О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 22.01.2021 г.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирина Славчева
ЧЛЕНОВЕ: Ивайло Георгиев
Ваня Иванова
разгледа докладваното от съдия Георгиев ч.гр.д. № 770 по описа на съда за 2020 г., и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл. 274, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба, подадена от Д.Г.И., срещу определение от 10.09.2020 г.,
постановено по гр. д. № 587/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков, с което е
отхвърлена молбата на жалбоподателката за изменение (по същество - за намаляване)
на постановеното по същото дело решение № 214 от 05.12.2019 г. в частта му за
разноските, обективирана в подадената от нея въззивна жалба.
Жалбоподателката
изтъква доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт на
първоинстанционния съд, като постановен
в противоречие с фактите по делото и с материалния и процесуалния закон.
Поддържа се, че в акта на съда липсват мотиви за извода, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да бъде не договореното между ищеца и неговия
процесуален представител, а друго – в минималния размер, определено по реда на
Наредба № 1/09. 07. 2004 г. Посочва, че по делото липсва приложен договор за
правна защита и съдействие, установяващ размера и начина на плащане на
договорено между страните възнаграждение. Твърди, че съдът не бил обсъдил
факта, че при наличие на договорка между клиент и адвокат за заплащане на
възнаграждение, същото изключва безвъзмездния характер на предоставената
адвокатска помощ, т.е. не е налице основната предпоставка на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв,
обуславяща приложението на ал. 2 от същата разпоредба – безплатна адвокатска
помощ. Счита, че първоинстанционният съд е присъдил разноски в размер, по-
висок от поискания, с което е нарушил дипсозитивното начало в гражданския
процес. Навежда довод, че не било доказано извършването на разноски дори в
договорения размер. В заключение жалбоподателката моли съда да отмени
обжалваното определение, като постанови друго, с което искането ѝ за
изменение на решението в частта за разноските бъде уважено.
В срока за отговор
насрещната страна е депозирала такъв, в който изразява становище за
неоснователност на жалбата, съответно - за оставянето ѝ без уважение.
Изтъква, че е представен договор за правна защита и съдействие, както и че е
депозирана молба от адв. Н., в която се посочват размерът на адвокатския
хонорар и разноските по делото. Оспорва съмненията на жалбоподателката за
реалното заплащане на хонорара. Сочи, че тя не се е възползвала от възможността
да поиска неговото намаляване. Моли съда да отхвърли жалбата.
Съдът, след като
прецени данните по делото и взе предвид становището на страните, намира за
установено следното от фактическа страна:
С решение № 214 от
05.12.2019 г., постановено по гр. д. № 587/2019 г. по описа на РС – гр. Самоков
е признато за установено по отношение на ответницата, че ищецът Д.С.К. има
вземане срещу Д.Г.И. за сумата 477 лева. Ответницата е осъдена, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, да заплати на ищеца Д.С.К. сумата 225 лева (разноски по
делото), както и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв да заплати на адв. Д.Н. от
САК сумата 100 лева – адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между
уговореното по делото възнаграждение и минимално установеното адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
По делото е
приложен договор за правна защита и съдействие от 05.11.2019 г. за процесуално представителство по делото,
в който страните по него (ищецът Д.К. и адв. Д.Н.) са договорили възнаграждение
за адвоката в размер на 200 лева.
Приложена е и молба
от адв. Н. (л. 69 от делото на СРС), в която се съдържа претенция за присъждане
на разноски за адвокатски хонорар в размер на 200 лева, въз основа на
представеното пълномощно, и 100 лева за съдебните заседания на 07.11.2019 г. и
04.12.2019 г., в общ размер на 300 лева.
При разглеждане на
делото пред първоинстанционния съд са проведени две открити съдебни заседания –
на 06.11.2019 г. и на 04.12.2019 г., като в първото не са се явили страните по
делото и техни процесуални представители, а във второто се е явил лично ищецът
заедно с адв. Н..
Ответницата Д.И. е
обжалвала така постановеното решение с въззивна жалба, която, след
администрирането ѝ, е изпратена на компетентния Софийски окръжен съд,
където е образувано в. гр. д. № 285/2020 г. С определение № 289 от 11.06.2020
г. производството по него е прекратено, а делото е върнато на районния съд за
произнасяне по молбата по чл. 248 от ГПК за изменението му в частта за
разноските, съдържаща се в последния абзац от обстоятелствената част на
въззивната жалба.
В изпълнение на
горното, първоинстанционният съд е постановил обжалваното в настоящото
производство определение от 10.09.2020г. по реда на чл. 248 от ГПК, като е
отхвърлил молбата на ответницата като неоснователна. С разпоредбата на чл. 78,
ал. 1 от ГПК съдът е обосновал извода си за дължимост от страна на ответницата
на сумата от 225 лева, от която 200 лева – дължимо адвокатско възнаграждение и
25 лева – заплатена държавна такса. Посочено е, че адв. Н. и ищецът К., като юрист,
са имали право да договорят хонорар 200 лева, вместо минималните 300 лева, по
аргумент на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗАдв, поради което на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв ответницата е осъдена да заплати на адв. Н. сумата от 100 лева –
адвокатско възнаграждение, представляваща разликата между възнаграждението
ѝ по делото и минимално установеното такова съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1
от Наредба № 1/09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Частната
жалба е процесуално допустима, с оглед подаването ѝ в срок, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от надлежна страна.
Разгледана по същество, същата е частично
основателна поради следните съображения:
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК,
заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един
адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. В случая
искът е уважен изцяло. Установено е също така, че между ищеца и адв. Д.Н. е сключен
договор за правна защита и съдействие от 05.11.2019г. (л. 68 от
първоинстанцинното дело) с предмет - оказване на правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по гр. д. № 587/2019 г. на РС –
гр. Самоков, с договорено възнаграждение 200 лева.
В т. 1 от ТР № 6 от
06. 11. 2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г. е посочено, че съдебни разноски
за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната го е заплатила. В
договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път,
задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, вписването за
направеното плащане в договора е достатъчно, той да има характер на разписка.
В приложения от
страната договор се съдържа както уговорка за заплащане на хонорар в размер на
200 лв., така и отбелязване за платена сума в същия размер. Поради това
договорът има характер на разписка, която удостоверява, че адвокатското
възнаграждение е не само договорено, но и реално заплатено. Така са доказани
извършени от страната разноски за платен адвокатски хонорар.
По отношение на приетите
за дължими от ответницата разноски от 100 лева, определени по реда на чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв, съдът намира обжалваното определение за неправилно. Видно от
договора за правна защита и съдействие, услугите по него не са предоставени
безплатно при наличие на някоя от хипотезите на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв. При липсата на такава уговорка в договора, съдът няма основание да присъжда
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал.2 от ЗА нито изцяло нито частично (арг. от Решение № 171 от 30.11.2017 г. на ОС - Плевен по т. д. № 15/2017г.). Уговарянето на конкретен размер на дължимото адвокатско възнаграждение в
договора за правна защита и съдействие изключва приложението на цитираната
разпоредба, която би била приложима само в случай, че правната помощ се
предоставя безплатно по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.
Допълнително следва
да се отбележи, че по делото въобще няма искане за присъждане на разноски по
този ред. Вместо това, в молбата на адв. Н. на л. 69 от първоинстанционното
дело е претендирано присъждане на разноски в
размер на 200 лв. съгласно представеното пълномощно, и 100 лв. – за
съдебни заседания на 07.11.2019г. и 04.12.2019г. Следва да се има предвид,
обаче, че, съгласно действалата към съответния момент редакция на чл. 7, ал. 8
от НМРАВ (респ. чл. 7, ал. 9 от настоящата редакция на НМРАВ), отделно
възнаграждение на адвоката за съдебно заседание се дължи само при защита по
дела с повече от две съдебни заседания. Поради това и доколкото в случая делото
е било разгледано и решено само в две съдебни заседания, няма основание за
присъждане на допълнително възнаграждение за тях.
По така изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че жалбата на Д.И. се явява частично основателна
и следва да бъде уважена в частта за разноските от 100 лв., присъдени по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, а обжалваното определение следва да бъде отменено, и
вместо него - постановено друго, с което разноските по делото бъдат намалени от
325 лева на 225 лева, като за целта решение № 214/05.12.2019г. по гр.
д. № 587/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков бъде
отменено в частта му, с която молителката е осъдена да заплати на адв. Д.С.Н., на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата
100 лева.
Ответникът
по жалбата е претендирал разноски, каквито му се следват пропорционално на
отхвърлената част от жалбата, но по делото няма данни за такива, поради което
не следва и да се присъждат.
Съдът
констатира, че по делото не е внесена държавна такса за разглеждане на частната
жалба в размер на 15 лв. Поради това и с оглед изхода на делото, Д.Г.И. следва да
бъде осъдена да заплати в полза на Софийския окръжен съд 15*200/300=10лв., а Д.С.К.
следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийския окръжен съд
15*100/300=5лв.
Така
мотивиран, Софийският окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
от 10.09.2020 г., постановено по гр. д. № 587/2019 г. по описа на
Самоковския районен съд, В ЧАСТТА
МУ, с която е отхвърлена молбата на Д.Г.И. за
изменение на решение № 214/05.12.2019г. по гр. д. № 587/2019 г. по описа на Районен съд
– гр. Самоков в частта
му, с която молителката е осъдена да заплати на адв. Д.С.Н., на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата САК, сумата 100 лева, представляваща
разлика между уговореното
адвокатско възнаграждение по
делото и минимално установения размер на същото съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение № 214/05.12.2019г. по гр.
д. № 587/2019 г. по описа на Районен съд – гр. Самоков, В ЧАСТТА МУ, с която Д.Г.И. е осъдена да заплати на адв. Д.С.Н., на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата САК, сумата 100 лева, представляваща
разлика между уговореното
адвокатско възнаграждение по
делото и минимално установения размер на същото съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 10.09.2020 г., постановено по гр. д. № 587/2019 г. по описа на
Самоковския районен съд, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Д.Г.И. с ЕГН **********
да заплати на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ********* сумата 10 лв. – част от
дължимата държавна такса, пропорционална на отхвърлената част от частната
жалба.
ОСЪЖДА Д.С.К. с ЕГН **********
да заплати на Софийския окръжен съд с БУЛСТАТ ********* сумата 5 лв. – част от дължимата
държавна такса, пропорционална на уважената част от частната жалба.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.