№ 90
гр. Свиленград, 07.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радина В. Хаджикирева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Гражданско дело №
20225620100102 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ от
М. Б. Х. срещу Прокуратурата на Република България за заплащане на следните суми:
10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
резултат на незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство № 55/2015 г.
по описа на СО при Специализираната прокуратура, по което наказателното
производство е прекратено с постановление на прокурора, и 4511,61 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в
неполучените трудови възнаграждения за периода 13.08.2017 г. – 18.03.2018 г., ведно
със законната лихва върху тези суми от 06.01.2018 г. до окончателното изплащане на
вземанията.
Ищецът твърди, че с постановление от 11.11.2016 г. по ДП № 55/2015 г. по
описа на СО при Специализираната прокуратура бил привлечен в качеството на
обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК за това, че от края на м.
септември 2015 г. до 01.11.2016 г. в качеството си на митнически инспектор участвал в
организирана престъпна група, а именно: структурирано трайно сдружение на три или
повече лица с цел извършване на престъпления по чл. 301 и чл. 302 НК. На същата дата
бил разпитан в качеството на обвиняем. Участвал и при предявяване на разследването
по делото. Поддържа се, че с постановление от 22.12.2017 г., връчено му на 29.12.2017
г., наказателното производство спрямо него било прекратено. Посочено е, че във
връзка с воденото наказателно производство му била наложена мярка за неотклонение
„Парична гаранция” в размер на 3000 лв. Също така му била наложена забрана да
напуска пределите на Република България. Със Заповед № 323 от 10.02.2017 г. на
директора на Агенция „Митници” му било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение” и прекратено служебното му правоотношение. От мотивите на
уволнителната заповед се установявало, че причината за налагане на дисциплинарно
наказание било повдигнатото обвинение в извършване на престъпление по чл. 321, ал.
1
3, т. 2, вр. ал. 2 НК. Заповедта за уволнение била обжалвана, като била отменена с
решение на Административен съд Бургас по гр. д. № 425/2017 г., влязло в сила на
27.06.2018 г. Поддържа, че в резултат на неоснователните действия на Прокуратурата
на Република България по воденото в продължение на около 13 месеца наказателно
преследване понесъл значителни неимуществени вреди. След привличането му като
обвиняеми изпаднал в стресово състояние и бил в постоянно напрежение и страх. Бил
силно притеснен поради това, че се оказал обвиняем в длъжностно качество на
митнически инспектор за тежко престъпление, свързано с участие в организирана
престъпна група. Изпитвал страх, че може да бъде осъден на лишаване от свобода.
Чувствал срам и унижение пред съпругата, родителите, колегите и приятелите, пред
които следвало да обяснява, че не е извършил престъплението. Поради това ограничил
контактите си. Не се срещал с приятелите и колегите си и не посещавали със съпругата
и децата им обществени места, както правели преди. Изпитвал притеснение, че загубил
работата си и не могъл да издържа семейството си с две малки деца. След отмяната на
уволнението се наложило отново да премине шестмесечен обучителен курс за
митнически служители в гр. София и да бъде откъснат от семейството си, въпреки че
първият обучителен курс преди уволнението му почти бил приключил. Поради
определената му мярка „забрана за напускане пределите на страната”, която
продължила около 12 месеца, били ограничени правата му, тъй като не можел заедно с
членовете на семейството му да посещават други страни. Като последица от
незаконното обвинение понесъл и имуществени вреди в размер на 4511,61 лв. поради
невъзможността да работи и получава трудово възнаграждение в резултат на
дисциплинарното му уволнение. След отмяната на заповедта бил възстановен на
длъжността „митнически инспектор” в Агенция „Митници” на 05.07.2018 г. и на
основание чл. 104, ал. 1 ЗДСл получил обезщетение за оставането му без работа за срок
от 6 месеца от прекратяване на служебното му правоотношение до 12.08.2017 г. За част
от периода от 13.08.2017 г. до възстановяването му на работа, а именно: от 13.08.2017
г. до 18.03.2018 г., не бил работил по трудово или служебно правоотношение и не бил
получавал възнаграждение. Счита, че му се дължи обезщетение, тъй като оставането
му без работа било заради незаконното му обвинение. За този период неполученото от
него трудово възнаграждение било в размер на 4511,61 лв. По тези съображения моли
да бъдат уважени предявените искове.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
Прокуратурата на Република България, в който се съдържат подробни съображения за
неоснователност на исковите претенции. Счита, че не са налице доказателства кога
актът за прекратяване на наказателното производство е влязъл в сила. Посочено е, че
ответникът не носел отговорност за претърпените вреди във връзка с наложеното със
Заповед на директора на Агенция „Митници” дисциплинарно наказание „уволнение”.
Посочената заповед била индивидуален административен акт, издаден от орган извън
Прокуратурата на Република България. На същото основание неоснователна се явявала
и претенцията на ищеца затова, че обучението като митнически служител било
прекъснато. Поддържа се, че не били ангажирани доказателства за твърдените
имуществени и неимуществени вреди. Действията на органите на Прокуратурата били
в съответствие със закона, поради което липсвало основание за обезщетяване на
ищеца. Също така оспорва претенцията за причинени неимуществени вреди и по
размер. Счита иска за завишен и неотговарящ на твърдените от ищеца вреди, както и
несъобразен с продължителността на наказателното производство. Възразява, че
наказателното производство било повлияло негативно върху репутацията и доброто
име на ищеца. Изложените обстоятелства сочели на обичайно претърпени неудобства
2
от воденото наказателно производство, като се има предвид, че същото било проведено
в разумен срок. Същевременно размерът на обезщетението не бил съобразен с вида,
характера и интензитета на упражнената принуда, а също и с кратката
продължителност на наказателното преследване, което приключило в досъдебна фаза.
Прави възражение за погасяване по давност на претенцията за законна лихва върху
главниците, тъй като по отношение на нея била приложима тригодишната давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, чийто начален момент бил влизането на прокурорския акт за
прекратяване на наказателното производство в сила. По тези съображения моли да
бъдат отхвърлени предявените искове, а при условията на евентуалност да бъде
намалено претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от
фактическа страна:
От постановление за привличане на обвиняем от 11.11.2016 г. по ДП № 55/2015
г. по описа на СО при Специализираната прокуратура се установява, че на ищеца М. Б.
Х. е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2
НК за това, че в периода от края на м. септември 2015 г. до 01.11.2016 г. в с. Лесово,
общ. Ямбол и в гр. Бургас, в качеството си на длъжностно лице – митнически
инспектор при Митнически пункт „Лесово“ към Териториално митническо бюро –
Бургас при Агенция „Митници“, участвал в организирана престъпна група, а именно –
структурирано трайно сдружение на три и повече лица с цел да вършат в страната
престъпления по чл. 301 и чл. 302 НК, като групата е създадена с користна цел и в нея
участват длъжностни лица. За този състав на престъпление НК предвижда наказание
„лишаване от свобода“ от три до десет години. Спрямо ищеца е взета мярка за
неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв., която е внесена на 17.11.2016 г.
С Постановление от 11.11.2016 г. на прокурор при Специализираната прокуратура по
отношение на ищеца е наложена „забрана да напуска пределите Република България“.
По същото ДП са повдигнати обвинения на още четиринадесет лица.
Между страните не е налице спор, а и от събраните доказателства се изяснява,
че с постановление на Специализираната прокуратура от 22.12.2017 г. е прекратено
наказателното производство по отношение на ищеца М. Б. Х.. В мотивите е прието, че
от събраните по делото доказателства не се установява, че ищецът и още шест от
обвиняемите, на които са повдигнати и предявени обвинения, са извършили
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. Със същото постановление са
отменени мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 лв. и мярката
за процесуална принуда „забрана за напускане пределите на Република България“.
Постановлението е връчено на ищеца на 29.12.2017 г., от което следва, че спрямо него
е влязло в сила на 05.01.2018 г.
Видно от Заповед № 323 от 10.02.2017 г. на Директора на Агенция „Митници“
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. От мотивите на
заповедта се изяснява, че въз основа на повдигнатото обвинение от Специализираната
прокуратура дисциплинарно наказващият орган е приел, че ищецът е извършил
процесните деяния, които се явяват и дисциплинарни нарушения. С Решение №
1372/17.07.2017 г. по адм. д. № 425/2017 г. по описа на Административен съд Бургас,
влязло в сила на 27.06.2018 г., е отменена горепосочената заповед на Директора на
Агенция „Митници“. В мотивите изрично е посочено, че наказанието е наложено
заради проведената операция под ръководството на Специализираната прокуратура на
МП Лесово, след която на петнадесет митнически служители, вкл. и ищеца, са
3
повдигнати обвинения. От представените писмени доказателства се изяснява, че
ищецът е възстановен на длъжност „митнически инспектор“ в Митница Бургас от
05.07.2018 г., като му е изплатено обезщетение в размер на 3519 лв., представляващо
разликата между дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл за оставане без работа
за периода от 13.02.2017 г. до 12.08.2017 г. и полученото трудово възнаграждение за
периода от 15.02.2017 г. до 28.02.2017 г.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
възприема като обективно и компетентно изготвено, се установява, че неизплатеното
на ищеца трудово възнаграждение за периода 13.08.2017 г. – 18.03.2018 г. възлиза на
4511,61 лв. Видно от представените служебна и трудова книжки през периода
13.08.2017 г. – 18.03.2018 г. ищецът е бил безработен.
От показанията на свидетеля Б. Х. – баща на ищеца, преценени съгласно
разпоредбата на чл. 172 ГПК като логични, безпротиворечиви и основани на лични
възприятия, се изяснява, че през 2016 г. синът му работел на МП „Лесово“ като
митнически инспектор. По това време той бил на курс в гр. София. Спомня си, че му
било повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група. По тази
причина го уволнили от работа, като не могъл да завърши и курса. Разказва, че бил
много притеснен, защото останал без работа, при това с две малки деца. Единственият
доход на семейството било обезщетението за отглеждането на дете до двегодишна
възраст, което получавала съпругата му. Свидетелят споделя, че в този момент той им
помагал да си покриват разходите. Ищецът казвал на близките си, че е невинен и се
страхувал, че може да го вкарат в затвора. След повдигане на обвинението ищецът
спрял да излиза от вкъщи. Срамувал се от приятелите и съседите си, които знаели за
обвинението. Заради наложената забрана да напуска страната не могъл да посещава
съседните страни Гърция и Турция, където ходил със семейството си и приятелите си
на почивка и да пазаруват. Обяснил е че, след като го възстановили на работа, отново
се наложило да изкара курса в гр. София. В тази насока са и показанията на свидетеля
Д.А., който е потвърдил, че след повдигане на обвинението ищецът се отчаял и спрял
да излиза. Притеснявал се, че хората говорили, че е обвиняем.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Основателността на така предявените искове предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1) спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение
в извършване на престъпление от общ характер; 2) образуваното наказателно
производство да е било прекратено с влязъл в сила акт поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление; 3) да е претърпял
твърдените неимуществени и имуществени вреди и 4) между незаконното действие на
правозащитните органи и вредите да е налице причинно-следствена връзка.
Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица.
Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че от събраните по
делото доказателства се установява осъществяването на всички елементи от
правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди. В
разглеждания случай е налице незаконен акт на правозащитен орган – обвинение в
извършване на престъпление, като образуваното наказателно производство е било
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Както бе посочено по-
горе, отговорността на прокуратурата е обективна, поради което не е необходимо в
4
настоящото производство да се установява, че съответните органи са извършвали
действия извън правнорегламентираните. Незаконността на обвинението произтича от
факта, че впоследствие наказателното производство е било прекратено, тъй като
деянието не е осъществено от ищеца. Настоящият състав намира, че винаги с
незаконното повдигане на обвинение се засяга по един недопустим начин правната
сфера на привлеченото към наказателна отговорност лице, което неминуемо води до
увреждане и настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху
психиката на човек. Т. е. самият факт на съществуване на незаконно обвинение е
достатъчен, за да възникне отговорността на Държавата, в лицето на нейните
правозащитни органи, а доказателствата за конкретните душевни страдания и
притеснения имат отношение към размера на дължимото обезщетение за
неимуществени вреди. С оглед на изложеното, съдът приема, че воденото наказателно
производство се е отразило неблагоприятно върху правната сфера на ищеца, като
настъпилите морални вреди са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото
обвинение.
Съгласно установената задължителна съдебна практика, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост след
преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства, с оглед
особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. Справедливостта като законов
критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен
тяхната общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която засегнатите от непозволеното увреждане блага имат за
увреденото лице. Поради това съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да
обвърже обществения критерий за справедливост с преценка на конкретно проявените
и установени по делото обстоятелства, които са от значение за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди, доколкото чл. 4 ЗОДОВ препраща към чл. 52
ЗЗД. Такива обстоятелства са: принудителното задържане на лицето от полицейските
органи (обезщетяват се всички вреди без оглед кой държавен орган е конституиран
като субституент на държавата на страната на ответника по иска – така ТР № 5 от
15.06.2015 г. по тълк. д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС); броят на повдигнатите
обвинения; тежестта на престъпленията и предвидените за тях наказания; взетите
мерки за процесуална принуда, тяхната тежест и продължителност; общата
продължителност на наказателното производство; фазите, през които е преминало до
основанието, което прави обвинението незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ; процесуалните действия, предприети от органите на наказателното
производство с участието на увреденото лице; неговата възраст, съдебното му минало,
обществения и професионалния живот; разгласяването в медиите и публичността;
увреденото здраве.
От значение е също дали престъплението визира длъжностно качество, както и
други особености в субективния състав на престъплението (например користна цел),
особено когато незаконно обвиненото лице е заемало длъжност в държавен орган и/
или изпълняваната работа е в публичен интерес. В тези случаи, за да прецени
негативния ефект от незаконното обвинение, съдът е длъжен да съобрази
професионалните и морални изисквания към заеманата длъжност, а с това – и начина,
по който незаконното обвинение се е отразило върху кариерното развитие на
увреденото лице. Връзката на тези конкретно проявени факти с наказателното
преследване е предпоставка за адекватното обезщетение на накърнените морални
5
ценности (така Решение № 40 от 13.05.2020 г. по гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г. о.).
С оглед всичко изложено, съдът намира, че в конкретния случай при
определяне размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди следва да
се вземе предвид, че престъплението, за което е било повдигнато незаконното
обвинение, е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, тъй като за него се предвижда
лишаване от свобода от три до десет години. Заради наложената мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане пределите на Република България“ за срок от близо 14
месеца ищецът не е могъл да пътува със семейството си до съседните страни Гърция и
Турция. Несъмнено в резултат на привличането му като обвиняем ищецът е понесъл
конкретни вредни последици, изразяващи се в стрес, притеснение и несигурност от
това как ще се развие наказателното производство, дали ще се стигне до осъждане. В
тази хипотеза следва да се отчете, че е настъпила промяна в характера на ищеца,
станал е по-затворен, като е отказвал да се среща с хора. Заради привличането му като
обвиняем хората в града са започнали да говорят за него. Въпреки че издаването на
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца е в
компетентността на работодателя му, съдът счита, че претърпените неимуществени
вреди в резултат на уволнението са пряка и непосредствена последица от незаконното
обвинение. Този извод следва от факта, че дисциплинарното производство е водено за
установяване на същите нарушения, за които ищецът е бил привлечен в качеството на
обвиняем по досъдебното производство. По тези съображения съдът намира, че
дисциплинарното наказание „уволнение“ е пряко следствие от воденото наказателно
производство, поради което е налице причинна връзка между поведението на
ответника и претърпените неимуществени вреди. В тази смисъл е и Решение № 53 от
05.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г. на ВКС, IV г. о. Обстоятелства, които
предполагат по-нисък размер на обезщетението, са приключването на производството
на досъдебна фаза и то в разумен срок от близо 14 месеца, като се има предвид, че в
хода на наказателното производство като обвиняеми са привлечени още 14 лица. В
тази връзка по отношение на ищеца е взета мярка неотклонение „парична гаранция“,
която не е довела до ограничаване на свободата му на придвижване. Към тази група
обстоятелства следва да се прибави и минималният брой процесуално-следствени
действия, в които е взел участие ищецът – повдигане на обвинението и предявяване на
разследването. Също така, не са налице данни за настъпили трайни, тежки и
необратими увреждания на психиката на ищеца. Следва да се съобрази и че не се
констатира трайна невъзможност за професионална реализация, тъй като след отмяната
на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“ ищецът е продължил да работи
в Агенция „Митници“ (така Решение № 12482 от 11.12.2020 г. по в. гр. д. № 1678/2020
г. по описа на САС, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 60674 от
04.10.2021 г. по гр. д. № 1526/2021 г. на ВКС, III г. о.).
Съобразявайки гореизложеното и отражението на воденото наказателно
производство върху общественото, семейно и социално положение на ищеца,
настоящият съдебен състав намира, че следва да се определи размер на обезщетението
за причинени неимуществени вреди в размер на 5000 лв., като искът за разликата над
сумата от 5000 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. следва да се отхвърли.
По отношение иска за заплащане на обезщетение в размер на неполучените
трудови възнаграждения за периода 13.08.2017 г. – 18.03.2018 г., съдът приема, че
действително претърпените имуществени вреди в резултат на уволнението са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение. Видно е от мотивите на
уволнителната заповед, че същата е обоснована единствено с повдигнатото обвинение
6
и взетата мярка за неотклонение. Дисциплинарно наказващият орган не е съобразил
презумпцията за невиновност и не е извършил самостоятелна проверка за това
извършено ли е дисциплинарно нарушение. Поради това съдът приема, че в случая
пропуснатото възнаграждение е закономерна правна последица от неоснователното
обвинение и ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря. Уволнението е
пряко следствие на воденото наказателно производство, поради което е налице
причинна връзка между поведението на ответника и претърпените вреди. Ако срещу
ищеца не е било повдигнато незаконно обвинение, то не би се стигнало до уволнение
на това основание и следователно до реализиране на вреди от пропуснати ползи (така
Решение № 53 от 05.05.2020 г. по гр. д. № 2747/2019 г. на ВКС, IV г. о.). Поради това
предявеният иск трябва да се уважи изцяло, като ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 4511,61 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващо се в неполучените трудови възнаграждения за периода
13.08.2017 г. – 18.03.2018 г., определена по размер съобразно заключението на вещото
лице по ССчЕ.
Що се отнася до претенцията за присъждане на законна лихва върху
обезщетенията за претърпени вреди, съдът намира за основателно възражението на
ответника, че е погасена по давност за периода преди 17.02.2019 г. Според практиката
на ВКС, обективирана в Решение № 230 от 19.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1425/2014
г., III г. о., ГК, няма основание да се приеме, че по отношение на вземането за лихва
върху обезщетението за неимуществени вреди е приложима общата петгодишна
давност по чл. 110 ЗЗД, която касае главницата. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като при неизпълнение на
паричното задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от
деня на забавата (чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Становището, че вземането за лихва има
също обезщетителен характер, поради което по отношение на него е приложима
общата петгодишна давност, не може да бъде споделено. Става въпрос за вземания от
различен характер като предмет на обезщетението по чл. 52 ЗЗД е обезвредата на
неимуществените вреди, които пострадалият от деликта е претърпял, а предмет на
обезщетителната лихва са вредите, които същият е претърпял от забавата в
обезщетяването на неимуществените вреди. В случая искът е предявен на 17.02.2022 г.
Според Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г.,
ОСГК, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната
лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на
прокурорския акт за прекратяване на наказателното производство. Доколкото
давностният срок е тригодишен, тази част от вземането за лихва, възникнала преди
17.02.2019 г. е погасена по давност. Следователно лихва върху присъдените
обезщетения не се дължи за периода от 06.01.2018 г. до 16.02.2019 г. Поради това
искането за заплащане на законната лихва върху обезщетенията за претърпени вреди за
горепосочения период следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е извършил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1500
лв. (600 лв. за иска за имуществени вреди и 900 лв. за иска за неимуществени вреди) и
за държавна такса в размер на 20 лв. Като взе предвид фактическата и правна сложност
на делото, съдът намира възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение за неоснователно, доколкото същото не надвишава значително
минималния размер, предвиден в разпоредбите на чл. 7, ал. 2, т. 3 и т. 4 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на Висшия
7
адвокатски съвет. С оглед изхода от спора на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ на ищеца
трябва да се присъди заплатената държавна такса и адвокатско възнаграждение
съразмерно на уважената част, или общо сумата от 1070 лв.
Тъй като съгласно чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ разноски по делата не се внасят
предварително и с оглед уважаването на предявения иск за заплащане на обезщетение
за претърпени имуществени вреди, възнаграждението за вещо лице в размер на 150 лв.
следва да бъде заплатено от ответника съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК.
Така мотивиран, РС Свиленград
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ на М. Б. Х., ЕГН: **********, адрес: гр. ************, следните суми:
5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат
на незаконно повдигнато обвинение по Досъдебно производство № 55/2015 г. по описа
на СО при Специализираната прокуратура, по което наказателното производство е
прекратено с постановление на прокурора, и 4511,61 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, изразяващо се в неполучените трудови
възнаграждения за периода 13.08.2017 г. – 18.03.2018 г., ведно със законната лихва
върху тези суми от 17.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземанията, като иска
за обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над сумата от 5000
лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв. и искането за заплащане на законната
лихва върху обезщетенията за периода 06.01.2018 г. – 16.02.2019 г. ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати на М. Б. Х., ЕГН: **********, адрес: гр.
************, сумата от 1070 лв., представляваща сторените пред първата инстанция
разноски.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с административен адрес:
гр. София, бул. „Витоша“ № 2, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Свиленград, сумата от 150 лв. – възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
8