Р Е Ш Е Н И Е
945/31.10.2012г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският районен съд,
осми състав
На
тридесети октомври през две хиляди и
дванадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Валентина Тонева
Като
разгледа докладваното от съдията- докладчик
ГД № 1697 по описа за 2012
год. на ШРС
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от М.П.Д. ЕГН ********** *** чрез пълномощника си адв. Г Х при ШАК , съдебен адрес: гр.Шумен, ул. Съединение, №111, срещу ”РОДОПА ШУМЕН 18782” ЕООД с
ЕИК127563225, със седалище и адрес на управление: с.Маноле общ. Марица, обл. Пловдив “Административна сграда на свинекомплекс ”Маноле3” представлявано от
Д С А .
Предявен е
положително установителен иск с правна квалификация чл.422 от ГПК, във
вр.чл. 124 от ГПК вр. с чл.128, т.2 от КТ, във вр. с чл.245 от КТ.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от М.П.Д. ЕГН **********, чрез адв.Г.Х от ШАК срещу ”РОДОПА ШУМЕН 18782” ЕООД с
ЕИК127563225, със седалище и адрес на управление: с.Маноле общ. Марица, обл. Пловдив “Административна
сграда на свинекомплекс ”Маноле3”
представлявано от Д С А . Ищцата твърди, че с ответника били в трудови
правоотношения, които били прекратени със Заповед №251 от 03.02.2012 год.
Твърди, че не й били изплатени трудовите възнаграждения за месеците юли
,септември , октомври , ноември ,
декември 2011 год., както и за месец
януари , февруари 2012 год в общ размер
от 2172,89лв . В заповедта за прекратяване на трудовото й правоотношение било
изписано, че й се дължи обезщетение с правно основание чл.221 от КТ и
обезщетение по чл.224 от КТ. По повод на изложеното подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение на основание чл.410 от ГПК, по повод, на
което било образувано ч.гр.дело №4222/2012 год. по описа на ПРС. Тъй като след
издаване на заповедта за изпълнение от страна на ответното дружество е било
депозирано възражение, което поражда за ищеца задължение да установи
претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че последното й дължи сумата от 2172,89лв , подробно описана по-горе, ведно със
законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на заявлението
16.03.12 до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 150
лева.
В съдебно заседание ищцата не се явява лично. За
нея се явява упълномощен представител – адв.Христова от ШАК, като поддържа исковата молба и моли
съда да уважи предявения иск .
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на дружеството - ответник, като в законоустановения
едномесечен срок от негова страна не е
депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание за ответното
дружество не се явява представител. ШРС, след като взе в предвид
събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа страна следното:
Ищцата М.П.Д. ЕГН **********
работила в ответното дружество ”РОДОПА ШУМЕН 18782” ЕООД с ЕИК127563225, със
седалище и адрес на управление: с.Маноле
общ. Марица, обл. Пловдив “Административна сграда на свинекомплекс ”Маноле3” представлявано от
Д С А , считано. до 03.02.2012 год.,
когато трудовото й правоотношение било прекратено със Заповед
№251/03.02.2014год.. С допълнително споразумение №55 от 08.08.2011 год. между
страните било договорено трудово възнаграждение в размер на 335лева. В
заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата било посочено,
че следва да й бъдат изплатени обезщетение по чл.221 от КТ и обезщетение по
чл.224 от КТ., като не е посочена точната дължима сума. Тъй като посочените суми, както и дължимото й
се трудово възнаграждение за месеците юли ,септември , октомври , ноември , декември 2011 год., както и за месец януари ,
февруари 2012 год не й били изплатени,
на 16.03.2012 год. ищцата подала до ПРС заявление по чл.410 от ГПК за издаване
на Заповед за изпълнение. В законоустановения срок по образуваното ч.гр.дело
№4222/2012 год. по описа на ПРС от страна на ответното дружество било
депозирано писмено възражение, което породило за ищцата задължение да установи
претенцията си по съдебен ред, завеждайки настоящата искова претенция.
С настоящата искова молба моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че последното й дължи сумата от 2172,89лв лева, подробно описана по-горе, ведно
със законната лихва върху сумата за периода от датата на подаване на
заявлението до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лева.
Така установената фактическа обстановка се
потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и по-специално
от: Служебна бележка № 76 от 07.03.2012г , Заповед № 251/03.02.2012 ;
Удостоверение за актуално състояние;
Копие от допълнително споразумение към
трудов договор, Адвокатско пълномощно , препис от Трудова книжка ,препис от ИМ
с приложенията, както и от материалите приложени към ЧГД №4222/2012 год. по
описа наПРС.
