Р Е Ш Е Н И Е
№ 386 /22.12.2020 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно
заседание на седми декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 530/2020 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145, ал.1 от АПК, вр. чл.172, ал.5
от ЗДвП.
Образувано е по жалба на С.С.С. ***, ЕГН **********, срещу
ЗППАМ № 20-0851-000383/14.09.2020г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР –
Добрич, с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Жалбоподателят твърди, че оспорената
заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния
закон. Счита, че изложените в нея обстоятелства не отговарят на действителната
фактическа обстановка. Сочи, че повече от 10 години е диагностициран с множество
заболявания, предизвикващи значителни по сила и обем болки, поради което
използва обезболяващи лекарства. В деня на проверката е изпил едно такова лекарство
(Паракофдал), съдържащо вещества от групата на наркотичните аналгетици, което е
причината техническото средство да отчете употреба на наркотично вещество. Счита,
че непълното описание на нарушението от фактическа страна и непосочването на
всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението, съставлява
съществен пропуск, който не може да бъде саниран в производството по обжалване
на ПАМ. По тези съображения иска отмяна на заповедта като неправилна и
незаконосъобразна.
Ответникът по жалбата – началникът на сектор “ПП” при ОД
на МВР-Добрич, не изразява становище по нея.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, адресат
на оспорената заповед, поради което е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения :
Предмет на оспорване в настоящото производство е заповед №
20-0851-000383/14.092020г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич,
с която на основание чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП на жалбоподателя С.С.С. е
наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че срещу
жалбоподателя е съставен акт за установяване на административно нарушение за
това, че на 14.09.2020 г., около 00:36 часа, в гр.Добрич, на ул. “Ген. Георги
Попов”, посока ул. “Христо Ботев”, управлява лек автомобил – Ауди А6 Авант с
рег.№ ТХ3663АР, като при извършената проверка в СПП за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дръг Тест 5000 с инвентарен номер ARHJ-0017 цифровата индикация отчита наличие на опиати. Издаден е талон за
изследване № 072009 от 14.09.2020 г. Актосъставителят е квалифицирал
поведението на жалбоподателя като нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП. Актът
е връчен и предявен на жалбоподателя без възражения, като едновременно със
съставянето му са иззети СУМПС на водача и контролния талон.
В подкрепа на съставения акт е и приложената към
административната преписка докладна записка с рег. № 851р-4582/14.09.2020 г. на
младши автоконтрольор Вл. С. при сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич, съгласно
която на 14.09.2020 г. около 00:36 часа служители от Първо РУ – АП 173 са
довели в сградата на сектор “ПП” С.С.С., който бил неадекватен, с уголемени
зеници и изсъхнали устни. Полицейският служител изпробвал водача за употреба на
алкохол, като техническото средство отчело 0, 00 промила. След това го
изпробвал с техническо средство за употреба на наркотици или техен аналог, при
което е установено наличието на опиати. Издаден е талон за медицинско
изследване, след което лицето е отведено за кръвна проба в ЦСМП – Добрич. В
тази насока са и представените по делото протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични и упойващи вещества с рег. № 891р-4582/14.09.2020 г. (л.38)
и разпечатка от фискалната памет на техническо средство Dreger Drug Test 5000 S/N ARHJ-0017, тест – касета от 14.09.2020 г., 00:36:18 часа (л.37).
От служебно известната на съда заповед №
357з-815/19.04.2017г. на директора на ОД на МВР – Добрич е видно, че началникът
на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Добрич, с правомощия за цялата
територия, обслужвана от ОД на МВР – Добрич, е упълномощен да прилага принудителни административни мерки по чл.171,
т.1 от ЗДвП.
От приетите по делото като писмени доказателства заверени
копия на епикризи от 2009 г., 2011 г., 2014 г. и 2018 г., амбулаторни листи за
периода 27.02.2017 г. – 14.02.2020 г. и протоколи за предписване на лекарства,
заплащани от НЗОК/РЗОК, за периода 02.11.2016 г. – 22.06.2020 г. се установява,
че жалбоподателят С. страда от редица заболявания като бъбречнокаменна болест,
захарен диабет тип 2, панкреатит, чернодробна стеатоза и др., за лечението на
които взема различни лекарства.
При тези фактически обстоятелства се налагат следните
правни изводи:
Обжалваната заповед е издадена от материално и
териториално компетентно длъжностно лице, в установената от закона форма и съдържание.
В заповедта е цитирана приложимата законова разпоредба, регламентираща
условията за налагане на ПАМ - чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП (редакция - ДВ, бр.77/2017г.).
Изложени са и фактическите основания, които са мотивирали административния
орган да издаде процесната заповед, включително чрез препращане към
съдържанието на съставения срещу жалбоподателя АУАН, който е неразделна част от
административната преписка. Съгласно съдебната практика мотивите могат да предхождат
издаването на акта и да се съдържат в друг подготвителен документ, съставен с
оглед на предстоящото издаване на административния акт. Описаните в АУАН
фактически обстоятелства съставляват едновременно и фактически обстоятелства за
налагане на принудителната административна мярка, поради което не са налице
нарушения на изискванията за мотивираност на административния акт по чл.59,
ал.2, т.4 от АПК, във вр. чл.172, ал.1 от ЗДвП.
В производството по издаване на оспорената заповед не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила или
нарушение на материалноправните разпоредби и целта на закона.
Текстът на чл.171 от ЗДвП в приложимата му редакция предвижда
за осигуряване на безопасността на движението и за преустановяване на
административните нарушения да се прилагат принудителни административни мерки, една
от които е временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач,
който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест - до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца - б.”б” на чл.171, т.1 от ЗДвП. Следователно необходимите материалноправни
предпоставки за прилагане на мярката по този текст е лицето да е водач на МПС и
да управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с предвидените от закона способи, което в случая безспорно е налице. От
съдържанието на АУАН е видно, че на инкриминираните дата, час и място С. е
управлявал лек автомобил Ауди А6 Авант и е спрян за проверка, при която е
установено наличието на опиати. Неоснователно е възражението на С., че
отразеното в акта не съответства на действителната фактическа обстановка. АУАН
е редовно съставен по предвидения за това ред и отговаря на изискванията за
форма и съдържание по чл.42 от ЗАНН, поради което се ползва с презумптивна
доказателствена сила по смисъла на чл.189, ал.2 от ЗДвП. Следователно в тежест
на жалбоподателя е било да опровергае отразените в него факти и обстоятелства,
което той не е сторил. С. не е оспорил наличието на опиати в организма му, нито
е възразил срещу резултатите от теста. Единственото му възражение в жалбата е
било, че причината за отчетения от техническото средство резултат е било изпитото
от него по-рано през деня на проверката обезболяващо лекарство Паракофдал, но
не е представил каквито и да е доказателства в подкрепа на това твърдение. Действително
от приложената към жалбата медицинска документация се установява, че жалбоподателят
страда от редица хронични заболявания и приема лекарства за лечението им, но в
нито един от съдържащите се в нея документи не фигурира посоченото от С.
обезболяващо лекарство. Не е доказано и какъв е ефектът на това лекарство върху
човешкия организъм и може ли приемът на една таблетка от него да повлияе върху
резултатите от дръг теста. С оглед на изложеното следва да се приеме, че
презумпцията за истинност на акта не е оборена с годни доказателствени средства,
поради което правилно и законосъобразно административният орган е приел, че удостоверените
с него факти и обстоятелства отговарят на обективната истина. Констатираното с
акта нарушение е основание за прилагане на мярката при условията на обвързана
компетентност, поради което началникът на сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич не
е имал право на преценка дали да издаде обжалваната заповед или не. Това следва
и от естеството на принудителните мерки, чиято основна и непосредствена задача
е да пресекат продължаването и довършването на конкретното закононарушение и да
предотвратят извършването на друго с възможни по-сериозни последици. Преценката кога и какви мерки да бъдат наложени е направена от самия
законодател, който е приел, че се касае за особено тежки нарушения с висока
обществена опасност на деянието и дееца, които неминуемо застрашават
безопасността на движението по пътищата, поради което изискват прилагането на
по-строги мерки на държавна принуда.
При безспорността на основния правнорелевантен факт – управление
на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози, правилно и
законосъобразно административният орган е упражнил публичното си субективно
право да наложи принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. “б” от ЗДвП. В заповедта не е посочен конкретен срок на действие на ПАМ, но нейната
продължителност е ограничена от закона - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но за не повече от 18
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната или
наказателната отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения
срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед на настъпването на прекратителното условие, с което е обвързано действието й.
Административната принуда е държавновластническа принуда,
която се реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на
правните норми, които техният адресат не желае да изпълни доброволно.
Приложената ПАМ има превантивен и преустановителен характер – да прекрати
извършването на нарушението и да предотврати настъпването на вредни последици
от него, както и извършването на други правонарушения от страна на водача. С временното
отнемане на СУПМС е изпълнена и непосредствената цел на закона да се преустанови
управлението на МПС от водач, който е употребил наркотични вещества, и да се
гарантира живота и здравето на участниците в движението.
С оглед на изложеното
съдът намира, че обжалваната заповед е правилна и законосъобразна и не са
налице основания за отмяната й по смисъла на чл.146 от АПК, поради което
жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Страните не са претендирали разноски по
делото, поради което и съдът не се произнася по дължимостта им.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният
съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.С.С. ***, ЕГН **********, срещу ЗППАМ
№ 20-0851-000383/14.09.2020г. на началника на сектор “ПП” при ОД на МВР –
Добрич.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Административен съдия: