Решение по адм. дело №2450/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.10 ал.6 от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/, вр. с 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на Г. А. К., чрез адв.Д. А. против Заповед № ЗСПД/Д-В/20465/18.09.2025г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна, с която е отказано отпускане на месечна помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания – О. К., р. на ********г. В жалбата по подробно изложени съображения се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, постановена в нарушение на материалния закон и при несъответствие с неговата цел; оспорва се изводът на административния орган, че не е налице предвидено основание за получаване на тази помощ в друг закон или в международен договор, по който Р. България е страна; в тази връзка жалбоподателката се позовава на чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето; твърди се, че същата е ратифицирана от Великото народно събрание от 11.04.1991г. т.е. налице е международен договор, по който Р. България е страна; позовава се на разпоредбата на чл. 3 от Конвенцията за закрила на детето и на чл.14 от Конституцията на Р. България предвиждаща закрила на майчинството и децата. Прави се искане оспорената заповед да бъде отменена. В съдебно заседание и по съществото на спора жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана по делото молба, чрез пълномощника си поддържа жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото, в това число и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Директорът на ДСП- Варна не изпраща представител в съдебно заседание. В депозирана по делото молба оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Прави възражение за претендираните от жалбоподателя разноски.

След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 АПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Г. К., [ЛНЧ], гражданин на Украйна, е с предоставена временна закрила, заедно с сина си О. К., р. на ********г., съгласно Регистрационна карта на чужденец № ************. Оспорващата е подала Заявление – декларация вх. № ЗСПД/Д-В/20465/03.09.2025г. за отпускане на месечна помощ за дете с трайно увреждане по чл.8д от ЗСПД, за сина си О. К..

Със Заповед № ЗСПД/Д-В/20465/18.09.2025г. на Директора на Д „СП“ - Варна, е отказано отпускане на на месечна помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД за отглеждане на дете с трайни увреждания – О. К., р.на ********1г., на основание чл. 3, т.5 от ЗСПД.

Видно от мотивите на заповедта, отпускането на исканата помощ за детето е отказано поради факта, че членовете на семейството на заявителя са с украинско гражданство и липсва нормативна уредба, предвиждаща получаване на този вид помощ, което обуславя неприложимост на чл. 3 т. 5 ЗСПД.

При така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 149 ал. 1 АПК, от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните съображения:

Оспорената Заповед № ЗСПД/Д-В/20465/18.09.2025г. на Директора на Д „СП“ - Варна е издадена от компетентен орган по чл.8д от ЗСПД. В съответствие с разпоредбата на чл.59 ал.2 от АПК, същата е постановена и в изискуемата от закона писмена писмена форма.

Оспорващата не твърди и при извършената от съда служебна проверка не се установиха допуснати в хода на административното производство съществени процесуални нарушения, обуславящи незаконосъобразност на заповедта само на това основание. Последната съдържа всички изискуеми реквизити - наименование на органа, който я издава, посочен е адресатът на акта, изложени са достатъчно фактически и правни основания за издаването й, разпоредителна част, посочена е и възможността за обжалването му, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Оспорената заповед обаче е издадена при неправилно приложение на материалния закон, по следните съображения:

Съгласно чл.8д, ал.1 от ЗСПД месечни помощи за отглеждане на дете с трайно увреждане до 18-годишна възраст и до завършване на средното образование, но не по-късно от 20-годишна възраст, се предоставят на родители /осиновители/, когато отглеждат деца с трайни увреждания, независимо от доходите на семейството, при условие, че детето живее постоянно в страната и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. Съгласно ал.7 месечните помощи се отпускат от началото на месеца, през който е подадено заявлението-декларация, до изтичане срока, определен в предоставеното експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК. Размерът на помощта се определя по реда на чл. 8д, ал. 3 от ЗСПД.

В случая няма спор, че жалбоподателката е украинска гражданка, майка на дете до 18-годишна възраст, с установени 100% вид и степен на увреждане, както и че заедно с детето си са със статут на временно пребиващи на територията на Република България. Спорен по делото е въпросът дали на К., при тази фактическа установеност има право на помощта по чл. 8д, ал. 1 от ЗСПД, или такава не й се дължи на соченото в заповедта основание – чл. 3, т. 5 от ЗСПД.

С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Същевременно чл.39, ал.1, т.4 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ предвижда, че чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане, което според чл.2, ал.6 от Закона за социалното подпомагане /ЗСП/ включва социалните помощи, в т.ч. и за лица с предоставена временна закрила. От своя страна претендираната помощ по чл.8д ал.1 от ЗСПД представлява вид социално подпомагане, тъй като отговаря на законовата дефиниция за социално подпомагане в чл. 2, ал. 2 от ЗСП.

В този смисъл разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД е в противоречие с чл.39 от ЗУБ и чл.2, ал.6 от ЗСП. Това противоречие следва да бъде разрешено при съобразяване с поетите ангажименти от Република България относно правата на детето и разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България.

Съгласно чл. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето, която по силата на чл.5, ал.4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. Следва да се зачете и разпоредбата на чл.23, ал.2 от Конвенцията за правата на деца с увреждания, съгласно която държавите - страни по Конвенцията, признават правото на детето с умствени или физически недостатъци на специални грижи и насърчават и осигуряват според наличните ресурси оказването на такова дете и на поелите грижата за него на помощ, за която са направени постъпки и която отговаря на състоянието на детето и на положението на родителите или другите лица, грижещи се за детето.

Разпоредбата на чл.3, §1 от Конвенцията регламентира, че висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните и законодателни органи. Съгласно §2 на същия текст държавите – страни по Конвенцията, се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като се вземат предвид правата и задълженията на неговите родители, законните настойници или на другите лица, отговорни по закон за него, и за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки.

Най-добрите интереси на детето е сложно и динамично понятие и неговото съдържание трябва да се определя поотделно за всеки случай, като се вземат предвид конкретното положение на детето, индивидуалната му среда, ситуация и нужди. Целта на това понятие е да се гарантира пълното и ефективно ползване на всички признати в Конвенцията права. Ръководещ принцип при неговото прилагане е, че ако разпоредбата позволява повече от едно тълкуване, следва да се избере това тълкуване, което най-ефективно обслужва най-добрите интереси на детето. Правата, прогласени в Конвенцията и факултативните протоколи към нея, съставляват рамката на тълкуване.

Едно от основните права, признати от Конвенцията, е правото на жизнен стандарт. В чл.27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището.

С оглед на военни действия в Украйна Европейският съвет активира за пръв път Директивата за временна закрила на бежанци, с което се даде възможност на украинците, които влизат на територията на страните членки на ЕС, да получат незабавна помощ. В рамките на тази помощ е включена и възможността за получаване на социално подпомагане, но в съответствие с възможността, дадена от чл. 29, параграф 2 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила.

Съгласно съображение 15 от приложимата Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица (Директивата) задълженията на държавите – членки по тази директива следва да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В чл. 3, § 2 от Директивата е предвидено, че държавите-членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи, и на техните задължения за недискриминация, а съгласно чл. 13, § 2 държавите - членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила.

От анализа на описаната, приложима нормативна уредба следва да се направи извод, че децата ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца /граждани на Р. България, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Р. България, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна/. Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Ограниченията предвидени в цитираната разпоредба, не съответстват както на Конституцията на РБ и Конвенцията, така и на Директивата, поради което и на основание чл. 5, ал. 1 и ал. 4 от КРБ и принципа на примата на общностното право следва да останат неприложени.

Поради изложеното съдът намира, че оспорената заповед е незаконосъобразна - постановена в противоречие с нормите на общностното право и международните договори в областта на закрилата на детето и предоставянето на временна закрила на чужденци, както и в несъответствие с целта на закона. Поради това същата следва да бъде отменена, а преписката - изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

Предвид изхода на спора, на основание чл.143 ал.1 от АПК разноски се дължат на жалбоподателя, който е направил своевременно искане за тяхното присъждане. В приложения договор за правна защита и съдействие от 06.10.2025г. е посочено безплатно адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, което следва да се определи в минимален размер 1000лв. на основание чл.8 ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея разноски в размер на 10лв. – внесена държавна такса.

Води от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСПД/Д-В/20465/18.09.2025г. на Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.

ИЗПРАЩА преписката на Директора на ДСП-Варна за ново произнасяне по подаденото от Г. К. З. – Декларация с вх. № ЗСПД/Д-В/20465/03.09.2025г. при спазване на дадените в настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Варна да заплати на Г. А. К., [ЛНЧ], с настоящ адрес гр.Варна, [улица]вх.* ет.* ап.** разноски в размер на 10лв./десет/ за държавна такса.

ОСЪЖДА Дирекция "Социално подпомагане" – Варна да заплати на адв. Д. А. гр.Варна, [улица]вх.* ет.* ап.** сумата от 1000лв. /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

 

Решението е окончателно, съгласно на чл.10, ал.6 от ЗСПД.