Изложената
фактическа обстановка се изяснява и от изготвената в хода на съдебното производство
съдебно- счетоводна експертиза, по която вещото лице дава заключение, допълнено
и пояснено и в съдебно заседание, че за периода от месец юли ,септември , октомври , ноември , декември 2011 год., както и за месец януари ,
февруари 2012 год. на ищцата са били
начислени следните трудови
възнаграждения в общ размер 2172,89 лева нетна сума за получаване. Вещото
лице дава заключение, че дължимото и посочено в заповедта обезщетение с правно
основание чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 357,58 лева брутно, а обезщетението
за неизползван отпуск в размер на 30,14 лева. Вещото лице дава заключение, че
от извършената проверка в счетоводството на ответното дружество не се
установява посочените суми в общ размер на 2172,89лв да са били изплатени на
ищцата.
При така установената фактическа обстановка
по отношение на предявения иск съдът
приема от правна страна следното:
От събраните в хода на съдебното производство
доказателства и по-конкретно от., Служебна бележка № 76 от 07.03.2012г ,
Заповед № 251/03.02.2012 ; Удостоверение
за актуално състояние; Копие от допълнително споразумение към трудов договор, Адвокатско пълномощно ,
препис от Трудова книжка и съдебно-счетоводна експертиза се установя по
безспорен начин, че страните са били в трудово- правни отношения, като ищцата е
работила в ответното дружество до 03.02.2012 год.
Разпоредбата
на чл.245 от КТ гарантира при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя да бъде изплатено трудово възнаграждение в размер 60
на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по-малко от минималната
работна заплата за страната, а разпоредбата на чл.128, ал.2 от КТ предвижда
задължение за работодателя в установените срокове да плати на работника
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа. От представените и
посочени по-горе писмени доказателства, се установява точния размер на
начисленото на ищцата трудово възнаграждение за процесния .
В подкрепа
на изложеното е и изготвената в хода на съдебното производство съдебно
-счетоводна експертиза, която дава заключение, че размерът на начислените на
ищцата трудови възнаграждения за посочения период са в размер 2172,89лв, като
чиста сума за получаване в която са включени дължимото и посочено в заповедта
обезщетение с правно основание чл.221, ал.1 от КТ е в размер на 357,58 лева
брутно, а обезщетението за неизползван отпуск в размер на 30,14 лева .
Доколкото вещото лице дава заключение, че
посочените суми не са били изплатени на ищцата, настоящия състав намира, че
иска се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен за сумата от
2172,89 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода месец
месеците юли ,септември , октомври ,
ноември , декември 2011 год., както и за
месец януари , февруари 2012 год.
Доколкото сумата, посочена като претенция в исковата молба и за която е била
издадена заповедта за изпълнение не се
различава от сумата, изчислена от вещото лице, като общо брутно трудово
възнаграждение, то настоящия състав намира, че иска следва да бъде уважен в
този размер .
Поради изпадането си в забава, ответникът дължи и
заплащане на законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 16.03.2012 год. до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на
ищеца и сумата от 150.00 лева, включваща
направените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение в хода на
заповедното производство.
На основание разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК,
доколкото делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и
разноски по производството, то ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължащите се държавни такси и разноски в размер на 86,91 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че ”РОДОПА ШУМЕН 18782” ЕООД с
ЕИК127563225, със седалище и адрес на управление: с.Маноле общ. Марица, обл. Пловдив “Административна
сграда на свинекомплекс ”Маноле3”
представлявано от Д С А ДЪЛЖИ НА М.П.Д.
ЕГН ********** *** чрез пълномощника си
адв. Г Х
при ШАК , съдебен адрес: гр.Шумен, ул. Съединение, №111 сумата от
2172,89 лева - главница, представляваща дължимо и неизплатено брутно трудово възнаграждение за
периода от месец месеците юли ,септември ,
октомври , ноември , декември
2011 год., както и за месец януари , февруари 2012 год ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 16.03.2012 год.
до окончателното изплащане на сумата, както и направените по заповедното
производство разноските за процесуално представителство в размер на 150
лева..
На основание чл.242, ал.1 от ГПК съдът постановява
предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово
възнаграждение.
ОСЪЖДА ”РОДОПА ШУМЕН 18782” ЕООД с ЕИК127563225, със
седалище и адрес на управление: с.Маноле
общ. Марица, обл. Пловдив “Административна сграда на свинекомплекс ”Маноле3” представлявано от
Д С А на основание чл.78, ал.6 от ГПК да
заплатят в полза на държавата по сметка на ШРС сумата от 236,91 лева
/двеста тридесет и шест лева и деветдесет и една стотинки/, представляваща държавни такси и разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на обявяването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: