РЕШЕНИЕ
№ 107
гр. Варна, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Мария Пл. Минкова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20243110203486 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба
на Р. К. С. против Наказателно Постановление №24-0442-000842/ 02.08.2024г.
на Началник на сектор в ОД-МВР-Варна, 4 РУ, с което на Р. К. С. е наложено
административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДП и в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
В жалбата се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска
отмяна на постановлението.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява, но се
представлява от процесуален представител, който поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована не се представлява, ангажира
становище по жалбата.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
1
На 20.06.2024 г. в около 08:30 часа в гр.Варна на ул.”Народни Будители”
жалбоподателят като водач на лек автомобил с peг.№ В 7957РТ не оставил
достатъчно странично разстояние между него и паркирания в дясно от него по
посока на движението му лек автомобил с рег. №В 2388ТМ. Блъснал го и му
нанесъл имуществени вреди. Според описаното в НП – жалбоподателя не
спрял и не уведомил МВР за случая.
Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било
издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-
наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.
В хода на съдебното производство бе разпитан свид. А. и свид. А., чиито
показания съдът кредитира като дадени обективно и безпристрастно.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните
в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са
последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността
му и справедливостта на наложеното административно наказание , съдът
прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен
субект,поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган,
съгласно заповед № 8121з-1632/02.12.2024г. на Министъра на вътрешните
работи и в шестмесечния преклузивен срок.
Съдът намира, че неправилно административнонаказващият орган е
констатирал нарушения по чл.5 ал.1т.1 от ЗДП и чл.123 ал.1 т.1 ЗДП, като не е
съотнесъл фактите към хипотезата на правната норма. Направените в АУАН
констатации, както и тези в издаденото въз основа на него НП се опровергават
от доказателствата по делото. В конкретния случай не само, че АНО е
нарушил разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗАНН, тъй като не е установил по
безспорен начин виновно поведение от страна на нарушителя, но е наложил
2
наказание на нарушителя, без да е било установено безспорно извършването
на нарушението от обективна и субективна страна, което обуславя и
неправилно приложение на материалния закон, тъй като на въззивника е
наложено наказание за нарушение, което не е безспорно доказано, че е
извършил. В НП не е посочено и нито едно доказателство/ с изключение на
АУАН/ подкрепящо нарушението от субективна страна. В тази насока са
налице единствено догадки, но не и подкрепени с доказателства тввърдения.
Съдът намира, че АНО е нарушил разпоредбата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП.
Не са описани обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и
доказателствата, които го потвърждават. Следователно извършването на
нарушение по ЗДП не бе доказано по безспорен и несъмнен начин от
въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За да ангажира
отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид деяние е
необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както неговото
противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. В конкретния случай не
бе доказано наличието на обективната страна на нарушението, поради което
не е необходимо да се изследва въпросът за вината.
Гореизложеното води до извода, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, тъй като на въззивника е вмененено
нарушение, което не е извършил, поради което следва да бъде отменено.
Констатираното нарушение води до извода, че наказателното
постановление е необосновано, тъй като фактическите положения, приети за
установени от наказващия орган не се подкрепят от събраните по делото
доказателства.
В тази връзка съдът намира, че жалбоподателят е бил неправилно наказан
за извършване на нарушение по ЗДП, че създал пречки за движението и като
участник в ПТП не уведомил компетентната служба на МВР. Съдът намира,
че извършеното нарушение не може да се вмени във вина на жалбоподателят
и същият не е осъществил от субективна и обективна страна състава на
вменененото му нарушение. По преписката не са обсъдени всички
доказателства. АНО не е посочил доказателства как е бил определен
нарушителя. При произнасяне по преписката не са били взети предвид всички
3
обстоятелства имащи значение за случая. Съдът намира, че АНО се е
произнесъл при неизяснена фактическа обстановка и обстоятелствата, които е
приел за установени не се доказват по безспорен и категоричен начин.
Следователно извършването на нарушение по ЗДП не бе доказано по
несъмнен начин от въззиваемата страна върху която лежи това задължение. За
да ангажира отговорността на лице привлечено да отговаря за определен вид
деяние е необходимо по безспорен и категоричен начин да се установи, както
неговато противоправно поведение от обективна страна, така и наличието на
субективната страна на деянието. При липсата на който и да е от елементите
от състава на нарушението, то не е налице нарушение. Показанията на
разпитаният в с. з. свидетел не могат да компенсират липсата на факти в
АУАН и НП, тъй като е недопустимо съставомерни факти да бъдат
установявани едва в с. з. Съгласно константната съдебна практика, за да е
налице описание на нарушението следва в обстоятелствената част да се
съдържат обстоятелства и факти, касаещи всички обективни и субективни
признаци на нарушението. В показанията си свид. А. твърди, че била
намерила парче от боя върху автомобила си и тръгнала да търси из квартала
автомобил със същата боя. Според свидетелката парчето боя паснало на
паркиран в съседство автомобил /този на жалбоподателя/ и тя съобщила за
станалото в полицията. Съдът намира, че на първо място няма събрани
доказателства от които категорично да е видно, че парчето боя намерено от
свидетелката е от автомобила на жалбоподателя. Доказателствата не са били
иззети, не са изследвани и не са били запазени по реда предвиден в НПК.
Твърденията направени в тази насока от свидетелката не са подкрепени с
доказателства, още повече че същата не е лице притежаващо специални
познания в тази област. АНО е издал АУАН и НП срещу жалбоподателя, като
не е подкрепил с доказателства отправените обвинения. На съда не става ясно
на базата на какви доказателства е било прието, че именно жалбоподателя е
извършил вмененото му нарушение.
Няма спор в теорията и в съдебната практика, че обвиненото лице се
защитава срещу предявените му факти, а не срещу тяхната правна
квалификация, но предявените факти трябва ясно и недвусмислено да сочат
конкретен състав на нарушение, а не да се извлича по тълкувателен път от
материалите по АНП или от доказателствата събрани в с. з.
Жалбоподателят е направил искане за присъждане на сторените в
4
производството разноски, но не е представил доказателства за сторени такива.
Според задължителните указания дадени в Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013г. по тълкувателно дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС - т. 1,
съдебните разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат тогава, когато
страната е заплатила възнаграждението. В обстоятелствената част на
решението е прието, че за да бъде присъдено възнаграждението, страната
трябва да е доказала реалното му заплащане на процесуалния си представител.
В зависимост от уговорения в договора за правна помощ и съдействие начин
на плащане - в брой или по банков път, заплащането на възнаграждението се
доказва или чрез вписване на направеното плащане в самия договор, който
има характер на разписка, или с представяне на доказателства за извършен
банков превод. По делото не са представени други доказателства за заплащане
на възнаграждение в брой или по банков път до приключване на устните
състезания във въззивното производство. При отсъствие на доказателства за
плащане на възнаграждението въззивният съд намира, че няма законово
основание да присъди разноски в полза на въззивника. Така възприетото
разрешение съответства и на задължителните указания, дадени в
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС,
обуславящи присъждането на адвокатско възнаграждение от представянето на
доказателства за реалното му плащане. В този смисъл- Определение №
145/13.02.2014г. по ч.гр.дело № 358/2014 год. на ВКС, трето гражданско
отделение.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление №24-0442-000842/ 02.08.2024г.
на Началник на сектор в ОД-МВР-Варна, 4 РУ, с което на Р. К. С. е наложено
административно наказание- в пункт първи "Глоба" в размер на 20 лева на
основание чл.185 от ЗДП и в пункт втори "Глоба" в размер на 50 лева и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 месец на основание чл.175
ал.1 т.5 от ЗДП.
5
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-
Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-
наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6