№ 3913
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20251110210686 по описа за 2025
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. ***, против
наказателно постановление № 24-4332-030618/17.12.2024 г., издадено от Началник Група в
СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР, за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП. На основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП му
е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв. за нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, и на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от два месеца, за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, възприета в АУАН и НП, и се твърдят
различни факти. Прави се искане наказателното постановление да бъде отменено.
За проведеното на 06.10.2025 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Жалбоподателят П. се явява лично, а наказващият орган се представлява от юрк.
К..
В дадения ход по същество жалбоподателят поддържа жалбата и прави искане
наказателното постановление да бъде отменено. Отрича да е участвал в ПТП и твърди, че
автомобилът и водачът, с които автомобилът му имал минимално съприкосновение, били
различни от посочените в АУАН и НП. Поддържа също, че около час след случая се върнал
на мястото, но там нямало екип на ОПП СДВР.
Юрк. К. пледира атакуваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Намира нарушенията за установени от фактическа и правна страна, а
наложените санкции - за справедливи. Моли да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
1
против акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима.
От фактическа страна се установи:
На 22.11.2023 г. около 18:45 ч. в гр. София жалбоподателят П. управлявал лек
таксиметров автомобил „***“ с ДК № ***. Движел се по бул. „Ломско шосе”, с посока на
движение от надлез „Надежда“ към ул. „Бели Дунав“. Същевременно по бул. „Ловско шосе“,
в същата посока на движение, се движел и лек автомобил „***“ с ДК № ***, управляван от
свидетелката О. М.. На кръстовището на бул. „Ломско шосе“ с ул. „Хан Кубрат“ свид. М.
спряла в лявата лента, предназначена за завиване на ляво, изчаквайки на подаден червен
сигнал на светофарната уредба. При подаване на зелен сигнал свид. М. предприела
извършването на маневра ляв завой към ул. „Хан Кубрат“. В същото време автомобилът,
управляван от жалбоподателя П., също предприел маневра по завиване на ляво, но от
средната лента на бул. „Ломско шосе“, в която се намирал. При това, преминавайки покрай
автомобила на свид. М. от дясната страна, реализирал пътно-транспортно произшествие,
ожулвайки предната му дясна част.
Дъщерята на свид. М., която се возела на предната дясна седалка до нея, успяла да
снима с телефона си регистрационния номер на автомобила на П., който с висока скорост
продължил напред, без да спре, за да бъдат установени последиците от произшествието,
респективно да бъдат уведомени контролните органи.
Свид. М. отбила и подала сигнал по телефона за станалото ПТП. На място бил
изпратен екип на ОПП СДВР в състав свидетелят П. В. и негов колега. Полицейските
служители извършили оглед на местопроизшествието и на автомобила на свид. М. и
констатирали настъпилите по последния материални щети. Предоставили й да попълни
декларация, в която свидетелката описала обстоятелствата по настъпване на ПТП. Посочила
регистрационния номер на втория автомобил-участник. Изготвени били скица на ПТП,
протокол за ПТП № 1897939/22.11.2023 г. и докладна записка до Началника на ОПП СДВР.
Образуваната преписка била предадена на свидетеля С. Д., на длъжност младши
автоконтрольор при ОПП СДВР. Той призовал жалбоподателя П. и му предоставил да
попълни декларация, в която П. декларирал, че на 22.11.2023 г. около 18:45 ч. той
управлявал лек автомобил ***“ с ДК № ***. Посочил, че на кръстовището на бул. „Ломско
шосе“ и ул. „Хан Кубрат“, предприемайки маневра ляв завой по ул. „Хан Кубрат“ на зелен
сигнал на светофарната уредба, бил задминат от сив лек автомобил джип марка „Хонда“,
след което забелязал няколко драскотини по собствения си лек автомобил, без да
предположи, че били от посочения джип, доколкото не усетил удар.
Извършвайки преценка въз основа приобщените по преписката материали, свид. Д.
съставил срещу жалбоподателя АУАН бл. № 703568/18.11.2024 г., в който описал времето,
мястото и обстоятелствата по настъпване на ПТП и последващото напускане на мястото от
страна на П.. В нарушения му били вменени, че при извършване на неподсигурена маневра
завиване наляво, реализирал ПТП в попътно движещия се отляво лек автомобил „***“, ДК
№ ***, нанасяйки му материални щети на предна дясна част, с което нарушил разпоредбата
на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, и че след ПТП напуснал мястото без да уведоми службата за контрол
на МВР по територия - нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката наказващият орган издал
атакуваното наказателно постановление за извършени нарушения на разпоредбите на чл. 25,
ал. 1 ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, с което на П. били наложени административни
наказания, както следва: на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП - глоба в размер на
200 /двеста/ лв. за нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП
- глоба в размер на 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от два
месеца, за нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
2
събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както
следва: гласни - показанията на свидетелите С. Д., П. В. и О. М., и писмени - протокол за
ПТП; скица на ПТП; докладна записка до Началника на ОПП СДВР; справка-картон на
водач; декларации от водачите-участници в ПТП; заповед № 513з-9624/13.09.2024 г.; заповед
№ 8121к-12547/12.09.2024 г.; заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
Времето, мястото и обстоятелствата по настъпване на ПТП и поведението на всеки от
водачите се изясняват посредством показанията на свидетелката М. - очевидец и участник в
ПТП-то. Въз основа изложеното от нея се установяват фактите, интересуващи процеса, и то
по начин, който не оставя съмнение в добросъвестността на лицето, което ги излага. При
внимателния анализ на показанията й съдебният състав не отчете непоследователност,
непълнота или съществени противоречия. Напротив, свидетелката демонстрира ясен и
съхранен спомен относно времето, мястото и начина, по който са се осъществили
процесните събития. Предвид това съдът прецени показанията й за информативни относно
механизма на ПТП, доколкото е възприела местоположението на автомобила на
жалбоподателя още преди ПТП, била е наясно с разположението му върху платното за
движение, възприела е маневрата, която е предприел непосредствено преди настъпване на
произшествието, а именно - изпреварване от дясната й страна, при което последвало
съприкосновение между двата автомобила, предизвикало ожулване и щети по предната
дясна част на управлявания от М. автомобил.
Изложеното от свидетелката кореспондира с показанията на свидетеля В. както
относно факта, че вторият участник в ПТП /жалбоподателят П./ не останал на мястото на
ПТП, така и с обективните находки, констатирани при пристигането на екипа на ОПП СДВР.
Съдебният състав изцяло се довери на депозираното от свид. В., доколкото с оглед
изпълнението на рутинните му служебни задължения на процесните време и място,
достоверността и обективността на показанията му не следва да бъдат поставяни под
съмнение. Аналогични доказателствени изводи следват и от изготвените документи -
декларация относно обстоятелствата по настъпване на ПТП, докладна записка до Началника
на ОПП СДВР, скица и протокол за ПТП.
Предвид това съдебният състав прие съответните обстоятелства за изяснени, като не
кредитира версията, предложената в хода на съдебните прения от жалбоподателя, съгласно
която съприкосновение действително имало, но между управлявания от него автомобил и
автомобил, различен от този на М., за който посочва, че бил управляван от лице от мъжки
пол. Твърденията на П., че малко след това се върнал на мястото на произшествието, но не
заварил нито посочения автомобил, нито полицейски екип, също не кореспондират с
изложеното от свид. В. и със съставените на място документи, предвид което съдебният
състав ги прецени като защитна версия.
Показанията на свидетеля Д. са информативни единствено досежно обстоятелствата по
съставяне на АУАН, доколкото не е посетил местопроизшествието и няма преки възприятия
относно фактическата обстановка по настъпване на ПТП и последващите действия на
водачите.
Материалната компетентност на актосъставителя и компетентността на
административнонаказващия орган по издаване на наказателни постановления следват по
силата на заеманите длъжности и правомощията, предоставени им съгласно представените
заповеди - заповед № 513з-9624/13.09.2024 г., заповед № 8121к-12547/12.09.2024 г. и заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021 г.
При така установеното от фактическа страна, съдебният състав прие от правна страна
следното:
АУАН и НП са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН, от компетентни
органи и са връчени надлежно на санкционираното лице.
3
В частта, относима към вмененото в отговорност на жалбоподателя нарушение с
правна квалификация по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, АУАН и НП отговарят на изискванията относно
съдържание и форма, вменени съответно с разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1
ЗАНН, съдържайки достатъчно ясно описание на инкриминираното нарушение, в това
число времето, мястото и обстоятелствата по реализирането му.
В тази част атакуваното наказателно постановление е и материалноправно
законосъобразно, доколкото въз основа приобщената доказателствена съвкупност се изясни
по безспорен начин, че на 22.11.2023 г., около 18:45 ч. в гр. София, управлявайки лек
таксиметров автомобил „***“ с ДК № *** по бул. „Ломско шосе“, с посока на движение от
надлез „Надежда“ към ул. „Бели Дунав“, на кръстовището с ул. „Хан Кубрат“,
жалбоподателят П. предприел маневра по завиване на ляво, при извършването на която
реализирал пътно-транспортно произшествие в попътно движения се отляво лек автомобил
„***“, ДК № ***, управляван от свид. О. М., нанасяйки му материални щети в предната
дясна част.
Разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП вменява на водачите на пътни превозни средства
преди предприемането на каквато и да било маневра, в това число при завиване наляво с цел
навлизане в друг път, преди да започнат маневрата, да се убедят, че няма да създадат
опасност за участниците в движението, които се движат след тях, преди тях или минават
покрай тях, като извършването на маневрата следва да бъде съобразено с тяхното
положение, посока и скорост на движение.
Предприемайки маневрата по завиване на ляво към ул. Хан Кубрат“, без да се убеди,
че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в частност свид. М., и
без да съобрази поведението си с положението на управлявания от нея лек автомобил,
движещ се попътно на автомобила на П., жалбоподателят е нарушил цитираното
задължение, вменено му от разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, с което станал причина за
настъпване ПТП. Поради това поведението му е обективно съставомерно.
От субективна страна нарушението е осъществено виновно, при непредпазлива форма
на вината - небрежност, доколкото като правоспособен водач на МПС е имал задължението
да съблюдава правилата за движение по пътищата, в частност задължението,
регламентирано от нормата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Освен това е бил длъжен и е могъл да
предвиди общественоопасните последици от неизпълнението на това си задължение, което
обаче не е направил, в резултат от което се е достигнало до реализиране на процесното ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 ЗДвП /ДВ, бр. 43 от 2002 г., изм.,
бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г./, явяваща се приложима в случая, с оглед принципа
за действие на по-благоприятния за дееца закон, предвиденото за осъщественото от П.
нарушение административно наказание е глоба в размер на 200 лв.
Административнонаказващият орган правилно е наложил на жалбоподателя глоба в
съответния абсолютен размер от 200 лв., при което обсъждането на справедливостта й се
явява безпредметно.
С оглед обстоятелството, че в резултат от извършеното от П. нарушение на
разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗДвП се е стигнало до реализиране на ПТП, от което са
причинени имуществени щети на автомобила на свид. М., не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН и квалифицирането на случая като маловажен.
По отношение второто вменено в отговорност на жалбоподателя П. нарушение - с
правна квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, се констатира следното:
За да е осъществен съответният състав, следва да бъдат изпълнени следните
предпоставки: 1. да е реализирано ПТП; 2. от произшествието да са настъпили само
имуществени вреди; 3. между участниците в ПТП да няма съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него; 4. нарушителят да е напускал местопроизшествието, без да
4
уведоми съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило
произшествието, и да изпълни дадените указания. От субективна страна е необходимо
нарушителят да е съзнавал наличието на тези елементи от обективна страна, да е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си и да е искал настъпването на
общественоопасните последици, или макар да не ги е предвиждал, да е бил длъжен и да е
могъл да ги предотврати.
Същевременно от доказателствата по делото се изясни, че П. е напуснал
местопроизшествието след реализиране на ПТП, без да спре, за да провери какви са
последиците от произшествието, респективно без да потърси водача на ударения автомобил
и без да влезе в каквато и да било комуникация с последната /свид. М./. В този смисъл се
констатира противоречие между установените по делото факти и вменените на П. с АУАН и
НП, доколкото се установи категорично, че комуникация между двамата водачи не е била
провеждана, при което не биха могли да възникнат и несъгласия. При това се налага изводът,
че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, доколкото не е извършил нарушение с правна квалификация по чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, с оглед липсата на контакт, респективно несъгласие със свид. М., а
такова по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП, при което като участник в ПТП е имал задължението, без
да създава опасност за движението по пътя, да спре и да установи какви са последиците от
произшествието, което не е направил.
Предвид това в частта относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП при
съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, изразяващи се в дадена от актосъставителя и наказващия орган
неправилна правна квалификация на вмененото в отговорност на П. нарушение. Последното
се явява основание за отмяна на санкционния акт. В настоящия случай не може да намери
приложение Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. на ВАС - да се приложи закон за
същото нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част на наказателното
постановление, поради даденото фактическо описание на извършеното нарушение, което не
позволява направените от съда фактически и правни изводи да бъдат съотнесени към
нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
По изложените съображения в частта относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“
ЗДвП атакуваното НП е издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и следва да бъде отменено.
Що се отнася до нарушението по чл. 25, ал. 1 ЗДвП обаче, допуснати в хода на
административнонаказателното производство, в това число при издаване на НП, нарушения
на материалния закон и на процесуалните правила не се констатираха, при което съдебният
състав прие, че наказателното постановление в тази част е правилно и законосъобразно, и
следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото е основателно искането на юрк. К. за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР. С оглед липсата на фактическа и правна
сложност и разглеждането на делото в едно съдебно заседание претенцията следва да бъде
уважена в минималния размер, определен съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ /ДВ,
ред. бр. 53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г./, а именно в размер на 130 /сто и тридесет/ лв. за
представителството пред настоящата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл.
58д, т. 4 ЗАНН и чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 4
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-030618/17.12.2024 г., издадено от
Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу С. К. П. в частта относно
извършено нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 100 /сто/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца.
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-030618/17.12.2024 г.,
издадено от Началник Група в СДВР, Отдел „Пътна полиция” СДВР срещу С. К. П. за
извършено нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП, за което на основание чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5
ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 /двеста/ лв.
ОСЪЖДА С. К. П., ЕГН **********, с адрес гр. *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на
Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ сума в размер на 130 /сто и тридесет/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъщественото пред настоящата
инстанция процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6