РЕШЕНИЕ
№ ………, 29 март 2018г., гр.София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI-11 състав,
на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година, в публичното
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: НИКОЛАЙ
ЕНЧЕВ
секретар
Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Енчев т.д. 1872 по
описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове с правна квалификация чл.79 във вр. с чл.372 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Ю.И.“ ООД твърди, че по
договор със С.О.се е задължил да извършва обществен превоз на пътници по
автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на общината при договорена
цена от 2,80лв. на километър пробег без ДДС. Поддържа, че според договора посочената цена е следвало да бъде
увеличавана с размера на обявената от Националния статистически институт
годишна инфлация. Твърди, че през месец май 2014г. е извършил превоз на пътници
според договора, като цената за този превоз, предвид посочената клауза от
договора за индексиране, е следвало да бъде 199 628,29лв., дължима, според
клаузите на договора до 20.06.2014г. Твърди, че ответникът е заплатил само
частично посочената цена на базата на първоначално уговорената цена за
километър, т.е. заплатил е 166 111,32лв. Предявява искове за осъждане на
ответника да заплати оставащата част от цената съответно 32 275,23лв. и за
мораторна лихва върху тази главница в размер 9 578,18лв. върху първата главница
за времето от 21.06.2014г. до 22.05.2017г. Претендира освен това и законна
лихва и разноски.
Ответникът С.О.оспорва исковете
изцяло, без да оспорва фактическите твърдения на ищеца относно наличието на
договор, изпълнението на този договор и извършения пробег в километри. Твърди,
че договорът предполага добросъвестно изпълнение на поетите задължения, поради
което е неоснователно да се претендира изменение на договорената цена, както и
че договорът съдържа три различни хипотези за изменение на цената, които следва
да са осъществени кумулативно. Намира за неправилно становището на ищеца, че
цената следва да се увеличава с индекса на инфлацията чрез натрупване за всяка
следваща година и счита, че ако цената подлежи на промяна, това следва да става
като размерът на инфлацията за всяка година се начислява върху уговорения
базисен размер на цената. Прави и възражение за изтекла погасителна давност от
3 години.
Софийски градски съд намира от
фактическа страна следното:
На 24.10.2007г. между страните по
делото е бил сключен договор, по силата на който ищецът е приел да изпълнява
обществен превоз на пътници по основна
градска автобусна линия № 27 от общинската транспортна схема на С.О.. Страните са уговорили превозна цена от
2,80 лв. без ДДС на километър, като в чл.5, ал.3 на договора са уговорили условия за изменение
на цената. Договорен е бил и срок от 180 дни за пускане на линията в
експлоатация. Договорът е бил сключен на основание заповед на кмета на С.О.№
РД-09-01-319 от 15.10.2007г. и проведен конкурс.
Със заповед на кмета на С.О.№ РД-09-05-3026 от 27.03.2008г.
е наредено ищцовото дружество да започне превоз на пътници на основание
договора, считано от 1.04.2008г.
Извършеният от ищеца пробег за м. Май 2014г. е отчетен
от „Център за гладска мобилност“ ЕАД в размер 49 807,485км. Това обстоятелство
е безспорно между страните.
На 31.05.2014г. ищецът е издал фактура № 014185 срещу
„Център за градска мобилност“ ЕАД за извършен превоз по договора за същия месец
с посочения по-горе пробег при единична цена 2,80лв. на обща стойност 166 111,32лв.
с ДДС.
Според заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, при начисляване на процента на инфлацията с натрупване, цената за
превоз на километър за 2014г. би била
3,34лв. без ДДС. Дължимата цена за извършения през м. май 2014г. превоз от
ищеца при това положение би възлизала на 199 628,29лв. Неизплатените части от цената на превоза за същия
месец, след приспадане на платената сума
от общо 166 111,32лв. би била 32 275,23лв., а лихвите за забава върху тази сума
е 9 586,65лв. Ако се въприеме становището, че уговорената цена следва да се
индексира само с инфлацията за предходната година, без натрупване, при отчитане
на отрицателна годишна инфлация за 2013г. средната цена за километър пробег би
била 2,76лв. без ДДС, което би означавало, че ответникът е надплатил 2
390,76лв.
При тези факти съдът намира от
правна страна следното:
Между страните е бил сключен валиден
договор за осъществяване на превоз на пътници, по силата на който ищецът е поел
задълженията на превозвач, а ответникът е следвало да заплаща уговорената цена
на превоза. Договорът е бил елемент от сложен фактически състав, включващ освен
това конкурс за определяне на превозвач по линиите на общинската транспортна
схема на С.О., както и въвеждане в експлоатация на съответната градска
автобусна линия. Спорът между страните е относно тълкуването на част от
разпоредбите на този договор, отнасящи се до уговорената цена.
Посоченият фактически състав следва
да бъде отчетен при изясняване на действителната обща воля на страните, тъй
като той е определящ за съдържанието на правата и задълженията и на двете
страни. От съществено значение за тълкуването на клаузите на договора са
обстоятелствата, че договорът предвижда предоставяне на транспортни услуги в
един сравнително дълъг период от време – 8 години и че, макар и да е сключен
през м. октомври 2007г., договорът предвижда срок за въвеждане на автобусната
линия в експлоатация, което е и началният момент на изпълнението му, с
продължителност 180 дни. При това положение следва да се приеме, че и двете
страни са били наясно още в момента на
сключване на договора, че неговото изпълнение ще започне пред 2008г. и че договорената
превозна цена от 2,80лв. без ДДС за километър пробег ще започне да се прилага
от 2008г. Също така с оглед продължителния период на изпълнение на договора
следва да се приеме, че страните са се съгласили уговорената цена да подлежи на
изменение, за да се отчитат инфлационните процеси в рамките на този период. В
този смисъл неоснователен е доводът на ответника, че добросъвестното изпълнение
на договора предполага цената да не се променя.
Съгласно чл.5, ал.3 от договора
цената на километър пробег се променя: с размера на годишната инфлация за
предходната година; в случай на увеличение на цената на горивата за една
календарна година с повече от 30%; в случай на общо поскъпване на гориво-смазочните
материали, гуми и резервни части, надвишаващо
с над 50% стойностите за
предходната календарна година. Начинът на формулиране на посочената клауза води
до извод, че всяко едно от тези основания за изменение на цената е
самостоятелно и независимо от другите две. Така сравнението между двете
последни условия показва, че те частично се припокриват, доколкото се отнасят
до изменение в цените на горивата. Такова припокриване означава, че тези
условия могат да съществуват единствено алтернативно и наличието на едното от
тях е достатъчно основание за изменение на уговорената цена. Изхождайки от тези
особености на клаузата следва да се приеме за неоснователен доводът на
ответника, че изменение на цената е възможно само при кумулативното
осъществяване на всички три хипотези. Напротив, всяка една от тях самостоятелно
би дала основание за изменение на цената, без да е необходимо останалите да са
налице.
Допълнителен аргумент в полза на
това становище е и начинът на формулиране на трите условия за изменение на цената:
докато първото от тях, на което се позовава ищеца, посочва ясно и конкретно как
и с колко се изменя цената (с размера на годишната инфлация) останалите две
посочват само предпоставките за изменение, без да посочват конкретен размер,
което означава, че този размер е въпрос на допълнителна договорка между
страните. При това положение не може да се поддържа довод за кумулативно
действие на трите хипотези, защото подобно тълкуване би довело до съществена неяснота относно начина на
изменение – дали увеличението би било в
размера на годишната инфлация, според първата хипотеза, или с поне 30 %,
съгласно втората, или надвишаващо 50%,
при условията на третата.
Начинът на формулиране на условието
за изменение на цената като функция на годишната инфлация води до извода, че
при това изменение цената се отчита с натрупване, с други думи, след като
цената веднъж е била увеличена за дадена година, при определянето й за
следващата година се взима за база вече увеличеният размер, към който се добавя
размерът на годишната инфлация. Тълкуването, предложено от ответника, че размерът
на инфлацията за всяка една година се начислява върху уговорения базисен размер
на цената от 2,80лв. без ДДС, не държи сметка за изричния текст на договора,
според който увеличението на цената става „с размера на годишната инфлация,
обявена от НСИ за предходната година“ и не почива на конкретна клауза от
договора.
На основание изложеното тълкуване на
клаузите от договора относно цената на превоза и изменението на тази цена,
предявените искове за неизплатената част от цената са основателни. Установява
се от събраните доказателства, че ответникът дължи на ищеца част от цената по
договора в размер на исковата сума 32 275,23лв., която не е платена на
уговорения в договора падеж 20-то число на следващия месец. Поради това предявеният
иск следва да бъде уважен. Без значение за наличието на задължението на
ответника е обстоятелството, че в издадените от ищеца фактура е посочена само
базисната цена за километър пробег, без индексирането й за изминалите години.
Задължението на ответника да плаща договорената цена следва пряко от клаузите
на договора и фактурата има значение единствено за правилното му
осчетоводяване, но не влияе върху основанието за пораждане и върху размера на
задължението. В случая освен това фактурата за извършен превоз е издадена от
ищеца срещу друг правен субект, различен от ответника, поради което ответникът
не може да се позовава на тази фактура като извинение да не изпълнява
задължението си в уговорения размер.
Неоснователно е и направеното
възражение за изтекла погасителна давност. Вземанията за възнаграждение по
превозен договор се погасяват с общата 5-годишна давност. Дори и ако се приеме,
че в случая тези възнаграждения имат периодичен характер, предвид предмета на
договора между страните, от момента на изискуемостта на претендираните вземания
– 20.06.2014г. до предявяването на иска на 23.05.2017г. не е изтекъл и краткия
3-годишен давностен срок.
Основателен е и иска за мораторна
лихва. Според договора част от цената за превоза е трябвало да се заплаща
авансово за текущия месец, а изравняването до пълния размер за месеца е
следвало да се извършва до 20-то число на следващия месец. Посочената клауза
следва да се тълкува и като уговорен краен срок за изпълнение на задължението
на ответника като възложител по превозния договор да плати цената. С изтичането
на този срок ответникът изпада в забава и съгласно общото правило на чл.86 от ЗЗД дължи обезщетение за забава. Вземането за това обезщетение се доказва в
размер, надвишаващ исковата претенция, затова искът следва да бъде уважен
изцяло.
При този изход на спора в полза на
ищеца следва да се присъди законната лихва върху главницата, считано от 23.05.2017г.
до окончателното ѝ изплащане, както и разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер 3
278,48лв, извършването на които е доказано със съответни документи.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ********, гр.София, ул. „********да
заплати на „Ю.И.“ ООД, ***, на основание чл.79 от ЗЗД във вр. с чл.372 от ТЗ
сумите 32 275,23лв, представляваща
неизплатена част от цена за превоз на пътници за месец май 2014г., заедно със
законната лихва върху тази сума, считано от 23.05.2017г. до окончателното ѝ
изплащане; на основание чл.86 от ЗЗД сумата 9 578, 18лв. лихва за забава за периода от 21.06.2014г. до 22.05.2017г.,
както и 3 278,48лв. разноски по
делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването му.
Съдия: