№ 80
гр. Велико Търново , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести януари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000385 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Със свое Решение № 82/29.06.2020 год. по т. д. № 174/2019 год.
Плевенският окръжен съд осъдил „ЗК Лев инс“ АД – гр. София да заплати на осн.
чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД на Н. Б. К. от с. Глава, общ. Червен бряг,
сумата 40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди в резултат на настъпило на 17.11.2018 год. ПТП в с. Сухаче,
обл. Плевен, по вина на водача П. Н. П., управлявал л. а. „Ауди“ модел „80“ с рег.
№ С 68****, за който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в
„ЗК Лев инс“ АД, ведно със законната лихва от 21.05.2019 год. до окончателното
изплащане, като отхвърлил иска за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен
размер от 100 000 лв. като неоснователен и недоказан, както и иска за присъждане
на законната лихва върху обезщетението от 22.02.2019 год. до 21.05.2019 год.
Осъдил „ЗК Лев инс“ АД да заплати на Н. Б. К. сумата 2 727 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в
резултат на същото ПТП, ведно със законната лихва от 05.02.2020 год., когато е
извършено последното плащане, до окончателното изплащане, като отхвърлил
иска за законната лихва върху обезщетението от 22.02.2019 год. до 05.02.2020
год.
Осъдил „ЗК Лев инс“ АД да заплати на адв. Н. Д. от САК на осн. чл. 38 ал. 2
от ЗА сумата 2 076 лв. за процесуално представителство на ищеца Н. Б. К., а в
полза на ПлОС – сумата 1 709.08 лв. ДТ и сумата 124.78 лв. разноски за вещи
1
лица съобразно уважената част на исковете.
Осъдил Н. Б. К. да заплати на „ЗК Лев инс“ АД сумата 549.03 лв. разноски
по делото съобразно отхвърлената част на исковете.
Въззивна жалба против решението в частта, с която искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 40 000 лв. до
100 000 лв., ведно с дължимата законна лихва от 21.05.2019 год., е подадена от
ищеца Н. Б. К. чрез адв. Н. Д.. Счита решението в тази част за неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Определеният от съда размер
на обезщетението за неимуществени вреди е силно занижен с оглед принципа на
справедливост и задължителната практика на ВС и на ВКС по приложението на
чл. 52 от ЗЗД. Съдът не е съобразил, че пострадалият е млад мъж, в
работоспособна възраст, както и получените две средни телесни повреди и
настъпилите три сериозни усложнения, установени със съдебномедицинската
експертиза. Според заключението тромбофлебитът в конкретния случай има
причинна връзка с травмата, както и развилата се субмасивна белодробна
тромбоемболия. Касае се за млад човек и е напълно възможно шиповете в
коляното да са се активирали малко по-бързо и малко по-лесно в резултат на
травмата. Съдът не е съобразил освен възрастта на ищеца, още и миналото,
настоящото му състояние и бъдещото му развитие, процеса на възстановяване,
който не е завършил, усложненията и тяхната тежест, ЕР на ТЕЛК,
психологическите травми и емоционалната криза, за която свидетелства
свидетелката Кележовска. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и
да постанови съдебен акт, с който искът да се уважи до размер на 100 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 21.05.2019
год. до окончателното изплащане. Направено е искане за присъждане на разноски
за двете инстанции.
В писмения си отговор въззиваемият „ЗК Лев инс“ АД чрез юрисконсулт Л.
С. заема становище за неоснователност на жалбата. Решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно и правилно. Изложени са подробни
съображения по оплакванията в жалбата. Съдът е обсъдил обективно данните
относно травматичните увреди на ищеца, отчитайки кои от тях са в пряка
причинна връзка с процесното ПТП и кои не. Всички релевантни обстоятелства са
коментирани от съда всестранно и изчерпателно. Определеното обезщетение е в
съответствие с критериите за справедливост, индиция за които е формираната
съдебна практика по сходни казуси. Моли съда да остави жалбата без уважение и
да потвърди изцяло обжалваното решение. Направено е искане за присъждане на
разноски за двете инстанции и юрисконсултско възнаграждение
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
следното от фактическа и правна страна:
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно:
Ищецът Н. Б. К. е предявил искове с правно основание чл. 432 от КЗ за
осъждане на ответника „ЗК Лев инс“ АД да му заплати сумата 100 000 лв.
2
обезщетение за неимуществени вреди и сумата 2 727 лв. обезщетение за
имуществени вреди, претърпени от него в резултат на ПТП, настъпило на
17.11.2018 год. в с. Сухаче по вина на водача на лек автомобил „Ауди-80“ с рег. №
С 68****, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество, ведно със законната лихва върху
двете суми от 22.02.2019 год., до окончателното изплащане.
Първоинстанционният съд е уважил иска за неимуществени вреди в размер
на 40 000 лв. и иска за имуществени вреди изцяло, ведно със законната лихва от
21.05.2019 год. и от 05.02.2020 год. съответно и решението в тези части е влязло в
сила (не е било обжалвано от ответника). Решението като необжалвано от ищеца е
влязло в сила и в частта, с която е отхвърлена претенцията за законна лихва върху
обезщетенията за периода от 22.02.2019 год. до 21.05.2019 год. и от 22.02.2019
год. до 05.02.2020 год.
С оглед предмета на подадената жалба, спорен по делото е въпросът за
размера на обезщетението за претърпени от ищеца неимуществени вреди над 40
000 лв. до 100 000 лв., съответно – въззивният съд не обсъжда наличието на
елементите от фактическия състав на чл. 432 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за
ангажиране отговорността на застрахователя.
При това намира, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно.
От представените по делото писмени доказателства – медицински
документи, както и от заключението на изслушаната пред първата инстанция
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р Д. Д., се
установява, че в резултат на ПТП ищецът е получил 1/ разкъсване (руптура) на
горната глава на двуглавия мускул (бицепс брахии) на дясната ръка, което води до
трайно затруднение движението на дясна ръка и 2/ счупване на капачката на ляво
коляно (фрактура пателе синистра), което води до трайно затруднение на
движенията на ляв крак. И за двете травми са били приложени оперативни
интервенции: на 23.11.2018 год. е извършено „хирургично зашиване“ на
разкъсаната глава на сухожилието на двуглавия мускул на дясната ръка
(мищница), а на 14.12.2018 год. - паралатерална (странична) артротомия и
пластика по „метода на Хюстън“. Според вещото лице в резултат на травмите и
извършените операции, ищецът е търпял силни болки и страдания през първите 3-
4 седмици, средни пред следващите около 2 месеца и слаби за период от още два-
два и половина месеца. Като усложнение от травмите и от операциите ищецът е
развил тромбофлебит на подбедрицата на левия крак, а като усложнение от
тромбофлебита на левия крак се е развила субмасивна белодробна
тромбоемболия. В заключението на експерта са посочени факторите, които
способстват развиването на тромбофлебит – увреждане на венозната стена в
резултат на травми и/или операции, забавяне на кръвния поток и промяна в
съсирваемостта на кръвта. Тромбофлебитът не е задължително усложнение при
травми и/или операции в областта на долните крайници, но в случая травмата,
последващата операция и обездвижването създават условия за венозен застой.
Като усложнение от тромбофлебита се е развила и субмасивна емболия
3
(тромбоемболия) на белите дробове и с тази диагноза ищецът е приет и лекуван в
клиника по белодробни болести. Според експерта причинната връзка между
първоначалните травми и белодробната тромбоемболия е непряка, произтичаща
през много междинни нива. Освен това, в случая не се касае за пълно запушване
на белодробната артерия, а за т. нар. „субмасивна“, за която в медицинската
документация няма данни да създава реална опасност на живота. И
тромбофлебитът на подбедрицата на левия крак, и субмасивната емболия на
белите дробове представляват разстройство на здравето, временно и неопасно за
живота.
Експертът е извършил преглед на ищеца, при който е установил слабо
болезнени и ограничени движения в лявата колянна става, като сгъването
(флексията) е ограничено до 90 градуса. Това са остатъчни явления от
първоначалната травма и последващата операция, която не е успяла да възстанови
напълно функциите на долния крайник.
Въз основа на допълнително представени медицински документи, вещото
лице е дало допълнително заключение, че поставената на ищеца диагноза
„първична гонартроза“ („шипове на коляното“) не е травматична и не е в
причинна връзка с първоначалната травма. Вещото лице допуска, че е възможно
травмата в коляното да е била активиращ фактор за разрастване на „шиповете“, но
не може да се каже с точност, защото медицината не е точна наука.
Ищецът е със 100% трайно намалена работоспособност без чужда помощ
(ЕР №1500/11.06.2019 год. на ТЕЛК при УМБАЛ „Д-р Г. Странски“ ЕАД), като
водещата диагноза е „белодробна емболия със споменаване на остро белодробно
сърце“. Срокът на определената намалена работоспособност е една година.
От представените пред въззивната инстанция писмени доказателства се
установява, че ТЕЛК е определила на ищеца дата за освидетелстване на
17.12.2020 год. и е указала какви изследвания трябва да бъдат направени. В
изпълнение на указанията са извършени флебография, при която е установена
тромбозирала и нереканализирана вена феморалис, рентгенография на бял дроб,
при което е установен белодробен застой и ЕКГ (амбулаторни листи от 09.12.2020
год., 10.12.2020 год. и 15.12.2020 год.). Към датата на приключване на съдебното
дирене във въззивната инстанция не е представено ново решение на ТЕЛК.
В показанията си В. Д. К. – фактическа съжителка на ищеца свидетелства,
че след ПТП се променил - не говорел, не общувал с никого. След операцията на
крака установили, че има тромбофлебит и затова се лекувал в съдова хирургия.
После получил белодробна емболия и лежал в белодробно отделение една
седмица. От тогава е само на лекарства и инжекции. В къщи свидетелката се
грижи за него, помага му при обличането. В началото приспособили стая на
долния етаж. Той бил с шина на крака, придвижвал се с инвалидна количка.
Направили стол, за да ходи до тоалетна. Тя се грижела за него – за хранене, за
баня. Не ходи на работа, получава пенсия за инвалидност. Не е същият като преди
–депресиран е, плаче, има нервни изблици, не контактува с нея и с децата, не й
помага за децата – на 2 и на 5 години, не може да ги гушне, да ги вдигне, защото
4
не трябва да вдига тежко, да ги води на разходки. Има болки в крака и повече е в
седнало положение. Мисли само за своите болки; не се чувства пълноценен баща,
не им осигурява същата грижа, включително и финансова. До инцидента само
ищецът работел и осигурявал финансово семейството. Сега разчитат само на
пенсията му и на детските надбавки. Не работи. Последната година не празнуват
празници.
Свидетелят Г. А. И. – очевидец на инцидента, свидетелства, че единствено
шофьорът бил в по-тежко състояние; на другите пътници в колата, включително и
на ищеца, нищо им нямало – ходели нормално, в права линия.
При така установеното от писмените доказателства, заключението на
съдебномедицинската експертиза и свидетелските показания, въззивната
инстанция намира, че определената от първостепенния съд сума в размер на
40 000 лв. е напълно съответно на доказаните по делото неимуществени вреди,
претърпени от ищеца и няма основание за присъждане на по-висок размер на
обезщетението. Тя е съобразена с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и
със социално-икономическите условия в страната към датата на произшествието.
Уврежданията на ищеца - разкъсване на горната глава на двуглавия мускул на
дясната ръка и счупване на капачката на ляво коляно, са получени при ПТП,
поради което те следва да бъдат включени в обема на неимуществените вреди,
предмет на обезщетение. Следва да бъде съобразено и обстоятелството, че към
момента не е налице пълно възстановяване от втората травма. Като усложнение от
втората травма, намиращо се в причинна връзка с деликта, следва да бъде
отчетено и последвалото заболяване на ищеца – тромбофлебит, защото то е в
пряка връзка с травмата на левия крак, с операцията и временното му
обездвижване след нея. Обезщетение в размер на 40 000 лв. е достатъчно да
възмездни тези телесни увреждания, включително при отчитане на отражението
им върху психиката на ищеца и неговата млада възраст. С особена тежест и
превес следва да бъде съобразено усложнението от травмата на крака, а именно -
тромбофлебитът. Травмите на ръката и крака са лекувани оперативно, като най-
силните болки са били в първия месец, а след това са отшумели. С неголяма
продължителност е и търпяния от ищеца дискомфорт от обездвижването и от
необходимостта да ползва чужда помощ в ежедневните си нужди. Най-
съществените страдания за ищеца са предизвикани от тромбофлебита, тъй като
лечението му е дългосрочно и изискващо спазване на специален режим, който
безспорно дава отражение върху качеството на живот на ищеца.
Като усложнение на тромбофлебита белодробната тромбоемболия не може
да бъде определена като увреждане, пряко причинено от деликта по см. на чл. 45
от ЗЗД, защото връзката между белодробната тромбоемболия и първоначалната
травма е опосредена и непряка. Затова тя не следва да бъде включена в обема на
неимуществените вреди, предмет на застрахователното обезщетение по чл. 432 от
КЗ.
Белодробната тромбоемболия е водеща диагноза в ЕР на ТЕЛК при
определяне на намалената работоспособност на ищеца от 100%. След като това
заболяване не е в пряка причинна връзка с деликта, не може да се приеме, че двете
5
травми, получени от ищеца при ПТП, са основната причина той да не може да
работи, да издържа семейството си и да се грижи за него.
По отношение на установената гонартроза, съдът възприема заключението
на вещото лице и приема, че след като това заболяване не е в причинна връзка с
първоначалната травма, то също не следва да бъде съобразявано при определяне
на обезщетението за неимуществени вреди. Само въз основа на вероятността
травмата да е способствала за появата и развитието на болестта и при липсата на
данни за състоянието на ищеца преди инцидента, обратен извод не може да се
направи.
С оглед на всичко изложено, решението на ПлОС в обжалваната част, с
която предявеният от Н. Б. К. против „ЗК Лев инс“ АД иск по чл. 432 ал. 1 от КЗ
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП, настъпило на 17.11.2018 год. по вина на водач на МПС, чиято „Гражданска
отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
21.05.2019 год. до окончателното изплащане, е отхвърлен за разликата над 40 000
лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв., се явява правилен и
законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на спора в полза на ответното застрахователно дружество,
защитавано от юрисконсулт, следва да бъде присъдено възнаграждение по чл. 78
ал. 8 от ГПК за въззивната инстанция в размер на 300 лв. съгласно чл. 25 ал. 1 от
Наредба за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 82/29.06.2020 год. на Окръжен съд – Плевен
по т. д. № 174/2019 год. по описа на същия съд в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявения от Н. Б. К. от с. Глава, общ. Червен бряг иск по чл. 432 ал. 1
от КЗ за разликата над 40 000 лв. до пълния предявен размер от 100 000 лв.
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на настъпило
на 17.11.2018 год. ПТП в с. Сухаче, обл. Плевен, по вина на водача П. Н. П. при
управление л. а. „Ауди-80“ с рег. № С 68****, за който е имало сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ в „ЗК Лев инс“ АД, ведно със законната
лихва от 21.05.2019 год. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Н. Б. К. от с. Глава, ***************, с ЕГН ********** да
заплати на „ЗК Лев инс“ АД – гр. София, ул.“Симеоновско шосе“ № 67-А, ЕИК
********* сумата 300 лв. (триста лева) юрисконсултско възнаграждение пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7