РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. ЛЕВСКИ, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава К. Н.а
при участието на секретаря ИЛИЯНА П. ИЛИЕВА-ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Десислава К. Н.а Гражданско дело №
20224410100310 по описа за 2022 година
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „*** ЕАД,
гр.София срещу С. Н. С. от гр.Левски, с която е предявен иск с правно
основание чл.422 ГПК.
Ищецът твърди, че въз основа на предявено пред Районен съд - Левски
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК било
образувано ч.гр.д.№25/2022г. по описа на същия съд и срещу ответника С. Н.
С. била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
Твърди, че вземанията, за които била издадена заповед за изпълнение
произтичат от следните обстоятелства:
На 03.08.2019г. между ответника С. Н. С. и „***“ЕАД било сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен
абонамент в размер на 36,99 лв. за първоначалния срок на споразумението и
40,99 лв. след първоначалния срок. Твърди, че ответницата не изпълнявала
задълженията си по споразумението, поради което съгласно раздел IV, чл.2
мобилният оператор начислил неустойка в размер на 109,16 лв., която не
надвишавала три месечни абонаментни такси и била начислена във фактура
1
№**********/20.11.2019г.
Твърди, че на същата дата 03.08.2019г. по повод горепосоченото
споразумение, между страните бил сключен и договор за лизинг, по силата на
който ищецът като лизингодател предоставил на ответницата като
лизингополучател, за временно и възмездно ползване устройство марка
HONOR 10 Lite 32GB Dual Black с обща лизингова цена в размер на 208,07
лв., дължима на 23 лизингови вноски, всяка от които в размер на 45 лв.
Твърди, че по договора за лизинг С. дължала сума в общ размер на
155,98 лв., формирана от лизингови вноски за отчетен период 20.08.2019г. -
19.11.2019г., а именно: 7,09 лв. - лизингова вноска в пълен размер за отчетен
период 20.08.2019г. - 19.09.219г., начислена във фактура
№**********/20.09.2019г. и 148,89 лв. - сбор от 21бр. лизингови вноски,
начислени накуп на основание чл.12 от ОУ към договора за лизинг за отчетен
период 20.10.2019г. - 19.11.2019г., начислени във фактура
№**********/20.11.2019г. Твърди, че срокът на договора бил изтекъл и
изискуемостта на всички лизингови вноски била настъпила.
Твърди, че в следствие на неизпълнението на споразумението към
договора за мобилни услуги за предпочетен номер +*** С. дължала сума в
размер на 260,92 лв., представляваща разликата между цената на
устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
горепосочения договор за лизинг, която сума била начислена във фактура
№**********/20.11.2019г.
Твърди, че на 03.08.2019г. между ответника С. Н. С. и „***“ЕАД бил
сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24
месеца с абонаментен план „Тотал +“ с месечен абонамент в размер на 27,99
лв. за първоначалния срок и 31,99 лв. след първоначалния срок. Твърди, че
ответницата не изпълнявала задълженията си по договора - незаплатена
абонаментна такса в размер на 14,94 лв. за отчетен период 20.08.2019г. -
19.09.2019г., поради което съгласно т.11 от договора мобилният оператор
начислил неустойка в размер на 86,65 лв., която не надвишавала три месечни
абонаментни такси и била начислена във фактура №**********/20.11.2019г.
Твърди вземанията на ищеца към ответницата да са индивидуализирани
в следните фактури:
1. Фактура №**********/20.09.2019г. за сума в общ размер на 72,06 лв.,
от която: 36,99 лв. - абонаментни такси за предпочетен номер +***; 7,09 лв. -
лизингова вноска за предпочетен номер +***; 27,98 лв. - абонаментна такса за
предпочетен номер +*** - вземането по която фактура се претендирало
частично - за сумата в размер на 22,03лв., поради извършено частично
2
плащане;
2. Фактура №**********/20.09.2019г. за сума в общ размер на 605,62
лв., от която: 109,16 лв. - неустойка за предпочетен номер +***; 148,89 лв. -
лизингови вноски за предпочетен номер +***; 260,92 лв. - сума за мобилно
устройство за предпочетен номер +***; 86,65 лв. - неустойка за предпочетен
номер +***.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответницата С. Н. С., дължи на ищеца „***” ЕАД сумата в общ размер на
627,65 лв., представляваща неплатена неустойка и сума за мобилно
устройство по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +*** и неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг
към него; абонаментна такса и неустойка по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, ведно със законна лихва от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
Претендира направените разноски в заповедното и исковото
производство.
Препис от исковата молба е връчен на ответника, чрез назначения му
особен представител - адв.А.А. - ПлАК, който в законоустановения срок по
чл.131 ГПК е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска като
неоснователен и недоказан.
Твърди неяснота относно това как са формирани претендираните с
исковата молба суми и как е определена претендираната неустойка.
Навежда довод, че клаузата на чл.12, ал.2 от Общите условия на
процесния договор за лизинг, въз основа на която мобилният оператор е
начислил неустойка на ответницата, представлява неравноправна клауза от
договора, съгласно чл.143 от ЗЗП. Твърди, че посочената клауза не съдържа
достатъчно ясни критерии за тежестта на договорното неизпълнение, при
проявлението на което настъпва предсрочна изискуемост на лизинговите
вноски. Посочва, че клаузата на чл.12, ал.2 от ОУ не съдържа указание нито
за причината за прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен с
лизингополучателя - безвиновно или по негова вина, нито дали просрочието
съгласно същия договор следва да обхваща едно или няколко дължими
плащания по една или различни фактури по договора за мобилни услуги или
само част от тях, нито какво трябва да е естеството на тези плащания -
месечни абонаментни такси и/или мобилни услуги. Посочва още, че същата
клауза обуславяла предсрочна изискуемост на лизинговите вноски не за
неизпълнение на договора за лизинг, а на друг договор за мобилни услуги.
Формулировката й не държала сметка за продължителността на срока на
3
договора за лизинг, нито за размера на задълженията на ответника по него,
като излага съображения, че тези обстоятелства били от значение за
преценката дали прекратяването или неизпълнението/неплащането на
задължения по сключения друг договор за мобилни услуги, макар и то да е в
незначителен размер, е съществено за интереса на ищеца кредитор, за да
може той добросъвестно да лиши длъжника от преимуществото на срока и
обяви за предсрочно изискуеми на основание същата клауза оставащите до
края на срока на договора за лизинг месечни лизингови вноски с ненастъпил
падеж.
Навежда довод, че клаузата на чл.12, ал.2 ОУ поставяла ответницата -
длъжник в значително по-неблагоприятно положение спрямо ищеца -
кредитор, който можел да се позове на нея винаги, когато длъжникът забави
което и да е плащане по договора за мобилни услуги или последният бъде
прекратен/развален дори за незначително неизпълнение, дори забавата да е
частична или да касае само акцесорни или незначителни с оглед интереса на
кредитора задължения по същия договор. Излага съображения, че клаузата е и
в разрез с принципа за равнопоставеност между страните в договорното
правоотношение, от който произтичало изискването за кредитора да уведоми
длъжника за предсрочната изискуемост, което поставяло ответницата в
значително по-неблагоприятно положение, включително с оглед последиците
от предсрочната изискуемост на лизинговите вноски с ненастъпил падеж.
Навежда довод, че поради изложените съображения клаузата на чл.12,
ал.2 от ОУ на договора за лизинг е неравноправна и тъй като не е уговорена
индивидуално - на основание чл.146, ал.1 от ЗЗП е нищожна. Предвид
неравноправността и нищожността на клаузата твърди за ответницата да не е
възниквало и да не съществува към датата на приключване на съдебното
дирене вземането за лизингови вноски.
Навежда довод за неоснователност и на претендираното вземане за
стойността на мобилно устройство.
Моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Моли в полза на ищеца да не бъдат присъждани направени от
него разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание, ищецът, редовно
призован, не се представлява. Представено е писмено становище, чрез
пълномощника адв.Н.Шущарков, в което излага подробни доводи, че по
делото е установено съществуването на валидни облигационни
правоотношения между страните по договорите за мобилни услуги и
лизингов договор, изпълнение от страна на мобилния оператор на
4
задълженията му по договора/допълнително споразумение за мобилни
услуги и договора за лизинг. Навежда доводи за наличието на валидни
неустоечни клаузи, както и за неизпълнение на задълженията на ответницата
по облигационните правоотношения, по които са обвързани страните,
водещо до дължимост на претендираните обезщетения, както и на сумата,
представляваща разликата между цената на лизинговото устройство без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена, целяща да предотврати
неоснователно обогатяване на ответника. Моли исковата молба да бъде
уважена.
Ответникът се представлява от особения представител адв.А.А., който
поддържа отговора на исковата молба по изложените в него доводи. Моли
исковата молба да бъде оставена без уважение, като неоснователна и
недоказана.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл.422
ГПК, вр. чл.79 ЗЗД, вр. чл.92 ЗЗД, вр. чл.342 ТЗ, вр. чл.86 ЗЗД.
От служебна справка в Търговски регистър се установява, че ищецът
„*** ЕАД, ЕИК:*** е с предходно наименование „***“ ЕАД.
Установява се от приложеното ч.гр.д. №25/2022г. по описа на Районен
съд - Левски, че въз основа на заявление по чл.410 от ГПК, е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №16/21.01.2022г., по силата
на която е разпоредено ответницата С. Н. С. да заплати на „***” ЕАД
сумите, предмет на настоящото исково производство, както следва: сумата
109,16 лева, представляваща неустойка по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, сумата 155,98 лева, представляваща главница,
получена като общ размер от лизингови вноски за отчетен период 20.08.2019
г. до 19.11.2019г. по договор за лизинг към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер+***, ведно със законната лихва върху главницата от
155,98 лв., считано от 09.12.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата
260,92 лева, представляваща главница, получена като разлика между цената
на устройство, закупено на лизинг без абонамент и преференциалната обща
лизингова цена по договор за лизинг към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, ведно със законната лихва върху главницата от
260,92 лв., считано от 09.12.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата
14,92 лева, представляваща главница /получена като общ размер на
неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2019г. до 19.09.2019г.
5
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със
законната лихва върху главницата от 14,92 лв., считано от 09.12.2021 г. до
окончателното й изплащане, сумата 86,65 лева, представляваща неустойка
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, както и
направените по ч.гр.д. разноски.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл.47, ал.5 от ГПК. На основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК за ищеца е налице
правен интерес от предявяване на установителен иск по чл.422 от ГПК,
искът е предявен в законоустановения едномесечен срок, поради което е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е основателен, поради следните
съображения:
Установява се от приложените по ч.гр.д.№25/2022г. Договор за
мобилни услуги от 24.08.2018г. с предпочетен номер +*** и Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер
+***, сключени между „***“ЕАД и ответницата С. Н. С., че между страните
са възникнали валидни облигационни правоотношения по предоставяне на
мобилни услуги при общи условия на мобилния оператор, по силата на
които последният се е задължил да предоставя описаните в договорите
услуги - след влизане в сила на допълнителното споразумение - за срок от 24
месеца при условията на абонаментен план „Тотал +“, срещу задължение на
ответницата да заплаща месечна абонамента такса в размер на 36,99 лв. за
първоначалния срок на споразумението и 40,99 лв. след първоначалния срок.
Договорът и допълнителното споразумение са подписани от
ответницата, чийто подпис не е оспорен. Установява се от подписана от
ответницата декларация-съгласие, че същата е получила копие от общите
условия на мобилния оператор и е съгласна с тях.
В т.8 от Договора за мобилни услуги е посочен номера на активната
СИМ карта за предпочетен номер +****, която ответницата е получила при
сключването на договора и която й дава достъп до мрежата на мобилния
оператор. Следователно ищецът е изпълнил задължението си по договора за
мобилни услуги и сключеното допълнително споразумение към него, като
посредством предоставената СИМ карта е осигурил достъп до мобилната си
мрежа и предлаганите далекосъобщителни услуги и се явява изправна страна
по договора. За ответницата е възникнало задължението да заплаща
месечната абонаментна такса съобразно сключеното допълнително
споразумение към договора.
6
Твърди се ответницата да не е изпълнила задълженията си по посочения
договор за заплащане на месечните абонаментни такси, поради което
мобилният оператор прекратил едностранно договора и начислил неустойка в
размер на 109,16 лв., която се претендира с исковата молба. В тежест на
ответницата е да докаже, че е изпълнила задълженията си по договора, като
такива доказателства не са представени по делото.
Съгласно разпоредба на чл.75 от Общите условия на *** за
взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги, при
неспазване на което и да е задължение от част XIII на ОУ или неизпълнение
на някое от другите задължения на потребителя, Теленор има право да
ограничи предоставянето на услугите и да прекрати едностранно
индивидуалния договор с потребителя.
С оглед неизпълнението задължението на ответницата, за ищеца е
възникнало предвиденото в Общите условия право за едностранно разваляне
на договора за мобилни услуги.
В раздел IV, чл.2, б.“а“ от допълнителното споразумение към договора
за предоставяне на мобилни услуги е предвидено, че в случай на предсрочно
прекратяване на договора по вина на потребителя и нарушаване на
задълженията му по индивидуалния договор и ОУ, потребителят дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти. Предвид едностранното разваляне на
договора поради неизпълнение задълженията на потребителя, на основание
посочената клауза от договора ответницата дължи претендираната с
исковата молба неустойка в размер на 109,16 лв., която не надвишава
трикратния размер на месечните абонаменти съгласно допълнителното
споразумение.
Установява се, че съгласно Допълнителното споразумение от
03.08.2019г., при подписването му ответницата е получила устройство
HONOR 10 Lite 32GB Dual Black с обща лизингова цена в размер на 215,16
лв., при стандартна цена на устройството в размер на 559,90 лв., съответно
отстъпка от стандартната цена в размер на 344,74 лв.
Установява се от Договор за лизинг от 03.08.2019г. и Общо условия на
договор за лизинг на мобилния оператор, че същият е сключен между
страните на датата на подписване на допълнителното споразумение, като
съгласно клаузите му ищецът, в качеството му на лизингодател е
предоставил на ответницата за временно и възмездно ползване посоченото
7
устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black, срещу заплащане на лизингова
цена в общ размер на 208,07 лв. – без ДДС, платима както следва:
първоначална лизингова вноска в размер на 45 лв. с ДДС, платима при
подписване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски всяка в размер
на 7,09 лв. с ДДС, с падеж на последната вноска на 03.07.2021г.
Установява се, че договорът и общите условия са подписани от
ответницата, чийто подпис не е оспорен, предвид на което следва извод, че
страните са обвързани от валидно облигационно правоотношение по договор
за лизинг при общи условия на мобилния оператор.
Съгласно клаузата на чл.4 от договора за лизинг, имаща характера на
разписка, при подписване на договора лизингодателят е изпълнил
задължението си, като е предал на лизингополучателя устройството във вид,
годен за употреба, функциониращо и съответстващо на договорените
технически характеристики, със съответната документация.
От посоченото следва извод, че ищецът е изправна страна по договора
за лизинг, като за ответницата е възникнало задължението за заплащане на
месечните лизингови вноски, съобразно уговорения погасителен план.
По делото е представена фактура №**********/20.09.2019г., съгласно
която за отчетен период 20.08.2019г. - 19.11.2019г. ответницата дължи
лизингова вноска в размер на 7,09 лв. Твърди се посоченото задължение по
договора за лизинг да не е изпълнено. Представена е последваща фактура
№**********/20.11.2019г., съгласно която ищецът е начислил като
предсрочно изискуеми 21бр. вноски за лизинг в общ размер на 148,89 лв.
От ответницата, чиято е тежестта на доказване, не са представени
доказателства за изпълнение на задължението й по договора за лизинг в
размер на 7,09 лв. за отчетен период 20.08.2019г. - 19.11.2019г., обективирано
във фактура №**********/20.09.2019г.
Съгласно клаузата на чл.12, ал.1 от Общите условия на договора за
лизинг, в случай на неизпълнение на задължение от страна на лизингодателя,
последният има право да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми.
Предвид неизпълнението на задължението на ответницата, посочената
клауза е влязла в сила и за ответницата е възникнало задължението за
заплащане на всички оставащи вноски по договора за лизинг, чиято
изискуемост е настъпила.
В процесния случай с издадената последваща фактура
№**********/20.09.2019г. месечните лизингови вноски са начислени накуп
на основание клаузата на чл.12, ал.1 от ОУ – поради виновно неизпълнение на
задължението на лизингополучателя да заплати дължимата месечна вноска за
8
предходен отчетен период. Предсрочната изискуемост не е настъпила на
основание клаузата на чл.12, ал.2 от ОУ, предвиждаща предсрочна
изискуемост на месечните лизингови вноски в случай на прекратяване на
договори за мобилни/фиксирани услуги, сключени от лизингополучателя,
както и в случай на забава в плащане на дължими съгласно договорите за
мобилни услуги плащания. Предвид на това ирелевантни са изложените от
особения представител на ответника доводи за неравноправност на клаузата
на чл.12, ал.2 от ОУ. На следващо място, в процесния случай договорът за
лизинг не е бил предсрочно прекратен и потребителят не е върнал
предоставеното му лизингово устройство. Дори и за лизингодателя да не е
било настъпило правото за обявяване на оставащите след неизпълнението
лизингови вноски за предсрочно изискуеми, на 03.07.2021г. съгласно
погасителния план, респективно към датата на подаване на исковата молба,
падежът на всички лизингови вноски е настъпил. По делото не са представени
доказателства за заплащането им от ответницата.
Поради изложените доводи, исковата претенция за заплащане на
лизингови вноски, дължими по процесния договор за лизинг в общ размер на
155,98 лв., формиран от лизингова вноска за отчетен период 20.08.2019г. -
19.09.2019г. в размер на 7,09 лв. и 21бр. лизингови вноски с падеж след този
период в общ размер на 148,89 лв., се явява основателна.
Съгласно клаузата на раздел IV, чл.2, б.“б“ от Допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с мобилен/фиксиран номер
+***, в случай на прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на
потребителя или при нарушаване на задълженията му по него, в случаите, в
които е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи
и такава част от разликата между стандартната цена на устройството,
съгласно действащата към момента на сключването му ценова листа и
заплатената от него при предоставянето му - в брой или обща лизингова
цена по договора за лизинг, съответстваща на оставащия срок на договора.
Предвид неизпълнението на задълженията на ответницата по договора
за мобилни услуги и едностранното му прекратяване по тази причина от
мобилния оператор, за С. С. е възникнало задължението за заплащане на
разликата между стандартната цена на полученото от нея съгласно
допълнителното споразумение устройство HONOR 10 Lite 32GB Dual Black и
дължимата от нея преференциална лизингова цена, съгласно договора за
лизинг за същото устройство. Целта на така уговорената клауза е
обезщетяване на мобилния оператор за направената от него отстъпка от
9
пазарната цена на устройството, с оглед сключения договор за мобилни
услуги и очакваното заплащане от С. на месечните абонаментни такси по
него. С оглед прекратяването на договора поради виновното неизпълнение на
потребителя на задълженията му за заплащане на месечните абонаментни
такси, основанието за уговорената преференциална цена е отпаднало и
ответницата дължи действителната пазарна цена на полученото от нея
устройство, като така уговорената между страните клауза цели избягване на
неоснователно обогатяване за сметка на ищеца.
Съгласно Допълнителното споразумение и договора за лизинг, за
предоставеното на ответницата устройство същата дължи преференциална
лизингова цена в размер на 215,16 лв., при стандартна цена на устройството
в размер на 559,90 лв. Разликата в цената е в размер на 344,74 лв., като след
отчитане на периода, в който потребителят е изпълнявал задълженията си по
договора за мобилни услуги и същият е бил действащ, ищецът претендира
сума в размер на 260,92 лв. Поради изложените доводи така направената
искова претенция се явява основателна.
Установява се от Договор за мобилни услуги от 03.08.2019г. с
предпочетен номер +***, сключени между „***“ЕАД и ответницата С. Н. С.,
че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения по
предоставяне на мобилни услуги при общи условия на мобилния оператор,
по силата на които последният се е задължил да предоставя описаните в
договорите услуги за срок от 24 месеца при условията на абонаментен план
„Тотал +“, срещу задължение на ответницата да заплаща месечна абонамента
такса в размер на 27,99 лв. за първоначалния срок на договора и 31,99 лв.
след първоначалния срок.
Договорът е подписан от ответницата, чийто подпис не е оспорен.
Установява се от подписана от ответницата декларация-съгласие към
посочения договор, че С. Н. е получила копие от общите условия на
мобилния оператор и е съгласна с тях.
В т.8 от Договора за мобилни услуги е посочен номера на активната
СИМ карта за предпочетен номер +***, която ответницата е получила при
сключването на договора и която й дава достъп до мрежата на мобилния
оператор. Следователно ищецът е изпълнил задължението си по този договор
за мобилни услуги, като посредством предоставената СИМ карта е осигурил
достъп до мобилната си мрежа и предлаганите далекосъобщителни услуги и
се явява изправна страна по договора. За ответницата е възникнало
задължението да заплаща месечната абонаментна такса съобразно договора.
Твърди се ответницата да не е изпълнила задължението си по посочения
10
договор за заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 27,99 лв. за
отчетен период 20.08.2019г. – 19.09.2019г., обективирано във фактура
№**********/20.09.2019г. Извършено било частично плащане по фактурата,
което погасило част от задължението по тази фактура и останала дължима
сума в размер на 14,94 лв., представляваща неплатен остатък от дължимата
месечна абонаментна такса. По делото не са представени доказателства за
заплащане на посочената сума от ответницата, която носи доказателствената
тежест за това обстоятелство, предвид на което исковата претенция в тази й
част се явява основателна.
В клаузата на т.11, б.“а“ от договора е предвидено, че в случай на
нарушаване на задълженията на потребителя по него, същият дължи
неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси за
периода от прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималният
размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на
стандартните месечни абонаменти.
Предвид неизпълнение задължението на ответницата да заплати в
пълен размер дължимата от нея месечна абонаментна такса, на основание
посочената клауза от договора същата дължи претендираната с исковата
молба неустойка в размер на 86,65 лева.
Поради изложените доводи исковата претенция следва да бъде уважена
в пълен размер, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -
09.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от
последния разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК - по
ч.гр.д.№25/2022г. в общ размер на 385 лв., от които 25 лв. за държавна такса
и 360 лв. за адвокатско възнаграждение и разноски в настоящото исково
производство в общ размер на 685 лв., от които 25 лв. за държавна такса, 360
лв. за адвокатско възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение на особен
представител на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С.
Н. С., ЕГН:**********, адрес: ***, дължи на „*** ЕАД, ЕИК:***, със
седалище и адрес на управление: ****, сумата в общ размер на 627,65 лева,
11
от която: 109,16 лева - неустойка по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***; 155,98 лева – неплатени лизингови вноски по
договор за лизинг към договор за мобилни услуги с предпочетен номер+***;
260,92 лева - разлика между цената на устройство, закупено на лизинг без
абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за лизинг
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; сумата 14,92 лева
- неплатени абонаментни такси за отчетен период 20.08.2019г. до 19.09.2019г.
по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***; 86,65 лева -
неустойка по договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 09.12.2021г. до окончателното
изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №25/2022г. по описа на
Районен съд - Левски.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С. Н. С., ЕГН:**********,
адрес: ****, да заплати на „*** ЕАД, ЕИК:***, със седалище и адрес на
управление:****, направените в настоящото производство разноски в общ
размер на 685 лв., и направените по ч.гр.д. №25/2022г. по описа на Районен
съд - Левски разноски в общ размер на 385 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
12