Р Е Ш Е Н И Е
№ 5810/17.12.2019г.
гр. Варна, 17.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, XVII-ти състав,
в публично заседание на трети декември
през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВЕЛИНА ДИМОВА
при участието на секретаря Антоанета Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 14892 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството
по настоящото дело е образувано по предявен от Д.Ц.Р., ЕГН:**********,*** против
„Е.П.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Г. К., П. С.
С. и Я. М. Д., отрицателен установителен иск, с
искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не дължи на дружеството сумата от 1352,90лв., начислена от ответника по издадена фактура №**********/01.08.2019г.
Ищцата заявява, че е
потребител на електрическа енергия, по договор за покупко-продажба на ел.енергия,
сключен с ответното дружество, за обект - апартамент в гр.В., бул.“****“ бл.**,
вх.**, ет.**, ап.**, по партида с абонатен №**********. Сочи, че на
26.07.2018г. служители на „Е. С.“ АД съставили констативен протокол, в който
обективирали установено от тях изменение в данните на тарифа 3, която е скрита
и не се вижда на дисплея на електромера. Въз основа на съставения констативен
протокол ответното дружество начислило допълнително количество ел.енергия общо
в размер на 7240кВТч за период 27.07.2018г. - 26.07.2018г., като издало фактура №********** за сумата от
1352,90лв., чиято дължимост ищцата оспорва. Същата намира, че не е ползвала
енергията, която ѝ е начислена. Заявява, че не е договаряла ползване на
скрит регистър и не е виждала показанията на тарифа 3 на дисплея на апарата. В
случай, че се приеме, че процесната ел.енергия е била доставена, изразява
становище че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя регистър е в
нарушение на разпоредбата на ПИКЕЕ, задължаваща дружеството-доставчик да
осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване.
Намира, че възможността на абоната за контрол на показанията на тарифа 3 е възпрепятствана,
тъй като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със специален
софтуер, с който разполага само неговият производител и лицензираното за
ползването му енергийно дружество. Счита също, че отчетът по незаявена от
потребителя тарифа е в противоречие с нормите на ПИКЕЕ и ЗЕ, които въвеждат
изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел. напрежение, като
остава неясно в кой конкретен часови диапазон е станало потреблението, за което
е издадена процесната фактура. Съобразно изложеното ищцата моли съда да признае
за установено, че не дължи на
ответното дружество посочената сума, като претендира и заплащането на
направените по делото разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответното дружество, като в законоустановения
едномесечен срок е депозиран писмен
отговор, в който същото сочи, че счита иска
за неоснователен. Поддържа, че е налице правно основание за възникване на вземането на
ответното дружество за потребена електроенергия, както и че процесната сума
представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия. Дружеството не оспорва, че между страните е налице облигационно
правоотношение по договор за доставка на ел. енергия. Потвърждава обстоятелството,
че е извършена проверка на изправността на средството за търговско измерване,
както и че резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол
№1104834/26.07.2018г. Намира, че разпоредбите на Общите условия на „Е. С.“ АД и
„Е.П.“ АД имат обвързваща сила между страните, за което излага подробни
съображения. Заявява, че изпълнява задълженията си добросъвестно и точно. Сочи,
че на 26.07.2018г. е извършен техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищцата от служители на „Е. С.“ АД, в присъствието на двама свидетели,
които не са служители на ответното дружество, като изтъква, че последното няма
вменено нормативно задължение предварително да известява потребителите за
проверките, които извършва, тъй като подобно предизвестяване би обезсмислило
усилията по предотвратяване на неправомерните въздействия върху измервателните
системи и средствата за търговско
измерване. В отговора се излага, че „Е. С.“ АД е дружество с основен предмет на
дейност експлоатация и управление на електроразпределителна мрежа, чрез която
извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на обособена територия,
при наличие на валидна лицензия за това № Л-138-07/13.08.2004г., издадена от
ДКЕВР. Твърди се, че дружеството е
оператор на разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ
и собственик на средствата за търговско измерване според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и
има право да извършва технически проверки на място на измервателната система и
на средствата за търговско измерване. Твърди се, че на средствата за търговско
измерване се извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за
измерванията и нормативните актове към него. Заявява се, че дружеството следи
за техническото състояние на измервателните уреди, като резултат на такава
проверка е и констатираното несъответствие при отчитането на потреблението на
електрическа енергия от абоната. Изразява се становище, че „Е. С.“ АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД.
Ответното дружество заявява, че при проверката са извършени замервания с
еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър
/регистър 1.8.3./ са отчетени 007240,3 кВТч, като тази ел. енергия не е
визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната.
Твърди, че процесният електромер е демонтиран и подменен с нов такъв, като в Български институт по метрология,
Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Варна е
извършена експертиза, при която е установено, че е осъществявана намеса в
софтуера на електромера, както и че електромерът не съответства на техническите
характеристики. Твърди, че при софтуерно прочитане е констатирано наличие на
преминала електрическа енергия по трета тарифа /007240,3 кВТч/, която не е
визуализирана на дисплея. Изтъква, че Констативния протокол на БИМ е официален
свидетелстващ документ, който съобразно чл.179, ал.1 от ГПК се ползва с
материална, обвързваща съда доказателствена сила. Сочи, че е съставено
Становище за начисляване на електрическа енергия, което отразява точното
количество неотчетена ел. енергия след прочитане на регистър 1.8.3. Ответникът
намира, че процесната сума се дължи на основание чл.50 ПИКЕЕ, съгласно който
операторът на съответната мрежа може да коригира количествата ел. енергия като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите
количества ел. енергия при установяване на несъответствие между данните за параметрите
на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване на използваните количества ел. енергия за
период не по-дълъг от една година назад. Твърди, че този тип вмешателство има
за цел част от консумираната ел. енергия да бъде отклонявана в регистър, който
не се визуализира на електромера. Заявява, че при ежемесечно отчитане на
количеството ел.енергия е невъзможно да се установи натрупване на електрическа
енергия в невизуализиран регистър, тъй като това става само със специализиран
софтуер, с който инкасаторите не разполагат. Сочи, че на 01.08.2019г.
дружеството е издало фактура №**********, с която е определена цената на реално
консумираната електрическа енергия, натрупана в скрития регистър, а именно -
1352,90лв. Твърди, че с писма от „Е. С.“ АД (изх.
№454289_КП1104834_1/31.07.2019) и от „Е. - П.“ АД (изх.
№54259_КП1104834_2/01.08.2019г.) абоната е уведомен за извършената проверка,
съставения констативен протокол и издадена фактура. Заявява, че въпреки че е
извършена корекция на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, електрическата енергия
натрупана в невизуализирания регистър е реално доставена и потребена от
абоната-ищец, но същата не е заплатена
от нея. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД,
купувачът на стока е длъжен да плати цената на вещта, която в конкретния случай
вече е получена чрез направената доставка на електрическа енергия. Намира, че
съобразно ОУ на ДПЕЕ, от които страните са обвързани, потребителят е длъжен да
заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия, като счита, че
процесната сума се дължи от ищцата на основание чл. 50 от ПИКЕЕ, вр. чл. 79,
ал. 1, вр. чл. 200, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. В случай, че
се счете неприложимост на чл.50 от ПИКЕЕ към конкретната хипотеза, моли искът
да бъде отхвърлен на основание чл.183 от ЗЗД, тъй като се касае за установено
точно количество реално потребена енергия, чието заплащане се дължи от абоната
по силата на установена между страните облигационна връзка.
Ето защо
ответното дружество моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения от ищцата иск като неоснователен и недоказан, както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на процесуалния представител на ищцата, в случай, че същото
надхвърля минимума, определен в Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
В
съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния си представител,
поддържа исковата претенция и моли съда да уважи исковата молба, така както е
била предявена, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. За ответното дружество се явява упълномощен представител,
който поддържа отговора на исковата молба и моли иска да бъде оставен без
уважение.
Подадената искова молба отговаря на процесуалните
изисквания на закона и се явява допустима.
От изложените в исковата молба
фактически твърдения се установява наличието на извънсъдебен спор между
страните като условие за надлежното упражняване на правото на иск. Разгледана по същество, исковата молба е основателна, по следните съображения:
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа
страна:
Между страните е налице валидно сключен договор за
продажба на електрическа енергия при действащите публично известни Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия, при което ищцата се явява битов клиент по смисъл на §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на
потребление, за обект- апартамент, находящ се в гр.В., бул.“***“ бл.**, вх.**,
ет.**, ап.**, по партида с абонатен № *** и клиентски № *** - обстоятелства, приети за
безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК.
На 26.07.2018год. служители на „Е. С.” АД
извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищцата, при която били извършени
замервания с еталонен калибриран уред и било установено, че в невизуализирания
регистър /регистър 1.8.3./ са отчетени 007240,3 кВТч, като тази ел. енергия не
е визуализирана на дисплея. Електромерът
бил демонтиран и подменен с нов, като подмененият електромер бил поставен в
индивидуална опаковка, пломбирана с пломба № 608185. Резултатите от проверката
били отразени в Констативен протокол с №1104834/26.07.2018г., който бил подписан от двама свидетели /л.25/.
По реда на
Закона за измерванията била извършена метрологична експертиза на демонтирания
СТИ в Българския институт по метрология, в хода на която при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер Iskra ME 162, трябва да се състои от две
тарифи T1 и T2, като действително потребената енергия се разпределя и върху
невизуализираната тарифа: T3-007240,3.3 kWh. Установено било, че не е
осъществяван достъп до вътрешността на електромера, както и е, че същият
съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
точност при измерване на електроенергията. Бил съставен Констативен протокол от
метрологична експертиза на електромер №1778/26.07.2019г., отразяващ резултатите
от изследването /л.27/.
Във връзка с
посочения констативен протокол, на 30.07.2019г. от „Е. С.“ АД било изготвено
становище за начисление на ел. енергия, с което било одобрено начисляването на
допълнителна ел. енергия в размер на показанията след прочитане на регистър
1.8.3, който не се визуализира при редовен отчет, като било отразено, че корекцията
се извършва на основание софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е
установено точното количество неотчетена ел.енергия /л.29/.
В резултат
на корекцията на абоната било начислено общо количество ел. енергия в размер на 7240 кВТч., за периода от 27.07.2017г. до 26.07.2018г. Допълнително
била начислена сумата от 1352,90лв., за
която била издадена фактура №**********/01.08.2019 год. /л.30/.
Видно от
извлечение за фактури и плащания, приложено на л.37-38, процесната фактура не била
заплатена.
Изложената
фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени
доказателства, както и от назначената съдебно-техническа експертиза. От заключението на вещото лице, прието от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, се установява,
че СТИ е от одобрен тип. Метрологичната
му проверка е от 2015г., т.е. преди да бъде монтиран, а метрологичната му
годност е шест години. Според констатациите в приобщените констативни протоколи,
СТИ е регистрирал в тарифа 1.8.3 количества на ел. енергия, които са преминали
през електромера, но са регистрирани в тарифа Т3, която не се визуализира по
заводска настройка. Вещото лице сочи, че е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която по своята същност е софтуерна и води до въвеждане на още
една тарифа-Т3, в която се отчита част от потребяваната електроенергия, но
същата не се визуализира и съответно не се инкасира. В заключението се посочва,
че констатираната външна намеса се реализира посредством използване на специализирана техника и парола за достъп
второ ниво. Вещото лице приема, че изчисленията на стойността на начислената
ел. енергия са математически точни, а цените на електроенергията за съответните
подпериоди са съгласно определените от КЕВР.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника се намират в договорни
отношения за доставка на електроенергия, т.е., че последният е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума. В тежест на ответника е
да докаже дължимостта на начислената сума, като следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането си. В тази връзка той
трябва да докаже, че в резултат на извършената проверка правилно и при
спазване на нормативните изисквания е начислил сумата, предмет на иска, като остойностеното
количество ел. енергия е реално доставено на ищцата.
