Определение по дело №884/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 284 - 286 ЗИНЗС вр.чл.203 и сл. АПК.

Образувано е по искова молба подадена от Т.К.П., ЕГН ********** – изтърпял наказание лишаване от свобода в периода от 19.03.2018 г. – 25.10.2020 г. в ЗО „Дебелт“ към Затвора - Бургас, против ГД „Изпълнение на наказанията“ – София (ГДИН). Претенцията на ищеца е за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 24 000 лв., както следва:

·         Сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода 19.03.2018 г. до 15.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание в противоречие със законовите разпоредби за посочения период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

·         Сумата от 7 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода от 01.05.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в действия на служителите на затвора, довели до забавяне образуването на дело за неговото предсрочно освобождаване и респ. безпричинно удължаване на престоя му в затвора с няколко месеца за посочения период, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

·         Сумата от 7 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода 01.06.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.

В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция, като прави искане да се отхвърли иска, като неоснователен и недоказан. Ангажира доказателства.

Съдът намира, че исковата молба е редовна, а претенцията – допустима, поради което делото следва да се насрочи в открито с.з. с призоваване на страните.

Мотивиран от горното, Административен съд Бургас

О П Р Е Д Е Л И:

НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 16.10.2023 г. от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните:

КОНСТИТУИРА като страни по делото:

ИЩЕЦ: Т.К.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез адв. С.Л..

ОТВЕТНИК: Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към Министерство на правосъдието гр.София.

КОНТРОЛИРАЩА СТРАНА: Прокуратурата на РБ, чрез ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА БУРГАС.

СЪОБЩАВА на страните на осн. чл.146 от ГПК вр. чл.140, ал.3 от ГПК проекта за доклад по делото:

Производството се провежда по реда на чл. 203 и сл. от АПК, с оглед препращащата норма на чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС. С исковата молба са предявени три обективно съединени иска по чл. 284 от ЗИНЗС.

Ищецът твърди, че изтърпял наказание лишаване от свобода в периода от 19.03.2018 г. – 25.10.2020 г. в ЗО „Дебелт“ към Затвора – Бургас.

1. Твърди че по време на престоя си в общежитието бил поставен в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание. Излага, че съгласно т. 3.2. на заповед № Л-919 от 08.03.2017 г. на Главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията “ гр. София /ГДИН/ е видно, че осъдените от категорията открит тип от област Бургас, Сливен и Ямбол се настаняват в 30 „Строител“ и 30 „Житарово“ към Затвора-Бургас, като счита, че настаняването му в 30 „Дебелт“ е незаконосъобразно. Наред с това, не му е била дадена възможност да използва част от правата, които ЗИНЗС дава на лишените от свобода от категорията открит тип. В нарушение с разпоредбата на чл. 52, т. 2 вр. с чл. 51, т. 2 от ППЗИНЗС, коридорът бил заключен през целия ден, а не само вечер, а спалните помещения се заключвали вечер. Имал определено време за престой на открито, което било ограничено спрямо това, на настанените в другите общежития от открит тип към Затвора-Бургас, като смята, че посоченото се разминава с третирането на лишените от свобода, настанени в 3О от открит тип „Строител“ и „Житарово“. Счита, че условията, при които изтърпявал наказанието си били същите, при които изтърпявали наказанието си лишените от свобода от закрит тип. Наред с това, абсолютно неправомерно на няколко пъти му била спирана респ, връщана, изпращаната до мен кореспонденция - писма от дъщеря ми, с обяснението, че това не са писма, а колетни пратки, като всичко това предизвикало у него чувство на малоценност и незащитеност. В тази връзка претендира сумата от 10 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода 19.03.2018 г. до 15.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в поставянето му в неблагоприятни условия на изтърпяване на наложеното му наказание в противоречие със законовите разпоредби за посочения период.
2. Твърди, че по време на престоя му в затвора, през м. май 2020 г., в Окръжен съд-Бургас било внесено предложение от началника на Затвора-Бургас /, с което се предлага да бъда условно предсрочно освободен /УПО/ от остатъка на наложеното ми наказание „лишаване от свобода“, за което са били налице съответните основания. Само няколко дни след внасяне на предложението в Окръжен съд-Бургас, началникът, оттеглил вече направеното от самия него предложение. По тази причина, на 17.06.2020 г„ адвокатът му изпратил по пощата, чрез началника на Затвора-Бургас до Окръжен съд- Бургас, молба за условно предсрочно освобождаване. През м. октомври 2020 г., в резултат на подадена от мен молба и въпреки необоснованото отрицателно становище на началника на Затвора-Бургас, съвсем логично и с оглед наличните доказателства, с определение по ЧНД № 871/2020 г. от 15.10.2020 г. на Окръжен съд-Бургас, бях освободен условно предсрочно от наложеното ми наказание. Счита, че действията на служители на затвора, довели до забавяне на образуването на дело и разглеждането му с няколко месеца, като служители на затвора напълно съзнателно са осуетили възможното ми предсрочно освобождаване от затвора. По този начин и с оглед решението на съда, престоят му в затвора безпричинно бил удължен с няколко месеца. Всичко това било в резултат на нарушаване или неизпълнение на служебните задължения от съответните длъжностни лица, с което му били причинени вреди, както свързани с необоснованото удължаване на престоя ми в затвора, така и емоционални и психически такива. В тази връзка претендира Сумата от 7 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода от 01.05.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се в действия на служителите на затвора, довели до забавяне образуването на дело за неговото предсрочно освобождаване и респ. безпричинно удължаване на престоя му в затвора с няколко месеца за посочения период

3. През м. юни 2020 г. бил спрян от работа на външен работен обект. От протокола на проведеното на 15.10.2020 г. съдебно заседание по ЧНД № 871/2020 г. на Окръжен съд-Бургас и по-конкретно от показанията на св. Банков, ставало ясно, че бил спрян от полагането на труд респ. не бил назначен на работа, без основателна причина. На работния обект, на който работил до началото на пандемията от Ковид 19, били изпратени други лишени от свобода, а аз бях спрян от работа. Това се потвърждавало и от копие от писмо с изх. № 94-Т-95 от 08.12.2029 г. на Министерството на правосъдието, от което било видно, че след 01.06.2020 г. не съм насочван на работа, тъй като съм бил в процедура по УПО по моя молба. В ЗИНЗС и ППЗИНЗС нямало изискване лишен от свобода, който е в процедира по УПО да бъде спиран от работа респ. нямало забрана лишеният от свобода да работи. Освен това, молбата му за УПО е подадена на 17.06.2020 г. - 16 дни след като вече не бил насочван на работа /съгласно посоченото в писмото от Министерството на правосъдието/. Интересно е, че в показанията на св.| Банков, дадени в съдебното заседание на

2020. г. е посочено, че не съм изведен на работа, тъй като комисията, която решава този въпрос е преценила, че не е необходимо. Всичко това, по същността си се явявало продължение на неправомерните действия извършени спрямо него до оттегляне на предложението за УПО и необоснованото отрицателно становище на началника на Затвора-Бургас. Счита, че с всички посочени действия, както и видно от представените от мен документи, служители на Затвора-Бургас, поради необоснованото ми спиране и неназначаване на работа, без основателна причина, са увеличили престоят ми в затвора поне с няколко месеца. По този начин бил подложен на нехуманно и деградиращо отношение, което оито следва да търпим във връзка с наложеното му наказание „лишаване от свобода“. В тази връзка претендира сумата от 7 000 лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, физически и психически дискомфорт и страдание за периода 01.06.2020 г. до 25.10.2020 г., в следствие на противоправни действия и бездействия на служителите на ответника, изразяващи се неправомерно спиране и неназначаване на работа по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода

Правното основание на предявения иск е чл. 284, ал. 1 вр. с чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

В срока за отговор ответникът е подал такъв, с който изцяло оспорва иска по основание и размер. По първата претенция, изразява становище, че иска следва да е предявен по Закон за защита от дискриминация. По втората претенция изразява подробно становище, че исковете са несонователни, като не се доказва наличието на преки и непосредствени вреди в резултат от действия/бездействия на затворническата администрация, респ. причинно-следствена връзка между вредите и поведението на ответника.

Страните не спорят, че ищецът е изтърпявал присъда в ЗО „Дебелт“ към Затвора Бургас. Спорят относно това дали са настъпили вреди за ищеца в резултат на твърдяните незаконосъобразни действия/бездействия от затворническата администрация и дали те са в пряка и непосредствена последица от виновно действие/бездействие на затворническите власти.

Съгласно разпоредбата на чл.284, ал.5 вр. ал.1 ЗИНЗС, настъпването на вредите по ал.3 се предполага до доказване на противното.

На осн. чл.146 ГПК, съдът УКАЗВА на ИЩЕЦА, че носи доказателствена тежест за установяване съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба; настъпването, видът и размерът на вредите, както и наличието на причинно-следствена връзка между действията/бездействията на ответника.

На осн.чл.146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи доказателства за следните спорни факти: че вредите са пряка и непосредствена последица от виновното противоправно бездействие на ответника, т.е. че са в причинно-следствена връзка с поведението на ответника.

Съдът УКАЗВА на ОТВЕТНИКА, че в негова доказателствена тежест е да обори презумпцията на чл. 284, ал. 5 вр.ал. 1 от ЗИНЗС.

УКАЗВА на ищецът да посочи кои са двамата свидетели, които иска да бъдат призовани с посочване на техните имена и адреси за призоваване.

Препис от писмения отговор, подаден от ГДИН, да се връчи на ищеца, чрез пълномощника му.

Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за съдебното заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

	Съдия: