М О Т И В И
към Присъда по НОХД
№ 165/ 2019 г. по описа на Районен съд – Луковит
Настоящето производство е образувано по внесен
обвинителен акт срещу подсъдимия Т.В.Л., с който му е повдигнато обвинение, за това,
че в периода от неустановена дата в края на месец януари 2018 г. и на
неустановена дата през месец февруари 2018 г. в с.Петревене, Ловешка област,
при продължавано престъпление, отнел чужди движими вещи както следва: на
неустановена дата в края на месец януари 2018 г. от дом на ул. „Г.Г.“ № **,
отнел: желязо смес /гаечни ключове, отвертки, клещи и др./ с тегло 190 кг. на
стойност 70.30 лева, отпадъчен месинг 4,4 кг. на стойност 22.00 лева и медни
отпадъци /медни жици от обгорен кабел/ 2,3 кг. на стойност 17.87 лева, от владението
на П. В. М. ***; на неустановена дата през месец февруари 2018 г. от дом на ул.
„АЛ.С.“ № **, отнел: медна серпентина за казан на стойност 30.00 лева и медна
лула на стойност 33.00 лева, от владението на Н.Н.И. ***, всичко на обща
стойност 173.17 лева, без съгласието на двамата собственици, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата –
районен прокурор П.Г. подържа обвинението, Пледира за наказание на подсъдимия Л.
1 година лишаване от свобода, изпълнението на което да бъде отложено за
изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият Т.В.Л. се явява в съдебно заседание лично
и със служебно назначения му защитник - адвокат П.Р., дава кратки обяснения по
повдигнатото му обвинение, в които прави пълни самопризнания относно
извършеното и заявява, че не оспорва изложените факти и обстоятелства в
обвинителния акт, признава се за виновен по повдигнатото му обвинение, съжалява
за извършеното и желае провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.
372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК.
Чрез служебно назначения му адвокат-защитник, моли да му
бъде наложено наказание лишаване от свобода, при условията и предпоставките на
чл. 58а от НК.
В дадената му от съда последна дума, самият подсъдим
моли да бъде условно осъден, като изразява съжаление за извършеното
Съдът като съобрази, че делото се разглежда по реда на
съкратеното съдебно следствие във варианта на чл. 371, т. 2 от НПК и
самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата на досъдебното
производство при условията на чл. 373, ал. 2, във вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, приема за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Т.В.Л. е роден на *** ***, община Луковит,
ул. „Р.“ № **, български гражданин, няма образование, не е женен, в момента работи
като строител, не е осъждан, с ЕГН **********.
Пострадалият по делото П. В. М. ***, където притежава
къща с дворно място.
На неустановена дата в края на месец януари 2018 г.
пост. М. излязъл от дома си и тръгнал към пенсионерския клуб на селото. В този
момент, подсъдимият Т.В.Л. и свидетелката С. И.В. го видели да напуска дома си
и подсъдимият решил да влезе в двора му и да открадне желязо, което да продаде
като скрап. За целта подс. Л. прескочил оградата и се насочил към стопанската
постройка зад която знаел, че има варел пълен с железа. Там намерил ламарини,
плътно желязо, отвертки, ключове и други метални вещи, както и кабели, които
сложил в чувал, изнесъл го от двора и го оставил в дома си. В последствие подсъдимият
Л. занесъл чувала с откраднатите вещи в изкупвателен пункт в гр.Луковит,
находящ се в местността „Върбовец“, като ги предал на свид. Н.Й.Н., за което Н.
съставил документ - покупко-изплащателна сметка № ********* от дата 18.01.2018
г. В последствие в пункта били измерени
и предадени – 190 кг. желязо отпадък, отпадъчен месинг 4,4 кг. и медни отпадъци
2,3кг., за които подсъдимият получил сумата от 99.80 лева, с които пари напазарувал
храна и се прибрал в дома си.
Пострадалият П. В. М. установил кражбата когато се
прибрал в дома си, но подал жалба за това едва на 08.02.2018 г. На полицейските
служител М. разказал, че няколко пъти е влизано в дома му, взимани са дребни
неща - железа, сапун, кабели, но е възстановявал разбитите катинари и не е
подавал сигнали за това. В хода на разследването пострадалият М. починал на
27.02.2018 г.
Известно време след първата кражба, на неустановена
дата през месец февруари 2018 г., подс. Л. решил да извърши кражба от дом
находящ се на ул. „АЛ.С.“ № **, в която живеела и стопанисвала пострадалата Н.Н.И..
За целта, във времевия период от 13 часа до 14 часа след обяд, подсъдимият
отишъл до къщата, прескочил оградата от задната й страна, където мрежата била
отворена, отишъл под навес до входната врата на къщата, където бил оставен
казан за варене на ракия, взел серпентината и лулата му и ги сложил в чувал
който намерил там. След това се прибрал в дома си и в първия работен ден
пристигнал пеша в гр.Луковит, като предал откраднатите вещи отново в пункта на
свидетеля Н. /покупко-изплащателна сметка/ срещу сумата от 56.70 лева.
Свидетелката Н.Н.И. се прибрала един ден в дома си от
работа и установила, че под навеса до къщата липсвали медните серпентина и лула
от казан за варене на ракия. Други вещи от имота не били взети, като в самата
къща не било влизано и вратите не били разбивани.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експертиза,
като вещото лице е дало заключение, че откраднатите вещи собственост на
пострадалите по делото са на обща стойност 173.17 лева.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява
по категоричен и несъмнен начин от писмените и гласни доказателствени средства,
прочетени и приобщени по реда на чл. 283 от НПК, от досъдебното производство, а
именно: заключение по изготвената съдебно-оценителна експертиза, протоколи за
разпити на свидетелите С.В.М., Р.П.М., В.П.М., Н.Н.И., И.Т.И., С. И.В., Н.Й.Н.,
Ц.П.М., Н.С.Х.и Н.В.В., справка
за съдимост на Т.В.Л.,
от останалите
писмени доказателства, както и от
направените в хода на съдебното производство самопризнания на подсъдимия Т.В.Л..
Предвид изложеното съдът намира, че както от обективна
така и от субективна страна подсъдимият Т.В.Л. е осъществил състава на
престъплението кражба по чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна подсъдимият Т.В.Л., в периода от
неустановена дата в края на месец януари 2018 г. и на неустановена дата през
месец февруари 2018 г. в с.Петревене, Ловешка област, при продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи както следва: на неустановена дата в
края на месец януари 2018 г. от дом на ул. „Г.Г.“ № 17, отнел: желязо смес
/гаечни ключове, отвертки, клещи и др./ с тегло 190 кг. на стойност 70.30 лева,
отпадъчен месинг 4,4 кг. на стойност 22.00 лева и медни отпадъци /медни жици от
обгорен кабел/ 2,3 кг. на стойност 17.87 лева, от владението на П. В. М. ***;
на неустановена дата през месец февруари 2018 г. от дом на ул. „АЛ.С.“ № **,
отнел: медна серпентина за казан на стойност 30.00 лева и медна лула на
стойност 33.00 лева, от владението на Н.Н.И. ***, всичко на обща стойност
173.17 лева, без съгласието на двамата собственици, с намерение противозаконно
да ги присвои.
От субективна страна двете деяния /две домови кражби/ са
извършени при форма на вина - пряк умисъл от страна на подсъдимия Т.В.Л..
Същият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, предвиждал е
настъпването на обществено опасните последици и е целял те да настъпят.
Съзнавал е, че лишава от фактическа власт владелците на чужди вещи, предвиждал
е преминаването им в негова фактическа власт и е установил тази власт.
Съдът намира, че по отношение на
подсъдимия е било налице специфичното за този вид престъпление намерение –
противозаконно да се присвои вещите предмет на престъплението.
Причина за извършване на
престъплението е незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на чуждата собственост и ниско правосъзнание от страна на
подсъдимия, стремежа му към лесно и бързо облагодетелстване и незачитане
собствеността на другите.
Изхождайки от гореизложеното, съдът
намери подсъдимия Т.В.Л. за виновен в извършване на престъплението по чл. 194,
ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Предвид обстоятелството, че
производството е по реда на глава ХХVІІ от НПК, съдът прие, че на подсъдимия Т.В.Л. за извършеното
престъпление, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал. 2 от НПК, наказанието следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а, ал.
1, във вр. с чл. 54 от НК. При определяне на размера на наказанието на
подсъдимия, съдът взе предвид наличието на смекчаващи вината обстоятелства, а
именно - направените самопризнания, ниският социален статус, оказване на
съдействие при разкриване на престъплението, но и при наличието на отегчаващи
вината обстоятелства – невъзстановяване на стойността на отнетите вещи, дързостта
на изпълнителното деяние – извършване на домови кражби, както и високата степен на обществена
опасност на деянията /двете кражби/ извършени от него.
Съдът счита, че за извършеното престъпление на подс.Л.
следва да се наложи наказание лишаване от свобода, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите вината обстоятелства, при което наложеното наказание следва да
бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Налице
са обективните и субективни условия за приложение на института на условното
осъждане. Според съда за превъзпитанието, поправянето и постигането на целите
на наказанието в цялост, така както са описани в разпоредбата на чл. 36 от НК, на
подсъдимия е достатъчно и справедливо да се наложи условно наказание.
Ето защо, съдът наложи на подсъдимия Т.В.Л. наказание
лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, което наказание на основание
чл. 58а, ал.1 от НК, намали с една трета и определи за изтърпяване наказание -
лишаване от свобода за срок от 8 /осем/ месеца, което наказание, на основание чл.
66, ал. 1 от НК отложи с изпитателен срок от 3 /три/ години.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, сьдьт осъди
подсъдимия Т.В.Л. да заплати направените по делото разноски в размер на 58.65
/петдесет и осем лева и 0.65 ст./ лева по сметката на ОД на МВР – Ловеч.
Присъждането на разноските за служебен защитник ще
бъде направено след определянето на техния размер от НБПП гр.София.
С
оглед изложените съображения съдът постанови своята присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: