№ 18748
гр. София, 15.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20231110112578 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени в условията на обективно кумулативно съединяване са положителни
установителни искове с правно основание по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл.
143, ал. 1 ЗЗП
Ищцата извежда съдебно предявените субективни права при твърдения относно
сключен с ответника договор за потребителски кредит № .. на 16.01.2023 г., по силата на
който й била предоставена в заем сума на стойност 600 лв., със срок за погасяване на
вземането за период от шест месеца. В договора било предвидено, че кредитополучателят
следва да заплати такса за бързо разглеждане на искането за кредит, в размер на 172,08 лв. В
съдържанието му била предвидена и уговорка, че клиентът ще се възползва от услугата
„динамично плащане по кредита“, за което обстоятелство също следвало да заплати
възнаграждение в полза на кредитодателя, в размер на 258,18 лв. Твърди, че цената на
предвидените в договора допълнителни услуги възлиза на 430,26 лв. или 71,7 % от
стойността на главницата, като посочените такси били включени към месечните
погасителни вноски по кредита. В тази връзка, счита че клаузите по чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2
от договора, предвиждащи допълнителните плащания в тежест на кредитополучателя, са
неравноправни на основание чл. 143, ал.2, т.5 ЗЗП, съответно са нищожни. Твърди, че
същите не са индивидуално договорени по смисъла на чл. 146 ЗЗП. Предвидените клаузи
били уговорени в нарушение на изискванията на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Навеждат се доводи
1
относно противоречието им с добрите нрави. Счита, че предвидените допълнителни такси
по договора, представляват възнаграждение в полза на ответното дружество, уговорено с
цел заобикаляне на императивните изисквания по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В тази връзка, моли съда
да прогласи нищожността на клаузата по чл. 9, ал. 1 от процесния договор за потребителски
кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане, в размер на 172,08 лв.
Претендира прогласяването на нищожността и на клаузата по чл. 9, ал. 2, с която се
предвижда възнаграждение за услугата „динамично плащане“, в размер на 258,18 лв.
Обективира искане за присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на исковата молба. Счита,
че изложената в исковата молба фактическа обстановка не отговаря на обективната истина.
Твърди, че предвидените допълнителни услуги по кредита са предоставени по желание на
ищцата, в качеството й на потребител, като същите не са били допълнителни условия за
отпускане на кредита. Моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни.
Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
По делото е обявено за безспорнo наличието на облигационно правоотношение
между страните по повод сключен между тях договор за потребителски кредит
№../16.01.2023 г.
Съдът намира, че процесните такси се основават на нищожни клаузи,
противоречащи на добрите нрави, поради обстоятелството, че увеличават многократно
размера на кредита, без да е налице яснота относно насрещната престация.
На първо място следва да се посочи, че систематичното тълкуване на чл. 10а, ал. 1 и
ал. 2 ЗПК разкрива целта на законодателя да разграничи таксите, дължими за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, и таксите, предвиждани за действия
по усвояване и управление на кредита, като разрешава първите и забранява вторите.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В аспекта на горното следва да
се посочи, че такси за бързо разглеждане и динамично плащане са свързани с отпускането
/усвояването/ на кредита, поради което такси не се дължат. Включването на същите като
задължение за потребителя по договора за кредит чрез клаузите от ОУ, регламентиращи
2
същите /дадената дефиниция, чл. 2, ал. 2 – ал. 5/, се явява в пряко противоречие с нормата на
чл. 10а ЗПК, с оглед което се явяват нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД. Освен
това, посочените клаузи се явяват и неравноправни, доколкото възлагат допълнителна
финансова тежест за потребителя, оскъпяват "цената на кредита" и по съществото си
представляват реализирана за кредитора печалба.
Възраженията на ответника останаха недоказани.
В този смисъл исковите претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 100 лв., а
на процесуалния му представител- 400 лв.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявени от А. Н. И., ЕГН **********, срещу „..“ ООД, ЕИК ..
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД НИЩОЖНОСТТА на клаузите по чл. 9, ал. 1 и
чл. 9, ал. 2 от сключен между страните договор за потребителски кредит № .. на 16.01.2023
г., предвиждащи такса за бързо разглеждане на искането за кредит и услугата „динамично
плащане по кредита“.
ОСЪЖДА „..“ ООД, ЕИК .. да заплати на А. Н. И., ЕГН **********на основание чл.
78, ал.1 ГПК сумата от 100 лв. разнoски, а на адв. Д.М. сумата от 400 лв., адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3