РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Перник, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ Въззивно
гражданско дело № 20241700500725 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава двадесета от ГПК (чл. 258-273 ГПК – Въззивно
обжалване) вр. глава двадесет и пета от ГПК (чл. 310-317 ГПК – Бързо производство).
Образувано е по въззивна жалба вх. на ПРС № 24875/06.11.2024 г., подадена от XI-то
Основно училище „Елин Пелин“ гр. Перник, ул. „Минск“ № 1, с Булстат:*********
(погрешно посочено в жалбата с наименование „Св. Иван Рилски“) чрез адвокат Р. Б. от АК –
*** срещу решение № 857/17.10.2024 г., постановено по гр. дело № 2546/2024 г. по описа на
Районен съд – Перник в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати на А. И. А. с
ЕГН:********** на основание чл. 223, ал. 3 КТ сума в размер на 4 104.98 лева - разликата
между изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се такова
съобразно базата на определянето по размера на работните заплати за 2023 г.; на основание
чл. 224, ал. 2 КТ сума в размер на 1 000.79 лева - разликата между изплатеното обезщетение
за неизползван платен годишен отпуск и дължимото се такова съобразно базата на
определянето по размера на работните заплати за 2023 г. и на основание чл. 128, т. 2 КТ сума
в размер на 2 416.76 лева, представляваща разликата между изплатеното брутно трудово
възнаграждение и дължимото се такова в периода от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г., ведно със
законна лихва върху сумите от депозиране на исковата молба (20.05.2024 г.), до окончателно
изплащане на вземането; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е осъден да заплати
1
на А. И. А. сума в размер на 998.67 лева разноски в настоящото производство съобразно
уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - да заплати на Районен съд –
Перник сума в размер на 400 лева за депозит за вещо лице, 210.87 лева държавна такса и 5
лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Жалбоподателят счита решението в обжалваната му част за процесуално недопустимо,
доколкото съдът се произнесъл по непредявени искове, а така също и поради липса на
правен интерес за предявяването им.
Счита решението в обжалваната му част и за неправилно, необосновано,
незаконосъобразно, постановено в противоречие със закона и събраните доказателства по
делото, при неправилни изводи по приложение на материалния закон. В тази връзка излага
съображения, че съдът не се произнесъл но направеното възражение на ответника и не
установил, че бил спорен и въпросът дали по отношение на ищцата са приложими анексът
към КТД за системата на предучилищното и училищното образование от 10.08.2023 г. и § 2
от Наредба № 4 от 2017 г. на нормиране и заплащане на труда; съдът неправилно приложил
материалния закон и направил неправилни правни изводи по приложението на Закона за
държавния бюджет (ЗДБ) за 2023 г. и Наредба № 4 от 2017 г. на нормиране и заплащане на
труда, които съдът установил, че били приети след прекратяване на трудовия договор на
ищцата; съдът в противоречие със собствения си извод постановил, че Наредба № 4 от 2017
г. на МОН и анексът към КТД от 10.08.2023 г. имали ретроактивно действие и по отношение
на прекратените трудови правоотношения; съдът неправилно, необосновано и в нарушение
на материалния закон направил извод в атакуваното решение, че дори правните изводи за
приложение на ЗДБ за 2023 г. и на § 2 от Наредба № 4 от 2017 г. на МОН да са неприложими,
то съгласно чл. 57 КТ, колективният трудов договор произвеждал правно действие спрямо
работниците и служителите, които били членове на синдикалната организация - страна по
договора; съдът в нарушение на указаната от него доказателствена тежест на ищцата - пълно
и главно доказване на предявените искове, постановил осъдително за ответника решение,
без ищцата да била изпълнила дадените й от съда указания; съдът неправилно и в
противоречие със закона направил извод, че възражението на ответника, че анексът към КТД
не бил вписан в Агенцията по заетостта, въведено за първи път с писмената защита, било
преклудирано и правно ирелевантно; съдът в противоречие на събраните по делото
доказателства и на материалния закон, приел, че искът по чл. 128, т. 2, вр. бил основателен и
доказан; съдът неправилно и в противоречие с материалния закон и доказателствата по
делото приел, че исковете по чл. 222, ал. 3 КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ били основателни и
доказани.
По така направените оплаквания, жалбоподателят моли окръжния съд да отмени
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част и постанови ново, с което
реши спора по същество. Претендира присъждане на разноски и за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК А. И. А. чрез адвокат Б. В. от АК – *** е подала отговор,
с който оспорва въззивната жалба като неоснователна, поради което моли окръжния съд да я
2
остави без уважение и потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на
разноски.
В съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателят XI-то Основно училище
„Елин Пелин“ гр. Перник чрез адвокат Р. Б. поддържа въззивната си жалба и направените с
нея искания. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции съобразно
представен списък по чл. 80 ГПК.
Въззиваемата А. И. А. редовно призована не се е явила в съдебно заседание и не е
изпратила представител. Депозирала е молба от 22.01.2025 г., с която моли да бъде даден ход
на делото в нейно отсъствие, поддържа отговора си на въззивната жалба, с който я оспорва и
моли окръжния съд да потвърди обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски
съобразно приложен списък по чл. 80 ГПК.
Окръжен съд – Перник, в настоящият си съдебен състав, след като се запозна с
доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално
допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК от
процесуално легитимирани страни, имащи правен интерес от обжалване и срещу подлежащ
на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество я намира за неоснователна поради
следните съображения:
Производството пред Районен съд – Перник е образувано по искова молба вх. на ПРС
№ 10943/20.05.2024 г., подадена от А. И. А. срещу XI-то Основно училище „Елин Пелин“ гр.
Перник, с която и след допуснато от съда на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК изменение
размера на исковете се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата, както
следва: 1) сумата от 2 416.76 лв., представляваща неизплатено брутно трудово
възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане; 2) сумата от 4 104.98
лв., представляваща обезщетение за придобито право на пенсия поради възраст и
осигурителен стаж, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане и 3) сумата от 1 000.79 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба до окончателното изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищцата била в трудово правоотношение с ответника,
заемайки длъжността „***“. Със заповед № ***, на директора на XI Основно училище
„Елин Пелин" - гр. Перник на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ трудовото правоотношение
на ищцата било прекратено считано от *** и било определено да й бъде изплатено
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ и обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ и чл. 31, ал. 1, т. 2 от
Колективен трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование №
Д01-269/06.12.2022 г. (КТД) - 11 брутни работни заплати.
Съгласно чл. 4 КТД, постигнатите в КТД договорености били минимални, имали
задължителен характер и се прилагали за работниците и служителите членове на
синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на
3
работодателите - страни по договора, а в чл. 57 КТ било предвидено, че колективният трудов
договор имал действие спрямо работниците и служителите, които били членове на
синдикалната организация - страна по договора. Ищцата била член на синдикалната
организация на учителите поради което разпоредбите на КТД действали и по отношение на
нея.
С анекс № Д01-192/10.08.2023 г. от 06.12.2022 г. бил изменен чл. 27 КТД и били
определени по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата на
предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като за заеманата от
ищцата длъжност „***“ било предвидено минимално основно възнаграждение в размер на 1
763 лв. С изменената ал. 2 на чл. 27 КТД било предвидено, че осигурените средства от
държавния бюджет на РБ за 2023 г. се изразходвали единствено и само за увеличение,
считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на
предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогически
персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. В
чл. 27, ал. 3, т.2 от анекса било предвидено, че: „Индивидуалните основни работни заплати
на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимално РЗ или са по-високи от тях се увеличават с не по-малко от
15%“.
Според ищцата посочените разпоредби се прилагали по отношение на лицата, които
към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023 г.) отговаряли на изискванията на
закона - да са страни, полагащи труд по трудово правоотношение, обхванати от действието
на КТД по силата на членственото си правоотношение.
В случая приложението на увеличаването на трудовото възнаграждение на ищцата се
основавало и на Наредба за изменете и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране
и заплащане на труда, която в § 3 предвиждала, че § 2 влизал в сила, считано от 01.01.2023 г.
В § 2 НИД на Наредба № 4/2017 г. за нормиране и заплащане на труда, обнародвана в ДВ бр.
75/01.09.2023 г. изрично било посочено, че приложение № 3 за минимални размери на ОМРЗ
за педагогическия персонал се изменял, като за ***, каквато била заеманата от ищцата при
ответника длъжност минималната основна работна заплата от 01.01.2023 г. била 1 763 лв. В
тази връзка, ищцата счита, че било налице т.нар. същинско обратно действие (stricto sensu), с
което се преуреждали осъществили се юридически факти преди влизане в сила на
нормативния акт и за нея възникнала правна възможност да търси защита на субективните
си облигационни права посредством предявените искове.
C приемането на Закон за държавния бюджет (ЗДБ) за 2023 г. (обн. ДВ. бр.
66/01.08.2023 г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/2017 г. за
нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр. 75/01.09.2023 г.), законодателят постановил
същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г., с което преуредил вече възникналите в
предходен момент правоотношения между правните субекти. Също така, приетото
изменение на КТД с анекс № Д01-192/10.08.2023 г. предвиждало нов размер на основните
възнаграждения, приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
4
системата на образованието. Следователно, посочените разпоредби се прилагали по
отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023 г.)
отговаряли на изискванията на закона - да са страни полагащи труд по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото си
правоотношение.
Предвид така изложеното, ищцата счита, че след като полагала труд в процесния
период, то имала право да получи предвиденото в ЗДБ, цитираната наредба и КТД
увеличение на работната си заплата независимо от прекратяване на трудовото й
правоотношение преди подписване на анекса, в какъвто смисъл била и съдебната практика,
както и становища на Изпълнителния комитет на Синдиката на българските учители и
КНСБ.
С писмо вх. № 2360/11.09.2023 г. ищцата поканила ответника да бъдат преизчислени и
изплатени трудовите й възнаграждения за процесния период, но въпреки отправеното искане
увеличението на месечното възнаграждение на ищцата за положения труд за периода от
01.01.2023 г. до 15.07.2023 г., както и дължимите обезщетения по чл. 222 и чл. 224 КТ, не й
били изплатени като с писмо изх. № 37/09.10.2023 г. директорът на XI-то Основно училище
„Елин Пелин“ гр. Перник изложил мотиви, че предвиденото увеличение се отнасяло само
към работници и служители, които имали действащи трудови договори към момента на
увеличението на работните заплати.
С молба вх. на ПРС № 11858/30.05.2024 г., ищцата уточнява, че така претендираните от
нея суми се явявали разликата между дължимите и изплатените й месечни възнаграждения
за посочения период и обезщетения във връзка с прекратяване на трудовия й договор, което
било в резултат на нормативната промяна на месечното трудово възнаграждение на ищцата,
считано от ***, въведено с анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД, Наредба за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и ЗДБ за 2023 г.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното XI-то Основно училище „Елин
Пелин“ гр. Перник чрез адвокат Р. Б. от АК-*** е подало отговор на исковата молба, с който
оспорва исковете по основание и размер, поради което моли съда да ги отхвърли като
неоснователни.
Признава, наличието на трудово правоотношение между страните до ***, прекратяване
на същото на посоченото в исковата молба основание, като ищцата работила на длъжност
„***“.
Твърди, че в периода от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г. дължимото се по трудово
правоотношение възнаграждение било изплатено изцяло, както и че след прекратяване на
същото били изплатени и съответните обезщетения – 28 246 лева - 11 брутни работни
заплати на основание чл. 222, ал. 3 КТ и 6 886.44 лева на основание чл. 224, ал. 1 КТ, което
било съобразено с размерите преди индексацията на заплатите от 01.01.2023 г., приета с
анекс от 10.08.2024 г. - обстоятелство, което ищецът също твърдял и не оспорвал.
Намира обаче претенцията за неоснователна, тъй като към 10.08.2023 г. (датата на
5
подписване на анекса към КТД) ищцата не е имала качеството работник или служител.
Позовава се на становище на МОН, приело Наредба за изменение и допълнение на Наредба
№ 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда, което тълкувало същата, че увеличението
касаело единствено заетите по трудово правоотношение към 10.08.2023 г. - „заето лице“ по
чл. 27, ал. 2 от анекса.
Позовава се на разпоредбите на чл. 66, ал. 1, т. 7, чл. 118, ал. 3 и чл. 119 КТ,
аргументирайки се, че след като лицето не било в трудово правоотношение, то не следвало
да му се заплаща увеличението.
Поддържа, че освен наличието на трудово правоотношение, друго кумулативно
условие за увеличаване на трудовото възнаграждение било и това лицето да е член на
синдикална организация, подписала анекса. В тази връзка оспорва ищцата да била членувала
в такава организация, както и представеното към исковата молба удостоверение и членска
карта.
Пернишкият окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК намира
обжалваното решение за валидно като постановено от законен съдебен състав, в
императивно изискващата се от закона писмена форма и в рамките на дискреционните
правораздавателни правомощия на съда, както и за допустимо, доколкото съдът се е
произнесъл по същество по предявените процесуално допустими искове с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ; чл. 222, ал. 3 КТ; чл. 224, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД.
Неоснователни се явяват възраженията по въззивната жалба за недопустимост на
решението в обжалваната му част, доколкото съдът бил се произнесъл по непредявени
искове, а така също и поради липса на правен интерес за предявяването им.
Действително, с първоначалната искова молба се претендира заплащане на следните
суми: - 2 426 лв., представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023 г. до 15.07.2023 г.; - 4 104.76 лв., представляваща обезщетение за придобито право
на пенсия поради възраст и осигурителен стаж; - 150 лв., представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск. Впоследствие обаче, в първото по делото съдебно
заседание по реда на чл. 214 ГПК ищцата е направила своевременно и надлежно искане за
изменение на предявените искове в частта им относно техните размери, което правилно и
законосъобразно е било уважено от съда на основание чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК. Поради това
и първоинстанционният съд не се е произнесъл извън предмета на делото, а точно съобразно
искането на ищцата, а именно за сумите, както следва: - 2 416.76 лв., представляваща
неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г.; - 4
104.98 лв., представляваща обезщетение за придобито право на пенсия поради възраст и
осигурителен стаж; - 1 000.79 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск. Съответно съдът на основание чл. 232 ГПК е прекратил производството по
делото в частта по иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата над 2 416.76 лева до
първоначално предявения размер от 2 426 лева, в която му част решението, имащо характер
на определение, не е обжалвано от страните и е влязло в сила.
6
За ищцата е налице и правен интерес от предявяване на исковете. Вярно е че тя
признава, че работодателят й е заплатил при прекратяване на трудовото й правоотношение
съответни суми, представляващи трудово възнаграждение и обезщетения за придобито
право на пенсия поради възраст и осигурителен стаж и за неизползван платен годишен
отпуск. Ищцата обаче излага фактически и правни твърдения, въз основа на които счита, че
след като е полагала труд в процесния период, то е имала право да получи предвиденото в
ЗДБ, цитираните по-горе наредба и анекс към КТД увеличение на работната си заплата
независимо от прекратяване на трудовото й правоотношение преди подписване на анекса.
Поради това за нея е налице правен интерес да претендира заплащане на разликата между
заплатените й от работодателя суми и действително дължимите й се при прекратяване на
трудовото й правоотношение съобразно увеличението на индивидуалните работни заплати
на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически
специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за осигурителните им
вноски за сметка на работодателя, считано от 01.01.2023 г., каквато разлика не е заплатена от
ответника на ищцата.
Относно правилността на първоинстанционното решение в обжалваната му част,
въззивният съд извърши преценка в рамките на наведените с въззивната жалба доводи, при
което намира следното от фактическа и правна страна:
Като взе предвид оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните по
делото доказателства, както и с оглед неприети в настоящата инстанция нови доказателства,
които да обуславят променени фактически констатации, настоящият съдебен състав напълно
споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, поради което и на
основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща изцяло към изложените в обжалваното
решение изводи от фактическа страна. А въз основа на установените факти и обстоятелства,
настоящият съдебен състав намира така предявените от А. И. А. срещу XI-то Основно
училище „Елин Пелин“ гр. Перник осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ;
чл. 222, ал. 3 КТ; чл. 224, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД за изцяло основателни и доказани, поради
което следва да бъдат уважени в пълния им размер. Достигайки до същия извод,
първоинстанционният съд е изложил правилни и законосъобразни мотиви, съответстващи на
събраните по делото доказателства и установените чрез тях факти и обстоятелства, поради
което напълно се споделят от настоящия съдебен състав, който поради това и на основание
чл. 272 ГПК препраща изцяло и към тях.
С оглед възраженията по жалбата на XI-то Основно училище „Елин Пелин“ - гр.
Перник, въззивният съд отбелязва и следното:
Не е спорно между страните, че трудовото правоотношение на ищцата с ответника е
прекратено със заповед № *** на директора на XI-то Основно училище „Елин Пелин“ - гр.
Перник, считано от *** на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, при което на ищцата са
изплатени трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г., обезщетения
за придобито право на пенсия и неизползван платен годишен отпуск в размери преди
актуализацията на работната заплата за 2023 г. Не е спорно и това, че нормативното
7
изменение на основните работни заплати в образованието, приети със задна дата с
измененията в Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда и анекс № Д01-
192/10.08.2023 г. към КТД за системата на училищното образование, са приети след
прекратяване на трудовото правоотношение между страните. По делото е установено и
обстоятелството, което не се оспорва във въззивната жалба, че ищцата членува в Общински
координационен съвет - Перник към СБУ от м. февруари 2015 г. и към настоящия момент,
както и в Синдикална организация на СБУ към XI-то Основно училище „Елин Пелин“ - гр.
Перник, видно от приетите като писмени доказателства по делото копия на книга-ведомост,
членска карта, удостоверение за членство и удостоверение за легитимност.
Спорният въпрос по делото е изцяло правен и се изразява в определяне на кръга от
правоимащи лица за увеличение на трудовото възнаграждение, заети в сферата на
образованието и попадащи в приложното поле на КТД № Д01-269/06.12.2022 г. за отрасъла,
изменен с анекс от 10.08.2023 г., сключени между Министерство на образованието и науката,
Съюза на работодателите в системата на народната просвета в България и Сдружението на
директорите в средното образование в РБ, наричани „работодатели“ от една страна и от
друга страна от Синдиката на българските учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към
КТ „Подкрепа“ и Независимия учителски синдикат към КНСБ, наричани „синдикати“.
При разрешаването му, настоящият съдебен състав приема следното:
Колективният трудов договор (КТД) за системата на предучилищното и училищното
образование № Д01-269/06.12.2022 г. възприема в чл. 4 постигнатите в него договорености
за минимални, имащи задължителен характер и приложими за работниците и служителите -
членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на
работодателите - страни по договора. В чл. 27 от него са определени минимални основни
работни заплати (МОРЗ) за редовите педагогически специалисти и за тези с ръководни
функции.
Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към горепосочения КТД от 06.12.2022 г. изменя чл. 27
КТД и определя по-високи размери на минималните основни работни заплати за системата
на предучилищното и училищно образование, считано от 01.01.2023 г., като с изменената ал.
2 на чл. 27 КТД е предвидено също, че осигурените средства от държавния бюджет на РБ за
2023 г. се изразходват единствено и само за увеличение на индивидуалните РЗ на заетите в
системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и
непедагогически персонал, както и за съответните разходи за осигурителните им вноски за
сметка на работодателя. Тук трябва да се уточни, че посоченият бюджет за 2023 г. е изготвен
със закъснение, но касае цялата година, т.е. би трябвало в него да са залегнали всички
предвиждания за разходи на трудово заетите лица в рамките на пълната календарна година,
като се има предвид и че приложимия за това национален счетоводен стандарт предвижда
плащания за минали периоди на напуснали работници и служители във връзка с увеличение
на възнагражденията им преди приключването на трудовата дейност или за обезщетения
след тяхното напускане. В анекса изрично е предвидено, че осигурените средства от
държавния бюджет на Република България за 2023 г. в размер на 524 млн. лв. се изразходват
8
единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни
заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование
педагогически специалисти и непедагогически персонал и съответните разходи за
осигурителните им вноски за сметка на работодателя, като част от средствата в размер на 59
млн. лв., за увеличението на индивидуалните работни заплати на непедагогическия
персонал, работещ в системата на предучилищното и училищното образование, за достигане
на не по-малко от минималните месечни работни заплати по чл. 28 КТД. В ал. 5 от същия е
посочено, че при изпълнение на ал. 3 и ал. 5, остатъкът от средствата се използва за
допълнително увеличение на индивидуалните основни работни заплати и допълнителните
трудови възнаграждения на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал.
Следователно, с цитираното изменение се предвижда изменение в съдържанието на
трудовите правоотношения, съществували към началната дата, посочена в анекса, считано от
която следва да бъдат увеличени трудовите възнаграждения на заетите в сферата на
образованието. Изрично в анекса е посочено неговото действие от минал момент - считано
от 01.01.2023 г., което по същество е придаване на обратно действие на клаузите му.
Страните по колективния трудов договор изрично са се договорили, че увеличението на
минималните заплати следва да се прилага от 01.01.2023 г., поради което това е и моментът,
към който следва да се преценява наличието на съответните критерии за приложимостта му
към всеки служител. Следователно посочените разпоредби на анекса и на КТД се прилагат
по отношение на лицата, които към момента на влизане в сила на нормите (01.01.2023 г.) са
отговаряли на изискванията на закона - да са страни по трудово правоотношение, обхванати
от действието на КТД по силата на членственото си правоотношение.
С оглед анализа на горната нормативна база, съдът намира, че и на лицата, напуснали
системата в периода след 01.01.2023 г., но преди 10.08.2023 г., се дължи заплащане в
увеличения според изменението към КТД размер на възнаграждение за реално отработеното
в посочения сектор на образователната система, защото според чл. 128, т. 2 КТ
работодателят е длъжен да плаща на работника или служителя в установените срокове
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. Щом тези лица са били все още
заети в системата на образованието и са изпълнявали дори само за част от периода
01.01.2023 г. - 10.08.2023 г. трудовите си задължения, работодателят им дължи съответното
възнаграждение за реалната престация. Не може да бъде споделена тезата на ответника, че е
недопустимо да се преуреждат вече прекратени трудови правоотношения и че наличието на
действащо трудово правоотношение е абсолютна предпоставка за реализиране на
посоченото увеличение. Това разбиране противоречи и на константната практика на ВКС. В
решение № 116/25.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4760/2017 г., III г. о., ГК изрично се
установява, че „обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от
стария закон правоотношения“. Това означава, че и прекратени трудови правоотношения
могат да бъдат преуредени по нов начин, когато този нов начин не засяга неблагоприятно
положението на работниците или служителите. Недопустимо е единствено с изменения в
законодателството да се въвеждат с обратно действие неблагоприятни последици за
9
работниците и служителите (така решение № 12/11.11.2010 на КС по к. д. № 15/2010 г.).
