№ 83
гр. Търговище, 18.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на трети юни
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от МАРИАНА Н. ИВАНОВА Въззивно
гражданско дело № 20243500500068 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 и сл.от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 356/12.01.24 г. на Ф. М. Е. от с .
Б., общ. Търговище, чрез пълномощник адв. П., АК-Варна, срещу решение №
621/12.12.2023 г., постановено по гр.д.№ 388/2023 г. по описа на Районен съд
– Търговище, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от Ф. М. Е. против
ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ7, отрицателен установителен иск за собственост
върху реално обособена идеална част от административна сграда с вход от
запад, с площ от 150/192 ид.ч., която сграда е с идентификатор
06166.53.841.1, едноетажна с площ от 192 кв.м., с предназначение, делова
сграда в с.Б., общ.Търговище, с правно основание чл.124 от ГПК във вр. с
чл.97 ЗС, и иск по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на АЧОС № 3907/01.12.2020 г.
на Община Търговище, за сграда с идентификатор 06166.53.841.1, като
НЕОСНОВАТЕЛНИ, като Ф. М. Е. е осъдена да заплати на Община
Търговище сумата от 300 лв.- направени по делото разноски, на осн. чл. 78,
ал. 8 от ГПК.
С решение № 78/28.02.24г. е допусната поправка на очевидна
фактическа в решение № 621/12.12.23г., като в абзац първи и абзац втори от
1
диспозитива имената на ищцата вместо „Ф. М. Е. от с. Б.“ се четат: „Ф. М. Е.,
ЕГН ********** от с. Б. ул. Г. Д. 23“ .
Депозирана е и въззивна жалба вх. № 447/16.01.24г. (дата на
пощ.клеймо 12.01.2024 г.) от Ф. М. Е. срещу същото решение, като
съдържанието на въззивните жалби е абсолютно еднакво.
В жалбата се излагат следните оплаквания:
Жалбоподателката счита, че първоинстанционното решение е
неправилно, необосновано и съставено в нарушение на материалния и
процесуалния закон; в решението бланкетно е изписано, че предявените
искове са неоснователни, като в мотивите и изводите си
първоинстанционният съд „не разглежда претенцията върху владяната
ид.част от ищцата, предмет на исковата молба“ (стр. 3 от в.ж.) и само
повтаря констатациите в предходните граждански дела, без да обсъжда
събраните по делото доказателства. Според жалбоподателката, съдът
правилно е определил само правното основание на иска – чл. 124, ал. 1 от
ГПК, но не се е произнесъл по същество, тъй като предявеният иск е за
признаване за установено по отношение на община Търговище, че последната
„не е собственик на реално обособена ид.част от административна сграда с
вход от запад с площ от 150/192 кв.м. ид.части, която сграда е с
идентификатор 06166.53.841.1, едноетажна, с площ от 192 (сто
деветдесет и два) кв.м., с предназначение: административна, делова сграда,
находяща се в с. Б., общ. Търговище“, като реално обособената част е с вход
запад и се състои, по описание от СТЕ по гр.д. 261/2021Г. на PC- Търговище,
от фоайе №2 и четири стаи. В началото на стр.2 от ВЖ, въззивницата е
посочила: „съдът по същество не се произнася относно исковата претенция
- т.е. за ид.част от процесната сграда, а не за сградата в цялост“. Ищцата
е обосновала наличието на правен интерес от предявяване на иска, цитирайки
т.1 от ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС (ТР
№ 8/2012), с твърдения в жалбата, че именно такива факти и обстоятелства
подробно са изложени в исковата молба, както и са представени и приети от
РСТ, ведно с доказателствата, приети по гр. дела между същите страни,
приобщени от съда като представени и в производството по гр.д. 388/23 г. на
РСТ.
Проследявайки фактологията, въз основа на събраните доказателства,
2
въззивницата набляга на факта, че в приетата от съда СТЕ по гр.д.261/2021г.
по описа на PC – Търговище е установено и прието в производството, че
административната сграда е с две реално обособени части, с отделни входове,
като в същата е посочено и коя част се ползва от кметството на с. Б. и коя част
от ищцата, въз основа на оглед на място, извършен на 12.08.2021 г., като тези
приети от съда доказателства, неоспорени от ответника, не се коментират в
обжалваното решение. Неправилно съдът е възприел, че искът касае сградата
в цялост, а не част от нея. Неправилен е извода на съда, че от писмените
доказателства и СТЕ по гр.д. № 261/2021 г. се установява, че процесната
сграда в обхвата на АДС № 3907/01.12.20г., доколкото по СТЕ по делото било
прието и посочено ползването от страна на кметството само на част от
процесната сграда, а не на цялата.
По изложените в жалбата съображения, въззивницата моли за отмяна на
решението и уважаване на предявения иск, като въззизивът постанови
решение, с което „Да се признае за установено по отношение на ОБЩИНА
ТЪРГОВИЩЕ, ЕИК: ********, с адрес 7700 Търговище, пл. "Свобода",
представлявано от кмета Д. Д., че не е собственик на реално обособена ид.
част от административна сграда с вход от запад с площ от 150 /192 кв.м. ид.
части , която сграда е с идентификатор 06166.53.841.1, едноетажна, с площ от
192(0-0 деветдесет и два)кв.м., с предназначение: административна, делова
сграда, находяща се в село Б., община Търговище , реално обособената част е
с вход запад и се състои се от по описание от СТЕ по гр.д. 261/2021Г. на РС-
Търговище от фоайе №2 и четири стаи, с искане на осн.чл. 537, ал. 2 ГПК за
отмяна на АЧОС № 3907/01.1.2020г., като последица от съдебното отричане
на удостовереното в този акт право на собственост върху част от сградата,
подборно индивидуализирана по - горе.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна,
чрез пълномощник ст.юрк. Д.К., със становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата и молба за потвърждаване на решението, като
правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон и
съдопроизводствените правила, по съображения, че общината е собственик на
цялата сграда, за която е издаден АЧОС № 3907/01.12.2020 г., на осн. чл. 2,
ал. 1, т. 7 от ЗОС, във вр. с § 28 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ за
административна сграда с площ от 192 кв. м., едноетажна, конструкция
масивна, построена през 1975 г., находяща се в с. Б., общ. Търговище, ПИ №
3
06166.53.841, повече от 30 г. владяна от Община Търговище, чрез
помещаващото се там Кметство на с. Б., общ. Търговище (от 1981г.),
позовавайки се и на § 28 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ - съгласно чл. 30, ал. 1 и
ал. 2 от ЗСПЗЗ, имуществото на заличените организации по § 12 от ПЗР,
което лицата по чл. 27, ал. 1 не желаят да получат в дял и което не може да
бъде продадено, се предоставя безвъзмездно на общината, в която то се
намира, като след изтичане на 5-г. срок от предаването на имуществото по ал.
1, изречение първо, то става общинска собственост.
В производството по чл. 267 от ГПК с опр. № 126/30.04.24 г. въззивът е
приел, че жалбата е депозирана в срок, от надлежна страна, но е оставил
същата без движение, с указания за отстраняване на нередовности на исковата
молба.
Ищцата се е позовала на ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.дело № 8/2012
г. на ОСГТК на ВКС цитирайки т. 1 от тълкувателното решение, но така и не
е конкретизирала, и в представеното уточнение (в изпълнение на определение
№ 107/11.04.2024 г.) с молба вх. № 1688/29.04.2024г. от какво произтича
правния й интерес, предвид и воденото между страните дело за делба - гр.д.
№ 261/2021 г. на РСТ, както и предмета на исковата претенция - за идеална
част от процесната сграда (150/192 ид.части) или за обособена реална част от
процесната административна сграда, предвид посоченото в исковата молба
(преповторено от съда в обжалваното решение) и в жалбата: „реално
обособена ид. част от административна сград с вход от запад с площ от
150/192 кв.м. ид. части“, същевременно посочвайки, че „реално обособената
част е с вход запад и се състои, по описание от СТЕ по гр.д. 261/2021Г. на PC-
Търговище, от фоайе № 2 и четири стаи“. Това противоречие и неяснота не е
отстранено и в с.з. пред въззивната инстанция, въпреки положените от
въззивния съд усилия за това. където ищцата, чрез пълномощника си заяви,
че претенцията е за идеални части: „152 кв.м. идеални части от 192, колкото е
административната сграда“, въпреки това в писмените бележки, представени
и от страната, и от пълномощника й, в указания от съда срок, отново се сочи,
че идеалната част от 150 кв.м. е реално обособена част със самостоятелен
вход от улицата от запад, състояща се от фоайе, четири стаи и санитарен
възел, като същата част от сграда е присъединена към ел. и ВиК захранване, а
осталата идеална част от сградата , а именно 42/190 кв.м.ид.части е с отделен
самостоятелен вход от улицата и в нея се помещава кметството на с. Б., с
4
искане да бъде признато за установено, че ответната община не е собственик
на „150 кв.м. идеални части от адм.сграда цялата с площ от 192 кв.м.“
Неотстраняване нередовностите на исковата молба (чл. 129, ал. 4 вр. с
ал.2 и 3 във вр. с чл. 127, ал.1 т. 5 от ГПК води до връщане на исковата молба,
а при образувано производство - до неговото прекратяване, респ. обезсилване
на постановеното първоинстанционно решение.
Наред с това, видно от приложеното гр.д. № 261/2021 г., приключило с
решение № 445/14.10.2021 г. (влязло в сила на 21.12.2021 г.), с което
предявеният от Ф. М. Е. против община Търговище иск за делба на същата
административна сграда е отхвърлен като неоснователен. И доколкото
основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали е
налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсъобствениците и
какви са техните дялове (чл. 344, ал. 1 от ГПК), когато е отхвърлен иск за
делба на една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на
собственост на ищеца върху идеална част от тази вещ. Недопустим ще бъде
всеки последва иск на същото лице, спрямо същите ответници и за същия
имот - както за делба, така и установителен или ревандикационен иск за
право на собственост върху идеална част от вещта (решение №
196/21.12.2017г. на ВКС по гр.д. 774/2017г., ГК, І г.о.).
Съгласно т.1 от ТР 8/2012 на ОСГТК „Правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е
налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права,
ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът
доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът –
фактите, от които произтича правото му. При липса на правен интерес
производството се прекратява.
Ищцата извлича правния си интерес с твърдението, че е собственик на
част от процесната сграда (позовавайки се в исковата молба, преповторено
във въззивната жалба на давностно владение) и предявява отрицателния
установителен иск, отричайки правото на собственост на ответника, предвид
снабдяването му с АЧОС за административната сграда. При констатация, ако
се приеме, че пред въззивната инстанция ищцата е уточнила исковата си
претенция, а именно, че е за отричане правото на собственост на ответника
5
върху идеални части от сградата (159/192 ид.ч.), искът ще е недопустим,
поради силата на пресъдено нещо на решението по гр.д. № 261/2021г. на РСТ,
водено между същите страни, за същия имот, след като в настоящото
производство ищцата не сочи други основания, респ. нови факти и
обстоятелства, от които да произтича правния й интерес.
Предвид изложените съображения, въззивът намира, че обжалваното
решение следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото.
Въззивницата следва да заплати на ответната страна разноски в размер на 360
лв., съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от НЗПП (от 100
до 360 лв.), като намира за неоснователно възражението на въззивницата с
искане за определяне на минимално възнаграждение, предвид фактическа и
правна сложност на делото. Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 621/12.12.2023 г., постановено по гр.д.№
388/2023 г. по описа на Районен съд – Търговище, като ПРЕКРАТЯВА делото
- на осн.чл. 270, ал. 3 от ГПК .
ОСЪЖДА Ф. М. Е. с ЕГН ********** от с. Б. ул. „Г. Д.“ 23 да заплати
на ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, с адрес гр. Търговище, пл. “Свобода”,
представлявана от кмета д-р Д. Д. сумата 360 лв.. разноски за въззивната
инстанция..
Решението може да бъде обжалвано в ЕДНОМЕСЕЧЕН СРОК от
връчването му на страните на основанията по чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6