О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
…………../……………..2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно, в състав:
СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1145 по описа за 2018 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано е по молба
вх. № 13836/07.05.2019 г., подадена от Р.Н.М., чрез адв. Б.Х., с искане
да бъде изменено в частта за разноските Решение № 463/12.04.2019 г. по настоящото
дело.
В молбата се излага становище, че при присъждането на разноските, съдът
неправилно е разпределил тежестта между страните. Направено е искане, вместо постановените диспозитиви за присъждане на разноски в полза на ищцата и
ответницата, да бъде постановен друг, с който да бъдат присъдени в пълен
размер, направените от ответницата разноски.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК, насрещната страна Л.С.П., чрез адв. Д.П., изразява становище за неоснователност на
молбата.
За да се произнесе, съдът съобрази:
Молбата за изменение на решението в частта за разноските е заявена в законоустановения
срок и изхожда от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
В производството по настоящото дело, Варненският
окръжен съд е сезиран с обективно кумулативно предявени искове от Л.С.П. срещу Р.Н.М.,
както следва: иск с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на ответницата Р.Н.М. да преустанови неоснователните
си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост,
като премахне изградените в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.165, обект
„Медицински център /Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична
и специализирана медицинска помощ/ и аптека, иск с правно основание чл. 108 от ЗС за признаване за установено по
отношение на ответницата Р.Н.М., че ищцата е собственик на 11.94% или 54,20
кв.м. ид.ч. от поземлен имот с идентификатор
10135.1506.165, при съседи: поземлени имоти 10135.1506.163, 10135.1506.166,
10135.1506.172 и 10135.1506.164 въз основа на дарение с НА № 21, т. LXXIV, д. №
19677/1997 год., и за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението
на 11.94 кв.м. ид. ч. от същия имот.
С Решение № 463/12.04.2019 г. е отхвърлен предявения от Л.С.П.
срещу Р.Н.М. иск с правно основание чл.
109 от ЗС за осъждане на ответницата Р.Н.М. да преустанови неоснователните
си действия, с които пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост,
като премахне изградените в поземлен имот с идентификатор 10135.1506.165, обект
„Медицински център /Амбулатория за индивидуална и групова практика за първична
и специализирана медицинска помощ/ и аптека, като неоснователен; признато
е за установено по отношение на Р.Н.М., че Л.С.П., е собственик на 11.94% или 54,20 кв.м. ид.ч.
/с характер на общи части към сграда в режим на етажна собственост/ от поземлен
имот с идентификатор 10135.1506.165, при съседи: поземлени имоти
10135.1506.163, 10135.1506.166, 10135.1506.172 и 10135.1506.164 въз основа на
дарение с НА № 21, т. LXXIV, д. № 19677/1997 год., на основание чл.108 ЗС, както и е отхвърлен предявения от Л.С.П. срещу
Р.Н.М. иск ответницата да й предаде владението върху 11.94% или 54,20 кв.м. ид.ч. /с характер на общи части към сграда в режим на
етажна собственост/ от поземлен имот с идентификатор 10135.1506.165, при
съседи: поземлени имоти 10135.1506.163, 10135.1506.166, 10135.1506.172 и
10135.1506.164 въз основа на дарение с НА № 21, т. LXXIV, д. № 19677/1997 год.,
на основание чл.108 ЗС.
С решението са присъдени разноски в полза на Л.С.П.
в размер на 757,33 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, а в полза на Р.Н.М.
са присъдени разноски в размер на 6307,50 лева, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
В производството пред ВОС, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК, ищцата
Л.С.П. е претендирала присъждане на разноски в размер на 3029,32 лева, от които
2639,32 лева държавна такса и 390 лева депозит за вещо лице. Ответницата Р.Н.М.
е представила списък по чл. 80 от ГПК, с който е претедирала
разноски в размер на 8410 лева, включващи 400 лева депозит за СТЕ, 10 лева за
съдебни удостоверения и 8000 лева адвокатско възнаграждение. По делото са
ангажирани доказателства за извършването на разноски от страните в претендираните размери.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ищцата има право на разноски, съразмерно на уважената част от исковете. В
настоящия случай е уважен искът по чл. 108 от ЗС в установителната
му част, поради което в полза на ищцата следва да се присъди половината от
внесената по този иск държавна такса възлизаща в размер на 25 лева. При
съобразяване цената на всички предявени искове, съпоставена с цената на
уважената част от иска, на ищцата следва да се присъдят направените от нея
разноски за вещо лице, съразмерно на уважената част от исковете възлизаща на
3,14 лева. Общият размер на дължимите в полза на ищцата Л.С.П. възлизат в
размер на 28,14 лева.
С
постановеното по делото Решение № 463/12.04.2019 г. са присъдени в полза на Л.С.П.
разноски в размер на 757,33 лева, които следва да бъдат намалени до
дължимите такива в размер на 28,14 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответницата има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част от
исковете – за отхвърления иск по чл. 109 от ЗС и за отхвърлената част на иска
по чл. 108 от ЗС (осъдителната част). При съобразяване материалният интерес,
срещу който се е защитавала ответницата, съпоставена с отхвърлената част от
исковете, на ответницата Р.Н.М. следва да се присъдят разноски в размер на 8342,37 лева.
С Решение № 463/12.04.2019 г. са присъдени разноски в полза
на Р.Н.М. в размер на 6307,50 лева, поради което в нейна полза следва да
бъде присъдена разликата между пълния размер на дължимите разноски и
присъдените такива, възлизаща на 2034,87 лева
Неоснователно е възражението, направено от Р.Н.М. в молбата по чл. 248 от ГПК, че съдът не е сезиран с иск по чл. 124 от ГПК, поради което не дължи
произнасяне с установителен диспозитив за правото на
собственост и искът по чл. 108 от ЗС е бил изцяло отхвърлен. Съобразно
задължите указания на ВКС, дадени в точка 2А на Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 от Закона за собствеността,
следва да се произнесе с отделен установителен
диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. По тези съображения е неоснователно
искането на отвеницата за присъждане на пълния размер
на претендираните от нея разноски.
По изложените съображения, молбата на Р.Н.М. по чл. 248 от ГПК е
основателна и решението следва да бъде изменено в частта за разноските.
Воден от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248 от ГПК, Решение № 463/12.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 1145/2018 г. по описа на ВОС, в частта му относно
разноските, като:
НАМАЛЯВА размера на присъдените разноски в полза на ищцата Л.С.П. от 757,33 лева /седемстотин петдесет и седем лева и тридесет
и три стотинки/ на 28,14 лева /двадесет и осем лева и четиринадесет стотинки/.
ОСЪЖДА Л.С.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** No 17 Б, ДА ЗАПЛАТИ на Р.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, допълнително сума в размер на 2034,87 лева /две
хиляди тридесет и четири лева и осемдесет и седем стотинки/, представляваща
разликата между присъдените с Решение № 463/12.04.2019 г. разноски в размер на 6307,50
лева до пълния размер от 8342,37 лева на дължимите такива за производството
пред ВОС, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
Определението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд,
в едноседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: