№ 16416
гр. София, 03.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110162419 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на П. К. К., с която срещу
"Ф." ЕООД са предявени кумулативно съединени искове, както следва -
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и 3 и
ал. 2, предл. 4 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за предоставяне
на гаранция № 4248453/31.08.2021 г., поради заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, както и поради липса на основание и
осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за сумата от 50
лева, като част от претенция в размер на сумата от 300 лева, представляваща
платено без основание възнаграждение по нищожния договор за
поръчителство, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване
на исковата молба /17.07.2022 г. / до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем № 4248453 с "И."
АД за сумата от 600 лв., по силата на който се е задължил да предостави едно
от посочените в договора обезпечения. В изпълнение на това задължение, при
сключване на договора за заем, ищецът е подписал и договор за предоставяне
на гаранция с ответника, по който последният е обезпечил пред кредитора
задълженията на заемателя срещу възнаграждение в размер на 300 лв.,
платимо от заемателя разсрочено към всяка от месечните му вноски по
заемния договор. Ищецът твърди, че е погасил изцяло процесния кредит.
Счита, че в отношенията си със заемодателя и гаранта, ищецът има качеството
потребител, като и двата договора следва да отговарят на специалните
изисквания на ЗПК, а доколкото обезпечителната сделка има акцесорен
характер, нейната действителност зависи от наличието на валидно заемно
правоотношение. Поддържа, че клаузата на чл. 4 от договора за заем е
1
нищожна поради противоречие с разпоредбите на чл. 19, ал. 4 и чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, а договорът за поръчителство е изначално лишен от основание поради
липса на насрещна престация от ответника срещу получаваното
възнаграждение предвид наличието в негова полза на регрес в случай на
погасяване на задълженията по заемния договор. Твърди, че ответникът и
заемодателят са свързани лица, като възнаграждението по оспорената сделка
на практика се е усвоявало като печалба от заемното дружество и не се
включвало в ГПР по заемния договор, като по този начин 1 се заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се накърняват добрите нрави. Ето защо
моли са установяване на нищожността на договора за поръчителство и
връщане на платеното без основание възнаграждение, заявено като частична
претенция. Въведено е възражение за нищожност на договора за паричен заем,
съответно на клаузата на чл. 4 от същия. Претендира разноските по делото.
Ответникът счита, че съединяването на установителен и осъдителен иск
с еднакъв предмет е недопустимо, както и че исковата молба е нередовна. По
същество оспорва исковете с твърдението, че процесният договор
представлява гаранционна сделка, по която ищецът е платил възнаграждение
за насрещна услуга – гарантиране от страна на ответника на изпълнение на
задълженията по договора за заем, в следствие на което, заемателят да избегне
неблагоприятните последици по това правоотношение, като разпоредбите на
ЗПК са неотносими към договора за поръчителство. Счита, че евентуалните
пороци по договора за заем нямат отношение към действителността на
гаранционния договор, доколкото гарантът и заемодателят са различни правни
субекти и не са обвързани помежду си, като намира и че разпоредбите на ЗПК
са неприложими към процесното правоотношение. Счита, че договорът не е
лишен от основание, тъй като поръчителят се задължавал да отговаря с
главния длъжник срещу съответното възнаграждение, относно твърденията за
нищожност поради накърняване на добрите нрави – сочи, че това основание
не е налице, тъй като договорът е сключен в съответствие с принципите на
добросъвестността. Поддържа, че възнаграждението по гаранционната сделка
не е прекомерно, доколкото е изчислено след преценка на риска и при
положение, че гарантът е поел солидарно задължение да отговаря за всяко
неизпълнение по заемния договор, включително по отношение на разноските
по събиране на вземането. Твърди, че договорът за гаранция е сключен поради
възлагането от страна на ищеца, който е имал избор между трите вида
обезпечение по договора за паричен заем. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски. Към отговора на исковата молба ответникът е
приложил извлечение, съгласно което признава, че по процесния договор
ищецът му е заплатил.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД е
да докаже сключването на процесния договор за предоставяне на гаранция 2
(поръчителство) с посоченото в исковата молба съдържание, което заобикаля
законова разпоредба и/или накърнява добрите нрави, а ответникът следва да
докаже валидността на процесния договор, сключен при наличие на
2
основание.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца
е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на
ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на
полученото.
По отношение възражението на ответника за недопустимост на
производството, съдът намира същото за неоснователно. Вярно е, че поначало
липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато за същото
право може да бъде предявен осъдителен иск, но в конкретния случай
кумулативното предявяване на отрицателен установителен и осъдителен иск е
допустимо, тъй като предметът на двете претенции не е еднакъв, доколкото по
осъдителната претенция между страните няма да се формира сила на
пресъдено нещо по спорния въпрос за действителността на
правоотношението, а по този въпрос съдът ще се произнесе само в мотивите
на решението.
По силата на договор за паричен заем № 4248453 от 31.08.2021, "И."АД
е предоставил на П. К. К.. заем в размер от 600 лева, със срок на заема-12
седмици, ГЛП-40% и ГПР- 47.93%. /л. 82-85/.
По силата на договор за предоставяне на поръчителство № 4248453 от
31.08.2021 г. П. К. К., в качеството на потребител, е възложил на "Ф." ЕООД, в
качеството на поръчител, да сключи договор за поръчителство с "И."АД, по
силата на който да отговаря солидарно с потребителя пред "И."АД за
изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно
договора за паричен заем, както и за всички последици от неизпълнението на
задължението срещу възнаграждение в размер от 185.52 лева, платимо
разсрочено на вноски.
Съгласно заключението на ССчЕ заплатената сума от П. К. К. на "Ф."
ЕООД по Договор за поръчителство № 4248453 е в размер на 185,52 лева.
Съгласно заключението на ССчЕ заплатената от ищеца сума за погасяване на
задълженията по Договор за паричен заем № 4248453 и по Договор за
поръчителство № 4248453 е в общ размер от 683. 01 лева. Със сумата в размер
от 816 лева са погасени задължения по договора за паричен заем и по
договора за поръчителство, както следва: 600 лева –главница, 30.48 лева –
договорна лихва и 185,52 лева – поръчителство. Съгласно заключението на
ССчЕ ако в разходите бъде включено и възнаграждение за поръчителство, ГПР
ще бъде в размер от 1149.29 %.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 4 от договора за заем заемателят се задължава в срок до три
дни, считано от датата на сключване на договора да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица-поръчители или или
одобрено от заемодателя дружество-поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство за поемане на
задължението по чл. 1 потребителят дължи възнаграждение на поръчителя в
размер от 185.52 лева, платимо разсрочено на вноски, всяка от които в размер
3
на 15.46 лева.
Видно от датата на договора за поръчителство - 31.08.2021, същият е
сключен в деня на договора за заем. В този смисъл обезпечението по договора
за заем не следва да се ангажира в 3 –дневен срок от сключването на договора,
а то е предпоставка за сключването му. Освен това към датата на сключване
на договора за заем е известно възнаграждението по договора за
поръчителство и същото е включено в погасителни вноски. В този смисъл
възнаграждението по договора за поръчителство следва да бъде включено и в
ГПР като разход, който е бил известен още към момента на сключване на
договора за заем и предпоставка за сключването на договора.
Видно от договора за поръчителство, сключен между ищеца и ответното
дружеството възнаграждението е в размер от 185.52 лева, при отпуснат заем
от 600 лева. В този смисъл сумата на възнаграждението по договора за
поръчителство е почти 1/3 от размера на заема по договора за заем, което води
до нееквивалентност на престациите и същевременно създава условия за
неоснователно обогатяване на кредитора. Още повече, че ответното дружество
и "И."АД са свързани лица..
Видно от Търговския регистър "И."АД е едноличен собственик на
капитала на "Ф." ЕООД, с оглед на което длъжникът по сключен договор за
заем следва да плати възнаграждение на поръчителя, който да гарантира сам
пред себе си за отпуснатия заем. В този смисъл това възнаграждение
представлява скрита печалба извън договорната лихва, която води до
неоснователно обогатяване на кредитора. С оглед на което съдът приема, че
договорът за поръчителство нарушава принципа на добросъвестност и
справедливост и накърнява добрите нрави.
Предвид изложеното съдът намира, че договорът за поръчителство е
нищожен поради противоречие с добрите нрави.
Освен това договорът за поръчителство е договор, който следва да бъде
сключен между поръчителя и кредитора, а не между длъжника и поръчителя.
В този смисъл договорът за поръчителство е нищожен и поради противоречие
със закона- чл. 138 от ЗЗД.
Сключването на договора за заем, обезпечен с възмезден договор за
поръчителство с дружества, които са свързани лица и невключването на
възнаграждението в ГПР, води до нищожност и на двата договора поради
противоречие със закона- чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Съгласно чл. 3, ал. 3 от договора за поръчителство "И."АД е овластено
да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за
заплащане на възнаграждението по договора за поръчителство.
Доколкото е известна сумата на възнаграждението по договора за
поръчителство към момента на сключване на договора за заем, съдът намира,
че възнаграждението за поръчителство следва да бъде включено като разход в
ГПР.
Още повече, че дружествата са свързани лица, както и че "И."АД, който
е едноличен собственик на капитала на ответното дружество, е овластено да
4
получи плащането на възнаграждението за поръчителство.
Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК / в сила от 23.07.2014 г. / максималният
размер на ГПР не може да бъде по-висок от петкратния размер на законната
лихва, дължима за просрочени задължения. В случая договорът за заем е
сключен на 31.08.2021 г., с оглед на което спрямо него е приложима
горепосочената редакция на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Основният лихвен процент
към м. 08. 2021 е 0%, а заедно с 10 пункта надбавка възлиза на 10%. В случая
по договора ГПР е 47.93 %.
Съдът намира, че в ГПР неправилно не е включено и възнаграждението
за поръчителство.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК ГПР по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или
косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, включително
тези дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В случая
възнаграждението за поръчителство представлява също разход по кредита,
който следва да бъде включен в ГПР. Към датата на сключване на договора за
заем възнаграждението за поръчителство е начислено и за него също е
изготвен погасителен план.
Настоящият съдебен състав счита, че ако бъде включено в ГПР
възнаграждението за поръчителство, ще бъде надвишен петкратния размер на
законната лихва от 50%. Това се установява и от заключението на ССчЕ,
според което с включването на възнаграждението за гаранция ГПР ще стане
1146,29 %.
Невключването на възнаграждението за поръчителство в ГПР
представлява заобикаляне на закона с оглед постигане на съответствие с
ограничението по чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Възнаграждението за поръчителство
представлява допълнителна скрита печалба за сметка на потребителя, която е
извън договорната лихва. Възнаграждението за поръчителство води до
оскъпяване на кредита.
Съгласно чл. 11, т. 10 от ЗПК договорът за кредит съдържа ГПР и общата
сума дължима от потребителя. Съгласно чл. 22 от ЗПК, ако не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-т. 12, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В тази връзка невключването на възнаграждението за
поръчителство в ГПР, което представлява неправилно посочване на ГПР,
съставлява неспазване на изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК.
Поради това и на основание чл. 22 от ЗПК съдът намира, че договорът за
заем е недействителен.
Доколкото основният договор за заем е недействителен, недействителен
се явява и договорът за поръчителство.
Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Освен това договорът за поръчителство е нищожен и на самостоятелно
5
основание поради противоречие със закона и поради нарушаване на добрите
нрави. по нищожен договор е дадено без основание.
Кредитирайки заключението на ССчЕ, съдът приема, че ищецът е
заплатил сума в общ размер 816 лева, с която са погасени задължения по
договора за паричен заем и по договора за поръчителство, както следва: 600
лева –главница, 30. 48 лева –договорна лихва и 185. 52 лева – поръчителство.
Доколкото договорът за поръчителство е нищожен, сумата от 185.52 лева е
платена без основание.
Съдът приема, че е налице имуществено разместване между
патримониума на ищеца и ответното дружество, доколкото "И."АД е
овластено да получи плащането от името на ответното дружество. Освен това
"И."АД е едноличен сбоственик на капитала на ответното дружество.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички препоставки
по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и предявеният иск следва да бъде уважен. Налице
е изменение на размера на иска на 185,52 лв., направено с молба от 27.03.2024
г. – преди първото открито по делото съдебно заседание.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разноски се дължат само на ищеца съгласно
чл. 78, ал. 1 ГПК /л. 88 – списък с разноски/.
Ищецът е заплатил 400 лева за държавна такса и депозит за вещо лице
по ССчЕ, които трябва да му бъддат изплатени.
Релевираното с отговора на исквоата молба възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е основателно. Както е уточнено в Решение
от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г., съдът не е обвързан от минималните
размери на възнагражденията, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед нейното
противоречие с чл. 101, пар. 1 от ДФЕС. При това положение при определяне
на възнаграждението съдът взе предвид следните критерии: 1/ фактическата и
правна сложност на делото /в случая такава липсва/; 2/ обема на извършената
от представителя защита /подаване на искова молба и явяване в едно открито
съдебно заседание/; 3/ защитаваният материален интерес по исковете – общо
185,82 лева/; 4/ обичайният възприет в съдебната практика размер на
адвокатските възнаграждения по делата, касаещи договори за малки
потребителски кредити /около 400 лева/; 5. липсата на отклонения от
обичайното развитие на процеса /насрещни искове, обратни искове,
привличане/встъпване и пр./; 6. обстоятелството, че двата съединени иска
защитават един и същи интерес на ищеца, доколкото се касае за инцидентно
оспорване чрез установителен иск на валидността на неустоечната клауза, по
която е заплатена сумата предмет на осъдителния иск, поради което следва да
се вземе предвид съвкупният размер на материалния интерес по двата иска.
При приложение на тези критерии съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от общо 480 лева с ДДС.
*Решението е изготвено в срок от една година и пет месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
6
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от П. К. К., с ЕГН: **********, срещу
„.....“ ЕООД, с ЕИК: ******, иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД,
нищожността на Договор за поръчителство 4248453 от 31.08.2021 г., сключен
между П. К. К., с ЕГН: **********, и „.....“ ЕООД, с ЕИК: ******.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, с ЕИК: ******,, да заплати на П. К. К., с ЕГН:
**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 185,52 лева,
представляваща заплатена без основание сума по Договор за поръчителство
4248453 от 31.08.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 17.11.2022г. да
окончателно изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 40 лева, представляваща сторените по делото разноски.
ОСЪЖДА „.....“ ЕООД, с ЕИК: ******,, да заплати на адв. Д. М. М.,
САК, с личен номер: ***********, сумата от 480 лева, представляваща
възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на П. К. К., с ЕГН:
**********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7