№ 15097
гр. София, 05.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело №
20241110128223 по описа за 2024 година
Ищецът П. В. Д. твърди, че , срещу него е издаден
изпълнителен лист от 08.01.201Зг., издаден по влязла в сила
заповед за изпълнение от 19.11.2010г. по ч.г.д. № 14216/2010г.
на 81-ви състав СРС, въз основа на която е образувано
изпълнително дело № 20138580400060 на ЧСИ- УД, рег.№
858. В изпълнителното производство като взискател е
конституиран настоящият ответник „ТС" ЕАД и е дължима
сумата от 3137,77лв.. от които главница в размер на
2589,33лв. за топлоенергия, доставена в периода от
01.11.2007г. до 30.04.2010г. и лихва за забава в размер на
448,44лв. за периода от 18.11.2007г. до 28.09.2010г.
Според изложението в исковата молба единственото
същинско изпълнително действие, предприето по делото
било налагане на възбрана върху част от недвижим имот на
22.02.2017г.
На 31.01.2015г. обаче била настъпила законова
перемпция и всякакви изпълнителни действия след тази дата
били незаконосъобразни.Във всички случаи не били
извършвани изпълнителни действия за период над седем
1
години до завеждане на иска.Моли съда да установи
погясаване на притезанието и да му присъди разноски.
В писмения си отговор ответната страна оспорва
допустимостта и основателността на иска. Твърди, че
предявения иск е недопустим поради вече формираната сила
на пресъдено нещо на Решение от08.12.2020г. по в. гр. дело№
12542/2019г. на СТС, връзка с гр.дело № 20633/2018 на СРС.
Със съдебното решение бил разрешен в полза на „ТС“ ЕАД
правния спор дали е настъпила погасителна давност за
задължението по изпълнителен лист от 08.01.201Зг., въз
основа на който е образувано ИД № 201385804500060 по
описа на ЧСИ УД.
Препис от решението не е приложен.
Ответникът декларира, че между датата на образуване на
изпълнителното производство и датата 28.02.2019г. са били
поискани и/или извършени общо седем действия прекъсващи
давността. Насочва внимание и към обстоятелството, че по
силата на чл. 3 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение между 13.03.2020г. и 20.05.2020г.
давността е спряна.
Прави заключение, че по изпълнителното производство
не е изтекла петгодишна погасителна давност. Моли исковото
производство да бъде прекратено или иска да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
Съдът намира следното : С определенииее по чл. 140
ГПК, обявено за окончателно в съдебно заседание на... на
страните са дадени доказателствени указания. Нито една от
страните не изпълни указанията и не ангажира доказателства
относно заявените от нея обстоятелства. В случая обаче
доказателствената тежест е изцяло върху ответната страна.
Направените в исковата молба твърдения, че изпълнителни
действия не са извършени касаят отрицателни факти, за които
доказателствената тежест на противната страна. Ответникът
не ангажира доказателства за заявените оот него
иизпълнителни действия и не представи доказателство за
2
заявената от него сила на пресъдено нещо относно
притезанието на процесния дълг. Иска следва да бъде уважен,
а ответната страна да заплати на ищцовата разноски.
Представения от ищцовата страна договор за правна защита
и съдействие следва да се тълкува, тъй като не е изрично
посочено, дали адвокатското възнаграждение се дължи по
реда на чл. 38 ал2 ЗАдв. дирекнто на адвокат Н. К., или
ищецът се задължава при успешен за него изход от спора да
заплати на адвоката присъденото му от съда адвокатско
възнаграждение. Доколкото и при хипотезата на чл. 38 ал.2
ЗАдв. адвокатът не е самостоятелна страна по делото, съдът
тълкува договора за правна помощ в съответствие с втората
хипотеза и присъжда адвокатското възнаграждение на ищеца.
Срещу претендираното от ищеца възнаграждение в размер на
600 лева е нправено изриично възражение, което съдът
намира за основателно. С оглед характера на делото,
продължителността на производството и реално свършената
от ищцовия адвокат работа, съдът намира за съответно
възнаграждение в размер на 400 лева.
По бюджета на СРС ответникът следва да заплати 125,50
лева такса, тъй като ищеца бе освободен от предварителното
й заплащане.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО притезанието за
задълженията на П. В. Д. ЕГН ********** към „ТС" ЕАД в
размер на сумата от 3137,77лв.. от които главница в размер
на 2589,33лв. за топлоенергия, доставена в периода от
01.11.2007г. до 30.04.2010г. и лихва за забава в размер на
448,44лв. за периода от 18.11.2007г. до 28.09.2010г., предмет
на изпълнително дело № 20138580400060 на ЧСИ- УД, рег.№
858 е ПОГАСЕНО ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА ответника да заплати на иищеца 400 лева
3
разноски за адвокат.
ОСЪЖДА ответника да заплати по бюджета на СРС
ответникът следва да заплати 125,50 лева такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4