Следва и да се отбележи, че ако се възприеме, че лицата, работили в сферата на
училищното и предучилищното образование в периода от 01.01.2023 г. до 09.08.2023 г.,
нямат право на процесното увеличение поради прекратяване на трудовото им
правоотношение преди датата на сключване на анекса от 10.08.2023 г., би се достигнало до
тяхното неравно третиране спрямо тези техни колеги, които са продължили да работят и
след тази дата, въпреки че до подписване на анекса и двете групи служители са полагали
труд за един и същ период, при едни и същи условия, респ. в един и същ обем при
съобразяване на въведената от законодателя с нормата на чл. 8, ал. 2 КТ презумпция за
добросъвестност при осъществяване на трудовите права и задължения. Отделно от това, в
съдържанието на процесния анекс от 10.08.2023 г. изрично е предвидено да се прилага по
отношение на педагогически специалисти и непедагогически персонал, заемали съответната
длъжност към 01.01.2023 г. и/или след тази дата, без да е поставяно условие длъжността да
се заема и към 10.08.2023 г. - датата на формалното подписване на допълнителното
споразумение към КТД.
Последващото прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата не засяга
правното й положение към по-ранния момент на приложимост на промяната. Тъй като с
приемането на разпоредбите на анекса са преуредени съществувалите между страните
индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е
увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала ищцата. В тази връзка съдът
съобразява заключението на вещото лице по приетата като неоспорена от страните съдебно-
икономическа експертиза, от което се установява, че основните заплати на непедагогическия
персонал в ответното училище са увеличени с 15%, считано от 01.01.2023 г.
По така изложените съображения, решението на първоинстанционния съд в
обжалваната му част следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК жалбоподателят
XI-то Основно училище „Елин Пелин“ - гр. Перник следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата А. И. А. сумата от 1 000 лв., представляваща направени разноски във
вззивното производство – заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, настоящият съдебен състав на Окръжен съд – Перник
РЕШИ:
Потвърждава решение № 857/17.10.2024 г., постановено по гр. дело № 2546/2024 г. по
описа на Районен съд – Перник в обжалваната му част (с която XI-то Основно училище
„Елин Пелин“ гр. Перник, ул. „Минск“ № 1, с Булстат:********* е осъдено да заплати на А.
И. А. с ЕГН:********** на основание чл. 223, ал. 3 КТ сума в размер на 4 104.98 лева -
разликата между изплатеното обезщетение за придобито право на пенсия и дължимото се
такова съобразно базата на определянето по размера на работните заплати за 2023 г.; на
основание чл. 224, ал. 2 КТ сума в размер на 1 000.79 лева - разликата между изплатеното
10
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и дължимото се такова съобразно базата
на определянето по размера на работните заплати за 2023 г. и на основание чл. 128, т. 2 КТ
сума в размер на 2 416.76 лева, представляваща разликата между изплатеното брутно
трудово възнаграждение и дължимото се такова в периода от 01.01.2023 г. до 15.07.2023 г.,
ведно със законна лихва върху сумите от депозиране на исковата молба (20.05.2024 г.), до
окончателно изплащане на вземането; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят е
осъден да заплати на А. И. А. сума в размер на 998.67 лева разноски в настоящото
производство съобразно уважената част от исковете, а на основание чл. 78, ал. 6 ГПК - да
заплати на Районен съд – Перник сума в размер на 400 лева за депозит за вещо лице, 210.87
лева държавна такса и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист).
Осъжда XI-то Основно училище „Елин Пелин“ гр. Перник, ул. „Минск“ № 1, с
Булстат:********* да заплати на А. И. А. с ЕГН:********** сумата от 1 000 лв. (хиляда
лева), представляваща направени разноски във вззивното производство – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11