МОТИВИ
към Присъда № 260067 от 25.10.21 г.
по НОХД № 173/2021 г.
Обвиненията срещу подс.
К.Е.Р. са:
1) по чл. 149, ал. 1 от НК за това, че на 12.08.2020 г. в гр. К.
е извършил действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – Т.П.М., родена на *** г.; и
2) по чл. 149, ал. 1 от НК за това, че на неустановена дата в
периода от 01.08.2020 г. до 17.08.2020 г. в гр. К. е извършил действие с цел да
възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице,
ненавършило 14-годишна възраст – Т.М.В., родена на *** г.
Подсъдимият
в с.з. не се признава за виновен.
Защитникът
му адв. Д. А. в с.з. пледира за постановяване на
оправдателна присъда.
Представителят
на РП Стара Загора, ТО К. в с.з. поддържа обвиненията.
Частният
обвинител Т.В. чрез назначеният ѝ служебен повереник
поддържа обвинението.
Граждански
искове не са предявени.
От
събраните по делото доказателства, установени с доказателствени
средства по НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за
установено следното:
С Присъда № 260030 от 22.12.2020
г. по НОХД № 1336/2020 г. на РС К., в сила от 06.01.2021 г. на подс. Р. били наложени наказания пробация
и обществено порицание, за извършени престъпления по чл. 194, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и по чл. 325, ал. 1 от НК.
Св. Т.М.В.
била на 11 години, родена на *** г. Тя живеела при баба си – св. Т.Б.М.. Майка
ѝ св. М.В.М. живеела и работела в Република Германия и си идвала в
България веднъж или два пъти годишно. Св. Т.М. поемала изцяло грижите за
внучката си с парите, които св. М. М. изпращала, като живеели в апартамент в
гр. К., на ул. „*“ № * Св. Т. В. учела в ОУ „*“ в
гр. К., в пети клас. Била отличничка, ходела редовно на училище, била спокойно
дете, разбирала се с всички, споделяла с баба си каквито и проблеми да има.
Св.
Т.П.М. била на 13 години, родена на *** г. Живеела при майка си – св. Д.А.М. и
баща си – св. П.В.М. ***. Била физически и психически здрава. Била ученичка в
седми клас в основно училище „*“ гр. К.. Ходела редовно и
с желание на училище, оценките ѝ били добри, разбирала се със съучениците
си, била възпитана, учителите ѝ никога не са се оплаквали от нея.
Родителите ѝ никога не са имали проблеми с нея, като споделяла повече с
майка си, отколкото с баща си.
Св.
Т.М. и св. Т.В. били братовчедки. Често излизали заедно и играели пред блока на
баба им – св. Т.М. ***.
На
неустановена дата в периода от 01.08.2020 г. до 17.08.2020 г. св. Т.М., св. Т.В.
и майка ѝ св. М.М. се качвали по стълбите във
входа на блока – ул.“*“ № *, вх. *. Те
се прибирали в апартамента на св. Т. М., който бил на шестия етаж. Между
четвъртия и петия етаж видели подс.
Р. по прякор „К.“, който живеел в същия вход на петия
етаж. Подс. Р. стоял на стълбите и дишал бронз. Той
също ги видял, но не казал нищо. Въпреки това, като го видяла св. Т.В. била
видимо изплашена и хванала баба си силно за ръката. Казала ѝ, че много се
притеснявала от него, защото постоянно я закачал и дърпал, когато минавала
покрай него. Искала да мине колкото се може по-отдалечено от обвиняемия. Трите
вървели една след друга. Първа покрай подсъдимия преминала св. М.М.. Зад нея била дъщеря ѝ, а зад нея баба ѝ,
като искали по този начин да я предпазят от подсъдимия. Подсъдимият стоял на
последното стъпало, най-отгоре към петия етаж. След
като покрай него преминала св. М. М., след нея минала св. Т. В.. Минавайки покрай подсъдимия, същият се приближил към нея,
мушнал си ръката под полата ѝ и я хванал за дупето. Св. Т.М. дръпнала
ръката на подсъдимия от дупето на внучката си, дръпнала и нея към себе си, за
да я защити. В този момент подс. Р. казал на св. В.
„Кога ще пораснеш, да те вземам за жена“, изкарал си езика и неприлично се
облизвал към малолетното дете. Св. Т. В. много се изплашила и се разплакала.
Майка ѝ и баба се опитвали да я успокоят и я прибрали вкъщи. Вечерта не
могла да заспи, страхувала се да остане сама в стаята си. Разказала на баба си,
как преди този случай подс. Р. на няколко пъти
отправял спрямо нея неприлични жестове – хващал се с ръка за половия член през
панталона и го стискал, изкарвал си езика и се облизвал предизвикателно към нея.
На
12.08.2020 г. малолетната св. Т.М. била заедно
с майка си – св. Д.М. пред блока
на баба си и играела. Около 16.00 часа казала на майка си, че искала да вземе
нещо от апартамента на баба си и влязла във входа на блока. Започнала да се
изкачва по стълбите. На стълбището между четвърти и пети етаж бил подс. Р.. Св. Т. М. го видяла и се изплашила, но нямало от
къде другаде да мине и решила да премине покрай него. Била обута с дънки. Минавайки покрай подсъдимия,
същият се приближил към нея, хванал я с ръка за дупето и я стиснал.
Едновременно с това си изкарал езика и с другата ръка се хванал за половия член
през панталоните. Детето се изплашило много и хукнало да бяга надолу по
стълбите. Отишла пред блока, където била майка ѝ св. Д. М. и плачейки
ѝ разказала какво се е случило. В този момент св. Д. М. решила да не се
качва във входа и да търси сметка на подс. Р., тъй
като също се страхувала от него. Заедно с дъщеря си се прибрали вкъщи, а след
като вечерта бащата на детето – св. П.М. се прибрал от работа, му разказали
какво е станало. На следващия ден – 13.08.2020 г. св. П. М. отишъл в полицията
– РУМВР К. заедно със сестра си и майка на св. Т. В. – св. М.М., където сигнализирали за извършените от подсъдимия К.Р.
деяния.
На
17.08.2020 г. двете деца играели пред блока на баба си. С тях били майката на
св. Т. В. – св. М.М., майката на св. Т.М. – св. Д.М.
и св. П.Р.М.. Св. П. М. била с малкото си дете, което нямало навършени две
години. Детето се разплакало и св. П. М. решила да се качи с него до
апартамента на свекърва си – св.Т.М.. Помолила двете деца – св. Т. В. и св. Т.М.
да отидат с нея, тъй като се страхувала да се качва до апартамента сама.
Страхувала се от подсъдимия К.Е.Р., който бил известен с прякора „Камбера“ и живеел в същия вход на ет. 5. Подс. Р. редовно стоял във входа, на стълбището между
етажите, притеснявал и се подигравал на хората, които минавали. Трите започнали
да се изкачват по стълбите, като между четвърти и пети етаж видели подс. Р.. Той стоял на стълбите към петия
етаж. Минавайки покрай него, подсъдимият хванал с
двете си ръце за ръката св. Д. М. и я дръпнал към себе си. Св. Д. М. много се
изплашила, тъй като държала малкото си дете в ръце, но успяла да се измъкне.
Побягнала надолу по стълбите заедно със св. В. и св. Т.М.. Пред блока трите
разказали какво се е случило на майките на двете деца и на баба им - св. Т.М..
Св. Т.М. веднага се обадила на тел. 112 и уведомила в РУ К. за случая. На място
били изпратени полицейски служители – св. Т.С. и мл. експерт С. П.
Същите установили подс. Р. на стълбището между
етажите във входа на блока, задържали го и го отвели в РУ К..
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Т.П.М., т.Б.М.,
Т.В., Д.М., П.М., П.М., Т.С., Е.Т., С.С., М.С. и М.М., експертните заключения на трите комплексни психологопсихиатрични експертизи, справка съдимост, две удостоверения
за раждане, които отчасти кореспондират помежду си.
В с.з.
подс. Р. отрича да е извършил целенасочени блудствени действия – установява, че играел кючек във входа
и без да иска барнал дупето на по-малкото момиче. Неговият защитник взема становище,
че не се касае за съставомерни действия
Съдът
не дава вяра на тези обяснения и не приема възраженията на защтинка.
Обясненията на подсъдимия са напълно изолирани от всички останали доказателства
по делото.
От
експертните заключения на комплексните психологопсихиатрични
експертизи, извършени по отношение на Т.В. и Т.М. се установява, че двете макар
и малолетни са били в състояние правилно да възприемат фактите и да дават
достоверни показания за тях, от което следва, че няма пречка техните показания
да бъдат годни доказателства по делото. Двете малолетни свидетелки, потвърдено
и от останалите свидетелски показания непротиворечиво установяват, че подс. Р. целенасочено ги е стискал за дупето, като
неприлично се облизвал и обарвал половия си орган
през дрехите. Дори за тези си действия бил набит от баща си – св. Е.Р.Т..
