№ 21695
гр. С. 29.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20231110155903 по
описа за 2023 година
„Т.С.“ ЕАД е предявило срещу П. П. А. осъдителни искове с правно основА.е чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на вземА.я за продажна цена
на доставена топлинна енергия и мораторна лихва, както следва: 775,11 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 05.2020 г. – 04.2022 г., ведно със законната лихва от
11.10.2023 г. до окончателното изплащане, 96,74 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 27.09.2023 г., 43,06 лева – сума за дялово разпределение за периода 08.2020 г.
– 04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.10.2023 г. и 10,02 лева – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 27.09.2023 г., за топлоснабден
имот в гр. С. ж. к. „Н. 3“, бл. 304, вх. Б, ет. 4, ап. 33, аб. № 153885.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника, в
качеството му на собственик на топлоснабдения недвижим имот, който е придобил по
силата на договор за покупко-продажба. Излага, че в това качество се явява и клиент на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно
общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва ответникът да е клиент на
топлинна енергия, както и да е собственик или ползвател на процесния имот. Релевира
възражение за изтекла 3-годишна давност на част от претендирА.те вземА.я. Счита, че е
1
изпаднал в забава. намира, че между стрА.те не действат Общите условия, доколкото същите
не са публикувА..
Съдът, като съобрази събрА.те доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в редакцията касаеща процесния период,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия.
Нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие.
За доказване на обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния имот,
ищецът е представил Договор за покупко-продажба на жилище № 156 от 30.06.1975 г., с
който на ** се продава ап. 33 гр. С. ж. к. „Н. 3“, бл. 25, вх. Б, ет. 4. В писмо **, район „Н.“
удостоверява, че номер строителен номер бл. 25, ж.к. „Н.“ и ж.к. „Н. 3“, бл. 304 са номера на
един и същи блок. Доколкото на мястото на починалата ** е конституиран П. П. А., то няма
спор, че последният е неин единствен наследник.
Като страна по облигационното правоотношение потребителите дължат заплащане на
реално потребената въз основа на отчетени единици топлинна енергия от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирА. на отоплителните тела в жилището, водомер за
топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия отдадена от сградната
инсталация, по данни от общия топломер монтиран в абонатната станция, с оглед въведения
с разпоредбата на чл. 156 ЗЕ принцип за реално доставената на грА.цата на собствеността
топлинна енергия, при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост. Съгласно чл. 139, ал. 1
ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение, а съгласно ал. 2 дяловото разпределение се извършва от
топлопреносното предприятие.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната цена, по делото са приети писмени доказателства и заключение на съдебно-
техническа експертиза. Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия,
то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на
прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т. е.
сумите по изравнителните сметки. За определяне на реално доставеното количество
топлоенергия по делото вещото лице е посочило, че за процесния период общо доставената
и потребена топлоенергия е в размер на 838,04 лева без предишни просрочени или
неплатени сметки, изравнявА.я за периоди, извън процесния, суми за дялово разпределение
и лихви. Сумата за дялово разпределение възлиза на 43,09 лева. ТЕ за БГВ в процесния имот
2
се начислява по показА.ята на 2 броя водомери за топла вода в имота. От изравнителните
сметки става ясно, че в имота има 2 броя радиатори с ИРРО. Липсата на главни отчети не
дава възможност на проверка на изчисленията на ТЕ за отопление на имот, която е
незначителна.
Ответникът с отговора на исковата молба чрез особения си представител упражнява
правата си по чл. 120 ЗЗД като прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендирА.те от ищеца с исковата молба вземА.я. Съгласно разпоредбите на
чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата
по предварително определени цени, известни на стрА.те, на месечни вноски с установен в
общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт –
облигацията между стрА.те по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ
и имат съществения елемент на периодични плащА.я по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД –
предварително определен и известен на стрА.те момент, в който повтарящото се задължение
за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид
предварително фиксирА.те цени за единица топлинна енергия. Поради горните
характеристики на вземА.ята на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия и при зачитане на ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. №
3/2011 г. на ОСГТК на ВКС съдът намира, че следва да бъдат определени като такива на
периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се
погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.
Предвид нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като давността се прекъсва на основА.е чл. 116 ЗЗД с
предявяване на иск на 11.10.2023 г. В този смисъл и вземането на ищеца за цена на
доставената на ответника топлинна енергия е непогасено за месечните вноски с падеж след
11.10.2020 г. или обхваща претендирА.те в настоящото производство суми за цена на
топлинна енергия за периода 11.10.2020 г. – 30.04.2022 г. По тези съображения възражението
за погасяване по давност на вземА.ята е основателно за периода 01.05.2020 г. – 10.10.2020 г.
Така размерът на уважения главен иск, определен на основА.е чл. 162 ГПК, е 603,98 лева.
Сумата за дялово разпределение, която се дължи, определена на основА.е чл. 162 ГПК, е в
размер на 33,55 лева.
Основателността на искa по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното
от стрА.те. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
в сила от 10.07.2016 г. и приложими за процесния период клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 5 от ОУ при неизпълнение в срок на задълженията
клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Това означава,
че обезщетението за забава се определя отделно за всяко просрочено месечно задължение.
Съдът приема, че следва да уважи предявения акцесорен иск в размер, определен на
3
основА.е чл. 162 ГПК, за сумата от 75,38 лева. Мораторната лихва върху главницата за
дялово разпределение, определена на основА.е чл. 162 ГПК, е в размер на 7,80 лева.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и всички стрА.. Ищецът има право
на разноски на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно уважената част от исковете в размер
на 525,96 лева от общо направени разноски в размер на 50 лева - държавна такса, 250 лева –
депозит за експертиза, 300 лева – депозит за особен представител, 15 лева – такса за съдебни
удостоверения, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основА.е
чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева. Ответникът е бил представляван от особен
представител и не е претендирал разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. П. А., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **, на основА.е
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 603,98 лева – стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода 11.10.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 11.10.2023 г. до окончателното изплащане, 75,38 лева – мораторна лихва за периода
15.09.2021 г. – 27.09.2023 г., 33,55 лева – сума за дялово разпределение за периода 11.10.2020
г. – 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 11.10.2023 г. и 7,80 лева – мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за периода 16.10.2020 г. – 27.09.2023 г., за
топлоснабден имот в гр. С. ж. к. „Н. 3“, бл. 304, вх. Б, ет. 4, ап. 33, аб. № 153885, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за следните суми: над 603,98 лева до сумата от 775,11 лева и за
периода 01.05.2020 г. – 10.10.2020 г., над 75,38 лева до сумата от 96,74 лева, над 33,55 лева
до сумата от 43,06 лева и за периода 01.08.2020 г. – 10.10.2020 г. и над 7,80 лева до сумата от
10,02 лева.
ОСЪЖДА П. П. А., ЕГН **********, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК **, на основА.е
чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за производството в размер на 525,96 лева.
Решението е постановено при участието на „Техем сървисиз“ ЕООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4