№ 221
гр. гр.Несебър, 23.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150100976 по описа за 2021 година
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след както с
Определение № 48 от 21.05.2021г., постановено по гр.д. № 286/2021г. по описа на
Районен съд - Средец, производството по делото е било прекратено и същото е било
изпратено по подсъдност на Районен съд - Несебър.
Делото е образувано по повод искова молба на "******" ЕАД с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление – гр. ******** представлявано от
Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез процесуалния им представител -
гл.юрк. Д.З. против С.Е.-Б. О., гражданин на Норвегия, роден на **********г. и Т. Р.
О.., гражданка на Норвегия, родена на *******г., двамата с адрес в РБългария:
***********.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „******” ЕАД и
страни по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект апартамент, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост с адрес: **********, със заведена партида в базата
данни, с аб.№ *****.
Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребители" във
възникналата облигационна връзка, като собственици в равни квоти от по 1/2 идеална
част на водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че
съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
1
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернет-страницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответникът е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Сочи се, че били издадени
фактура № ********** от 25.05.2018г. на стойност 7,73 лв., фактура № ********** от
25.09.2018г. на стойност 38,21 лв., фактура № ********** от 25.09.2019г. на стойност
41,83 лв., фактура № ********** от 25.06.2020г. на стойност 12,16 лв., фактура №
********** от 26.08.2020г. на стойност 9,25 лв. Излага се, че върху тези суми
ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 19,61 лева, считано от 25.06.2018г.
до датата на подаване на исковата молба, като всеки от ответниците дължал в
условията на разделност 1/2 част - сумата от 9,81 лв., равняваща се на 1/2 от
дължимото обезщетение от всеки един от съсобствениците, както и лихвата от датата
на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови решение, с
което да осъди С.Б.О... и Т. Р. О.. да заплатят на „ВиК” ЕАД сумата общо в размер
на 109,18 лева /сто и девет лева и осемнадесет стотинки/, платима в условията на
разделност, за дължими главници по издадени фактури от периода от 25.05.2018г.-
26.08.2020г., с отчетен период по фактури 02.09.2017г.-22.06.2020г., от която сума
всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати по 1/2 част от главницата,
равняваща се на сумата по 54,59 лева, сумата общо в размер на 19,61 лева
2
/деветнадесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща обезщетение за
забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от 25.06.2018г. до датата на
подаване на исковата молба, по 1/2 за всеки един от ответниците поотделно, равняваща
се на сумата от по 9,81 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 19.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Претендират разноски. Представят писмени доказателства.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответниците особен представител - адв.Ал. Н. Б. от АК-Бургас, с който се оспорва
исковата молба, като неоснователна. Излага се, че ищцовото дружество не сочи, че
отчетените количества били действително доставени до обекта и потребени. Навежда
се, че от анализа на справката извлечение, в която са отразени състоянията на
измервателното устройство, начинът му на отчитане и съответния режим на работа на
електронното устройство, не би могло да се направи извод, че е правено редовно
отчитане в законоустановения срок, защото били налице различни отразявания, а не
ежемесечни. Твърди се, че при анализ на справката било видно и изключително голямо
разминаване в отчетените количества. Сочи се, че липсвало приемане на общи условия
на дружеството, както и липсвали доказателства за открита абонатна партида с
посочения номер на посочените като ответници лица. Излага се, че приемането на
общите условия е следвало да се осъществи с подписване на индивидуален писмен
договор за присъединяване на към водоснабдителните и канализационните системи.
Сочи се, че ответниците не били обвързани с облигационно правоотношение с иещца.
Оспорват се приложените към исковата молба фактури. Моли да се отхвърли исковата
претенция, като неоснователна.
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че
поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Представят
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в подкрепа на твърдението, че
ответниците са собственици на водоснабдения имот, както и заявление за откриване на
ВиК партида. Ангажират гласни доказателства. Сочат, че от представената справка-
извлечение от електронния карнет се установява, че всички отчети на процесния
водомер са реални, т.е. показанията на измервателното устройство са снети
непосредствено от уреда от длъжностното лице, отчитащо имота. Молят съда да
постанови решение, с което да уважи предявените искове, като им присъди
направените по делото разноски.
Назначения на ответниците особен представител не се явява в съдебно
заседание. Депозира писмено становище, с което моли делото да бъде разгледано в
негово отсъствие, като заявява, че поддържа депозирания от него писмен отговор и
3
моли съда да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството – ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответника, т.е. да установи вземането си на претендираното
договорно основание и в претендирания размер, както и изправността си – че през
процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка на
питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект, представляващ -
Апартамент, находящ се в на адрес: гр. Несебър, КК Слънчев бряг- запад, в.с.
„*******“, вх. А, ет. 4, ап. 13. На следващо място следва да докаже, че през процесният
период ответниците са имали качеството потребители по смисъла на Общите условия,
тъй като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е
водила на тяхно име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на
страните с Определение № 119 от 26.01.2022г. /л.37-38 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.198
„о“, ал.1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу заплащане на
територията на гр.Несебър, общ.Несебър, обл.Бургас.
Съгласно чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, той на първо място следва да има качеството на „потребител“ на
тези услуги. По делото не се спори, че ответниците са собственици на водоснабдения
имот, находящ се в гр. Несебър, КК Слънчев бряг- запад, в.с. „*******“, вх. А, ет. 4, ап.
13. В подкрепа на това е и представения по делото нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № ****, том **, рег. № ****, дело № **** от 2007г. на
Нотариус с рег.№ 110 на НК, с район на действие – РС-Несебър /л.44-л.45 вкл. по
настоящото дело/, както и справка от Службата по вписвания /л.14 по делото на РС-
Средец/. Като собственици същите притежават качеството потребители на ВиК услуги.
В подкрепа на това е и представеното по делото заявление за откриване на партида
/л.43 по настоящото дело/.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл.8, ал.1 от Наредба № 4,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
4
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество се
е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно разпоредбата на чл.32 от Наредба № 4/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение.
По делото са ангажирани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М.Е.,
в качеството й на „отчетник измервателни уреди“, от които се установява че С.Б.О...
има открита партида в комплекса и водата се отчита с водомер, който е разположен
извън апартамента - на етажната площадка, в ревизия на стената. Свидетелят Е.
установява пред съда, че когато отива на място първо отчита централния водомер, а
след това по входове, като отчитането се извършва с мобилно устройство. Сочи, че
всеки абонат има баркод, закачен до водомера, който служи да отваря единствено
партидата на дадения абонат. С устройството се отчита баркода и се въвеждат ръчно
данните от водомера. Уточнява, че когато лично служител на ищцовото дружество е
сканирал баркода и е въвел данните от водомера пише „видян“. В справката се
отразява „служебно“, когато няма достъп до водомера и няма как да бъдат снети
данните на водомера, когато е известно, че има консумация на вода и на база на три
години назад въвеждат съответното количество вода. Установява, че другата опция е
„от клиента“, когато абонатът сам предостави данните от водомера. От показанията на
свидетеля Е. се установява, че процесният обект е сезонен и от 2021г. се отчита пет
пъти в годината, а преди това – по два пъти годишно.
В случая отчитането на процесния водомер е станало на 02.09.2017г.,
28.04.2018г., 15.09.2018г., 24.04.2019г., 24.08.2019г., 23.05.2020г., 23.06.2020г.,
02.09.2020г. Както се установява в чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия, при обекти,
имащи сезонен характер е допустимо отчитане на водомерите два пъти годишно.
Процесните суми са фактурирани по отчитания, които са извършени при спазване на
тези правила. Следва да се обърне внимание и на разпоредбата на чл. 24, ал. 4 от
Общите условия, която дава възможност дори за отчитане и в рамките на по-дълги
периоди – от една година (в случай на липса на достъп до процесните обекти). С оглед
обстоятелството, че се касае за обект, който се ползва от чужди граждани, то е напълно
логично отчитането да се извърши при условията на чл. 23, ал. 1, т. 3 и чл. 24, ал. 4 от
Общите условия. Впрочем подобно отчитане е изцяло в интерес на потребителя, тъй
като след като отчетникът е „видял“ показанията на водомера, на практика са отчетени
действително потребните количества вода. В противен случай и по арг. от чл. 24, ал. 4
от ОУ би следвало да се начислят прогнози количества по реда на чл. 49 от Общите
условия, които не биха съответствали на реалното потребление. Налага се извод, че
процесното отчитане е извършено при спазване на чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия
5
и в рамките на сроковете по чл. 24, ал. 4 от ОУ, като са избегнати по-неблагоприятни
последици за ответника (отчитане по чл. 49 от ОУ) и е отчетено действително
потребеното количество вода. Очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар.
електронно отчитане, при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова
електронно отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004
г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст отчетените данни
по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на
общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. Отразеното в справката
и фактурите следва да се кредитира от съда. Както се установява от представената по
делото справка-извлечение отчитането е осъществено от служител на „ВиК” ЕАД,
който лично е видял водомера и е снел показанията на мобилното устройство /л.7/,
изключая веднъж - на 23.05.2020г., когато е бил отчетен служебно. Поради тази
причина количествата фактурирана вода са реално потребени. След като дружеството
ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е възникнало основанието да търси
тяхната стойност.
Ответниците по спора не са ангажирали доказателства за плащане на
дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за главница,
обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в претендирания
размер общо от 109,18 лева, платими съобразно притежаваните от ответниците
идеални части от процесния имот, ведно със законната лихва върху тази част, считано
от датата на подаване на исковата молба – 19.05.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
С молба вх.№ 3736 от 09.09.2021г., подадена от пълномощника на ищцовото
дружество, същите оттеглят акцесорния иск за лихва в размер на 19,61 лева, дължимо
за периода от 25.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба. Съдът като взе
предвид, че молбата е подадена до приключване на първото по делото съдебно
заседание счита, че са налице основанията на чл.232 от ГПК за прекратяване на
производството по делото досежно предявения иск с правно основание чл.86 от ЗЗД
без да се изисква съгласие за това от ответните страни.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 350 лева /триста и петдесет лева/, от които: държавна такса – 100 лева,
възнаграждение за особен представител – 150 лева и юрисконсултско възнаграждение
– 100 лева.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.Е.-Б. О., гражданин на Норвегия, роден на **********г., с адрес в
6
РБългария: *********** да заплати на „******“ ЕАД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление – гр. ******** представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 54,59 лева /петдесет и четири лева и петдесет и
девет стотинки/, дължима по издадени фактури за периода от 25.05.2018г.-26.08.2020г.,
с отчетен период по фактури 02.09.2017г.-22.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Т. Р. О.., гражданка на Норвегия, родена на *******г., с адрес в
РБългария: *********** да заплати на „******“ ЕАД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление – гр. ******** представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 54,59 лева /петдесет и четири лева и петдесет и
девет стотинки/, дължима по издадени фактури за периода от 25.05.2018г.-26.08.2020г.,
с отчетен период по фактури 02.09.2017г.-22.06.2020г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 19.05.2021г. до
окончателното изплащане на задължението.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.232 от ГПК производството по гр.д. №
976/2021г. по описа на РС-Несебър, в частта му, досежно предявения от „******“
ЕАД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление – гр. ********
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т. против С.Е.-Б. О., гражданин на
Норвегия, роден на **********г. и Т. Р. О.., гражданка на Норвегия, родена на
*******г., двамата с адрес в РБългария: ***********, с правно основание чл.86, ал.1 от
НК, за осъждане на ответниците да заплатят на ищцовото дружество сумата общо в
размер на 19,61 лева /деветнадесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща
обезщетение за забавено плащане върху главниците, дължимо за периода от
25.06.2018г. до датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА С.Е.-Б. О., гражданин на Норвегия, роден на **********г., с адрес в
РБългария: *********** да заплати на „******“ ЕАД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление – гр. ******** представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски.
ОСЪЖДА Т. Р. О.., гражданка на Норвегия, родена на *******г., с адрес в
РБългария: *********** да заплати на „******“ ЕАД с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление – гр. ******** представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 175 лева /сто седемдесет и пет лева/,
представляващи заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
7
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8