РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Царево, 24.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минчо Т. Танев
при участието на секретаря Нели Г. С.ова
като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Административно наказателно
дело № 20252180200097 по описа за 2025 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Делото е образувано по повод жалбата на Н. Д. Б., ЕГН **********,
против Наказателно постановление № 09 от 26.02.2025 г. на Директора на
ОДБХ- Бургас, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона за храните
/ЗХ/, на Н. Д. Б., ЕГН **********, е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лева, за административно нарушение по чл. 24 от
ЗХ. Моли се съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното
наказателно постановление, като незаконосъобразно и издадено в
противоречие с материалния и процесуалния закон, и при липса на мотиви.
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален
представител, който поддържа жалбата от името на доверителя си. Сочи нови
доказателства.
За ОБДХ- Бургас в съдебно заседание се явява упълномощен
представител. Представят писмени и ангажират гласни доказателства.
Пледира се за потвърждаване на атакуваното НП.
Съдът намира, че депозираната жалба е процесуално допустима-
подадена е пред надлежния орган, в законоустановения срок, от правоимащо
1
лице и съдържа изискуемите по закон реквизити.
Като взе предвид исканията на страните, събрания по делото
доказателствен материал и като съобрази закона, настоящата инстанция
намери за установено от фактическа и правна страна следното:
При извършена проверка на 09.01.2025 г. в търговски обект
стопанисван от жалбоподателя, находящ се в гр. Приморско, обл. Бургаска,
инспекторите констатирали, че в обекта се предлагат за търговия и обществена
консумация храни и напитки, без обектът да е регистриран по реда и
условията на Закона за храните и вписан в електронния регистър на БАБХ по
чл. 24 от ЗХ. Нарушението било описано в Констативен протокол. За така
установеното нарушение на жалбоподателя бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който е сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в
производството пред настоящата инстанция. В жалбата си същият излага
възражения за допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН,
съответно при издаването на обжалваното наказателно постановление,
изразяващи се в следното.
Съдът, в контекста на правомощията си по съдебен контрол, след като
провери изцяло и служебно атакуваното наказателно постановление, без да се
ограничава с обсъждане на посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и наказателното постановление
обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя,
респективно от административно-наказващия орган. Наказателното
постановление и акта са издадени от компетентни органи и в рамките на
техните правомощия. Изложените в акта за установяване на
административното нарушение фактически констатации съответстват на тези
в издаденото въз основа на него наказателно постановление и се
потвърждават от показанията на актосъставителя. В показанията си пред съда,
същата установява, че на посочената дата, съвместно с представители на НАП
са извършили проверка процесния обект, стопанисван от жалбоподателя. При
извършване на проверката установили, че в обекта се извършва търговия с
храни, без обекта да е вписан в електронния регистър на БАБХ по реда на чл.
2
24, ал. 1 от ЗХ.
Съдът установи изложената фактическа обстановка, след обстоен
анализ на събрания по делото доказателствен материал - писмените
доказателства по АНП, приобщени към делото и гласните доказателства-
показанията на разпитания свидетел. Съдът кредитира изцяло показанията на
свидетеля- служител на НАП- като логични, последователни и напълно
кореспондиращи на събраните по делото писмени доказателства. Съдът няма
никакви основания, да се съмнява в правотата на показанията и в
добросъвестността на свидетеля, при изпълнението на служебните му
задължения. Цитираните показания са дадени под страх от наказателна
отговорност и не е налице индиция за тяхната предубеденост или
заинтересованост, поради което и съда няма основание да се съмнява в
достоверността на показанията на този свидетел и кредитира същите като
истинни.
Съдът не дава вяра на показанията на водения от страна на
жалбоподателя свидетел. Същата е дъщеря на жалбоподателя и според съда,
показанията и са предубедени, заинтересовани и неистинни. Същите
показания категорично се оборват от показанията на актосъставителя и
писмените доказателства по делото. За пълнота следва да се посочи, че
договора, с което се домогва жалбоподателя да докаже, че не е извършвала
търговска дейност, а такава е била извършвана от юридическо лице, е със срок
до 31.12.2024 год. т.е. към момента на проверката, същия не е бил актуален.
Ето защо, съда не дава вяра на показанията на този свидетел и не ги кредитира
като истинни.
Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат извода,
че жалбоподателя, в качеството му на стопанисващ процесния обект,
безспорно е извършил констатираното от инспекторите в ОДБХ- Бургас
административно нарушение- в качеството му на стопанисващ посочения
търговски обект, жалбоподателя е предлагал за търговия и обществена
консумация храни и напитки, без да е регистрирал въпросния обект по реда и
условията Закона за храните, поради което е бил законосъобразно
санкциониран.
В допълнение и само за пълнота следва да се посочи, че на настоящия
състав служебно е известно- тъй като е разгледал и постановил решение по
3
АНД № 79/ 2024 год. по описа на РС- Царево- че жалбоподателя
собственоръчно е попълнил сведение, че лично тя стопанисва посочения
търговски обект, като физическо лице. Действително, това сведение, не е
приложено като доказателство по настоящото дело, но е служебно известно на
съда, разгледал делото по жалба на Н. Д. Б., ЕГН ********** против
Наказателно постановление, № 810467-0182246 от 25.07.2024 год. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на основание чл. 185, ал. 2 от
Закон за данък върху добавената стойност на Н. Д. Б., ЕГН **********, е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 800,00 лева, за
нарушение на чл. 7, ал. 1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, вр. чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
Съдът не установи наличието на съществени процесуални нарушения
при съставянето на акта за установяване на административното нарушение,
съответно при издаване на атакуваното наказателно постановление. Изводът,
който се налага е, че жалбоподателят е бил законосъобразно санкциониран.
На последно място, но не по важност, съдът счита, в настоящият
случай е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, вменяваща в
компетентността на административно наказващия орган и съда, при наличие
на материалноправните предпоставки за третиране на случая като маловажен,
да не наложи административно наказание. Съдът не констатира
обстоятелства, които да сочат на такава незначителна обществена опасност на
деянието, която да го отличава от обикновените случаи на нарушение от
същия вид. Касае се за неизпълнение на административно задължение,
насочено към охраняване и защита на здравето, и интересите на
потребителите. Поради това и самият законодател е определил този вид
деяние като такова с висока степен на обществена опасност, видно от
размерите на предвидените санкции. По тези съображения разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН се явява неприложима в настоящото производство.
Що се отнася до наложеното на жалбоподателя административно
наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от
закона минимален размер счита, че същото съответства на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение, като деяние и
напълно достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане
4
целите на специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Ето защо, наказателното постановление- като правилно и
законосъобразно- следва да се потвърди изцяло /в този смисъл Решение №
10562 от 20.12.2024 г. по к. адм. н. д. № 1661 / 2024 г. на Административен
съд– Бургас и мн. др./.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 09 от 26.02.2025 г. на
Директора на ОДБХ- Бургас, с което на основание чл. 128, ал. 1, т. 3 от Закона
за храните /ЗХ/, на Н. Д. Б., ЕГН **********, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева, за административно нарушение по
чл. 24 от ЗХ.
Решението подлежи на касационно обжалване, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, пред Административен съд- Бургас.
Съдия при Районен съд – Царево: _______________________
5