№ 15152
гр. София, 18.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110103100 по описа за 2023 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове, както следва:
установителни искове по чл.26, ал.1, предл.1, предл.2 и предл.3 ЗЗД и осъдителен
по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
Производството е образувано по исковата молба от Й. С. А. против [фирма], с
която са предявени два обективно кумулативно съединени иска, както следва: 1/ за
прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка, уговорена в сключения между
страните договор за потребителски кредит № [№] и 2/ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50,00 лева, част от сумата от общо 500,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит № [№],
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 19.01.2023 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба ищецът твърди, че между него, в качеството му на
заемополучател и ответното дружество, в качеството на заемодател, е сключен договор
за потребителски кредит № [№] за сумата от 800,00 лева, при ГПР малко под 50 %,
която следвало да върне на 7 двуседмични вноски. Поддържа, че в процесния договор
фигурирала клауза, по силата на която заемополучателя се задължил да обезпечи
кредита чрез поръчители или банкова гаранция, като при неизпълнение се дължи
неустойка. Според ищеца процесния договор е недействителен, тъй като в същия не е
посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя.
Излага още, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, кои
точно компоненти са включени в него и как се формира, което е в противоречие с
1
разпоредбите на ЗПК. Твърди, че неустойката за непредоставяне на обезпечение
накърнява добрите нрави, доколкото кредиторът не търпи вреди от непредоставянето
на обезпечение и следователно неустойката излиза извън присъщите й обезпечителна
обезщетителна и санкционна функции. Твърди още, че е налице заобикаляне на закона
с посочената неустойка за непредоставяне на обезпечение на основание чл.33, ал.1
ЗПК, доколкото кредиторът имал право при забава на потребител единствено на лихва
за просрочената сума за периода на забавата. Посочва, че клаузата за неустойка е
неравноправна и нищожна на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, доколкото задължава
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
висока неустойка. Посочва, че неустойката за непредоставяне на обезпечение е скрита
печалба за кредитора и поради това е следвало да се включи в ГПР, поради което
оспорва договора поради прилагана от ответника заблуждаваща търговска практика и
поради непосочване на точен ГПР в договора за кредит, а също така поради
превишаване на императивния максимален размер на ГПР от 50%. По изложените в
исковата молба доводи и съображения, ищецът обуславя правния интерес от
предявения иск. Претендира и направените в хода на производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е подаден писмен отговор.
В първото проведено по делото открито съдебно заседание по искане на
ищцовата страна съдът е допуснал на основание чл.214 ГПК изменение в размер на
предявения осъдителен иск като същия се счита предявен за сумата от 298,34 лева.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
Между страните не се спори, а и от изслушаната и приета по делото
допълнителна съдебно-счетоводна експертиза безспорно се установява, че ответникът е
предоставил на ищеца сумата от 800 лева по договор за потребителски кредит № [№]
от 13.05.2022 г.
От заключението на изслушаната и приета без възражения от страните
първоначална съдебно-счетоводна експертиза се установява, че предвидената в чл.11
от процесния договор неустойка поради непредставяне на обезпечение възлиза на
сумата от 298,34 лева. Вземайки предвид размера на отпуснатия кредит, начислената
договорна лихва, неустойката за обезпечение и срока на кредита, вещото лице е
посочило, че годишният процент на разходите възлиза на 1135,95 %.
От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че ищецът е извършил плащания по процесния кредит в общ размер на
1155,00 лева, с която сума е погасено задължение за главница в размер на 800,00 лева,
лихва в размер на 56,66 лева и неустойка в размер на 298,34 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
2
изводи:
По исковете с правно основание чл.26, ал.1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД:
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива
възражения или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. №
3686/2014г., I т.о. на ВКС). Доколкото в случая се касае за приложение на
императивни материалноправни норми, за които съдът следи служебно по аргумент от
т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК,
нищожността на уговорките в процесния договор за кредит може да бъде установена и
приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв довод.
В конкретния случай сключване и получаването на сумата по кредита е било
обвързано от предоставяне на обезпечение по договора от страна на
кредитополучателя. Възлагането в тежест на заемателя в срок до три дни от сключване
на договора да представи на заемодателя обезпечение – чрез поръчител, който да
отговаря на точно определени условия налага разбирането, че по своето същество тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на
практика не предоставя избор за потребителя дали да предостави обезпечение и какво
да бъде то. Поставяйки
изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то
кредиторът цели да се обогати. Същевременно, кредиторът не включва т.нар.
от него „неустойка” към договорната лихва дължима по кредита и към ГПР,
като стремежът му е по този начин да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 ЗПК.
В подкрепа на тези изводи е и обстоятелството, че самият кредитор изначално
разсрочва вземането за „неустойка”. Предходното обуславя извод, че кредиторът
очаква, че длъжникът не би могъл да
покрие изискването за осигуряване на обезпечение. Тази неустойка по своя характер е
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, но
същата не зависи от вредите от това неизпълнение и по никакъв начин не
кореспондира с последиците от неизпълнението. Предвидена е да се кумулира към
погасителните вноски и мораторната лихва към тях, не се намира в никакво
съотношение с изпълнение или неизпълнение на задължението на заемателя да върне
заетата сума, като по този начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната
си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Не на последно място включена
по този начин в договора, тази неустойка по същество е добавък към
възнаградителната лихва на търговеца - заемодател и го обогатява неоснователно
доколкото именно лихвата би се явила цена на услугата по предоставения заем и в този
смисъл би представлявала и печалбата на заемодателя.
Следва да се отбележи още, че изискване на обезпечение на задължение с
поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на определени
3
изисквания създаващи значителни затруднения за изпълнението им, противоречи на
принципа на добросъвестността и цели да създаде предпоставки за начисляване на
неустойката от договора. Именно възнаградителната договорна лихва обхваща
печалбата на търговеца, но в случая съдът намира, че клаузата за неустойка от договора
въвежда още един сигурен източник на доход на икономически по-силната страна. От
една страна, неустойката е включена като падежно вземане - обезщетение на
кредитора, а от друга - същата е предвидена в размер, който не съответства на вредите
от неизпълнението тъй като е почти съизмерима с предоставената сума по кредита. По
този начин заобикаля и ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне ГПР.
В допълнение на горните аргументи за нищожност на неустойката, за
неизпълнение на договорно задължение съдът намира за необходимо да посочи, че
добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.143 ЗЗП
е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде разгледана с
оглед правните й последици – постигане на значително неравновесие между правата на
търговеца и на потребителя. /в този смисъл е решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по
т.д. № 1777/2015 г., I т.о. на ВКС/. Тази несъразмерност е значителна, когато е налице
съществено несъответствие в насрещните престации на страните по договора, водеща
до тяхната нееквивалентност, както и в несъответствие във възможността им да
упражнят своите права за защита по договора. В конкретния случай, от начина по
който е уредено задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на
поръчители, може да се обоснове извод, че изпълнението му ще бъде свързано със
значителни затруднения. Това е така, защото, от една страна, това задължение не е
определено от кредитора, като предварително условие за сключване на договора, в
какъвто смисъл е обичайната практика, а от друга - изискванията към поръчителя са
многобройни, като за част от тях длъжникът не би могъл да получи в определения
тридневен срок информация. Изискванията свързани с кредитната история на
поръчителя и данните за това има ли сключени други кредити също е свързано със
затруднения.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД.
По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си
последици, a именно, че е предоставил, а ответникът е получил процесната сума,
представляваща заплащане на неустойка поради непредоставяне на обезпечение, без да
е имало основание за извършване на престацията /поради недействителност на
уговорената между страните клауза/.
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумата.
Видно е от приетите по делото заключения на първоначалната и допълнителна
4
съдебно-счетоводната експертиза, които съдът кредитира като обективни, обосновани
и компетентно дадени е, че с извършените от ищеца плащания е погасена и сума в
размер на 298,34 лева, представляваща неустойка.
Поради гореизложените изводи за нищожност на неустоечната клауза от
сключения между страните договор, се налага извод, че сумата от 298,34 лева е платена
при начална липса на основание за това, поради което ответникът дължи нейното
връщане.
С оглед предходното, предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до погасяването на
задължението.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ищецът претендира разноски за държавна такса в размер на 50,00 лева, депозит за
ССчЕ в размер на 400,00 лева. С оглед предходното, ответното дружество следва да
бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от общо 450,00 лева.
Видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие,
сключен между ищеца и Адвоктаско дружество „Д. М.“ е, че същите са се договорили,
че процесуалното представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА.
По отношение размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на ищцеца, следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата чл.38,
ал.2 ЗА, изр.2-ро ЗА съдът е този, който определя размера на възнаграждението.
Съгласно определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д. № 2982/2019 г., II т.о.
на ВКС, когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху
който следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е
сборът от цената на всички искове. В конкретния случай сборът от цената на всички
искове не надвишава сумата от 1000,00 лева, поради което минималното адвокатско
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 400,00 лева.
Това е така, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност, и е приключило
само в едно открито съдебно заседание. Тъй като по делото са представени
доказателства, че адвокатското дружество е регистрирано по ДДС, върху
горепосочената сума се дължи и сумата от 80,00 лева /20 % ДДС/. С оглед
предходното, ответникът следва да заплати на адвокатското дружество сумата от общо
480,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от Й. С. А., ЕГН **********
срещу [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] искове, че
клаузата за неустойка, уговорена в сключения между страните договор за
потребителски кредит № [№] от 13.05.2022 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1,
предл.1-во ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] да заплати на Й. С. А., ЕГН **********
сумата от 298,34 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителна
клауза за неустойка от договор за потребителски кредит № [№] от 13.05.2022 г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 19.01.2023 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и
адрес на управление: [адрес] да заплати на Й. С. А., ЕГН ********** сумата от общо
450,00 лева, представляваща направени разноски по производството.
ОСЪЖДА[фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [адрес] да
заплати на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА на Еднолично адвокатско дружество
„Д. М.“, БУЛСТАТ [БУСТАТ], сумата от 480,00 лева с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6