Следователно
съдът приема, че показанията не само на тези свидетели, но и на всички
разпитани по делото останали свидетели са достоверни и в тази връзка по
доказателствата няма какво повече да се добави.
Имайки
предвид установената в с.з. фактическа обстановка съдът намира, че подс. Р. е извършил две деяния по чл. 149, ал. 1 от НК.
Безспорно
е, че с хващането на двете малолетни свидетелки, подсъдимият е извършил блудствени действия.
Безспорно
е също и това не се оспорва от защитата и подсъдимия, че двете свидетелки са
малолетни.
Обстоятелството,
че едновременно с обарването на свидетелките подс. Р. неприлично си е плезил езика и хващал половия си
член през дрехите, дава основание на съда да приеме, че извършените блудствени действия са с цел да удовлетворят полово желание
без съвкупление. Ето защо съдът не приема възражението на защитника, че
деянието е несъставомерно поради липса на цел на
действието.
И в
двата случая подс. Р. е действал с пряк умисъл.
Същият
е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им.
От
комплексната психилогопсихиатрична експертиза се установява,
че подсъдимият макар и по въздействието на летливи психоактивни вещества (ПАВ)
е разбирал свойството и значението на извършеното деяние и е могъл да ръководи
постъпките си, т.е. бил е вменяем по см. на чл. 31,
ал. 1 и чл. 33, ал. 1 (арг. противното) от НК.
Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на
деянието, предвиждал е общественоопасните последици и
е искал настъпването им.
Следователно
подс. Р. следва да бъде признат за веновен и наказан и
по двете обвинения.
При
определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.
149, ал. 1 от НК по отношение на Т.М. съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – необремененото съдебно минало към момента на деянието, младата
възраст на подсъдимия и наличието на емоционално-волева нестабилност в личностовата структура.
Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се приема лошите характеристични и криминалистични данни, употребата на летливи ПАВ и
некритичното отношение.
На подс. Р. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати при наказание от една година и два месеца лишаване от
свобода, което следва да се изтърпи при общ режим.
При
определяне вида и размера на наказанието за извършеното престъпление по чл.
149, ал. 1 от НК по отношение на Т.В. съдът приема като смекчаващи вината
обстоятелства – необремененото съдебно минало към момента на деянието, младата
възраст на подсъдимия и наличието на емоционално-волева нестабилност в личностовата структура.
Като
отегчаващи вината обстоятелства следва да се приема лошите характеристични и криминалистични данни, употребата на летливи ПАВ и
некритичното отношение.
На подс. Р. следва да се наложи наказание при превес на
смекчаващите вината обстоятелства, като съдът счита, че целите на чл. 36 от НК
ще бъдат постигнати при наказание от една година и два месеца лишаване от
свобода, което следва да се изтърпи при общ режим.
На осн. чл. 23, ал. 1 от НК наложените наказания следва да се кумулират в едно общо наказание лишаване от свобода в
размер на една година и два месеца лишаване от свобода при общ режим.
Макар,
че подсъдимият е неосъждан към момента на деянията, съдът счита, че за неговото
превъзпитание и възпиране от употребата на летливи ПАВ, способствали да извърши
деянията, наложеното общо наказание следва да се изтърпи ефективно, като в
случая чл. 66 от НК не би постигнал целите на чл. 36 от НК.
Настоящите
деяния са извършени в реална съвкупност с деянието по НОХД № 1336/20 г. на РС К.,
поради което съгласно чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1
и ал. 2 от НК следва да се определи едно общо наказание лишаване от свобода в
размер на една година и два месеца, което да се изтърпи при общ режим, като към
него се присъедини наказанието обществено порицание.
На осн. чл. 25, ал. 2 и ал. 3 от НК наказанията изтърпяната
част от наказанието пробация и обществено порицание
следва да се приспаднат от наложеното наказание лишаване от свобода.
Времето
на задържането на подсъдимия с МН „Задържане под стража“ следва да се
приспадне, считано от 19.05.2021 г. от 15.50 часа.
На осн. чл. 189, ал. 3 от НПК направените по делото разноски от
ОДМВР Стара Загора за експертизи в размер на 1317,60 лв., както и тези в размер
на 60 лв., направени от РС К. за явяване на вещо лице, следва да се заплатят от
подсъдимия съответно на тези институции.
Водим
от горните мотиви съдът постанови присъдата си.
Районен
съдия,