Р Е Ш Е Н И Е
№
307 05.03.2020 година, гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ХV граждански състав на тридесети
януари две хиляди и двадесета година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРЪСТИНА ДИМИТРОВА
СЕКРЕТАР: ТОДОРКА МАВРОДИЕВА, като разгледа докладваното
от председателя гр.д.№2535 по описа за 2018г., намира за установено следното:
Предявен
е иск с правна квалификация чл.19, ал.3 ЗЗД.
Производството е образувано по
искова молба на „БЪТЕРФЛАЙ – 2003“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Асеновград, ул.“Г. Ангелов“№24 против Бачковската Ставропигиална
Света обител „Успение Богородично“ – Бачковски манастир, с.***, обл.***.
Ищецът
твърди, че страните са съсобственици на поземлен имот №02974.012.20 по
кадастралната карта на с.*** при квоти 7778/22738 ид.части за ищеца на
основание правна сделка и 583/22738 ид.части за ответника на основание давностно
владение. Твърди още, че със съдебна спогодба, одобрена по гр.д.№1177/2015г. по
описа на Районен съд – гр.*** страните са се съгласили, че са съсобственици на
имота при определени квоти, че е налице грешка в кадастралната карта на с.***
по отношение на границите и площта на имот №02974.012.20.
Поддържа
се, че на 12.02.2016г. страните са сключили спогодба, с която са се съгласили
да прекратят съсобствеността чрез реална делба на поземлен имот №02974.012.20,
като е уговорено кой съсобственик какви терени ще получи в свой дял съгласно
скица – приложение №2 към спогодбата. Според ищеца в тази част спогодбата има
характер на предварителен договор за прекратяване на съсобствеността и съдържа
всички необходими уговорки за извършването на делбата. Ето защо сезира съда с
искане да постанови решение, с което на основание чл.19, ал.3 ЗЗД да обяви за
окончателна сключената между страните спогодба от 12.02.2016г. в частта й, с
която е уговорено прекратяване на съсобствеността върху имота чрез реална делба,
като с решението в дял на ищеца да се постави поземлен имот с проектен номер
02974.12.65 с площ от 24.621 дка, а в дял на ответника да се постави поземлен
имот с проектен номер 02974.12.61.
В
срока по чл.131, ГПК ответникът е направил възражение за недопустимост на иска,
тъй като според него компетентен да разгледа спора е Районен съд – гр.*** и тъй
като счита, че исковата молба е лишена от предмет, доколкото спогодбата от
12.02.2016г. е одобрена от съда по гр.д.№1177/2015г. по описа на Районен съд –
гр.*** и доколкото процесният имот вече е допуснат до делба с влязло в сила
решение по гр.д.№2300/2012г. по описа на Районен съд – гр.*** и нов иск за
делба не може да бъде предявяван. С допълнително становище в първото по делото
съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си е направил възражение, че
спогодбата е нищожна като противоречаща на добрите нрави. Това възражение се
обосновава с факта, че към датата на подписване на спогодбата е бил висящ
съдебен спор с предмет установяване на права на собственост на Община *** по
отношение на имот с идентификатор №02974.12.36 - гр.д.№1314/2014г. по описа на ***
районен съд, по което дело като вещо лице е участвал Васил Герасимов, който е
изготвил и проектните скици за прекратяване на съсобствеността между страните,
като в последния случай вещото лице е действало при условията на
недобросъвестност и в противоречие с добрите нрави /служебно известно му е
било, че е налице висящ спор за собственост за посочения имот/. Ответникът е
застъпил и становище, че спогодбата не представлява предварителен договор и не
е налице хипотезата на чл.19 от ЗЗД.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Въпросът за допустимостта на предявения иск е разрешен с
Определение №231/31.05.2019г., постановено по в.ч.гр.д.№260/2019г. по описа на
Пловдивски апелативен съд.
Видно от приложеното гр.д.№2300/2012г. по описа на ***
районен съд, с влязло в сила на 18.06.2015г. решение е допуснато да се извърши
делба между страните по отношение на поземлен имот №02974.012.20 по
кадастралната карта на ***, област ***, при квоти: 22155/22738 ид.части за „БЪТЕРФЛАЙ –
2003“ЕООД и 583/22738 ид.части за Бачковската
Ставропигиална Света обител „Успение Богородично“ – Бачковски манастир, с.***, обл.***. Поради невнасяне на депозит за допуснатата от съда
съдебно-техническа експертиза, необходима за продължаване на делбата във втора
фаза по извършването, делото е внесено в архива на районния съд.
На 12.02.2016г. страните са сключили спогодба, с която
съобразявайки висящите между тях съдебни производства, включително делбеното
такова, са изявили воля да уредят отношенията си доброволно. Страните са
приели, че е налице грешка в кадастралната карта по отношение на имот
№02974.12.20 и че действителните граници на имота са тези, които са изчертани
на скица проект №4 към допълнителната техническа експертиза на вещото лице В.Г.,
приета по гр.д.№1177/2015г. на *** районен съд. Страните са уговорили да
сключат съдебна спогодба по последно цитираното гражданско дело, а след
приключване на същото, да прекратят съсобствеността си върху имот №02974.12.20. Съгласно чл.6 от спогодбата, прекратяването на
съсобствеността е предвидено да стане с реална делба на имота, при която всяка
страна ще получи в самостоятелен дял подробно описаните терени, съгласно скица
проект за изменение на кадастралната карта, изготвена от вещото лице В.Г. и
представляваща Приложение №2 към спогодбата. Съгласно посоченото в чл.7 за
постигането на уговореното в чл.5 и чл.6 страните се задължават за следното: 1/„БЪТЕРФЛАЙ –
2003“ЕООД да се снабди със скица – проект
за разделяне на имота от СГКК; 2/ Бачковската Ставропигиална Света обител „Успение
Богородично“ – Бачковски манастир се
задължава да съдейства и да не възразява за изготвяне на въпросната скица –
проект; 3/страните се съгласяват да сключат съдебна спогодба по
гр.д.№2300/2012г. за реална делба на имота, по силата на която всяка страна ще
получи в реален дял площите, описани в чл.6 от спогодбата.
Не се събраха доказателства, че така постигнатите от
страните уговорки в коментираната спогодба са в противоречие с добрите нрави.
Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 от ЗЗД като основание
за нищожност се извлича от самото съдържание на договора. Наличието на този
порок не може да се предполага в зависимост от това какви факти са били
служебно известни на вещото лице, чиято скица – проект за делба в конкретния
случай страните са възнамерявали да зачетат при уреждането на отношенията си по
повод съществуващата съсобственост. Ето защо възражението за нищожност на
спогодбата е неоснователно.
Основният спорен въпрос между страните е инкорпориран ли е
в документа предварителен договор за сключване на окончателен договор за делба
на процесния имот. За отговор на въпроса следва да се има предвид, че по
смисъла на чл.19 от ЗЗД с предварителния договор страните поемат задължение да
сключат окончателен договор, като уговарят съществените условия на окончателния
договор. Когато за сключване на окончателния договор се изисква нотариална или
нотариално заверена форма, предварителният договор се сключва в писмена форма.
В настоящия случай с подписване на споразумението страните
са поели задължение да прекратят съсобствеността по отношение на общия имот, но
са предвидили това да стане чрез сключване на съдебна спогодба във висящото
делбено производство. От текста на спогодбата може да се изведе единствено
извод за волята на съсобствениците да уредят отношенията си именно по делото за
делба и тази воля не може да се тълкува разширително като поет ангажимент за
сключване на окончателен договор. При липса на предварителен договор исковата
молба за сключване на окончателен такъв е неоснователна и следва да се
отхвърли.
На
основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника направените по делото
разноски в размер на 2 717,10 лева, от които: 2400,00 лева – платено
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
11.02.2019г.; 300,00 лева – платено адвокатско възнаграждение по договор за
правна защита и съдействие от 08.04.2019г. с предмет изготвяне и подаване на
частна жалба; 17,10 лева – платена държавна такса по частна жалба.
По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БЪТЕРФЛАЙ
– 2003“ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград,
ул.“Г. Ангелов“№24 против Бачковската Ставропигиална Света обител „Успение
Богородично“ – Бачковски манастир, с.***, обл.*** иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
обявяване за окончателен на инкорпориран в спогодба от 12.02.2016г. предварителен
договор за прекратяване на съсобствеността между страните по отношение на
поземлен имот с идентификатор №02974.12.64 по кадастралната карта на с.***,
общ.***, обл.***, с площ 27528 кв.м., трайно предназначение на територията –
урбанизирана, начин на трайно ползване – за къмпикг, мотел, като в дял на ищеца
да се постави поземлен имот с проектен номер 02974.12.65 с площ от 24.621 дка,
а в дял на ответника да се постави поземлен имот с проектен номер 02974.12.61.
ОСЪЖДА „БЪТЕРФЛАЙ – 2003“ЕООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.Асеновград, ул.“Г.
Ангелов“№24 да заплати на Бачковската Ставропигиална Света обител „Успение
Богородично“ – Бачковски манастир, с.***, обл.*** сумата 2 717,10 лева – разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: