Р Е Ш
Е Н И E
гр.Бяла С., 30.12.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав,
в публично съдебно заседание на 01 декември, Две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ
ГЕРДОВА
При секретаря Ивка Вълкова, като разгледа
докладваното от съдия Гердова гр.д.№ 221/2021 г. по описа на РС – Бяла С., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила искова молба от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***,
Бизнес парк С., сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен
директор, чрез пълномощника адв.Н.А.Ш. - САК, с която се иска да се установи
наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Д.П.Д. ЕГН ********** с
постоянен и настоящ адрес *** за общата сума от 2083,56 лв., от която: 260,87 лв. за неплатетени месечни абонаметни
такси и използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към
него; Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и договор за
лизинг към него, общата сума от 494,51
лв. за неплатени лизингови вноски по горепосочените Допълнителни
споразумения по процесните Договори за лизинг, общата сума от 441,93 лв. неустойка към Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********;
Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359*********; Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359*********, общата
сума от 886,25 лв. дължими суми за
разликата между цената на устройствата без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договорите за лизинг, ведно със законната лихва върху тези
суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2020г. (виж
пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените съдебни разноски в
исковото и заповедното производство.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.342
от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се
установи, че ответника Д.П.Д. не е намерен на посоченият в и.м. адрес: гр.Бяла С., ул.“Янтра“ № 26, като по данни на вуйчо му Слави Йорданов
живее в гр.С..
С разпореждане постановено в з.з. на 11.08.2021г.
съдът е допуснал правна помощ на ответника Д.П.Д., ЕГН
********** ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да бъде
назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№ 221/2021г. по описа на
РС гр.Б.С..
С определение постановено в з.з. на 27.09.2021г. съдът
на основание чл.26,ал.2 от ЗпрП назначил адв.И.И.Г. от ВрАК за особен
представител на ответника Д.П.Д., ЕГН
********** ***, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 221/2021г. по описа на РС гр.Б.С. с
определено адвокатско възнаграждение в размер на 375,85 лв. внесени от ищеца по
депозитната сметка на РС-Б.С..
Препис от исковата молба и
доказателствата към нея са изпратени на адв.И.Г. от ВрАК, който в
законоустановеният срок не е депозирал писмен отговор.
В съдебно заседание особеният представил
на ответника не оспорва част от исковите претенции по основание и размер.
Оспорва исковата претенция на ищеца относно заплащане от ответника на разликата
между цената на мобилното устройството без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена. В общите условия и в самите договори не видял да има изрично
предвидени такива условия и счита, че тази сума не би трябвало да се дължи от
ответника.
По делото са събрани писмени
доказателства. Приложено е ч.гр.д.№ 756/2020г. на РС-Б.С..
Съдът
като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след преценка на
доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 756/2020г.
на РС-Б.С. срещу длъжника Д.П.Д. *** е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК № 410/12.08.2020г. за общата сума от 2083,56 лв., представляваща
неизпълнение на Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и
Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за
лизинг с предпочетен № ++359*********, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 06.08.2020г. (виж
пощенското клеймо) до окончателното изплащане на сумата, както и направените
деловодни разноски за това производство, в размер на 42,67 лв. заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер на 363,51 лв. с ДДС.
Препис от заповедта е връчен на длъжника
по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като на заявителя с разпореждане от 18.01.2021г.
му е указано да предяви иск за вземането си, като такъв е предявен в
едномесечен срок.
Ето защо, предвид дотук изложеното съдът
намира, че предявеният иск е допустим, като подаден в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, вр. с чл. 422, ал. 1 от ГПК и имащ за предмет установяване на сумите,
за които е издадена заповедта за изпълнение.
I.В исковата молба ищецът твърди, че между Д.П.Д. и
мобилния оператор „Т.Б." ЕАД на 01.06.2017г. е сключеното Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 30,99" със стандартен месечен абонамент в размер
на 30,99 лв. Д. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер
62,73 лв., представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период
25.10.2018г. - 24.12.2018г., поради което и съгласно спогодбата между
„Теленор" и КЗП, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 77,46 лв., равна на три
месечни абонаментни такси и отразена във фактура № **********/25.02.2019г.
На същата дата - 01.06.2017г. е сключен
договор за лизинг между страните по делото, с който лизингодателят/мобилният
оператор/ предоставил на ответника Д. за временно и възмездно ползване
устройство марка SAMSUNG Gаlaxy J5 2016 В1аск с обща лизингова цена в размер на 229,77
лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 9,99
лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ размер на 59,94 лв.,
формирана от лизинговите вноски за отчетен период 25.10.2018г. -24.02.2019г.,
за която сума са издадени съответни фактури.
Вследствие на неизпълнение по
споразумението с предпочетен номер ++359*********, Д. дължи сума в размер на
45,71 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена във фактура № **********/25.02.2019г.
Ищеца посочва, че задължения на ответника
за предпочетен номер ++359********* са индивидуализирани и начислени в следните
фактури:
1/фактура № **********/25.11.2018г. за
отчетен период 25.10.2018г. - 24.11.2018г., със срок за плащане-10.12.2018г. за
общата сума от 41.87 лв., представляваща неплатени
абонаментна такса от 31.88 лв. и лизингова вноска от 9,99 лв.
От тази сума ищеца претендира 40,84 лв.,
поради извършено частично плащане в размер на 1,03 лв., което погасява частично
задължението за абонаментна такса до размера на 30,85 лв.
2/фактура № **********/25.12.2018г. за
отчетен период 25.11.2018г. - 24.12.2018г. със срок за плащане - 09.01.2019г. за
общата сума от 41,87 лв., представляваща неплатени
абонаментна такса от 31.88 лв. и лизингова вноска от 9,99 лв.
3/фактура № **********/25.02.2019г. за
отчетен период 25.01.2019г.-24.02.2019г. със срок за плащане - 12.03.2019г. за
общата сума от 163,13 лв., представляваща неплатена неустойка в размер на 77,46
лв., лизингови вноски в размер на 39,96 лв. и сумата от 45,71 лв. дължима за мобилно устройство за предпочетен
номер ++359*********.
II. В исковата молба се посочва, че на 03.08.2017г.
между Д.П.Д. и „Т.Б." ЕАД е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за
срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал 30,99 с неограничени нац.мин и
роуминг в зона ЕС" със стандартен месечен абонамент в размер на 30,99 лв. Д.
не изпълнил задълженията си по договора в общ размер 61,75 лв. представляващи
неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.11.2018г. - 04.01.2019г.,
поради което и съгласно спогодбата между „Теленор" и КЗП, мобилният
оператор начислил неустойка в размер на 77,46 лв., равна на три месечни
абонаментни такси и отразена във фактура №**********/05.03.2019г.
На същата дата – 03.08.2017г. е сключен
договор за лизинг между страните по делото, с който лизингодателят/мобилният
оператор/ предоставил на ответника Д. за временно и възмездно ползване
устройство марка COOLPAD Modena 2 В1аск с обща лизингова цена в размер на 172.97лв.,
дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в размер на 5.89 лв. и
първоначална лизингова вноска в размер на 37,50 лв. По договора за лизинг Д.
дължи заплащане на сума в общ размер на 41,23 лв., формирана от лизинговите
вноски за отчетен период 05.11.2018г. -04.03.2019г., за която сума са издадени
съответни фактури.
Вследствие на
неизпълнение по договора с предпочетен номер ++359*********, Д. дължи сума в
размер на 53,00 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по горепосочения договор за лизинг,
начислена във фактура № **********/05.03.2019г.
III. В исковата молба се посочва, че на 07.08.2018г. между страните по делото е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Тотал 44,99 с допълнителни 10000 МВ" със стандартен
месечен абонамент в размер на 44,99 лв. Д. не изпълнил задълженията си по
споразумението в общ размер 46,52 лв., представляващи неплатени абонаментни
такси и използвани услуги за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г., поради
което и съгласно Раздел IV, чл. 3 от споразумението, мобилният оператор начислил
неустойка в размер на 112,47 лв., чийто размер не надвишава три месечни
абонаментни такси и отразена във фактура № **********/05.03.2019г.
На същата дата – 07.08.2018г. е сключен
договор за лизинг между страните по делото, с който лизингодателят/мобилният
оператор/ предоставил на ответника Д. за временно и възмездно ползване
устройство марка XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Grey с обща лизингова цена в
размер на 151.57 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една
в размер на 6.59 лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ
размер на 131.80 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.11.2018г.
-04.03.2019г., за която сума са издадени съответни фактури.
