№ 330
гр. София, 24.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мария Яначкова
Членове:Десислава Б. Николова
Миглена Йовкова
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Мария Яначкова Въззивно гражданско дело №
20241000500886 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 187 от 28 декември 2023г. по гр. д. № 5/ 2023г.
Окръжен съд - Видин е осъдил ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ
ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на основание чл. 432, ал.1 от КЗ, във
връзка с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД на Д. Е. Д., с ЕГН:
**********, „ действащ лично и със съгласието на своя баща и законен
представител „ Е. Д. Б., ЕГН: **********. адрес за призоваване: гр.***, ЖК
"***" *, ет.*, ап.*. сумата в размер на 50 000 лв. / петдесет хиляди лева/,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди-болки и страдания от причинените му телесни
увреждания, както и сумата от 381.98 /триста осемдесет и един лева и
деветдесет и осем ст. /- имуществени вреди, които са получени в причинно
следствена връзка с ПТП, настъпило на 16.08.2022г., виновно причинено от
водача на л.а. „Ауди А4“ с рег. № ******** , ведно със законната лихва върху
сумите, считано от 01.09.2022 г. до окончателното издължаване, като
отхвърлил като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 50 000 лв. до предявената сума от 60 000 лв., частичен
1
иск от 80 000 лв.; осъдил ЗК „ Лев Инс" АД, да заплати на адв.В. В. М. с ЕГН
********** на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. с чл. 7, ал. 2, от Наредба №
1/09.07.2000 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
сумата в размер на 5 050 лв. /пет хиляди и петдесет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, определена съобразно
уважената част на исковите претенции; осъдил Д. Е. Д., с ЕГН: **********, „
действащ лично и със съгласието на своя баща и законен представител „ Е. Д.
Б., ЕГН: ********** да заплати на ЗК ,,Лев Инс“ АД сумата в размер на 146
лв. / сто четиридесет и шест лева/, разноски по делото съразмерно на
отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК;
осъдил ЗК„ Лев Инс“ АД да заплати по сметка на Окръжен съд-Видин, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата 2 015 /две хиляди и петнадесет/ лв., -
държавна такса върху уважения размер на исковете и сумата от 1 178 /хиляда
сто седемдесет и осем /лв. - възнаграждения на вещи лица, заплатени от
бюджета на съда.
Производството пред въззивния съд е образувано по въззивна жалба
на ЗК „Лев инс“ АД срещу решението, постановено по гр. д. № 5/2023г. от ОС
– Видин над присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди от
15 000 лв. С оплаквания за нарушение на чл. 52 ЗЗД при определяне на
размера на търсеното обезщетение, както и като резултат на чл. 51, ал.1 ЗЗД
поради приетото от съда, че ищецът е получил „мозъчно сътресение“ от
процесното ПТП, което жалбоподателят счита за недоказано по делото като
травма, жалбоподателят иска отмяна на решението в атакуваната част и
отхвърляне на иска за разликата до присъдения размер на обезщетението.
Насрещната страна Д. Е. Д., действал лично и със съгласието на своя
баща Е. Д. Б., навършил пълнолетие на 13.06.2024г., е подал отговор на
въззивната жалба, с който е оспорил жалбата.
За да постанови решението си по иска за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, ВдОС е приел, че ищецът Д. Д. като пострадало лице
от ПТП като пътник на задна седалка е кредитор на вземане по чл. 432, ал. 1
КЗ за обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ПТП от
16.08.2022г., в размер на 50 000 лв. - с оглед възрастта му, телесните му
увреждания, измежду които мозъчно сътресение и вследствие на него проявен
2
церебрастенен синдром с присъщите му прояви, полученото постравматично
стресово разстройство, проведената допълнителна интервенция за
отстраняване на стъклен фрагмент, проведеното лечение и претърпените
болки и страдания, непълното му физическо възстановяване, както и на
емоционалното му състояние, търпените неудобства през възстановителния
период и нуждата от чужда помощ, както и икономическите условия в
страната и установения застрахователния лимит.
Софийски апелативен съд, като въззивна инстанция, в рамките на
правомощията си, уредени в чл. 269 ГПК, съобразно и разясненията, дадени в
ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, намира, че
обжалваното решение е валидно; то е и допустимо в обжалваната част, а като
косвен резултат от решаващата си дейност счита същото и правилно в тази
част.
Предявен е пряк иск за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, настъпили в резултат от ПТП, станало на 16.08.2022г., срещу
застраховалия гражданската отговорност на делинквента. Ищецът е твърдял,
че е получил травматични увреждания вследствие на ПТП – 1 / Фрактура
клавикуле декстра дислоката; 2/ Контузио капитис; Комоцио церебри;3/
Контузио артикул е хумери декстра; 4/ Открити рани на двете колена;
5/Множество охлузвания и наранявания по тялото; 6/ ПТСР; 7/ Хирургично
отстраняване на чуждо тяло /стъкло/ от дясната ръка. Претендирал е с
частичен иск заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на
30 000 лв. при твърдяно вземане от 80 000 лв., допуснато е увеличение на иска
до размера от 60 000 лв., като пред въззивния съд спорът е пренесен частично
до размер на иска над 15 000 лв. до 50 000 лв. ведно със законната лихва от
01.09.2022г.
В срока за отговор на исковата молба ответникът е предприел защита
по същество срещу иска за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, като е възразил и срещу размера на търсеното обезщетение
включително с оглед характера и тежестта на получените травми, отричайки и,
че последица от ПТП е мозъчно сътресение, - възражения, които са в предмета
и на въззивното производство.
Застраховането срещу гражданска отговорност е правоотношение, по
силата на което застрахователят се задължава да обезпечи застрахователна
3
закрила срещу риска от възникване на гражданска (деликтна) отговорност в
тежест на застрахования, като при настъпване на застрахователното събитие,
плаща дължимото от последния обезщетение за вредите, причинени на трети
лица. Застрахователното събитие при тази застраховка, като проекция на
застрахователния риск, е възникването на гражданска отговорност в тежест на
застрахования. Отговорността на застрахователя възниква на основание
застрахователно правоотношение, а отговорността на причинителя на
непозволеното увреждане, на основание деликт. Т. н. пряко право на
увредения срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 КЗ за изплащане на
застрахователното обезщетение, предявено в настоящия процес, и правото му
да търси обезщетение на деликтно основание, възникват в един и същи
момент – този на настъпването на застрахователното събитие (в случая ПТП),
при което е причинено непозволеното увреждане. За упражняване на прякото
право на увреденото лице не е необходимо гражданската отговорност на
застрахования да бъде установена със сила на пресъдено нещо, но в случая тя
е установена с необжалваните осъдителни части от решение на
първоинстанционния съд, обжалвано само от ответника в една част.
Във въззивната си жалба ответникът е изразил оплаквания, че
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е завишен,
като фактически е преповторил възражението си от защитата срещу иска, че
ищецът не е претърпял мозъчно сътресение, като с оглед тежестта на
получените увреди и доказаните неблагоприятни последици от тях, търпени в
рамките на обичайните период, като и конкретните икономически условия
към м.08.2022г., счита, че обезщетение от 50 000 лв. е необосновано високо и
не съответства на действително претърпените и доказани вреди.
С оглед предмета на въззивното производство и обстоятелството, че
решението на първоинстанционния съд в осъдителни в полза на ищеца части
не е обжалвано, въззивният съд в правоприлагащата си дейност изхожда от
положението, че Д. Д., роден на ********г., е пострадало лице от ПТП като
пътник на задна седалка, станало на 16.08.2022г. в гр.Видин, от което са му
причинени неимуществени и имуществени вреди, а ответникът е застраховал
гражданската отговорност на делинквента (чл. 297 вр. чл. 298, ал. 1 ГПК вр.
чл. чл. 429 – 437 вр. чл. 477 и сл. КЗ).
4
От гласните доказателства, събрани чрез разпита на св. И., – дядо на
ищеца, подлежащи на преценка по реда на чл. 172 ГПК, е установено, че той е
видял внука си в Бърза помощ на носилка след претърпяното от него ПТП, и
той му казал да не се страхува, а след като му сложили шина на ръката, по
искане на роднините, изпратили момчето на домашно лечение, после в дома
на свидетеля установили, че внукът му не помнил и говорил несвързано,
боляло го всичко, имал нужда от помощта на близките си, докато се лекувал,
посещавал и физиотерапевтични процедури.
Св. Б. – съсед на ищеца, е разказал, че след като е излязъл на паркинга
на магазин Кауфланд, видял движеща се с висока скорост кола, чул шум от
удара в мантинелата и че колата се ударила в друга кола, като той, както и
други очевидци, отишли на място; Д., който бил на задната седалка на колата,
бил с притворени очи, не мърдал първоначално, а когато дошла линейката,
викал от болка. По делото не е доказано, че този свидетел не е могъл да
възприеме шума от удара, нито, че не е успял да отиде непосредствено след
ПТП до мястото на настъпването му и да възприеме участниците в инцидента,
както е твърдял ответникът в молба от 20.10.2023г., подадена след проведения
разпит в съдебно заседание на 07.07.2023г. и няма основание съдът да не
кредитира показанията му.
От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската
експертиза, специалист по „Съдебна медицина“, изготвило заключението си
въз основа на медицинската документация, е установено по делото и това не е
спорно на настоящия етап от производството, че пострадалият е получил от
ПТП следните травматични увреждания: „Контузия на дясна раменна област с
охлузване на кожата и счупване на дясна ключица в средна трета, с
разместване„, лекувана чрез имобилизация с мека превръзка, като
обездвижването й следвало да продължи за срок от около месец, при
натоварване след около 1,5 – 2 месеца; „Контузия на двете подбедрици -
разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица и охлузване на кожата на лява
подбедрица“, като под анестезия двете рани са зашити. Установеното
допълнително през м.09.2022г. в Германия „чуждо тяло„ - стъклен фрагмент с
размери 5/5 мм в областта на десния лакет, което е било хирургически
отстранено със сваляне на конците след 12 дни, също е последица на удар в
стъкло с лакетя, то не е довело до възпаление или затруднение на движението,
5
както и болка в лакетя, тъй като е разположено подкожно и се усеща само при
опипване. Вещото лице е уточнило, че ключицата влиза в раменния пояс и
участва в извършването на движения на дясната ръка и счупването й води до
трайно затруднение движението на десния горен крайник. Вещото лице е
уточнило още, че на 20.08.2022г. ищецът е прегледан от психиатър и му е
поставена диагноза ПТСР; след проведени физиотерапевтични процедури в
периода 26.10.2022-08.12.2022г. състоянието му се е подобрило, при болки
само при вдигане на ръката. Нараняванията на двете подберици със засягане
само на меките тъкани - кожа и подкожие е довело до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
Спорен по делото е бил въпросът получил ли е ищецът като
последица от ПТП, което е претърпял, и мозъчно сътресение, като този спор,
както се посочи, е пренесен и във въззивното производство. Поради оспорване
на заключението на СМЕ, обсъдено по-горе, в което е прието, че - поради
липса на данни за травматични увреждания по главата и за черепно-мозъчна
травма, както и за изпадане в безсъзнателно състояние и амнезия преди или
след инцидента, - поставената диагноза „мозъчно сътресение“ на 23.08.2022г.
при прегледа от хирург и на 24.08.2022г. от невролог, поради оплаквания от
главоболие и световъртеж, светлобоязън, както и констатиран нистагъм при
поглед встрани, дискоординационен синдром, атаксия, не са последица от
ПТП, е допуснато изслушване на СМЕ от вещо лице невролог.
От заключението на изслушаната по делото СМЕ, изготвено от вещо
лице невролог (също въз основа на представената по делото медицинска
документация и при отчитане на механизма на ПТП, както е уточнено при
приемането на заключението), като въззивният съд извърши и преразпит на
това вещо лице и също възприема заключението му като изготвено от лице с
необходимите тесни специални знания и подробно обосновано с данните по
делото и допълнително обстойно мотивирано при преразпита, е установено
следното: ищецът е получил увреждане „Мозъчно сътресение“, съгласно
диагнозата, поставена му и от невролог на 24.08.2022г., поради оплакванията
му, изложени и на 23.08.2022г. при прегледа от хирург, след преживяното
ПТП - най-лека степен на ЧМТ, но тежестта му не винаги определя тежестта
на късните прояви, съобразно данните в медицинските документи, както и с
оглед механизма на ПТП. По този повод са му назначени медикаментозна
терапия с ноотропил, атаракс и спазване на подходящ режим без физическо и
6
психическо натоварване. Увреждането е довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота. Възстановителният период при ЧМТ с мозъчно
сътресение е от 3 до 6 седмици, в случай, че няма усложнения. В случая в
медицинската документация е описана церебрастения след мозъчно
сътресение, обусловена от персистиращи оплаквания от главоболие,
замайване, световъртеж, безсъние със съответните обективни отклонения,
отразени в статуса от невролог, - нистагъм при поглед встрани,
дискоординационен синдром, атаксия. Церебрастенният синдром след
мозъчно сътресение може да трае няколко месеца, понякога 2-3 години и
повече. Уточнено е от експерта - невролог, че при ЧМТ се наблюдават и
психични симптоми, дължащи се на преживения стрес, както в случая
пострадалият е бил диагностициран с ПТСР с назначено лечение с атаракс.
При преразпита си пред САС вещото лице е заявило, че за полученото
мозъчно сътресение е отчело факта, че пострадалият има общо мозъчна
симптоматика, изразяваща се в главоболие, гадене, световъртеж,
светлобоязън, - обективирано при прегледа от специалисти хирург и невролог
няколко дни след травмата. След като му е оказана първа помощ, с оглед
счупената ключица, той е прегледан в спешния кабинет без отразяване на
неврологичен статус. Като общо състояние е описано само, че той е в ясно
съзнание и ясен спомен за случилото се. Въз основа на механизма на ПТП и с
оглед свидетелските показания на 2–та свидетели (единият от които е казал, че
пострадалият не е мърдал и не е отварял очи, а след това, попадайки в
болницата, другият свидетел е съобщил, че внукът му е казал, че се чувства
добре), вещото лице приема, че пациентът е имал бързопреходно нарушение
на съзнанието, което е типично, - това означава дезориентация, индикация за
лекостепенна ЧМТ, каквото представлява мозъчното сътресение. Наличието
на такова може да се приеме и без загуба на съзнание, при наличие само на
общо мозъчна симптоматика, – гадене, световъртеж, повръщане, главоболие,
светлобоязън, каквито са констатирани от прегледа от невролог. Пояснено е
още, че е възможно симптоматиката за мозъчно сътресение да се прояви след
една седмица. При прегледа в спешното отделение на пострадалия е направена
рентгенография на черепа, което също потвърждава, че е имал данни за травма
на главата, но не е бил консултиран тогава с невролог. Възможно е, както е
описано и в обсъжданото заключение, съвсем леки форми на мозъчно
сътресение да доведат до тежки, посттравматични симптоми. Това е принцип,
7
дори лека ЧМТ, когато няма данни за увреждане на мозъчния паренхим,
каквито в случая не са доказани, тъй като не е извършена неврообразна
диагностика, да доведе до един тежък посттравматичен синдром. Понякога
една лека травма, когато не се докаже със скенер, може да доведе до хематом.
Всичко е индивидуално и изисква прецизна диагностика, възрастта не е
определяща за това, тъй като и една ЧМТ, макар и лека, може да завърши с
фатален край. Вещото лице е пояснило още, че болката е индивидуално
усещане и в конкретния случай пострадалият е имал счупване, болката от него
е била доминираща, възможно е било и той да не е осъзнал, че изпитва
главоболието, когато е бил приет в травматологично отделение, за да му се
окаже помощ и това, че не е отразено, че има главоболие, не означава, че не е
имал такова. Впоследствие пациентът е потърсил помощ във връзка с
появилите се оплаквания от главоболие, световъртеж, гадене, повръщане,
светлобоязън. Декларирал е, че това се случва след преживяно ПТП и при
първия преглед, извършен от хирург, и при втория, извършен от невролог, от
23.08.2022г. и 24.08.2022г. Психичните отклонения са във връзка с
усложнение след ЧМТ, които се обуславят в един посттравматичен
церебрастенен синдром, констатиран при ищеца, който включва пристъпно
главоболие, пристъпни световъртежи, нарушение на съня, страхови
изживявания, нарушения на паметта. Това може да продължи с месеци,
години, а понякога и цял живот. Рентгенографията, както е уточнило вещото
лице, дава информация само, че не е счупен черепът, тя е неинформативна за
мозъчния паренхим. Мозъчното сътресение се диагностицира въз основа на
анамнеза и обективен неврологичен статус, изследват се черепно-мозъчни
нерви, вратна ригидност, както в случая е доказано, че пострадалият има
нистагъм – той се изразява в потрепване на очите при поглед в определена
посока, което е елемент от дискоординационен синдром, който е свързан с
нарушение на равновесието.
От приетите като доказателства във въззивното производство
амбулаторни листове, издадени на 12.02.2024г., 16.02.2024г., 23.02.2024г. и
25.10.2024г., се налага извод, че пострадалият продължава да изпитва болки
при движение в дясната раменна става, като са налице ограничени движения в
тази става поради болезненост в рамото, за преодоляването на които са му
предписани през м.02.2024г. прием на лекарства и физиотерапевтични
процедури.
8
Във връзка с установяване на психоемоционалното състояние на
пострадалия след инцидента, по делото е изслушано и заключение на
съдебно–психологическа експертиза, което не е оспорено от страните и е
възприето от съда, от фактическите констатации в това заключение следва да
изходи в решаващата си дейност и въззивният съд. Съгласно заключението на
СПсЕ Д. Д. е затворен, не споделя преживяванията си, което е белег и на
възрастовата група, в която попада. Засилването на такова поведение за дълъг
период от време може да има отражения в бъдеще, както може и да бъде
защитен фактор. Към момента на прегледа му на 06.06.2023г., пострадалият е
споделил на експерта, че трудно се доверява на пътуването в автомобил и го
прави само ако е наложително. ПСТР, с каквото е диагностициран ищецът, е
последващ симптом на преживян силен шок. Изживяване, което носи
усещането за риск за живота, неясни последици за физическото здраве и др., е
предразполагащо за възникване на ПТСР. Пострадалият е успял да се
възстанови от огнището на този процес, но все още не е възстановен напълно.
Избягването на обсъждане на преживените емоции и тревоги се изразява,
когато все още темата е болезнена. При Д. се отчита и изтласкване на спомени,
друг защитен механизъм, което сигнализира за претърпян силен стрес.
Обобщено е в заключението, че пострадалият проявява симптоми на преживян
посттравматичен стрес с потиснато емоционално състояние, затвореност в
себе си и неглижиране на чувствата си по отношение на изживяванията си.
Потиснати чувства могат да се проявят на по-късен етап при ситуация, сходна
на тази, предизвикала травматичното преживяване, или друг стресов фактор.
Последиците са индивидуални и няма как да се прогнозира нито появата им,
нито какви биха били те.
При така приетото за установено, въззивният съд прави следните
правни изводи по спорния въпрос за размера на дължимото на ищеца
обезщетение за неимуществени вреди, предназначено да възмезди болките и
страданията, понесени от него по повод получените телесни увреди и други
неблагоприятни последици като пострадал от ПТП:
Вредите, които ищецът твърди, че са му причинени от процесното
ПТП подлежат на доказване на общо основание (чл. 154, ал. 1 ГПК).
Травматичните увреждания и други негативни последици, получени в
резултат от процесното ПТП, са установени в първоинстанционното
9
производство, измежду които е и „Мозъчно сътресение“. В приложение на чл.
52 ЗЗД, при съобразяване на характера и тежестта на увреждането на здравето
на пострадалия, който на 16 години е получил посочените по-горе увреди, в т.
ч. мозъчно сътресение с церебрастенен синдром с типичните му прояви,
както и с оглед претърпените от него болки и неудобства от физическо
естество, които са присъщи на уврежданията, вкл. характера и
продължителността на лечението и продължителността на възстановителния
период, който в случая за най-тежкото травматично увреждане – счупване на
ключицата, е по-дълъг и възстановяване функцията на горния крайник не е
настъпило напълно и 2 години след ПТП - до м.10.2024г., поради болезненост
и ограничени движения в дясната раменна става (установено при
извършваните физиотерапевтични процедури и при прегледитe през 2024г.);
при отчитане и на негативното отражение на травматичното събитие върху
емоционалното състояние на пострадалия, получил и ПТСР, с остатъчни
последици и към м.06.2023г., както и при съобразяване на икономическите
условия в страната към момента на настъпване на вредите, а като ориентир
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне
на обезщетението момент, индиция за икономическите условия, и въззивният
съд счита, че обезщетение в размер на 50 000 лв. отговаря на принципа на
справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, и не води до неоснователно
обогатяване на пострадалия. С оглед характера и тежестта на получените
травматични увреждания, вкл. по-дълъг оздравителен процес поради
продължаващите ограничения в движенията на раменната става, както и
засягането на психоемоционалното състояние на ищеца, няма основание за
намаляване на обезщетението за причинени неимуществени вреди, въпреки че
от контузията на главата и мозъчното сътресение не са установени органични
мозъчни увреждания. Безспорно може обосновано да се приеме, че след ПТП
и в рамките на периода на активно лечение на дясната ръка от около 2 месеца,
спазването на подходящ режим без физическо и психическо натоварване и
необходимостта от чужда помощ, животът на ищеца в ученическа възраст се е
променил внезапно в негативен план, макар и без данни за сериозно засягане
на социалното му функциониране. Същевременно евентуална проява на нови
вреди или влошаване на състоянието, невзето предвид от съда при определяне
на обезщетението за реално причинени и претърпени вреди, би било друго
основание за търсене на отговорност от делинквента, съответно от
10
обезпечилия гражданската му отговорност застраховател.
С оглед всичко изложено, въззивната жалба на ответника, с която иска
да се определи като дължимо на ищеца обезщетение в размер на 15 000 лв.,
което съдът прие, че не отговаря на отговаря на принципа на справедливостта,
прогласен в чл. 52 ЗЗД, е неоснователна, а решението в обжалваната част като
правилно подлежи на потвърждаване и чрез препращане към мотивите на
първоинстанционния съд, кореспондиращи на приетото от въззивния съд (чл.
272 ГПК). При този изход на спора, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА
вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на представителя по пълномощие на ищеца се
присъжда сумата 1 725 лв. – адвокатско възнаграждение за безплатна правна
помощ за въззивната инстанция, съразмерно на уважената част от иска от
въззивния съд, на база материалния интерес по делото и като се изхожда, но
само като ориентир (вж. решение от 25.01.2024г. по дело С-438/2022г. на СЕС,
задължително за националните съдилища) от размерите на възнагражденията,
предвидени в НМРАВ /наименование до изм. и доп. ДВ. бр.14 от 18 Февруари
2025г./. За да определи посочения размер на възнаграждението за оказаната
безплатна правна помощ, САС отчете характера на въззивното производство
(ограничен въззив), чието разглеждане в случая е приключило и в едно
заседание, както и, че основните спорни въпроси, поставени за разрешаване в
казуса, с оглед частичното обжалване на решението в негова осъдителна част
и оплакванията срещу правилността му, са били двата въпроса, обсъдени в
мотивите към настоящото решение, – последица ли е от ПТП и мозъчното
сътресение, с което е бил диагностициран ищецът, и какъв е размерът на
дължимото обезщетение за вреди с оглед действително претърпените и
доказани вреди.
Така мотивиран, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 187 от 28 декември 2023г. по гр. д. № 5/2023г.
на Окръжен съд – Видин в обжалваната осъдителна част – над присъдения
размер на обезщетението за неимуществени вреди от 15 000 лв. до 50 000 лв.
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 38,
ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА вр. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. В. М. сумата 1
750 лв. - възнаграждение за безплатна правна помощ за въззивната
11
инстанция.
Решението може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12