Р Е Ш Е Н И Е
№ 802/16.10.2020г.
гр.
Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, XII
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Христина
Юрукова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Светомир Бабаков
2.
Красимир Лесенски
при секретаря Янка Вукева и с участието на
прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Лесенски касационно
административно дело № 64 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е
образувано по касационни жалби на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ и на Министерството на правосъдието,
подадени чрез юрк. Ч. срещу Решение № 620/08.12.2017 г., постановено по адм. д.
№ 394/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик.
С атакуваното решение са осъдени Министерство
на правосъдието да заплати на Д.П.Г. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, причинени му от бездействията и
действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.01.2004
г. – 01.06.2009 г., ведно със
законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от
датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата и
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Д.П.Г. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 10 000 (десет хиляди) лева, причинени му от бездействията и
действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.06.2009
г. – 07.01.2016 г., ведно със
законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от
датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
В
жалбите се сочи, че съдът не се е съобразил с
действителната фактическа обстановка и събраните доказателства, от които
не се установили действително претърпените вреди, поради което се иска отмяната
на решението, като се постанови друго по съществото на спора, с което се
отхвърлят предявените искове срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“ и Министерството на правосъдието изцяло
в претендирания размер.
В
съдебно заседание не се явява законен или процесуален представител на
касаторите, редовно призовани.
Ответникът
по касационната жалба лично и чрез процесуалния си представител счита, че
жалбата на Министерство на правосъдието е просрочена и делото следва да бъде
прекратено в тази му част, а жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” намира за неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на подадените
касационни жалби. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно,
поради което моли да се остави в сила.
Съдът
намира следното:
Касационните
жалби са подадени в срока по чл. 211, ал.
1 АПК от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен,
поради което са процесуално допустими. Неоснователни са доводите на ответника
по касационната жалба и неговия процесуален представител, че жалбата на Министерство
на правосъдието е просрочена. Видно е от материалите по делото е, че
съобщението, че решението е изготвено, е връчено редовно на Министерство на
правосъдието на 22.12.2017 г., като жалбата е подадена по пощата на 05.01.2018
г., видно от отбелязаното пощенско клеймо при получаването ѝ в Административен
съд Пазарджик, т.е. в законоустановения 14-дневен срок. Същия ден е подадена и
жалбата на Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията”, като те са получили съобщението за изготвеното решение на
28.12.2017 г., т.е. тяхната жалба също е в срок.
Производството
пред Административен съд Пазарджик се е развило по исковата молба на Д.П.Г.
против Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“. Против Министерство на правосъдието искът е на стойност
10 000 лева и обхваща твърдени претърпени неимуществени вреди от ищеца при
престоя му в Затвор Пазарджик в периода 01.01.2004 г. – 01.06.2009 г. Против
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ искът също е на стойност
10 000 лева и обхваща твърдени претърпени неимуществени вреди от ищеца при
престоя му в Затвор Пазарджик в периода 01.06.2009 г. – 07.01.2016 г.
Претендира се и присъждане на законови лихви от датата завеждане на исковата
молба – 04.09.2015 г.
С
оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на
страните в хода на делото, след приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора
доказателства. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата
обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при обсъждане
доводите на страните е направил своите правни изводи.
С
решението си по делото административният съд е уважил изцяло предявените искове
на Д.П.Г. срещу Министерство на правосъдието за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева,
причинени му от бездействията и действията на администрацията на Затвора гр.
Пазарджик в периода 01.01.2004 г. – 01.06.2009 г., ведно със законната лихва за забава,
считано датата, на която изтичат три месеца от датата на влизане в сила на
решението до окончателното изплащане на сумата и срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията” за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
10 000 (десет хиляди) лева, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.06.2009
г. – 07.01.2016 г., ведно със
законната лихва за забава, считано датата, на която изтичат три месеца от
датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
Приел
е, че в проведеното исково производство са установени незаконосъобразни
действия или бездействия на администрацията на затвора, които имат за последица
унижаването на човешкото достойнство на ищеца. Приел, че ищецът изтърпява
наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора гр. Пазарджик. Същият е
постъпил в този затвор на 16.03.2000 г. като до 12.09.2013 г. е бил настанен в
спално помещение № 123, в първо отделение на корпуса на затвора, намиращо се на
първи етаж в зоната с повишена сигурност. Помещението било обитавано
самостоятелно от ищеца и било с площ 6,70 кв.м. Към същото не е имало
самостоятелен санитарен възел и е разполагало с легло, маса, стол и 2 бр. метални
шкафчета. От 13.09.2013 г. до 07.01.2016 г., а и до настоящия момент ищецът бил
преместен в спално помещение № 108, което е в същия корпус на затвора. Помещението
също било обитавано самостоятелно от ищеца и било с площ 6,70 кв.м. Към същото
не е имало самостоятелен санитарен възел и е разполагало с легло, маса, стол и
2 бр. метални шкафчета. От показанията на разпитаните свидетели, включително –
на служителя на затвора, безспорно се установявало, че в процесните периоди
ищецът е прекарвал цялото си време, с изключение на един час дневно –
раздвижване - сам, в килията, която било постоянно заключена. С оглед
установено първоинстанционният съд е намерил, изхождайки от периодите,
обхващащи двата иска – първият – около 5 години и половина, а вторият – около 6
години и половина, че това обстоятелство, съгласно практиката на Съда по
правата на човека, съставлява самостоятелно и достатъчно основание да се
приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с
разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи. Нещо повече, първоинстанционният съд е приел, че са събрани
и други доказателства, от които се установявало, че ищецът е бил подложен на
нечовешко и унизително отношение от страна на затворническата администрация:
първоинстанционният съд кредитирал показанията на двамата разпитани като
свидетели лишени от свобода, че на ищеца и другите доживотно осъдени
затворници, които не разполагали със самостоятелни тоалетни, се налагало да
използват кофи за облекчаване на физиологичните си нужди. Тази практика
съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително в пилотното
решение „Нешков и други срещу България“, също съставлявала самостоятелно и
достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл. 3 от Европейската конвенция
за защита правата на човека и основните свободи. Не на последно място по делото
било установено, че ищецът е християнин, но не му се осигурявали никакви
условия за упражняване на религията му. Същото важало и за желанието му за
четене и образование. Той нямал достъп до библиотеката и до възможност да
продължи образованието си.
