№ 36
гр. Нова Загора , 18.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
четвърти февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Л. ЙОРДАНОВ Гражданско дело №
20202220100721 по описа за 2020 година
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от М. И. Г. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: с.Бял
кладенец, обл.Сливен и М. С. Д. с ЕГН ********** и с постоянен адрес: гр.Варна, бул.„Цар
Освободител“ № 109, вх.„А“, ет.3, ап.16, и двете с адрес за призоваване: гр.Нова Загора, ул.
„14-ти януари“ № 46А, чрез адв.М.А. Д. от АК - Сливен против Община Нова Загора с ЕИК
*********, ул.„24-ти май“ №1, представлявана от кмета Н.Г.Г..
В молбата си ищците искат от съда да признае за установено, спрямо Община Нова Загора,
че процесния имот, подробно описан в исковата молба е тяхна собственост, на основание
наследство и давностно владение.
Твърди се, че ищците са придобили по наследство от Д.Г.Д., бивш жител на с.Бял Кладенец,
Сливенска област и притежават и владеят следния недвижим имот, находящ се в землището
на с.Бял Кладенец, Сливенска област, а именно: дворно място с площ 2.812 дка, извън
регулационния план и строителните граници на с.Бял Кладенец, Сливенска област.
Посочват, че вече повече от 50 години наследодателят им и те владеят и използват
непрекъснато и необезпокоявани от никого от този имот като собствен.
Сочат, че тъй като в предвидения от ЗСПЗЗ срок ищците не са подавали заявление за
възстановяване правото си на собственост върху този имот /дворното място/, нито в реални
граници, нито с плана за земеразделяне, тъй като са си го владеели и ползвали
необезпокоявано, то в настоящия момент този техен недвижим имот бил част от записания
1
като общинска собственост /стопанисван от общината/, както следва: ПИ с идентификатор
07778.18.17, с адрес на поземления имот с.Бял Кладенец, Сливенска област, с площ 2812
кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване:
нива, категория на земята: 4.
Разясняват, че с оглед на това, че са собственици на посочения по-горе недвижим имот, а не
могат пълноценно да упражняват правото си на собственост, в това число и свободно да се
разпореждат с него, тъй като имотът се водел общинска собственост, за тях съществувал
правен интерес от воденето на настоящото дело.
Ищците молят съдът да постанови решение, с което да признае за установено между тях и
Община Нова Загора, че процесния имот поземлен имот с идентификатор 07778.18.17, с
адрес на поземления имот с.Бял Кладенец, Сливенска област, с площ 2812 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: нива, категория
на земята: 4, записан като общинска собственост, е собственост на ищците М. И. Г. и М. С.
Д..
Ищците са приложили писмени доказателства и молят съда да ги приеме като такива.
Молят съда да им издаде съдебни удостоверения, с помощта на които, да се снабдят със
скица и данъчна оценка на процесния имот.
Съдът е издал исканите удостоверения на ищците.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Община Нова
Загора, представлявана от Н.Г.Г. – кмет на общината, с който се посочва, че счита
предявения иск за допустим, но неоснователен.
Посочва се, че процесния имот, описан в исковата молба като „дворно място с площ от 2.812
дка, извън регулационния план и строителните граници на с.Бял Кладенец, Сливенска
област“, който ищците твърдят, че са придобили по наследство от Д.Г.Д. и повече от 50
години наследодателят им и те самите владеят и използват непрекъснато и необезпокоявани
от никого като собствен, в момента този техен имот представлявал част от записания, като
общинска частна собственост /стопанисван от общината/, както следва: имот с
идентификатор 07778.18.17, с адрес на поземления имот с.Бял Кладенец, Сливенска област,
с площ 2812 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно
ползване: нива, категория на земята: 4.
Твърди, че поземлен имот с идентификатор 07778.18.17 по КККР на с.Бял Кладенец (стар
номер 018017) е включен в списъка на имотите по чл.19 от ЗСПЗЗ и бил предоставен на
Община Нова Загора с протоколно решение № 2НЗ/31.07.2008 г., с начин на трайно
ползване: нива, с площ 2812 кв.м, а за имота бил съставен Акт за частна общинска
собственост № 3006 от 30.06.2014 г.
2
Също така след проверка на служители на Община Нова Загора се установило, че по сега
действащия ПУП на с.Бял Кладенец, общ.Нова Загора, одобрен със Заповед №
1483/30.03.1940 г. имота бил с планоснимачен № 17, за което бил отреден парцел VI-17 в
кв.12, а впоследствие имотът бил изключен от регулация. Посочва се, че по разписен
документ, като собственик на имота бил записан Д. Г. Д. Г. без документ за собственост. В
имота нямало съществуващи сгради.
Ответникът счита, че предявения иск е неоснователен, с оглед на това, че ищците не
представят каквито и да било доказателства, удостоверяващи собствеността, имената в
разписната книга към плана и имената на наследодателя им се различавали, а ищците се
позовават само на това, че собствеността върху имота произтичала единствено от давностно
владение.
В отговора на ответната страна се посочва също, че съгласно чл.2 от ЗС в редакцията от
1951 г., държавната собственост е част от социалистическата собственост и според чл.86 от
ЗС давност върху нея не е текла с промяна на редакцията на ЗС от 1990 г., т. нар.
социалистическа собственост се разделила на държавна и общинска, като придобивна
давност не е текла и за двата вида собственост до 1996 г. С влизане в сила на на ЗДС и ЗОС
през 1996 г. забраната за придобиване по давност била ограничена само за имоти публична
държавна или общинска собственост. Разпоредбата на чл.24, ал.7 от ЗСПЗЗ (ДВ брой 88 от
1998 г.) въвеждала забрана за придобиване по давност на земите от държавния поземлен
фонд. Следователно давността би могла да тече от 01.06.1996 г., само върху имоти частна
държавна или общинска собственост, но с въвеждане текста на § 1 от ЗД на ЗС (ДВ брой 46
и брой 105 от 2006 г., брой 113 от 2007 г., брой 109 от 2008 г., в сила от 31.12.2008 г., брой
105 от 2011 г., брой 107 от 2014 г., брой 7 от 2018 г., брой 18 от 2020 г.) давността била
спряна, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. По отношение на земеделските земи били
налице и специални разпоредби - така според § 1, т.3 от ПРЗ на ЗОСОИ, изтеклата
придобивна давност за имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на ЗСПЗЗ,
не се зачитала и върху тях започвала да тече нова давност, считано от 18.11.1997 г., която
обаче била спряна по силата на цитирания по-горе параграф от ЗД на ЗС. В този смисъл
дори да се приемели за основателни твърденията на ищците, касаещи непрекъснатото и
необезпокояваното владение върху процесния имот, то давността била текла само в
интервала 18.11.1997 г. до 01.06.2006 г., т.е. не била не бил налице необходимият 10-
годишен срок на владение за придобиване на собственост по давност или не е могла да
изтече необходимата по закон придобивна давност.
По изложените съображения ответникът счита, че предявения иск се явява неоснователен и
не следвало да бъде уважен.
Също е представил документи и моли да бъдат приети като доказателства по делото.
От ищцова страна е представено ново удостоверение за наследници, ведно с удостоверение
3
за идентичност на лице с различни имена.
В хода на процеса е починала първата ищца - М. И. Г., но процесуалния представител адв.Д.
е помолил да не се спира производството, тъй като другата ищца по делото М. С. Д. се явява
единствен наследник, както на общият им наследодател, така и на другата ищца.
В последното откритото съдебно заседание на 24.02.2021 г. съдът е разпитал свидетелят
М.К.Г., който сочи, че знае процесния имот, като техен и не знае някой друг да е имал
претенции или да го е оспорвал. Свидетелства, че се намирал до селото, но се водел нива.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Съдът прие представените от страните доказателства, а именно: Удостоверение за
наследници № 36/03.09.2020 г. на Кметство с.Бял кладенец, общ.Нова Загора; Договор за
правна помощ; Квитанции за платена държавна такса; Акт № 3006 за частна общинска
собственост; Заповед № ОД-48/23.09.2008 г.; Приложение № 1 към раздел I, т.1 от
протоколно решение № 2НЗ/31.07.2008 г.; Удостоверение за данъчна оценка на ПИ с идент.
07778.18.17; Скица на ПИ с идент. 07778.18.17от АГКК; Удостоверение за наследници №
53/23.11.2020 г. на Кметство с.Бял кладенец, общ.Нова Загора; Удостоверение за
идентичност на лице с различни имена № 1/02.12.2020 г. на Кметство с.Бял кладенец,
общ.Нова Загора.
Безспорно се установи факта на смъртта на наследодателя Д.Г.Д., както и че ищците се
явяват негови наследници.Видно от удостоверението за наследници на общия наследодател
първата ищца е починала в хода на настоящото произовдство-18.11.2020г.Другата ищца се
явява единствен наследник на Д. Д. и М.Г..
Към настоящия момент процесния имот се води собственост на Община Нова Загора, за
която е съставен АОС №3006/30.06.2014г.,като фигуриращ сред земите,които са станали
общинска собственост на основание чл.19,ал.1 от ЗСПЗЗ.
Процесния имот, находящ се в село Бял Кладенец, подробно описан в исковата молба вече
50 години наследодателя, а впоследствие ищците владеели и ползвали непрекъснато и
необезпокоявано от никого, както свидетелства и разпитания по делото свид. М.К.Г..
От така приетото за установено съдът прави следните правни изводи:
4
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Претендираните от ищцата права произтичат от обстоятелството, че е собственик на
процесния имот, оставен и в наследство от нейния наследодател, който имот е владян
необезпокоявано от никого и то със съзнанието на собственици в продължение на повече от
50 години. Тъй като наскоро разбрала, че част от имота е станал общинска собственост, е
предявен настоящия иск за установяването на правото на собственост и принадлежността му
на ищцата, поради наследство и давност, от което следва, че е предявен иск с правно
основание чл.124 ал.1 от ГПК.
В тежест на страните бе да докажат твърденията си. Ищците следваше да докажат, че
владеят имота, неговата идентичност, местоположение и настоящия му статут.
С оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените по делото писмени и
гласни доказателства, както и допълнително представените в хода на процеса, съдът може
да направи обоснован извод, че предявеният иск се явява основателен, поради което следва
да бъде уважен в неговата цялост, така както е предявен.
Видно от Удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 1/02.12.2020 г. на
Кметство с.Бял кладенец, общ.Нова Загора на л.28 по делото имената на Д.Г.Д. и Д.Г.Д.-Г.
са имената на едно и също лице, с което се потвърждава и признатото от ответника, че в
разписната книга, като собственик на процесния имот е бил записан Д. Г. Д. Г. –
наследодателя на ищците.
Видно от Удостоверение за наследници № 53/23.11.2020 г. на Кметство с.Бял кладенец,
общ.Нова Загора в хода на процеса на 18.11.2020 г. е починала едната ищца по делото - М.
И. Г. с ЕГН, а другата ищца по делото - М. С. Д. с ЕГН ********** се явява единствен
наследник, както на общият им наследодател, така и на другата ищца.
Самият ответник в отговора си сам признава,че по разписен лист като собственик на
процесния имот е записан Д. Г.Д.Г.-наследодателя на ищцата-неин дядо.
С оглед горепосоченото, съдът намира предявения иск по чл.124, ал.1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на процесния недвижим
имот, придобит на основание наследство и давност за основателен и доказан.
Предвид гореизложеното съдът счита, че искът следва да бъде уважен.
Страните по делото не са претендирали заплащане на разноски, предвид което съдът не
следва да присъжда такива.
Водим от горното съдът
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Д. с ЕГН ********** и с
постоянен адрес: гр.Варна, бул.„Цар Освободител“ № 109, вх.„А“, ет.3, ап.16 и Община
Нова Загора с ЕИК *********, с адрес: ул.„24-ти май“ №1, представлявана от кмета Н.Г.Г.,
че М. С. Д. с ЕГН ********** е собственик на основание наследство и давност от
наследодателя ѝ Д.Г.Д. с ЕГН **********, б.ж. на с.Бял кладенец, общ.Нова Загора,
обл.Сливен, починал на 06.01.1978 г., на поземлен имот с идентификатор 07778.18.17 по
КККР на с.Бял Кладенец, общ.Нова Загора, обл.Сливен, с площ 2811 кв.м, трайно
предназначение на територията: земеделска земя, начин на трайно ползване: Нива,
категория на земята: 4, с номер по предходен план : 018017 и съседи: ПИ с идентификатори
07778.18.18, 07778.18.19, 07778.18.16, 07778.22.154, 07778.18.8, 07778.18.7, 07778.18.6.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните пред Сливенски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
6