РЕШЕНИЕ
№ 23277
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от В. Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20251110116799 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Производството е образувано по искова молба от **** срещу В. Н. П.а, като
наследник на Н. Ц. П., действаща със съгласието на своята майка М. Л. М., с която са
предявени искове за установяване дължимостта на следните суми: 878,33 лв. -
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите,
165,77 лв. - мораторна лихва за забава от 15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., както и сума за
дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в размер на 22,35 лв. -
главница, ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на
сумите, сумата от 1,64 лв., представляваща мораторна лихва върху платена главница за
цена на услуга за дялово разпределение в размер на 13,86 лв. за периода 01.10.2020 г. –
30.04.2021 г., начислена за периода от 01.03.2021 г. до 20.11.2023 г.,4,98 лв. - мораторна
лихва върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение за периода от
16.07.2021 г. до 20.11.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. № 66383/2023 г. по описа на СРС, 79 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответника като
собственик на недвижим имот, находящ се в *****, има качеството потребител на
топлинна енергия и е обвързан от общите условия на ищеца, чиито клаузи съгласно чл.
150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
посочения имот топлинна енергия, като ответникът не е заплатил дължимата цена,
формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите
общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в
45-дневен срок от периода, за който се отнасят, а като не е сторил това, ответникът е
1
изпаднал в забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия в посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ
разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл.
139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата
се извършва от „**** на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбите на Наредбата за топлоснабдяването, за което също се
дължи възнаграждение. Ето защо моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата В. Н. П.а, действаща със съгласието на
своята майка ******, е депозира становище, към което прилага доказателства, че на
06.06.2025 г. е заплатила на ищеца сумата от 1358,58 лева. Моли за определяне на
юрисконсултско възнаграждение на ищеца в минимален размер.
Със становище от 18.06.2025 г. ищецът потвърждава постъпилото плащане.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, по реда на чл. 235,
ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено следното:
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално
допустими.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните,
количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже плащане на вземанията.
В конкретната хипотеза страните не спорят, че между тях е било налице
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период и имот, че ищецът е доставил топлинна енергия за имота
на посочената в исковата молба стойност, че му се дължи такса за услугата дялово
разпределение на посочената в исковата молба стойност, както и че ответницата е
изпаднала в забава.
Освен безспорния им характер, тези обстоятелства се установяват от събраните
по делото доказателства – нотариален акт за покупко-продажба № 138 от 18.07.2017 г.
по нот. дело № 108/2017 г. на нотариус рег. № 595 на НК и удостоверение за
наследници изх. № РМЛ24-УГ01-19228/09.12.2024 г., от които се установява, че
ответницата В. Н. П.а е собственик на процесния топлоснабден имот въз основа на
наследствено правоприемство от нейния баща Н. Ц. П.. Топлоснабдяването на сградата
и имота се установява от приетите протокол от ОС на ЕС за избор на фирма за дялово
разпределение и договор с избраната фирма за дялово разпределение, както и от
представения от ответницата платежен документ.
Следователно предпоставките за възникване на процесните вземания са
безспорни и се установяват по делото, както се установи и извършеното в хода на
процеса пълно плащане на претендираните суми. В тази насока със становището си от
28.11.2025 г. ищецът е признал плащането и е заявил, че по делото се дължи
единствено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Такова е и
становището на ищеца в проведеното открито съдебно заседание.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК, предявените искове
2
следва да бъдат отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Тъй като задълженията на ответницата са платени в хода на процеса, тя е дала
повод за образуване на делото и дължи сторените от ищеца разноски. Ищецът е сторил
разноски за държавна такса в размер на 25 лева в заповедното производство и 75 лева
в исковото производство, които са платени изцяло. Ето защо в полза на ответника
следва да бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер
съдът определи на 100 лева в исковото производство съгласно чл. 25, ал. 1 НЗПП
предвид доброволното плащане в срока за отговор на исковата молба и липсата на
проведено съдебно дирене по делото. В полза на ищеца следва да се присъди и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради извършено плащане в хода на процеса предявените от ****,
ЕИК *****, срещу В. Н. П.а, ЕГН **********, искове с правно основание 422 ГПК, вр.
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване дължимостта
на следните суми: 878,33 лв. - стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 01.12.2023 г. до
окончателното изплащане на сумите, 165,77 лв. - мораторна лихва за забава от
15.09.2021 г. до 20.11.2023 г., както и сума за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. - 30.04.2022 г. в размер на 22,35 лв. - главница, ведно със законната лихва
от 01.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, сумата от 1,64 лв.,
представляваща мораторна лихва върху платена главница за цена на услуга за дялово
разпределение в размер на 13,86 лв. за периода 01.10.2020 г. – 30.04.2021 г., начислена
за периода от 01.03.2021 г. до 20.11.2023 г.,4,98 лв. - мораторна лихва върху главницата
за цена на услуга за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 20.11.2023 г.,
за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 66383/2023 г.
по описа на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА В. Н. П.а, ЕГН **********, да заплати на ****, ЕИК *****, сумата
от общо 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3