Първоинстанционният
съд е посочил също така, че с оглед заключението на вещото лице по изготвената
медицинска експертиза не са се доказали твърденията на ищеца за неадекватно
лечение на заболяванията му през този период.
От
всички изложеното първоинстанционният съд
е заключил, че по време на престоя си в Затвора гр. Пазарджик ищецът е
бил подложен на кумулативното въздействие на множество изключително
неблагоприятни обстоятелства представляващи както самостоятелно, така и в
своята съвкупност нечовешко и унизително отношение, поради което е приел за
основателни претенциите против двамата ответници за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди, тъй като ищецът е бил подложен на нечовешко и
унизително отношение, така както са заявени с исковата молба. По отношение
размерът на двете обезщетения първоинстанционният съд е приел, че те са съизмерими
с обезщетенията, присъждани от ЕСПЧ по дела на лишени от свобода срещу
България. Следвало да бъде присъдена и законната лихва върху тази сума, но не
от претендираната дата – 04.09.2015 г., а от датата, на която изтичали три месеца от датата,
на която решението стане окончателно. Това разрешение за началния момент, от
който се дължала лихвата, било в съответствие с практиката на ЕСПЧ, включително
пилотното решение „Нешков и други срещу България“.
Решението
на първоинстанционния съд е валидно и допустимо, но неправилно в частта, в
която са уважени предявените искове в пълен размер, съответно и в частта, в
която са осъдени Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ и на Министерството на правосъдието да заплатят разноските по
делото за вещо лице по следните аргументи:
Първоинстанционният
съд е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за
правилното решаване на спора доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
3 ЗИНЗС, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и при съобразяване
разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е направил верни правни изводи, касаещи
наличието на претърпени вреди от ищеца, които се споделят от настоящата
инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл. 3, който в своята ал.
1 предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
Правилен
е изводът на първоинстанционният съд, въз основа от установената по делото
фактическа обстановка, че в случая са налице законовите предпоставки,
обуславящи основателност на искането за обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при лишаването от свобода на ищеца
за периода 01.01.2004 г. – 01.06.2009 г. и за периода 01.06.2009 г. – 07.01.2016 г. в Затвора в Пазарджик. Законът
забранява лишените от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко и унизително
отношение и задължава държавата да им осигури от една страна условия за
изтърпяване на наложено им наказание лишаване от свобода или задържане под
стража, съобразени с уважението към човешкото достойнство, от друга - начинът и
методът на изпълнение на наказанието или задържането да не ги подлага на
страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на
задържането, и от трета - като се има предвид практическите нужди на
задържането, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно
гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законови задължения, посочени
по-горе и правилно възприети и установени от първоинстанционния съд.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, при приложението на чл. 284, ал.
5 ЗИНЗС в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод за
характера и степента на въздействието върху ищеца на условията в Затвора -
Пазарджик, където е изтърпявал лишаването от свобода. Тези условия са
несъответни на минимални критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение
на вменените на администрацията задължения за създаване на условия за
изтърпяване на наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на
личността и накърняване на човешкото достойнство. Липсата на установени по
делото конкретни умишлени действия и бездействия на служители на Министерството
на правосъдието или на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ София не водят до неоснователност на
предявения иск, при установените условия на живот, които не покриват
минималните изисквания, позволяващи съхранение на човешкото достойнство.
