О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
Номер 61 Година 08.01.2019 Град Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На
осми януари Година
2019
в
закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 3358 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното:
С подадена в срока за отговор молба от
21.12.2018 г. по делото, ответникът К.И.Ш. е поискал по същество да му бъде
предоставена безплатна правна помощ по делото, чрез назначаване на процесуален
представител.
След като се запозна с тази молба и данните
по делото, съдът намери, че същата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли,
а мотивите за този правен извод са следните:
Според чл. 94 ГПК правната помощ по
граждански дела се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, респективно
процесуално представителство по чл. 21, т. 3 ЗПП. Последната се предоставя или
в случаите на чл. 23, ал. 1 ЗПП, когато по силата на закон задължително се
предвижда адвокатска защита или представителство, какъвто настоящият случай не
е, тъй като в ГПК не е предвидена задължителна адвокатска защита на ответника в
исково производство, или в случаите на чл. 23, ал. 2 ГПК, когато страната по
гражданско дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, но желае да
има такъв, като преценката за липсата на средства на същата съдът извършва въз
основа на представени доказателства за доходите и семейството й, за имущественото
й състояние, удостоверено с декларация, за семейното й положение, здравословно
състояние, трудова заетост и други констатирани обстоятелства (чл. 23, ал. 2 и 4 ЗПП).
В случая ответникът иска предоставяне на
безплатна правна помощ именно в тази втора хипотеза на чл. 23, ал. 2 ЗПП. В
подкрепа на това си искане обаче, не е представил
с молбата си никакви доказателства за семейното и имущественото си състояние,
включително и декларация за СИС, а в същото време е на -, в трудоспособна
възраст и няма никакви данни по делото да е инвалидизиран, при което съдът
очевидно не може да приеме, че няма възможност да заплати за защитата си по
делото минималното адвокатско възнаграждение от 970.45 лева по чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (в
този смисъл Опр. 23-2009-IV
г.о. и Опр. 84-2009-III г.о. на ВКС). А след като е така, молбата му да му бъде
предоставена безплатна правна помощ по чл. 21, т. 3 ЗПП, чрез назначаване на
адвокат за негов процесуален представител по делото, се явява неоснователна и следва
да се отхвърли. Настоящото определение може според чл. 95, ал. 5 ГПК да бъде
обжалвано само от ответника, на когото поради това следва и да се съобщи. Доколкото
молбата на ответника за правна помощ е подадена в срока за отговор по чл. 131,
ал. 1 ГПК, който е преклузивен, а ВКС приема, че за всички такива процесуални
срокове се прилагат в такива случаи правилата по чл. 259, ал. 2-4 ГПК, следва и
в случая да се приеме, че срокът за отговор на ответника е прекъснат с тази му
молба и не тече до разрешаването й с влязъл в сила съдебен акт (Р 257-2013-IV г.о.). Поради това следва да се разпореди настоящото
дело да се докладва след влизане в сила на настоящото определение (чл. 259, ал. 2-4 ГПК).
Воден от горните мотиви,
Старозагорският районен съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна молбата от 21.12.2018 г. на ответника К.И.Ш., да му бъде
предоставена по настоящото дело безплатна правна помощ, чрез назначаване на процесуален
представител.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от ответника с частна жалба пред Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок
от връчването му на същия.
ДЕЛОТО да се докладва след влизане в
сила на настоящото определение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: