Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
Гр. София,
07.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО,
IV “Д” въззивен състав, в
публичното заседание на пети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа
докладваното от съдия Кордоловска гр. дело № 1256 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С решение №
І-43-148 от 24.07.2015 г. по гр. д. № 46391/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав по предявените
от „Т.С.“ ЕАД срещу Д.Й.М.,
ЕГН ********** и Т.А.М., ЕГН **********
искове с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК вр. чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
вр. чл. 150 от ЗЕ съдът е признал за установено в отношенията между страните,
че Д.Й.М., ЕГН ********** и Т.А.М., ЕГН **********
дължат разделно (всеки от тях по 1/2) на ищеца сумата 916,89 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена за периода
от м.05.2011 г. до м.04.2013 г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
София, ж.к. "********, абонатен № 041937, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 16.05.2014 г. до
окончателното й погасяване и сумата 157,29 лева - законна лихва за забава върху
главницата, за периода 30.06.2011 г. до 10.04.2014 г., за които суми в
производството по ч.гр.д. № 26280/2014 г. по описа на СРС, 43 състав, е
издадена заповед за изпълнение.
Със същото решение
Д.Й.М. и Т.А.М. са осъдени да заплатят на „Т.С.” ЕАД, на основание чл. 78, ал.
1 вр. ал. 8 ГПК, сумата 850 лева - разноски за исковото производство и сумата
от 325 лева - разноски в заповедното производство.
Недоволни
от така постановеното решение, с което по отношение на тях са уважени искове с
правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД, са останали ответниците Д.Й.М. и Т.А.М., които в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалват с
оплаквания, че решението е неправилно, необосновано, постановено в нарушение на
материалния закон. Считат, че неправилно съдът е уважил исковете за сумата от 916,89
лева, представляваща доставена и незаплатена топлинна енергия, както и за
сумата от 157 лв. мораторна лихва върху уважената част от главницата, както и в
частта за разноските за сумата от 850 лева и сумата от 325 лева разноски в
заповедното производство. Поддържа се липсата на облигационни правоотношения
между страните, излагат се доводи за липсата на достатъчно убедителни писмени
доказателства, които да обосноват извод за дължимост на претендираните от „Т.С.“
ЕАД суми. Считат, че неправилно първоинстанционния съд е кредитирал СТЕ при
липса на акт за пускане на абонатната станция, както и поради липса на издаден
от ДНСК документ за въвеждането й в експлоатацията. Заявява, че липсват
документи за техническите правила, норми за проектиране, изграждане и
експлоатация на обекти и съоръжения, за производство, пренос и разпределение на
топлинна енергия. Поддържат, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Искането им към въззивната инстанция е да отмени
решението на СРС в частта, с която исковете са уважени.
Въззиваемата страна „Т.С.“ ЕАД не взема
становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Третото лице помагач на ищеца „П.С.9.“ ООД
не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението; по допустимостта му само в
обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Както вече Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176
от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.; № 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на
ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011 г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от
12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически
констатации на първоинстанционния съд; относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а
надхвърлянето на правомощията по чл. 269 ГПК е основание за касиране на
въззивното решение.
Предявеният пред първоинстанционният съд иск е установителен,
при правна квалификация чл. 415, вр. чл. 422 ГПК, за дължимост на суми
начислени на ответниците като стойност на получена и разходвана от тях топлинна
енергия на процесния адрес.
Производството се развива след
постъпване на възражение против заповед за изпълнение, издадена в полза на „Т.С.”
ЕАД. Предвид разпоредбата на чл. 415 ГПК
за ищеца е налице интерес за търсената защита, предвид което производството се
явява процесуално допустимо.
Решаващият въззивен състав приема, че в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
пораждането и съществуването на правото му да получи плащане на процесната
сума, заявена в ИМ по реда на чл. 415, вр. чл. 422 ГПК по предявените установителни
искове.
Въззивната инстанция намира, че в правилно приложение
на материалния закон, чл. 149, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката
първостепенният съд приема за установено договорното отношение между главите
страни, досежно процесния топлоснабден обект, намиращ се в сграда етажна
собственост и от това, че в исковия период ищецът подава в нея топлоенергия за
битови нужди. Съгласно нотариален акт № 090, том. Ill, peг.
№ 14202, дело № 461 от 2009 г. на нотариус С., № 030 в регистъра на НК се установява, че Д.Й.М. и Т.А.М. притежават по ½
ид.ч. от процесния недвижим имот. Следователно
анализът на събраните по делото доказателства обосновава извода, че въззивниците
Д.Й.М. и Т.А.М. имат качеството на потребители
на топлинна енергия по смисъла на §1, т.42 от ЗЕ (отм. 2012 г.), който
предвижда, че потребител на топлинна енергия за битови нужди е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия.
Действително с изменението на посочената дефиниция на § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ през 2006 г.
е изменена първоначалната дефиниция от приемането на закона, която гласи, че
потребителят на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице, което е
собственик или титуляр на вещното право на ползване за топлоснабдения имот. Замяната
на изискването лицето да е титуляр на вещно право на ползване с по-широкото
понятие ползвател, не променя смисъла, който следва да се влага в понятието
ползвател, т.е. само лице, което е титуляр на вещно право на ползване, именно
поради липсата на промяна в дефиницията, дадена в чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Тази разпоредба е променена едва през 2012
г. и то само с оглед промяната на използвания в закона термин от потребител на
клиент. При все това и досега под клиент на топлопреносното предприятие по
отношение на имотите в сграда в режим на етажна собственост се разбира
собственикът на имота или лицето, притежаващо вещно право на ползване.
Следователно от приемането на ЗЕЕЕ (отм.) през 1999 г. и досега със ЗЕ под потребители на топлинна енергия за битови нужди се
разбират само собствениците и лицата с вещно право на ползване (ползватели в
този смисъл) на топлоснабдените имоти в сградите в режим на етажна собственост.
Договорът за възлагане на услугата
топлинно счетоводство сключен между етажната собственост от една страна и
помагача на ищеца от друга има действие и по отношение на ответниците М. и М..
Валидната представителна власт на лицето, което го е подписало за всички етажни
собственици, е последица от решението на Общото събрание на ЕС за избор на
търговец, който да извършва дяловото разпределение – дружеството помагач.
На основание чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката,
в сила от 09.12.2003 г., ДВ, бр. 107/2003, отношенията
по повод продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие и
потребителят на същата се уреждат от публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Предвид
липсата на данни по делото за възражение от ответниците по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ
съдът намира, че приетите от „Т.С.“ ЕАД и одобрени от Комисията общи условия за
процесния период, публикувани най-малко в един местен и един централен
всекидневник са обвързващи между ищеца и ответника. Следователно решението е
обосновано в частта, с която СРС приема за доказано основанието (източниците на
вземанията, предмет на установителните искове).
Решението е обосновано и правилно в
частта, в която районният съд приема за доказан размера на задължението
за цена на топлинна енергия по отношение
на ответниците М. и М. за сума в размер на 916,89 лв. за периода от м.05.2011
г. до м.04.2013 г. Неоснователни са възраженията на ответниците за
доказателствената стойност на издаваните от ищеца фактури по отношение на
реално потребената енергия и невъзможността исковата претенция да бъде
установена с тях. Претендираните вземания не са установени единствено на
счетоводните записвания на ищцовото дружество и представените едностранно
съставени частни документи. Изводът на СРС е направен при съвкупна преценка на
събраните по делото писмени доказателства, включително чрез заключенията на
съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи. От заключенията на изслушаните пред първоинстанционния съд СТЕ и ССчЕ,
които съдът кредитира като обективни и компетентни, се установява, че сумите за
топлинна енергия за имота на ответниците са начислени в съответствие с
действащата към съответния период нормативна уредба.
Съгласно
заключението на СТЕ се установява,
че през процесния период количеството потребена топлинна енергия е определено
при спазване на нормативната уредба - Наредба № 16-334
за топлоснабдяването, като дяловото разпределение, извършено от третото лице -
помагач е в съответствие с нормативните правила. Количеството доставена
топлоенергия е отчитано по показанията на общия топломер в абонатната станция,
след приспадане на технологичните разходи, които са за сметка на
дружеството-доставчик. Стойността на доставената топлинна енергия на потребителя,
през процесния период, се формира от стойността на енергия за отопление на
имот, стойност на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, стойност
на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, която за процесния период вещото
лице е изчислило, че е на стойност 904,66 лева, като същата не включва
прихващания с дължими суми за периоди извън процесния и сума за разпределение.
Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се
вземат предвид не стойностите на прогнозния дял, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. Според вещото лице по ССчЕ стойността на доставената
топлинна енергия за периода м.05.2011 г. -
м.04.2013 г. е общо в размер на 916,89 лева.
Възраженията за неточно в качествено и/или количествено отношение от страна на
топлопреностното предприятие са недоказани. По делото не са ангажирани доказателства за рекламации от
страна на потребителите-ответници
в производството към „П.С.9.“ ООД. При събрани доказателства, че монтираният в сградата на
етажната собственост топломер е сред уредите за топлинно отчитане, одобрени от
Националния център по метрология, в тяхна тежест е да докажат, че цялото
разпределение, извършено от помагача на ищеца на база отчетените стойности, е
неточно. Затова съдът приема, че задължението е определено според отчетното
количество и подадената топлоенергия.
Настоящият съдебен състав намира за
неоснователни и недоказани доводите на въззивниците, че ищецът не е извършвал
надлежно отчисляване на технологични загуби от абонатната станция, тъй като
противното се установява от приетото заключение на съдебно-техническата
експертиза.
Основателността на иска за мораторна
лихва предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 33 от Общите условия от 2008 г.,
купувачът е длъжен да заплаща месечната сума за топлинна енергия в
тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като при
забава в плащането потребителят дължи обезщетение
в размер на законната лихва.
Настоящият въззивен
състав споделя извода на СРС, че общият размер на обезщетението за забава върху
вземанията за главница в размер на 916,89 лева за периода от м.05.2011 г. -
м.04.2013 г., считано от датата на настъпване на изискуемостта на всяко от
вземанията до 30.06.2011 г. - т.е. за периода от 01.07.2011 г. до 10.04.2014
г., възлиза общо на 160,67 лева, но тъй като ищецът претендира сумата от 157,29
лева и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес, то правилно
първоинстанционния съд е уважил претенцията в претендирания й от ищеца размер.
Неоснователни са доводите за въззивницата
за нарушение на разпоредбите на ЗЗП
относно наличието на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от
ЗЗП до колкото не се сочи кои конкретно
клаузи от договора при общи условия имат неравноправен характер. Не е налице
нарушение на разпоредбата на чл. 24 от ЗБНБ до колкото същата предоставя правомощия
на БНБ. Затова съдът приема, че задължението е определено според отчетното
количество и подадената топлоенергия съобразно законовите изисквания.
В упражнение на правомощията си по чл. 271
от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди решението в обжалваната му част.
При тези мотиви, Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № І-43-148
от 24.07.2015
г. по гр. д.
№ 46391/2014 г. по описа на СРС, І ГО, 43 състав в обжалваните части, вкл.частта
за разноските.
Решението
е постановено при участието на трето
лице помагач на ищеца „П.С.9.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл. 280, ал. 3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.