Вследствие на неизпълнение по
договора с предпочетен номер ++359*********, Д. дължи сума в
размер на 255,35 лв., представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във
фактура № **********/05.03.2019г.
IV. Ищеца
посочва в и.м., че на 02.11.2018г. между същите страни е сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с
абонаментен план „Интернет 29,99 лоялен клиент 25,99“ със стандартен месечен
абонамент в размер на 29,99 лв. и промоционален такъв в размер на 25,99 лв. Д.
не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 52,89 лв.,
представляващи неплатени абонаментни такси за отчетен период 05.11.2018г. -
04.01.2019г., поради което съгласно Раздел IV, чл. 3 от споразумението,
мобилният оператор начислил неустойка в
размер на 82,08 лв., чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и
начислена във фактура № **********/05.03.2019г.
На същата дата – 02.11.2018г. е сключен договор за
лизинг между страните по делото, с който лизингодателят/мобилният оператор/
предоставил на ответника Д. за временно и възмездно ползване устройство марка HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey с обща лизингова цена в размер
на 68,77 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови вноски, всяка една в
размер на 2,99 лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в общ
размер на 65,78 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период 05.11.2018г.
-04.03.2019г., за която сума са издадени съответни фактури.
Вследствие на неизпълнение по договора с
предпочетен номер ++359*********, Д. дължи сума в размер
на 258,90 лв., представляваща разликата между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова
цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във фактура № **********/05.03.2019г.
V. В
исковата молба се твърди, че на 01.02.2017г. по сключено Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********/01.02.2017г.
между страните по делото, с който лизингодателят/мобилният оператор/
предоставил на ответника Д. за временно и възмездно ползване устройство марка SAMSUNG Gаlaxy J3 2016
В1аск с обща лизингова цена в размер на 292,27 лв., дължима чрез внасянето на
23 лизингови вноски, всяка една в размер на 9,99 лв. и първоначална лизингова
вноска в размер на 62,50 лв. По договора за лизинг Д. дължи заплащане на сума в
общ размер на 19,98 лв., формирана от лизинговите вноски за отчетен период
05.11.2018г. -04.01.2019г., за която сума са издадени съответни фактури.
Впоследствие на 02.11.2018г. между
страните е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал
36,99 с допълнителни 5000МВ" със стандартен месечен абонамент в размер на
36,99 лв. Д. не изпълнил задълженията си по споразумението в общ размер 36,98
лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен
период 05.12.2018г. - 04.01.2019г., поради което и съгласно Раздел IV, чл. 3 от
споразумението, мобилният оператор начислил неустойка в размер на 92,46 лв.,
чийто размер не надвишава три месечни абонаментни такси и начислена във фактура
№ **********/05.03.2019г.
На същата дата – 02.11.2018г. е сключен
договор за лизинг между страните по делото, с който лизингодателят/мобилният
оператор/ предоставил на ответника Д. за временно и възмездно ползване
устройство марка NOKIA 5.1 Dual Black с обща
лизингова цена в размер на 183.77 лв., дължима чрез внасянето на 23 лизингови
вноски, всяка една в размер на 7,99 лв. По договора за лизинг Д. дължи
заплащане на сума в общ размер на 175,78 лв., формирана от лизинговите вноски
за отчетен период 25.10.2018г. -24.02.2019г., за която сума са издадени
съответни фактури.
Вследствие на неизпълнение по
договора с предпочетен номер ++359*********, Д. дължи сума в
размер на 273,29 лв., представляваща разликата между цената на устройството
без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по горепосочения договор за лизинг, начислена във
фактура № **********/05.03.2019г.
Ищеца посочва в
и.м. относно задълженията за лизингови вноски, че е налице обща изискуемост,
поради изтичане срока на договорите за лизинг, посочен в чл. 2 от същите, като
към настоящия момент въпреки неизплатените общи лизингови цени, предоставените
устройства не са върнати на мобилния оператор.
Претендираните суми са отразени в следните фактури:
1/фактура
№ **********/05,12.2018г. за отчетен период 05.11.2018г. - 04.12.2018г., със
срок за плащане -
20.12.2018г. за общата сума от 188,05 лв., в която индивидуално са посочени
размерите на неплатени абонаментни такси, използвани услуги и лизингови вноски.
По тази фактура
ищеца претендира сумата от 91,11 лв.,
поради извършено частично плащане в размер
на 96,94 лв., което погасило напълно задължението за абонаментна такса и използвани
услуги за предпочетени номера ++359********* и ++359********* и частично задължението за абонаментна такса за предпочетен
номер ++359********* до размера на 30,77
лв.
2/фактура № **********/05.01.2019г. за отчетен период
05.12.2018г. - 04.01.2019г., със срок за плащане - 20.01.2019г. за общата сума от 173,93 лв., в
която индивидуално са посочени неплатени абонаментни
такси, използвани услуги и лизингови вноски.
3/фактура
№ **********/05.03.2019г. за отчетен период 05.02.2019г. - 04.03.2019г., със
срок за плащане-
20.03.2019г. за общата сума от
1572,68 лв., в която индивидуално
са посочени неплатени неустойки,
лизингови вноски и дължими суми за мобилни устройства.
Въз основа на посочените договори
ответникът е ползвал предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението е фактурирано с горецитираните фактури.
Поради това и на основание на чл. 415 във вр. с чл.
422 от ГПК, ищеца моли съда, да постанови решение, с което да признае за
установено в отношенията между страните, че ответника Д.П.Д. дължи на ищеца „Т.Б."
ЕАД, общата сума от 2083,56 лв., от
която: 260,87 лв. за неплатетени месечни абонаметни такси и използвани услуги
по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и
Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и договор за лизинг към него,
общата сума от 494,51 лв. за
неплатени лизингови вноски по горепосочените Допълнителни споразумения по
процесните Договори за лизинг, общата сума от 441,93 лв. неустойка към Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № ++359*********; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359*********; Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № ++359*********, общата сума от 886,25 лв. дължими суми за разликата между цената на устройствата
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договорите за лизинг,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.08.2020г. (виж пощенското клеймо) до окончателното
изплащане на сумата, за която сума е издадена в полза на ищеца Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 410/12.08.2020г. по ч.гр.дело № 756/2020г. по
описа на Районен съд гр. Бяла С..
В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител. С депозирано писмено становище заявява, че поддържа предявените
искове. Претендира за направените в заповедното и в настоящото производство
разноски.
В законовопределения срок назначеният на
ответника Д.П.Д., особен представител не е депозирал писмен отговор на исковата
молба.
В съдебно заседание особеният
представител на ответника оспорва исковата претенция на ищеца относно заплащане
разликата между цената на мобилното устройството без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена, но не оспорва исковите претенции в останалата
им част.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.Относно иска за неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги.
В производството по чл. 422 ГПК ищеца следва
да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника – възраженията си
срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти следва да бъде
разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните.
От събраните по делото доказателства
безспорно следва, че е възникнало облигационно правоотношение между страните
въз основа на сключените между тях Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и
Договор за лизинг към него; Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него;
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* и Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към
Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към
него; Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и договор за
лизинг към него, по силата на които ищецът се е задължил да предоставя мобилни
услуги на ответника срещу дължима от
последният цена съгласно уговорения
абонаментен план.
По делото не се оспорва също, че ищецът е
изпълнил задълженията си по договорите за мобилни услуги, като е предоставил
посочените услуги от което следва, че в тежест на ответника възниква задължението
за заплащане на цената.
Договорите са подписани от страните по
тях. Същите съдържат необходимите реквизити и договорените условия, посочени
по-горе, като срок, описание на услугите, тарифен план, продължителността на
действие на договора, като са посочени (по ясен и разбираем начин) и задълженията
на абоната-ответник, както и последиците от неизпълнението им.
Освен това е посочен конкретен номер,
посредством който потребителят се идентифицира сред абонатите на ищеца.
Посочени са предадените активни СИМ карти, които дават /осигурява/ достъп на
потребителя до мрежата и услугите на мобилния оператор. Предоставени са й
лизинговите вещи. С това „Т.Б." ЕАД
е изпълнило задълженията си. Освен това е издал на ответника фактури за
дължимите задължения. Представените договори като частен диспозитивен документ
не са оспорени от ответника и тъй като носят подписите на лицата, посочени в
тях като издатели, съгласно чл.180 ГПК съставляват доказателство, че
изявленията, които се съдържат в същите са направени от тези лица.
Същевременно, по силата на чл.20а, ал.1 ЗЗД договорите имат силата на закон за
тези, които са ги сключили, с оглед на което с подписването на процесните
договори в правната сфера на всяка от страните са възникнали права и
задължения.
По предявената искова претенция касаеща заплащане
на сумата в общ размер на 260,87 лв. неплатени месечни абонаментни такси и
използвани услуги, както следва:
62,73 лв. - абонаментни такси по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетен период 25.10.2018г. - 24.12.2018г.;
61,75 лв. - абонаментни такси по Договор
за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* за отчетен период
05.11.2018г. - 04.01.2019г;
46,52 лв. - абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г.;
52,89 лв. - абонаментни такси по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за отчетен период 05.11.2018г. - 04.01.2019г.;
36,98 лв. - абонаментни такси и
използвани услуги по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за отчетен период 05.12.2018г. - 04.01.2019г, съдът
намира, че от изложеното по горе, по категоричен начин се установява, че сумите
се дължат от ответника. По делото не се оспорва, че Операторът е изпълнил
основното си задължение да предостави на ответника достъп до мрежата си за
периода, през който се претендират сумите, както и възможност да ползва мобилни
услуги чрез посочените мобилни номера. До датата на приключване на съдебното
дирене ответната срана не е ангажирала доказателства относно установяване факта
на плащане на претендираната сума от 260,87 лева, за неплатени месечни абонаментни
такси и използвани услуги, поради което тази сума се явява дължима.
Предявеният установителен иск за тази
сума се явява основателен, като следва да се присъди и законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението по заповедното производство – 06.08.2020г.
(виж пощенското клеймо) до окончателното й изплащане.
II. Относно иска за лизинговите вноски
Няма спор по делото, че
ответника Д.П.Д. е получил мобилни устройства по процесните договори за лизинг,
чиято лизингова цена се е задължил да изплати на 23 месечни вноски, всяка от
които в различен размер подробно описана в договорите.
Съгласно чл. 12, ал.1 от
Договорите за лизинг, в случай на неизпълнение на задължението за плащане на
лизингови вноски, лизингодателят има право в съответствие с разпоредбите на
договора, общите условия и действащото законодателство, да обяви месечните
вноски за предсрочно изискуеми, като в ал. 2 е предвидено, че месечните вноски
стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договора за мобилни
услуги.
Договорът за лизинг е консенсуален,
двустранен, възмезден, комутативен и неформален договор, като при неговото
сключване се пораждат правните последици, към които са насочени насрещните
волеизявления на страните. Предаването на вещта, предмет на договора и
заплащането на уговореното лизингово възнаграждение не се включва в неговия
фактически състав, а са в изпълнение на породените от него договорни
задължения. За да възникне задължението за заплащане на уговореното лизингово
възнаграждение, лизингодателят следва да предаде на лизингополучателя вещта,
предмет на лизинговия договор.
От представените договори за лизинг,
приложени в заповедното производство се установи по категоричен начин, че
ищцовото дружество е предоставило на ответника следните устройства: SAMSUNG Gаlaxy J5 2016
В1аск, COOLPAD Modena 2
В1аск, XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Grey, HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey, SAMSUNG Gаlaxy J3 2016
В1аск и NOKIA 5.1 Dual Black, като в договорите е посочена обща лизингова цена на
всяко едно от мобилните устройства, дължима чрез внасяне на определен размер на
лизинговата вноска. При изпълнението на насрещната престация за предаване на
лизинговата вещ, правното задължение на лизингополучателя за заплащане на
лизинговото възнаграждение е станало изискуемо. Съгласно чл.342,ал.2 от ТЗ,
лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползването. Страните са
разсрочили това задължение на 23 лизингови вноски, всяка от които става
изискуема при настъпване на падежа, съгласно уговореното в договора за лизинг,
при фактуриране, съгласно сроковете, условията и начина на заплащане на
задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни услуги,
съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги
(чл.3, ал2 от договорите за лизинг), а именно въз основа на фактура, която се
издава ежемесечно в срока, указан във фактурата. Предвид гореизложеното следва
да се приеме, че лизингодателят е изпълнил задължението си по чл.342, ал.1 от ТЗ да предостави мобилните устройства на лизингополучателя, като същите са
приети от последния без забележки. Поради това за него е възникнало
задължението по чл.345, ал.1 от ТЗ, във вр. с чл.232, ал.2 от ЗЗД и същият е
бил длъжен да заплаща дължимите лизингови вноски. Същевременно той е бил длъжен
по силата на чл.345, ал.1 от ТЗ да върне мобилното устройство след изтичане на
лизинговия договор, освен в случаите по чл.342, ал.3 от ТЗ. И в двата случая
обаче той е бил длъжен да заплати уговорените в договора лизингови вноски.
Безспорно се установи, че ответника не е
изпълнявал задълженията си по процесните договори за лизинг, както и по
сключените договори за мобилни услуги. От това следва извода, че за ищеца е
възникнало правото да претендира от ответника да му заплати всички лизингови
вноски до края на договорите за лизинг./ Решение № 72/18.07.2017 г. по т. д. №
3310/2015 г., ТК, ІІ т. о. на ВКС/.
В исковата молба и в допълнителна молба
вх.№ 261446/04.03.2021г. ищецът посочва, че сумата от 494,51 лв. представлява
сбор от неплатени падежирали лизингови вноски, както следва:
59,94 лв. - по Договор за лизинг с
предпочетен номер ++359********* за устройство марка SAMSUNG Gаlaxy J5 2016
В1аск за периода 25.10.2018г. -
24.02.2019г.;
41,23 лв. - по Договор за лизинг с
предпочетен номер ++359********* за устройство марка COOLPAD Modena 2
В1аск за периода 05.11.2018г. - 04.03.2019г.;
131,80 лв. - по Договор за лизинг с
предпочетен номер ++359********* за устройство марка XIAOMI Redmi
S2 32GB Dual Grey за периода 05.11.2018г. -
04.03.2019г.;
- 65,78
лв. - по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройство марка
HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey за периода 05.11.2018г. - 04.03.2019г.;
-19,98 лв. - по Договор за лизинг с
предпочетен номер ++359********* за устройство марка SAMSUNG Gаlaxy J3 2016
В1аск за периода 05.11.2018г. - 04.01.2019г.;
- 175,78
лв. - по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройство марка
NOKIA 5.1 Dual Black за периода 05.11.2018г. - 04.03.2019г.
При това положение, съдът счита, че след
като не са платени дължимите лизингови вноски в установения общ размер от
494,51 лв. по погасителните планове по горепосочените договори за лизинг,
предявеният иск за тази сума се явява основателен и следва да бъде уважен. За
да направи този извод, съдът намира, че без значение е фактът дали неплатените
лизингови вноски са обявени за предсрочно изискуеми, както и дали договорите за
мобилни услуги са били законосъобразно прекратени от оператора, тъй като
понастоящем е изтекъл срокът, предвиден за плащане на всички лизингови вноски и
няма данни ответникът да е върнал мобилншти устройства на ищеца, като
лизингодател, нито е лишен от възможността да я ползва и при прекратен договор
с лизингодателя - ищец. Този факт следва да бъде съобразен от съда при
решаването на спора, с оглед императивното правило на чл. 235 ал. 3 от ГПК.
III.Относно иска за неустойката
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Като, съгласно цитираната разпоредба,
кредиторът може да иска обезщетение за по-големи вреди, по общия ред.
Материално - правна предпоставка за основателност на претенцията за неустойка е
неизправност на страната от която се претендира неустойката.
В договорите е уговорено, че неустойка се
дължи при прекратяването на договорите за мобилни услуги по вина на потребителя
или при нарушение на задълженията на потребителя по него. След като Д.Д. не е
изпълнявал задълженията си за заплащането на изискуемите абонаментни такси и
използвани услуги по договорите за мобилни услуги, мобилният оператор правилно
е начислил процесните неустойки. Нарушение на договорно задължение е уговорено
като самостоятелно основание за възникване на вземане за неустойка.
Следва да се отбележи, че
постигнатата и одобрена на 11.01.2018г. между „Т.Б." ЕАД и КЗП
съдебна спогодба по гр.д. №15539/2014г. и гр. д. № 16476/2014 г. по описа на Софийски градски съд относно размера на
неустойката - не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с
клиентите-физически лица, предвижда въвеждане на клауза в горепосочения
смисъл в договорите за предоставяне на мобилни услуги от 12.01.2018 г.
В случая неустойката е начислена от ищеца
след тази дата и се претендира от него в трикратният размер на месечните такси,
а не се търси неустойка в размер на сумата от стандартните месечни абонаменти,
оставащи до крайния срок на договора. Съгласно трайната съдебна практика,
неустоечна клауза, в която изрично е уговорено, че размерът на неустойката не
може да надвишава три месечни абонаментни такси, не е неравноправна по смисъла
на чл.143 ал.1 т.5 от ЗЗП, доколкото не задължава потребителят да заплати
необосновано висока неустойка.
Така начислените неустойки ищецът е
редуцирал съгласно спогодба с КЗП до трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти за всяка СИМ карта без ДДС, за която е налице едностранно предсрочно
прекратяване. Предвид на това основателен е и следващият предявен иск от ищеца
по чл.92 ЗЗД за общата сума от 441,93
лв. задължения за неустойки, поради предсрочното прекратяване на
договорите, от която:
77,46 лв. - неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+359*********;
77,46 лв. - неустойка по Договор за
мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********;
112,47 лв. - неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+359*********;
82,08 лв. - неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер+359*********;
92,46 лв. - неустойка по Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********.
Претендираните с исковата молба вземания
за неустойки по договорите за мобилни услуги и допълнителните споразумения към
тях са в размер на три стандартни месечни абонаментни такси. Така формулирано
искането поставя праг на максималния размер на неустойката,
не създава неравновесие в правата и задълженията на потребителя и мобилния
оператор по смисъла на чл. 143 ЗЗП и не излиза извън
обезщетителната функция на неустойката, поради което настоящият съдебен
състав намира, че за така предявения иск следва да бъде уважен
като доказан по основание и размер за общата сума 441,93 лв. по горецитираните договори
за мобилни услуги и допълнителните споразумения към тях.
/В тази връзка виж Решение №
260026/03.02.2021г. по в.гр.д.№ 566/2020г. на ОС-Враца./
IV. Относно иска за разликата между цената на устройствата без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена.
По отношение на претенцията на ищцовото
дружество, касаещо сумата в общ размер на 886,25 лв. за дължими суми за разлика
между цената на устройствата без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена, както следва:
- 45,71
лв. - разлика в цената на устройство марка SAMSUNG Gаlaxy J5 2016 В1аск предпочетен
номер ++359*********;
- 53,00
лв. - разлика в цената на устройство COOLPAD Modena 2 В1аск за предпочетен
номер ++359*********;
255,35 лв. - разлика в цената на
устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Grey за предпочетен номер ++359*********;
258,90 лв. - разлика в цената на
устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey за предпочетен номер ++359*********;
- 273,29 лв. - разлика в цената на устройство NOKIA
5.1 Dual Black за предпочетен номер ++359*********, съдът намира същата за
частично недоказана.
В раздел II от допълнителните споразумения за мобилни услуги са
посочени стандартните цени на усройствата, без абонамент и преференциалните цени
на които са предоставени и направените отстъпки. В приложените в заповедното
производство допълнителни споразумения за мобилни услуги за устройство XIAOMI Redmi S2 32GB Dual Grey за предпочетен номер ++359*********; за устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey за предпочетен номер ++359********* и за
устройство NOKIA 5.1 Dual Black за
предпочетен номер ++359********* са посочени стандартните цени на усройствата,
без абонамент, преференциалните цени на които са предоставени и направените отстъпки от оператора.
Следователно за претендираните от ищеца
суми в размер на 255,35 лв. -
разлика в цената на устройство XIAOMI
Redmi S2 32GB Dual Grey за предпочетен номер
++359*********; 258,90 лв. - разлика
в цената на устройство HUAWEI MediaPad T3 8 4G Grey за предпочетен номер ++359********* и 273,29
лв. - разлика в цената на устройство NOKIA 5.1 Dual Black за предпочетен номер ++359*********, иска в тази част следва
да се уважи.
След като потребителят, нито е изпълнил
задължението си за плащане на абонаментните такси, нито е върнал мобилните
устройства, нито е заплатил в пълен размер лизинговите вноски, то без основание
е тази значителна отстъпка от пазарната цена на устройството, поради което е
претендираната разлика в цената не е неравноправна клауза по смисъла на чл.143
ал.1 т.5 ЗЗП. Устройствата са му предоставени по
повод и поради това, че ответника е избрал „Т.Б.“ ЕАД за свой доставчик на
мобилни услуги. При положение, обаче, че е променил решението си и е
преустановил изпълнението на задълженията си по договорите, необосновано е да
се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на устройства на
специални, по-ниски цени. Ето защо тази клауза от договора също не води до
заключение за възлагане на необосновано високи тежести върху потребителя, а
възстановява баланса в отношенията.
В тази връзка е неснователно възражението
на особеният представител на ответника, че тези суми претендирани от ищеца не
се дължат от ответника.
По делото обаче не бяха ангажирани
никакви доказателства от ищцовото дружество, от които съдът да направи извода,
каква е реалната разлика между преференциалната цена на лизинговите вещи и
устройство с марка SAMSUNG Gаlaxy J5 2016 В1аск за предпочетен номер ++359********* и
устройство с марка COOLPAD Modena 2 В1аск за предпочетен номер ++359*********. От
представените договори за лизинг и договори за мобилни услуги за тези две
мобилни устройства не се установява тази разлика. По този начин, съдът намира,
че исковата претенция в тази си част остана недоказана за сумата от 45,71 лв. - разлика в цената на
устройство марка SAMSUNG Gаlaxy J5 2016 В1аск предпочетен номер ++359********* и за
сумата от 53,00 лв. - разлика в
цената на устройство COOLPAD
Modena 2 В1аск за предпочетен номер ++359*********, поради
което следва да се отхвърли.
V.РАЗНОСКИ:
Ищеца претендира разноски в заповедното производство в общ
размер от 405,17 лв., от които: 41,67 лв. заплатена държавна такса и 363,50лв.
адвокатски хонорар, както и 940,43 лв. разноски в исковото производство,
от които: 113,56 лв. заплатена държавна
такса, 451,02 лв. адвокатски хонорар и 375,85 лв. за особен представител, съгласно
приложеният списък с разноските по чл.80 от ГПКл.85 от делото/.
Съгласно константната
практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на
настоящия исков процес, ответника Д.П.Д. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от
последния разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 756/2020г. по описа
на РС-Б.С. в общ размер от 385.97
лв.,съразмерно
с уважената част от исковете.
При този изход на процеса, на
основание чл.78,ал.1 от ГПК, ответника Д.
ще следва да заплати на ищеца направените в
настоящото исково производство разноски в
общ размер от 895,88 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
оден от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.Д. ЕГН
********** с постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв.Н.А.Ш. - САК, на основание чл.422
от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД,
чл.342 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД, общата сума от 1984,85 лв., от която: 260,87
лв. за неплатетени месечни абонаметни такси и използвани услуги по
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен №
++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и
Договор за лизинг към него; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359********* и Договор за лизинг към него; Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359********* и договор за лизинг към него,
общата сума от 494,51 лв. за
неплатени лизингови вноски по горепосочените Допълнителни споразумения по
процесните Договори за лизинг, общата сума от 441,93 лв. неустойка към Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № ++359*********; Допълнително споразумение към Договор за мобилни
услуги с предпочетен № ++359*********; Допълнително споразумение към Договор за
мобилни услуги с предпочетен № ++359*********; Договор за мобилни услуги с
предпочетен № ++359*********, общата сума от 787,54 лв. дължими суми за разликата между цената на устройствата
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договорите за лизинг,
ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 06.08.2020г. (виж пощенското клеймо) до окончателното
изплащане на сумата, за която
сума е издадена в полза на ищеца
Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 410/12.08.2020г. по ч.гр.дело № 756/2020г. по описа
на Районен съд гр. Бяла С..
В останалата част над уваженият размер от 784,54 лв. до пълният
предявен размер от 886,25 лв.
представляваща дължими суми за разликата между цената на устройствата без абонамент
и преференциалната обща лизингова цена по договорите за лизинг, отхвърля предявеният иск от „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление ***, Бизнес парк С.,
сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг – изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв.Н.А.Ш. – САК срещу Д.П.Д. ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Д.П.Д. ЕГН **********
с постоянен и настоящ адрес ***
ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление ***, Бизнес парк С., сграда 6, представляван от Джейсън Кристос Кинг
– изпълнителен директор, чрез пълномощника адв.Н.А.Ш. - САК, направените деловодни разноски по исковото производство по гр.д.№ 221/2021г. по
описа на РС-Б.С. в общ размер от 895,88 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство по ч.гр.д.№ 756/2020г.
по описа на РС-Б.С. разноски в
общ размер от
385.97 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване в
двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е
изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК
препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в
сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 756/2020 г.по описа на РС-Б.С..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
|
|