№ 4423
гр. София, 04.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно
наказателно дело № 20231110203460 по описа за 2023 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, 93-ти състав, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА
при участието на секретаря Камелия Михайлова, като разгледа
докладваното от Петя Данаилова административнонаказателно дело № 3460
по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. К. Г., ЕГН:********** с ******* срещу
Наказателно постановление №BG14062022/5800/Р8-1162 от 06.12.2022г.,
издадено от ***** на длъжност „директор“ на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което на основание чл. 179, ал.3а от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин)
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
1
В подадената жалба се твърди за незаконосъобразност на издаденото
наказателно постановление, като жалбоподателят посочва, че при издаване на
същото е следвало да се съобрази обстоятелството, че нарушението е
засечено само на един пътен участък от маршрутите на пътното превозно
средство. Посочва, че се касае за техническа грешка, като за предхождащите
маршрути и за тези след посочения пътен участък таксите са били заплатени.
Твърди, че наказателното постановление е издадено като неправилно,
незаконосъобразно и в нарушение на материалния закон, поради което моли
за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява.
Въззиваемата страна- директор на НТУ към АПИ редовно призована, не
се явява и не взема отношение по подадената жалба.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 14.06.2022г. в 00:19 часа в направление излизане от територията на
Република България на граничен контролно- пропускателен пункт Кулата
пристигнало пътно превозно средство с рег. ******* вид влекач марка „*****
с обща техническа допустима максимална маса над 12 тона, което било
управлявано от жалбоподателя Г. Г..
По същото време на място, свидетелката Е. Д. Ц. на длъжност „старши
инспектор“ в отдел „ПТРР“, териториална дирекция „МРР“ изпълнявала
служебните си задължения. Същата при пристигането на превозното средство
извършила проверка при която установила, че на 30.05.2021г. в 11:47 часа
превозното средство е преминало по път А-3, км 8+226, който път бил
включен в обхвата на платената пътна мрежа. В хода на проверката било
установено, че за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса.
При извършената проверка се генерирал доказателствен запис (доклад)
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП с номер на нарушението
E108AE6F86A405D7E053021F160A8A17. В хода на проверката
жалбоподателят е заплатил такса в размер на 133 лв. на място на гишето.
Предвид констатираното, свид. Е. Ц. съставила на жалбоподателя
АУАН №BG14062022/5800/P8-1162 от 14.06.2022г. Същият бил съставен в
2
присъствието на един свидетел и в присъствието на жалбоподателя, който
получил екземпляр от същия срещу подпис. Като възражения в съставения
АУАН жалбоподателят вписал „избрах си акт“.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН не
постъпили писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление №BG14062022/5800/Р8-1162/06.12.2022 г. от 06.12.2022г.,
издадено от ***** на длъжност „директор“ на Национално тол управление
към Агенция „Пътна инфраструктура“ , с което на основание чл. 179, ал.3а от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 (хиляда и осемстотин)
лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Същото било връчено на жалбоподателя на 13.02.2023г. срещу подпис.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията на свидетелката Е. Ц. и на събраните по делото писмени
доказателствени средства, приобщени към доказателствения материал по реда
на чл. 283 от НПК, а именно копие на международна товарителница, заверено
копие №********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда
сметка или срещу възнаграждение на фирма „Пелетисимо“ ООД, копие на
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, Заповед
№ЗАМ -332/32-66544 от 28.02.2020г. на директора на Агенция „Митници“,
Заповед №РД-11-167/08.02.2021г. на председателя на управителния съвет на
Агенция „Пътна инфраструктура“, Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022г. на
председателя на управителния съвет на дирекция Пътна инфраструктура,
Заповед № Рд-11-760 от 19.08.2022г. на председателя на управителния съвет
на Агенция „Пътна инфраструктура“, извадка от системата на Агенция
„Митници“, веществени доказателства- 2 бр. снимки.
Събраните по делото гласни и писмени доказателства са
непротиворечиви и единно изграждат възприетата от съда фактическа
обстановка. Съдът дарява с доверие свидетелските показания на
актосъставителката, която извежда данни за предприетата проверка и
резултатите от нея. Настоящата съдебна инстанция намира, че по същество не
са налице противоречия между събраните по делото доказателства, като всяко
едно от тях установява възприетата от актосъставителя фактическа
3
обстановка, за която не се спори по делото, поради което съдът намира, че не
се налага по- задълбочен анализ на приобщените по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална легитимация
– санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално допустима.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно е
приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр.
чл. 84 от ЗАНН.
Настоящият съдебен състав, при извършената служебна проверка по
изпълнение на правомощията си по чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно
представените заповеди за делегиране на компетентност на актосъставителя и
наказващия орган. Двата акта са издадени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН и при спазване на предвидения за това процесуален ред. Актът е
съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-очевидец, като е
подписан от актосъставителя и посочения в него свидетел и е връчен на
санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл.
43, ал. 1 от ЗАНН са спазени.
Съдът обаче намира, че както съставения АУАН, така и издаденото
въз основа на него наказателно постановление са издадени в нарушение на
разпоредбата на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, посочващи минималното
задължително съдържание на двата процесни документа. В тази връзка
съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН актът за установяване на
административно нарушение следва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е извършено, а съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5
от ЗАНН в наказателното постановление следва да се съдържат
обстоятелствата при които е извършено твърдяното нарушение. Съдът
намира, че както в АУАН, така и в наказателното постановление не е
посочено какъв е бил размерът на дължимата пътна такса и как е бил
определен този размер. Според чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – "за
4
преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние: такса за изминато разстояние -
тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3; заплащането на
ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине
разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като
изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а
дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за
съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се
определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното
превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се
определя за всеки отделен път или пътен участък". В случая не е ясна
формулата, по която е изчислена дължимата такса и какво е било взето
предвид при определянето й – товароносимост, брой оси, екологични
характеристики на превозното средство, какви са били техническите
характеристики на пътя или пътния участък и т. н., за да се направи преценка
дали правилно е била определена и в крайна сметка какъв е бил размерът й.
Тези обстоятелства никъде не са посочени в съставения АУАН и издаденото
НП, което пък съществено нарушава правото на защита на наказаното лице и
възможността му да разбере какъв размер на таксата се твърди да не е
заплатило и как е бил определен този размер.
На следващо място, в съставения АУАН и издаденото въз основа на
него наказателно постановление е посочено, че жалбоподателят е заплатил
„дължимата независимо от съответната административнонаказателна
санкция такса по чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 133 лв.“
Съдът намира, че нормата на чл. 10б, ал. 5 от ЗП посочва начина за
определяне на дължимата такса, когато не е възможно да се установи
действително изминатото разстояние поради причини, които не се дължат на
техническа неизправност на поддържаната от Агенция "Пътна
инфраструктура" електронна система за събиране на тол такси. Нито в
наказателното постановление, нито в съставения АУАН е посочено защо е
платена посочената сума, как е определен размера на същата и дали тя се
различава от т. нар. „компенсаторна такса“ посочена в чл. 10, ал. 1 от Закона
5
за пътищата, при плащането на която не следва да се образува
административно наказателно производство.
Настоящата съдебна инстанция намира, че всички тези обстоятелства
са нарушили правото на защита на санкционираното лице и липсата им се
явява самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №BG14062022/5800/Р8-
1162/06.12.2022 г. от 06.12.2022г., издадено от ***** на длъжност „директор“
на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ , с
което на основание чл. 179, ал.3а от Закона за движение по пътищата (ЗДвП)
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1 800 (хиляда и осемстотин) лева за извършено нарушение на разпоредбата
на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ
от АПК пред Административния съд – София-град в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6