Определение по дело №1413/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 1773
Дата: 25 септември 2019 г. (в сила от 25 септември 2019 г.)
Съдия: Калина Стоянова Пенева
Дело: 20192100501413
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ ІІІ -1773                                            25.09.2019 год.                                      гр. Бургас

 

Бургаски окръжен съд                               трети въззивен граждански състав

на двадесет и пети септември                   две хиляди и деветнадесета година

в закрито заседание в следния състав:

                  

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ :  РОСЕН ПАРАШКЕВОВ

                                                ЧЛЕНОВЕ :  КАЛИНА ПЕНЕВА

                                                                                   КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Калина Пенева

ч.гр.дело номер 1413 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по чл.274 и сл.от ГПК, вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Подадена е  частна жалба от „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: *********, чрез адв. Ренета Иванова Даньовска срещу определение № 571/11.07.2019 год. по гр.д.№ 1113/2018 год. по описа на Айтоския районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 3492/19.06.2019 подадена от „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: *********, чрез адв. Ренета Иванова Даньовска –ищец по гр.д.№ 1113/2018 по описа на АРС, за изменение на Решение № 116 /04.06.2019 година, постановено по гр.д.№ 1113/2018 по описа на Районен съд – Айтос, в частта относно разноските и е постановено определението  да се счита неразделна част от Решение № 116 /04.06.2019 година, постановено по гр.д.№ 1113/2018 по описа на Районен съд – Айтос.

В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно като несъобразено с изискванията на чл.78 от ГПК и задължителната съдебна практика. Изложени са и евентуални възражения за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Направено е искане за отмяна на обжалваното определение, за изменение на решението на АРС в частта за разноските като бъде оставено без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, евентуално – за намаляване на размера на разноските. Направено е искане за присъждане на разноските в настоящото производство за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

          В дадения срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна Х.А.К..

Бургаският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна жалба и събраните доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

         Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице и е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С решение №116/04.06.2019 год. по гр.д.№1113/2019 год. по описа на Айтоския районен съд е признато за установено на осн. чл.422 от ГПК по отношение на Х.А.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес: А., ул. М. *** съществуването на вземането на ищеца „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: ********* по Заповед №470/10.10.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №859/2018г. по описа на AРС, за сумата от 1025,36лева /хиляда двадесет и пет лева и 36ст /, от които , 750,01лева /седемстотин и петдесет лева и 01ст/ главница; 269,71лева /двеста шестдесет и девет лева и 71ст/ договорна лихва; 5,64лева /пет лева и 64ст./ законна лихва произтичащи от Договор № 74948/16.02.2018 г. за потребителски кредит „Екстра”, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, а именно от 08.10.2018г, както и за сумата от 200 лв. разноски по ч.гр.д. №859/2018г. по описа на AРС.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът Х.А.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес А., ул. М. *** е осъден да заплати на ищеца „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: *********, направените по гр.д.№ 1113/2018г на АРС разноски в размер на 450/четиристотин и петдесет / лева, съобразно уважената част от иска.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: ********* е осъден да заплати на ответника Х.А.К.,ЕГН:**********, с постоянен адрес А., ул. М. *** направените по гр.д.№ 1113/2018г на АРС разноски в размер на 200/двеста/ лева, съобразно отхвърлената част от иска.

В срока по чл.248, ал.1 от ГПК е подадена молба вх.№ 3492/19.06.2019 год. по описа на Айтоският районен съд от „КРЕДИТ ИНС" ООД-София – ищец по делото, за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на ответника. Твърди се, че не са налице основания за присъждане на разноски в полза на ответника, поради което решението следва да бъде изменено в този смисъл, евентуално – за намаляване на размера на присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ответника.

Ответникът Х.А.К. не е взел становище по молбата.

С обжалваното определение районният съд е приел молбата на ищеца за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на ответника за допустима, но неоснователна. Счетено е, че предвид липсата на представен договор за правна защита и съдействие и на доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, такова следва да бъде определено на адвоката по справедливост от съда, тъй като същият се е явил в три проведени по делото съдебни заседания и е престирал труд.

Настоящият съд не споделя извода на районния съд за неоснователност на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК.

          За да присъди разноски в полза на ответника с решението чието изменение се иска районният съд от една страна е приел, че такива се следват на ответника съобразно отхвърлената част от исковите претенции. В случая обаче в постановеното решение на АРС липсва отхвърлителен диспозитив, поради което формално изводът на районния съд, че е налице хипотезата на чл.78, ал.3 от ГПК е необоснован. Ето защо настоящият съд намира, че в случая не е установено правно основание за присъждане на разноски в полза на ответника.

          От друга страна настоящият съд намира, че не е налице и хипотеза за определяне на размер на адвокатско възнаграждение от съда. В хода на процеса процесуалният представител на ответника е представил доказателства единствено за упълномощаването си, като не е представил доказателства за направени разноски от ответника за заплащане на адвокатско възнаграждение. Сключването или несключването на договор за правна защита и съдействие между ответника и упълномощения адвокат въобще не е коментирано по делото. Заплащането на адвокатско възнаграждение не е претендирано от процесуалния представител на ответника към момента на приключване на устните състезания. Липсва отправено искане към съда за определяне на адвокатско възнаграждение по справедливост по чл.36, ал.3 от Закона за адвокатурата. Предвид тези обстоятелства съдът не разполага с правомощие за служебно определяне на размера на адвокатското възнаграждение, а следва да се съобрази с действително направените разноски и представените доказателства за тях – т.1 от ТР 6/06.11.2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. Тъй като по делото не се твърди и не се установи ответникът да е направил разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение, които да са претендирани в срок пред районния съд, присъждането на такива разноски от съда е необосновано, постановено в противоречие със закона – чл.78 от ГПК и със задължителната съдебна практика - ТР 6/06.11.2013 год. по т.д.№ 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС.

          На базата на изложеното по-горе настоящият съд намира, че молбата на ищеца по чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските присъдени в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена.

          Като е стигнал до различни правни изводи, районният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено от настоящия съд, с произнасяне по същество на молбата по чл.248, ал.1 от ГПК и уважаването и.

          Предвид изхода на делото в полза на частния жалбоподател са дължими направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 15 лв. и за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответника по жалбата.

   Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от ГПК, вр. чл.274, ал.4 от ГПК настоящото определение не подлежи на обжалване.

    Мотивиран от горното , Бургаският окръжен съд ,

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ОТМЕНЯ определение № 571/11.07.2019 год. по гр.д.№ 1113/2018 год. по описа на Айтоския районен съд, с което е оставена без уважение молба вх. № 3492/19.06.2019 подадена от „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: *********, чрез адв. Ренета Иванова Даньовска –ищец по гр.д.№ 1113/2018 по описа на АРС, за изменение на Решение № 116 /04.06.2019 година, постановено по гр.д.№ 1113/2018 по описа на Районен съд – Айтос, в частта за разноските, като,

ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение № 116 /04.06.2019 година, постановено по гр.д.№ 1113/2018 по описа на Районен съд – Айтос, В ЧАСТТА за разноските присъдени в полза на ответника, като  ГО ОТМЕНЯ  в частта, с която на основание чл.78, ал.3 от ГПК „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: ********* е осъден да заплати на ответника Х.А.К.,ЕГН:**********, с постоянен адрес А., ул. М. ***  направените по гр.д.№ 1113/2018г на АРС  разноски в размер на 200/двеста/ лева, съобразно отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ответника Х.А.К., ЕГН:**********, с постоянен адрес А., ул. М. ***  да заплати на ищеца „КРЕДИТ ИНС" ООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. "Цар Борис III" №19, вх. В, ет.1, aп. 6, с ЕИК: *********, направените в настоящото дело разноски в размер на общо 215 лв. / двеста и петнадесет лева/,     от които 15 лв. – заплатена държавна такса и 200 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване .

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                          ЧЛЕНОВЕ : 1.               2.