резултат на противоправното поведение на водача са били причинени щети на
4
процесния автомобил, като вещото лице установило, че от техническа гледна точка е налице
съответствие между механизма на сблъсъка и повредите по автомобила. Следователно,
доказана е и причинно – следствената връзка между противоправното поведение на водача и
причинените щети.
Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба са
неоснователни. Видът и характерът на вредите по процесния автомобил се установяват
както от писмените доказателства по делото, така и от заключението на вещото лице. По
делото липсват доказателства, които да оборват презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2
ЗЗД.
Въпреки разпределената доказателствена тежест ответникът не ангажира
доказателства за изключителна вина на другия водач. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка
страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Страната, която носи доказателствената тежест за определен факт, следва да проведе пълно
и главно доказване на този факт, т. е. да установи по несъмнен начин осъществяването му в
обективната действителност. Настоящият съдебен състав намира, че в случая ответникът не
представи доказателства за наличието на изключителна вина на водача на л.а.“Волво“ ,тъй
като към момента на настъпване на удара същия не е бил в движение или се е движел твърде
бавно ,предвид ,че и двамата свидетели сочат за задръстване.Също така не се доказва ,че за
водача на л.а.”Волво” е било налице задължение да пропусне движещият се в лявата лента
т.а.”МАН” тъй като процесното ПТП е настъпило на самото локално платно ,на около 30
метра от кръстовището с Околовръстния път.
По отношение на размера на заплатеното и дължимо от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ,
съгласно която при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да
плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към
деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по
договорена застрахователна стойност. Съгласно задължителната съдебна практика
дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна
увреда), респ. възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-голяма от пазарната
му стойност към деня на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същия вид и качество. А чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната
застрахователна стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно, размерът на застрахователното
обезщетение се определя съобразно доказания размер на претърпяната вследствие
застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респ.
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент
на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност
Съдът, като съобрази цитираната по-горе съдебна практика, намира, че изчислената
от вещото лице пазарна стойност в размер на 12 319,14лева представлява
възстановителната стойност на увреденото имущество, до който размер следва да бъде
определено и застрахователното обезщетение, дължимо от ответното дружество .
В случая се установява ,че процесният автомобил е бил предмет на гаранционно
споразумение – уговорен срок на гаранционно поддържане от 3 години , като е бил на
5
около 1 година и 10 месеца след пускане в експлоатация към датата на ПТП, поради което
същият е следвало да се отремонтира в конкретен официален/оторизиран сервиз, като се
подменят с нови увредените му детайли, респ., че авточастите следва да бъдат само
оригинални, на цената на магазините на процесния сервиз.
В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от годината на
производство на автомобила /3 или 5 или 7 години в зависимост от конкретно определения
от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно има
характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза /каквато е и настоящата/, при настъпване на
застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло
заменени повредените авточасти с нови оригинални такива.
Не се доказва опосредяване на вредоносния резултат от други обстоятелства, извън
поведението на застрахования при ответника водач, включително от действия или
бездействия на другия участник в ПТП, поради което съдът намира, че не е налице
основанието по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на дължимото обезщетение.
Ето защо, предявеният иск по чл. 411 КЗ за сумата от 12 344,12лв. /с вкл. 15 лв.
ликвидационни разходи/ се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен изцяло,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 18.05.2022год.,
до окончателното изплащане на дължимата сума.
По разноските :
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищцовата страна направените по делото разноски ,в размер на 1858,39лв., представляващи
държавна такса – 493,37, 200лв. - възнаграждение на вещо лице ,80лв. - депозит за
свидетел,5лв. – такса за СУ и 1080,02лв., адвокатско възнаграждение съобразно
представения списък на разноските по чл.80 от ГПК .
Воден от горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „ДаллБогг : Живот и Здраве“АД,ЕИК : *********,със седалище и
адрес на управление в гр.София,бул.“Г.М.Димитров“ № 1 , да заплати на ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление в
гр.София,ул.”Позитано”,№5 ,на основание основание чл. 411 КЗ сумата
в размер на 12 334,14 лева, представляваща регресно вземане по щета № 470420212150109,
ведно със законната лихва от 18.05.2022 г. – датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й заплащане,както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
1858,39 лв., представляваща деловодни разноски .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6