Основателни
обаче са доводите и в двете касационни жалби за неправилност на обжалваното
решение в частта му, с която е определен размерът на дължимото се обезщетение
за причинени неимуществени вреди. От установеното по делото неизпълнение не
следва автоматично обезщетяване на причинените неимуществени вреди в парично
изражение, възприето за дължимо от този, чиито права са нарушени, съобразно
неговото лично, субективно усещане. Естеството и характерът на причиненото
страдание съдът следва да прецени не само от страна на субективното възприятие
и усещане на пострадалия за причинена вреда, но и с конкретните факти, от които
тя произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания
за справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона
за задълженията и договорите. В случая изводите на съда за размера
на дължимото се обезщетение не съответстват на посочените критерии. Преценени са
конкретните, обективно съществуващи обстоятелства относими към увреждането, от
което се претендират вреди, както и реалното им отражение върху състоянието на
ищеца. Несъмнено е негативното въздействие върху ищеца на условията, при които
е пребивавал в Затвора Пазарджик. При преценката на кумулативното въздействие
на тези условия в исковите периоди, съобразено с установената по делото обща
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се
справедливост, неправилно с обжалваното решение са определени сумите, с които
следва да бъдат възмездени причинените вреди.
При отчитане
размера на претендираните вреди, настоящият съдебен състав намира исковите претенции
за завишени. Размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
следва да бъде определен в съответствие с нормата на чл. 52 от ЗЗД. Спазването на
принципа на справедливостта, като законово въведен критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението да бъде определен
от съда с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина,
по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото
лице и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото „Нешков
и други срещу България“, съгласно което паричната компенсация като форма на обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде в неразумен размер в равнение
с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от ЕСПЧ по силата на чл.
41 от Конвенцията в подобни случаи, като насока в това отношение могат да служат
принципите, изложени от ЕСПЧ в пилотното решение, а именно фундаменталния характер
на правото на всяко лице да не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение
от една страна, а от друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен
в условия на нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС,
като най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. В случая, като се отчетат
обстоятелствата, съставляващи проявления на нарушението на чл. 3, ал.1 във вр.
с ал.2 от ЗИНЗС; периода на исковата претенция, интензитета на породените страдания
и негативни преживявания, без налице да бъде конкретно увреждане на физическото
здраве на ищеца, при прилагането на чл. 284, ал.2 от ЗИНЗС, настоящата инстанция
приема, че исковете следва да бъдат уважени при определяне на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 1000 лв. за периода 01.01.2004
г. – 01.06.2009 г. и 1200 лв. за 01.06.2009 г. – 07.01.2016 г. За размера над тези суми до така
претендираните 10 000 лв. срещу всеки от ответниците, исковете следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Тъй като по отношение на
присъдената лихва, която не е в съответствие с искането в исковата молба, няма
жалба от страна на ищеца, то в тази му част решението на първоинстанционния съд
не следва да се коригира, като следва касаторите да заплатят законната лихва за забава съответно върху
сумите от 1000 лв. и 1200 лв., считано от датата, на която изтичат три месеца
от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане на сумата.
Неправилно
според настоящия състав също така първоинстанционният съд е осъдил Министерство
на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” да заплатят на Административен съд Пазарджик разноски по делото в
размер на по 125 лв. за вещо лице. Вярно е, че исковете са уважени в цялост, но
както и самият
първоинстанционен съд е отбелязал в решението си - с оглед изводите на вещото
лице по изготвената медицинска експертиза не са се доказали твърденията на
ищеца за неадекватно лечение на заболяванията му през този период, т.е. по
същество експертизата е назначена по твърдения на ищеца, които са останали
недоказани и съдът не ги е уважил и отхвърлил. С оглед отхвърляне на твърденията
и съответно исковете в тази има част, разноските за вещо лице по допуснатата медицинска
експертиза ще следва да се поемат от ищеца, който ще следва да бъде осъден да
заплати изцяло сумата от 250 лв. в полза на Административен съд Пазарджик.
При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му.
От
страна на страните не е направено искане за присъждане на разноски пред
настоящата инстанция.
Водим
от изложеното и на основание чл.221, ал.2, пр.2, вр. чл.222, ал.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, XII състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 620/08.12.2017 г., постановено по адм. д. №
394/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в частта, в която е
осъдено Министерство
на правосъдието да заплати на Д.П.Г. с ЕГН ********** обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 1000 (хиляда) лева, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в
периода 01.01.2004
г. – 01.06.2009 г. до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв., в частта, в която е осъдена Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплати на Д.П.Г. обезщетение за неимуществени вреди в
размер над 1200 (хиляда и двеста) лева, причинени му от бездействията и
действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.06.2009
г. – 07.01.2016 г. до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв. и в
която са осъдени Министерство на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” да заплатят на
Административен съд Пазарджик разноски по делото в размер на по 125 лв., като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от Д.П.Г. с ЕГН ********** срещу Министерство
на правосъдието за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер над 1000 (хиляда) лева, причинени му от
бездействията и действията на администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода
01.01.2004
г. – 01.06.2009 г. до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв.
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен предявения иск от Д.П.Г. с ЕГН ********** срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 1200
(хиляда и двеста) лева, причинени му от бездействията и действията на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик в периода 01.06.2009
г. – 07.01.2016 г. до претендирания размер от 10 000 (десет хиляди) лв.
ОСЪЖДА
Д.П.Г. с ЕГН ********** да заплати на Административен съд Пазарджик сумата в размер на 250
(двеста и петдесет) лв., представляваща разноски по делото съобразно
отхвърлената част на исковете.
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 620/08.12.2017 г., постановено по адм. д. №
394/2017 г. по описа на Административен съд Пазарджик в останалата му част.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/