Р Е
Ш Е Н И Е
№ 24.09.2020
г. град Свиленград
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД ,втори
наказателен състав, на десети септември
две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Христо Георчев
секретар: Ангелина Добрева ,
прокурор:............... като разгледа докладваното от съдията АНД № 427 по описа на Районен съд –
Свиленград за 2020г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Н.Т.Г. с ЕГН ********** срещу Електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, Серия Г №0018952,
издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на основание чл. 638, ал. 1,т.1, вр.
чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/на жалбоподателя е наложено
административно наказание – "Глоба" в размер на 250 лева за извършено
нарушение по чл. 483, ал. 1,т.1 от КЗ.
В подадената жалба се релевират
оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се развиват съображения в подкрепа наведените доводи за
допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му . Жалбоподателя,
моли съда да постанови решение, с което атакуваният електронен фиш да бъде
отменен.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Свиленград, жалбоподателят, редовно призован,не се явява и не изпраща
представител.
Издателят на електронния фиш - ОД на
МВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат представител по делото и не
представят становище по жалбата.
Страна Районна прокуратура Свиленград,редовно
призована ,не изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Свиленградският Районен Съд, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
На 26.06.2020
г. в 16.25 часа, било установено и заснето с автоматизирано техническо средство
TFR1M движение на лек автомобил марка „Мерцедес Ц 220
ЦДИ с рег.№ Х2845КС, собственост на жалбоподателя Н.Т.Г. да извършва нарушение
на Кодекса за застраховането към
горепосочената дата.
От извършената Справка в централна
база КАТ, по регистрационен номер, се установило, че автомобилът с посочения по
– горе регистрационен номер е лек по своя вид и същият е регистриран на името
на Н.Т.Г. , като собственик .
Въз основа на тези констатации е
издаден процесния електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено
с автоматизирано техническо средство, като за нарушител бил вписан
жалбоподателят .
В описателната част на електронния
фиш е вписано ,че е установено нарушение на Кодекса за застраховането,заснето с
автоматизирано техническо средство TFR1M без да се
уточнява и конкретизира това нарушение.
За дата и час на нарушението са
вписани показанията на техническото средство № 656
/клип 11915/ ,като е посочено,че има превишаване на скоростта с 22 км.в час,а
за място са посочени координатни точки.
Електронният фиш е връчен на
жалбоподателя лично срещу подпис на дата 14.07.2020г. според отбелязването в
справката за нарушител/водач, като съгласно чл.
647, ал. 3 от КЗ е даден 14-дневен срок да плати Глобата.
За
работата и използването на конкретното АТСС
TFR 1-M на
процесната дата – 26.06.2020г ,
когато е установено нарушението на жалбоподателя е изготвен и Протокол съгласно изискванията на чл.
10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, издадена от Министъра на вътрешните
работи. Същият е приложен по делото и
приет като доказателство по делото.
От
съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на
използването на АТСС - 26.06.2020г ,времето (15.30
часа до
17.30 часа) и точното
местонахождение на мястото за контрол,
където е използвана системата – гр. Свиленград по ул. „Асен Златаров „ пред Дом № 12 , за ограничението на
скоростта 50
км/ч разрешена скорост, режима
на измерване
- стационарен,
номера на служебния автомобил, където е поставено,
така и броя
на установените нарушения и други
сведения, съгласно реквизитите на образеца.
ЕФ
е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз
основа на направените записи от системата, общо налични са 3 броя снимки за
конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е
заснет автомобил с държавен регистрационен № Х2845КС в процес на приближаване
към мобилната система за видеоконтрол, при измерена скорост на движение 72 км/ч, съответно наказуема установена
скорост – 22 км/ч
(преди
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч)
и разрешена такава от 50 км.ч., като
превишението е 19
км/ч. (след
приспадане на допустимата грешка 3 км/ч).
Аналогични
данни се съдържат и в приложената извадка - разпечатка от системата на
регистрираните нарушения на максимално разрешената скорост от TFR за
конкретното нарушение.
От
представения Протокол № 6-52-19/11.10.2019 година, издаден от Лаборатория
за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена
периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според
който съответства на одобрения тип.
В
публичния регистър на Български институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен
в интернет-страницата
на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се
установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за
движение TFR 1-M
е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове
средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година. Издаденото за
одобряването му Удостоверение
(, приложено в кориците на делото) №10.02.4835.
Видно от приетата като доказателство по
делото Заповед с рег №8121з-172 от
29.02.2016г.на Министъра на Вътрешните
работи е утвърдил образци на електронни фишове/приложен екземпляр от него по
преписката/.
Изложената фактическа обстановка е установена от приложените към АНП писмени доказателства.
С
правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира писмените
доказателства, приложени в Административно наказателната преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл.
84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното съдържание от която и да е от
страните в процеса, като цени същите при формиране на фактическите и правните
си изводи.
По отношение на приложения снимков
материал от заснет на 26.06.2020 г.. клип с техническо средство TFR1M 656/ 14 съображения ще
бъдат изложени по – долу в изложението на правните изводи.
На това място следва единствено да
бъде отразено законовото положение, че
снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по
пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, съставлява веществено доказателствено средство в административно наказателния
процес и като такова бе приобщено по делото.
При
така установените фактическа обстановка съдът намира от следното от правна страна:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 ЗДвП във вр.с чл.647,ал.3 от КЗ, предвид представените доказателства за датата на връчването на санкционния
акт от АНО/справка за нарушител /водач/, поради което е процесуално допустима.
Преценена по същество,съдът намира подадената
жалба за неоснователна по следните съображения:
Настоящият съдебен
състав намира ,че издадения електронен фиш не е съобразен с нормативните изисквания на чл.189,ал.4 от ЗДвП, Съгласно посочената разпоредба данните,които следва да се съдържат в
електронния фиш са териториалната структура на Министерството на
вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото,
датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на
моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното
средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за
доброволното заплащане.
Що
се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал процесния ЕФ, законодателното
изискване се свежда до посочване териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И
тук отново, изключението следва по силата на специалната
норма на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП, установяваща
отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият задължителен реквизит, Съдът
приема че
е налице, видно от съдържанието на ЕФ,
в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР - Хасково в структурата
на МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е след задължителните реквизити на
ЕФ.
Относно спазването на
срока по чл.
34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма,
съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията
за форма, съдържание, реквизити и процедура (включително срокове) за издаване на АУАН и
НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ. Предвид изложеното, и
в светлината на Тълкувателно решение № 1/2014 година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав намира,
че разпоредбите на чл.
34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по
аналогия при липса на изрична разпоредба. Дори и да се приеме обратното,
релевантно в случая е
че към датата на връчване на ЕФ не
е бил изтекъл, респ. несъмнено е спазен общия давностен срок - една година от
извършване на нарушението, според неговия вид (с основание по КЗ извън изключенията с
предвидена по-дълга давност).
Мобилното средство за контрол е одобрен
тип, съгласно правилата на Закона
за измерванията, притежава надлежното Удостоверение № 4835, издадено от БИМ и е регистрирано във
водения Регистър, констатация от служебната проверка на Съда в същия - общодостъпен на интернет- страницата на органа и видно
от наличното по делото Удостоверение. Същото Съдът приема, че е в съответствие с метрологичните изисквания,
технически изправно и преминало последваща проверка, както се установява от
приетите доказателства от АНП.
ЕФ
отговаря на образеца, изготвен от Министъра на вътрешните работи.
За пълнота
на настоящото изложение следва да се посочи, че при връчване на ЕФ, АНО няма
задължението да представя и наличния снимков материал на нарушителя, който се
прилага към АНП.
В настоящия случай административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на Кодекса
на застраховането,
установено с АТСС (радар) на основание издаден против него ЕФ. Последният
според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата на § 6, т. 63 от
Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни
за нарушения от АТСС.
В конкретния случай от съдържанието на ЕФ не става ясно и не може да се разбере какво нарушение
е извършено от жалбоподателя, доколкото се сочи ,че е установено
нарушение на Кодекса на застраховането”, но
не и , че се касае за несключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност „ Отсъства фактическо
единство на
словесно описание на нарушението
на санкционираното лице, и
неговото цифрово изражение ,поради което не е осигурена възможност да разбере какво
нарушение се твърди ,че е извършило.
Липсва единство
между описателната и цифровата квалификация на допуснатото нарушение,което
безспорно е налице в настоящият случай. При това положение , е нарушено правото на защита то е ограничено и отнета възможността да упражни
това право изцяло , пълноценно и в пълен
обем.
Съгласно
санкционната разпоредба на чл. 638, ал.1,
т.1, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1-
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение, което не
изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо
лице.
Съгласно ал.4 на същата разпоредба, когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на
моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен
договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага
глобата или имуществената санкция по ал. 1. В случая е налице именно тази
хипотеза.
Съдът намира, че не е налице съответствие между нарушението , описано в
ЕФ и фактическият състав на нарушението, за което е предвидено санкциониране
посредством ЕФ, а именно -установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите. При установено
управление на такъв автомобил е предвидено санкциониране с ЕФ на собственика на
моторното превозно средство с предвидената Глоба в размер на 250.00лв
По тези съображения съдът намира, че жалбата е
основателна и обжалвания ЕФ, като незаконосъобразен,
следва да се отмени.
Водим от изложеното, Съдът:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Електронен
фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство, Серия Г №0018952, издаден от ОД на МВР - Хасково, с който на
основание чл. 638, ал. 1,т.1, вр. чл. 461, т. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/на жалбоподателя Н.Т.Г. с ЕГН ********** е наложено административно наказание –
"Глоба" в размер на 250 лева за извършено нарушение по чл. 483, ал.
1,т.1 от КЗ,
като НЕПРАВИЛЕН
и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия:......................