Решение по дело №917/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Образувано е по жалба на М. С. В., [ЕГН], в качеството на майка и законен представител на К. С. В., [ЕГН], двете с постоянен адрес: гр. Варна, [жк] бл.**, ет.**, ап.**, против Заповед № ЗСПД/Д-В/32039/10.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е прекратена месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за отглеждане на дете с трайно увреждане, относно детето К. В..

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради съществени нарушения на административно-производствените правила, материална незаконосъобразност и несъответствие с целта на закона. Жалбоподателката счита, че обжалването спира изпълнението на експертните решения, които не определят трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, т. е. решенията, от които не произтичат права, поради това ЕР на НЕЛК от 24.02.2025 г. не попада в приложното поле на чл. 112, ал. 9 от 33, поради което обжалването на ЕР № 90329/26/24.02.2025 г. на НЕЛК по съдебен ред е спряло неговото изпълнение, съгласно чл. 166, ал. 1 от АПК. С тези доводи се иска отмяна на оспорената заповед.

В открито съдебно заседание по същество и в писмена защита жалбоподателката, чрез пълномощник адв. С. В. поддържа жалбата.

Ответната страна, редовно призована, не се явява, не се представлява. С молба с.д.№ 10459/20.06.2025 г. сочи, че оспорва изцяло депозираната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че отказа е постановен при правилно приложение на материалния закон. Отправя искане за отхвърляне на жалбата. В условията на евентуалност се прави възражение по евентуалната претенцията за разноски на жалбоподателката.

Административен съд - Варна, като обсъди доводите на страните, приетите по делото писмени доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред административния орган е започнало на 19.11.2024 г., когато М. В. е подала заявление-декларация по образец № ЗСПД/Д-В/32039/19.11.2024 г. до Директора на ДСП - Варна за отпускане на месечна помощ за отглеждане на дете с трайно увреждане по чл. 8д от ЗСПД, въз основа на ЕР на ТЕЛК № 90248/88/14.11.2024 г., с което на детето К. С. В. са определени 80% ТНР, за срок до 01.08.2027 г. Последвало е издаване на Заповед № ЗСПД/Д-В/32039 от 20.11.2024 г. на Директора на ДСП - Варна, с която на В. е отпусната месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД за детето К. В., за периода от 01.11.2024 г. до 31.08.2027 г. в размер на 570 лв.

На 10.03.2025 г. е издадена Заповед № ЗСПД/Д-В/32039/10.03.2025 г. на Директора на ДСП - Варна, с която отпуснатата месечна помощ по чл. 8д от ЗСПД е прекратена, считано от 01.03.2025 г. с мотива, че помощта се иска за дете, което няма увреждане, тъй като с ЕР на НЕЛК № 90329/26/24.02.2025 г. е отменено ЕР на ТЕЛК № 90248/88/14.11.2024 г. Заповедта е връчена на В. по пощата с обратна разписка на 24.03.2025 г.

Заповедта е оспорена по административен ред пред Директора на Регионална дирекция - Варна към Агенция за социално подпомагане, който с Решение № 03-РД06-0013/14.04.2025 г. е отхвърлил подадената от М. В. жалба.

При така установеното от фактическа страна, като съобрази становищата на страните и прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима - депозирана е в законоустановения срок след проведено обжалване пред по-горестоящия административен орган - Директорът на Регионална дирекция - Варна към Агенция за социално подпомагане, от активно легитимирано за това лице и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, съгласно чл. 145 и чл. 98, ал. 2, предл. последно от АПК. Съобразно предвиденото в АПК, в този случай предмет на съдебен контрол е първоначалният административен акт - т.е. Заповед № ЗСПД/Д-В/32039/10.03.2025 г. за прекратяване на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 ЗСПД.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД в изискуемата писмена форма, при липса на съществено нарушение на процесуалните правила, които да са основания за нейната нищожност.

По отношение на съответствието на заповедта с материалноправните разпоредби, административно производствените правила и целта на закона, съдът приема, че е издадена при съществено противоречие с тях, което води до нейната незаконосъобразност.

Месечните помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, се предоставят на родители (осиновители), когато отглеждат дете с трайно увреждане, независимо от доходите на семейството, при условие че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

Условията и реда за подпомагане с месечни помощи по чл. 8д ЗСПД са уредени в разпоредбите на чл. 8д, ал. 7 и ал. 8 от ЗСПД и са доразвити в чл. 24а и чл. 246 от Правилника за прилагане на ЗСПД.

Съгласно чл. 24б, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД, месечните помощи за дете с трайно увреждане се прекратяват със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на упълномощено от него длъжностно лице от първо число на месеца, следващ месеца, през който е отпаднало основанието за отпускането им, като съгласно ал. 2 месечните помощи за дете с трайно увреждана се прекратяват при:1.) навършване на 18-годишна възраст на детето, а ако продължава да учи - до придобиване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20-годишна възраст; 2.) прекратяване настаняването на детето по чл. 26 от Закона за закрила на детето; 3.) установена в експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност.

В случая обаче не е налице нито една от посочените хипотези.

От фактическа страна не е спорно по делото, че при извършено преосвидетелстване на детето К. С. В., с ЕР № 90248/88 от 14.11.2024 г. на ТЕЛК към МБАЛ "Проф. д-р Георги Златарски” ЕООД – Белоградчик, е определена 80 % трайно намалена работоспособност поради общо заболяване със срок на определения процент ТНР до 01.08.2027 г. – 3 години. От доказателствата по делото се установява, че посоченото ЕР № 90248/88 от 14.11.2024 г. на ТЕЛК е било оспорено пред Националната експертна лекарска комисия. Действително, съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето, обжалването на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза, не спира тяхното изпълнение. Но в случая към датата на издаване на оспорената заповед е налице постановено и влязло в сила Експертно решение № 90329/26 от 24.02.2025 г. на НЕЛК – Специализиран състав по Вътрешни, Хирургични, Нервни и ССЗ, с което Експертно решение № 90248/88 от 14.11.2024 г. на ТЕЛК е отменено и върнато на ТЕЛК за ново освидетелстване при съобразяване с дадените указания. С постановяването на това ЕР на НЕЛК на практика производството по преосвидетелстването на детето К. В. не е приключило, т.е. няма издадено ЕР на ТЕЛК/НЕЛК, установяващо промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност на детето и съответно липсва материалноправно основание по чл. 24б, ал. 2, т. 3 от ППЗСПД за прекратяване на отпусната месечна помощ.

Следователно необосновано, от гледна точка на доказателствата и неправилно, от гледна точка на закона, Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" – Варна е приел, че помощта се иска за дете, което няма увреждане, респ. не отговаря на изискванията на чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД. С оглед изложеното, несъмнено в случая е налице липса на основание за прекратяване на помощта. Още повече, че видно от представените в административната преписка документи, в частност Експертно решение № 90248/88 от 14.11.2024 г. на ТЕЛК и жалбата на К. В., действаща със съгласието на своя баща, срещу него, е видно, че се иска изменение в решението единствено в частта му по “т.11: срок на определения % ВСУ: 01.08.2027 г. – 3 години”, тъй като при издаването му е допусната грешка в датата, която е следвало да бъде 01.10.2027 г.

Отделно от изложеното, съдът констатира, че видно от изписването в заповедта, помощта не е прекратена за период, не е считано от конкретна дата за напред, а е на практика за един ден: „от 01.03.2025 г. до 01.03.2025 г.“, както и за размер на помощта е посочено „0 лв.“, което е в противоречие с правното и фактическото основание за издаване на заповедта. Волята на административния орган е напълно неясна и неразбираема, което препятства съда да извърши преценка за нейната законосъобразност.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че обективираното в обжалваната заповед разпореждане за прекратяване на социални помощи за дете с увреждане по чл. 8д от ЗСПД е постановено в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон.

При издаване на оспорената заповед са допуснати и съществени нарушения на административно-производствените правила, поради следното:

С оглед констатацията, че за детето К. В. има ЕР на ТЕЛК № 90248/88/14.11.2024 г. с определена степен на увреждане 80 % ТНР, което е било отменено с ЕР на НЕЛК № 90329/26/24.02.2025 г. и преписката е върната на ТЕЛК за ново произнасяне, не са били предприети изискуемите се последващи процесуални действия за извършване преценка досежно действието на това ЕР. Видно от съдържащата се в преписката жалба на К. В. до Административен съд-Варна срещу ЕР № 90329/24.02.2025 г. на НЕЛК, същата има поставена диагноза „инсулинозависим захарен диабет“ от 2011 г., когато е освидетелствана и е постановено първото ЕР на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина“ – Варна. В жалбата също така е посочено, че в предходното издадено ЕР № 4123/27.10.2021 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Света Марина“ – Варна, срокът на определения вид и степен на увреждане от 80 % е 01.10.2024 г., 3 години. Това ЕР обаче не присъства в административната преписка и очевидно не е било взето предвид от административния орган при постановяване на оспорения понастоящем административен акт. Поради това органа не е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК (преди издаването на заповедта да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая и служебно да събере доказателства), в резултат на което са допуснати нарушения, довели до формиране на необосновани фактически констатации и неправилни правни изводи, досежно наличието на законово регламентирано материалноправно основание за прекратяване на предоставените на К. В. семейни помощи по чл. 8д от ЗСПД.

Само като допълнение на изложението следва да бъде посочено, че ноторно известен факт е, че заболяването „Диабет тип 1“, познат още като „инсулинозависим диабет“ или „детски диабет“, е хронично (нелечимо) автоимунно заболяване, за което е характерно, че панкреасът произвежда малко или никакъв инсулин. Това води до повишени нива на кръвната захар в организма. Поради това не може да бъде споделен изводът на решаващия орган, че „помощта се иска за дете, което няма увреждане“.

Предвид доказаната липса на установена с влязло в сила експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК промяна във вида и степента на увреждането или в степента на трайно намалената работоспособност на детето К. В., разпореденото с оспорения административен акт прекратяване на месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД на детето К. С. В. противоречи на законово регламентираната в чл. 8д, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗСПД, цел на този вид семейна помощ – да подпомогне семейството в отглеждането на дете с трайни увреждания в семейна среда и задоволяване на основните и специфичните, поради увреждането потребности на детето.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че жалбата е основателна. Оспорената заповед, като издадена при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

Независимо от изхода на спора искания за разноски не са направени, поради което съдът не дължи произнасяне по същите.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, вр. чл. 173, ал. 2 от АПК, вр. чл. 10, ал. 6 от ЗСПД, Административен съд- Варна

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ по жалба на М. С. В., [ЕГН], в качеството на майка и законен представител на К. С. В., [ЕГН], двете с постоянен адрес: гр. Варна, [жк] бл.**, ет.**, ап.**, Заповед № ЗСПД/Д-В/32039/10.03.2025 г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е прекратена месечната помощ по чл. 8д, ал. 1 от Закона за семейни помощи за деца за отглеждане на дете с трайно увреждане, относно детето К. В..

 

Решението е окончателно, на основание чл. 10, ал. 6 от ЗСПД.