Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 03.04.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела
Лазарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №7927
по описа за 2019
год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №45100
от 19.02.2019г., постановено по гр.дело №42299/2018год. по описа на СРС, ГО, 163
с-в, е признато за установено по предявените от „Т.С."ЕАД срещу С.Х.К. и М.Х.Й.
искове по реда на чл.422 ГПК, че ответниците дължат на ищеца на основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД по ½ идеална
част от следните суми: 2177,19 лева, от които 1984 лева за доставена от
дружеството топлинна енергия и дялово разпределение за периода от 23.02.2015г.
до 30.04.2017г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.03.2018г.
до погасяването, мораторна лихва в размер на 192,61 лева за периода от
23.02.2015г. до 30.04.2017г., за топлоснабде нимот в гр.София, ж.к.******с
абонатен №055818, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№19005/2018г. по описа на СРС, като исковете за главница
за цена на топлинна енергия и услуга дялово разпределение са отхвърлени за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 2976,19 лева поради
погасяване по давност. Ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски в
исковото и заповедното производство, съразмерно на уважената част о тисковете и
след извършена компенсация.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението в
отхвърлителната му част е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.”ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че задълженията на ответниците за периода от м.05.2014г.
до 22.02.2015г. са погасени по давност. Срокът за плащане бил 45 дни след
изтичане на периода, за който се отнася плащането. Сумите по общата фактура за
горепосочения период, издадена 31,07,2015г., ставала изискуема на 15.09.2015г.,
а заявлението за издаване на заповед за изпълнение било подадено на 22.03.2018г.-
преди изтичане на тригодишния давностен срок. Ето защо моли решението на СРС да
бъде отменено в обжалваната му част, а исковете- уважени изцяло. Претендира
разноски и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците в
подадения в срок отговор на въззивната жалба, молят решението на СРС да бъде
потвърдено в обжалваната му част като правилно и законосъобразно.
Третото лице-помагач не изразява
становище по въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
В случая се касае
за периодични плащания и по отношение на тях приложима е кратката тригодишна
погасителна давност, която съгласно чл.114 ЗЗД
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Следователно в случая решаващи са въпросите кога вземането е станало изискуемо
и кога (ако изобщо) давността е била спирана или прекъсвана. Съгласно
приложените по делото Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за процесния период, купувачите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно вземанията с падеж до 22.02.2015г., доколкото
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е
подадено на 22.03.2018г., са погасени по давност. Същото се отнася и за
предходните задължения назад до м.05.2014г. включително. Издаването на обща
фактура на 31.07.2015г. не е обстоятелство, което спира или прекъсва давността.
Вземането за лихва е акцесорно и предвид погасяването по давност на главното
вземане, също следва да се счита за погасено.
Ето защо
въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено
като правилно в обжалваната му част.
На основание
чл.280, ал. 2 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№45100 от 19.02.2019г., постановено по гр.дело №42299/2018год. по описа на СРС,
ГО, 163 с-в в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/