Решение по гр. дело №661/2025 на Районен съд - Видин

Номер на акта: 596
Дата: 6 ноември 2025 г.
Съдия: Даниел Нинов Димитров
Дело: 20251320100661
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 март 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 596
гр. Видин, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниел Н. Д.
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Даниел Н. Д. Гражданско дело №
20251320100661 по описа за 2025 година
Производството по настоящото дело е образувано по предявен от ищеца
Л. Ц. А. от гр.*********** , ЕГН ********** иск с правно основание чл.
240 ЗЗД против ответника Д. А. Д. от гр.*********,ЕГН **********.
Твърди се, че на 16.05.2022 година ищецът сключил с ответника договор
за заем, съгласно който ищецът дал на ответника сумата от 13373, 30 лева,
която той се задължил да му върне по банковата ми сметка в „Юробанк
България“ АД до 11.05.2026 година, на месечни вноски съгласно погасителния
план към договора за заем от 11.05.2022 година, сключен между ищеца и
същата банка-сделка № **** по вътрешната система на банката.
Излага, че ответникът престанал да изпълнява задълженията си от месец
април 2023 година и това наложило ищецът да заплаща дължимите суми към
банката , което продължават и към настоящия момент.
Сочи, че от 16.05.2023 година до 14.03.2025 година е заплатил общо
сумата 3768,20 лева поради това, че ответникът не желае да изпълнява
задълженията си по договора за заем между тях двамата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
заплати на ищеца сумата от 3768,20 лева, заедно със законната й лихва от
датата на предявяване на иска.
Претендират се и направените по делото разноски.
1
Ответникът, редовно призован, не се представлява и не взема становище
по исковете. Въпреки дадената му възможност за писмен отговор в срока по
чл. 131 от ГПК не е постъпил такъв. На същия са указани последиците на чл.
133, чл. 143, ал. 3 от ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК, а именно, че ако
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, е
поискал постановяването на неприсъствено решение на основание чл. 238,
ал.1 от ГПК.
Съдът, като взе предвид, че на ответника са указани последиците от
неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно
заседание, намира, че са налице предпоставките по чл. 239, ал. 1 и 2 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение по делото.
Доказателствата по делото са писмени.
Съдът намира, че са налице предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение – чл. 239, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде
постановено такова, като съображенията за това са следните:
Съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В случая
са налице посочените по-горе предпоставки. За да се постанови
неприсъствено решение в съответствие със заявения петитум, формалните
предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК не са достатъчни. Освен тях чл. 239, ал. 1,
т. 2 ГПК поставя и изискване по същество, а именно: искът да е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените писмени доказателства.
В случая съвкупността от фактите, наведени в исковата молба и
събраните по делото доказателства, са достатъчни да обосноват
основателността на заявената искова претенция. Тъй като истинността на
приложените към исковата молба писмени доказателства не е оспорена, то
съдът ги преценява само от тяхната външна страна. Приетите по делото
2
писмени доказателства не будят съмнение за формална нередовност.
Ето защо исковата претенция като основателна следва да бъде уважена,
като се осъди ответникът да заплати на ищеца претендираната парична сума.
Във връзка с изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като
се осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 3768.20
лв.,дължима по сключен договор за заем от 16.05.2022 г., ведно със законната
лихва ,считано от 21.03.2025 г./датата на предявяване на иска/ до
окончателното издължаване.
С оглед изхода по делото ответната страна следва да заплати на ищеца
направените разноски в настоящето производството за държавна такса, в
размер от 141 лв.,както и за адвокатско възнаграждение в размер на 800.00
лева,за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. А. Д. от гр.*********,ЕГН ********** да заплати на Л. Ц.
А. от гр.*********** , ЕГН ********** сумата в размер на 3768.20
лв.,дължима по сключен договор за заем от 16.05.2022 г., ведно със законната
лихва ,считано от 21.03.2025 г./датата на предявяване на иска/ до
окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Д. А. Д. от гр.*********,ЕГН ********** да заплати на Л. Ц.
А. от гр.*********** , ЕГН ********** , сумата в общ размер от 941.00
лева, представляваща направени по делото разноски/ държавна такса-141.00
лв. и адвокатско възнаграждение-800.00 лева/.
Решението/неприсъствено/ не подлежи на обжалване.
На страните да се връчат преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
3