Не
е спорно по делото, че имотът, в
който е извършена проверка от страна на ответника,
е бил присъединен към електропреносната мрежа, при което ищцата се явява потребител на продаваната от ответното дружество
електроенергия, както и че й е начислена процесната сума. По
делото не е представен индивидуален договор за достъп и пренос на ел.енергия между страните, но не се оспорва, че същите се намират в
договорни отношения през периода на
проверката и на корекцията.
Спорът между страните се свежда основно до въпроса налице ли са предпоставките,
обосноваващи
правото на
доставчика на ел.енергия да извършва едностранно
корекция на сметките за
електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно по реда
на чл. 50 ПИКЕЕ електроенергия.
Според разпоредбата на чл. 83, ал. 1,
т. 6 ЗЕ, устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начина и местата
за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. Втората алинея на цитираната норма възлага приемането на
посочените правила на
ДКЕВР, понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, като същите следва да се
публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет страниците им. С
приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за
енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год.,
норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при
които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за
уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата
на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Следователно правото на крайния снабдител да коригира
сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия е обвързано с изпълнение на
задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при
извършване на корекция на сметка и за създаване на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на
корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС е отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД, поради което същите не следва да се прилагат. Поради това до одобряването на нови ОУ в отношенията си с клиентите „Е.-П.“ прилага действалите преди 07.09.2014 г. ОУ, а именно тези, одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР. Доколкото в чл. 24 и чл. 25 от посочените ОУ е предвиден ред за уведомяване на клиента, следва да се приеме, че изпратеното уведомление е в съответствие със законовото изискване.
Различен
правен извод се налага обаче по отношение изискването за наличие на правила
за измерване на количеството електрическа енергия със
съдържание, съответстващо на действащата нормативна уредба. Визираните
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила за измерване на количеството електрическа
енергия са приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год. /ДВ, бр. 98 от
12.11.2013 год./. С Решение №
1500/06.02.2017, постановено по адм.д. № 2385/2016, по описа на Върховният
административен съд на Република България - Петчленен състав - I колегия обаче
нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл. 48-51, са отменени. Съдебното решение е обнародвано в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год., като по силата на
чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК, от този ден подзаконовият нормативен акт се
смята за отменен. Доколкото техническата
проверка в обекта на потребление е извършена след тази
дата, разпоредбите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ не могат да намерят приложение
към настоящия случай. В отменените разпоредби се
съдържат процедурни правила за надлежно извършване на проверката, която служи
като основание за коригиране на сметката. След отмяната на чл. 41-44 и
чл.
47 ПИКЕЕ липсва ред и предпоставки за извършване на проверка за
метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални
изисквания за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия. Извършените от ответника в тази връзка действия
към този момент не са изрично регламентирани, поради което и не са основани на
закона. Дори да не е отменен законовия текст, който предвижда коригирането на
сметката по определена методика, то след отмяната на текстовете, които уреждат
процедурата за констатиране на отклоненията в нормалното отчитане, е изключена
възможността за прилагането му.
При това положение съдът намира, че след влизане в сила на решението по адм.д.
№ 2385/2016, по описа на Върховният административен съд не съществува
нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса
на регламентация на действията, които следва да бъдат извършени при проверката,
която да гарантира правата и на потребителя, няма как едностранното коригиране
на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване
на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на
ПИКЕЕ. Впоследствие, с обнародването му в ДВ бр. 97/23.11.2018 г. е влязло в сила Решение №
13691/08.11.2018 г. по адм. д. № 4785/2018 г. на ВАС, с което е оставено в сила
решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. д. № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд., с което
са отменени чл.
48, чл.
49, чл.
50 и чл.
51 от ПИКЕЕ. Следователно към
момента на издаване на процесната фактура на 01.08.2019г. от ответника
приложения чл. 48, ал. 1, т. 1 б. „б“ от ПИКЕЕ,
послужил като основание за процесната корекция, е бил отменен, поради което не
съществува правно основание за начисляване на ищеца на исковата корекционна
сума, което установява нейната недължимост. При това положение предявеният
отрицателен установителен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК следва да бъде уважен изцяло като основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката /в редакцията и след измененията в ДВ, бр. 38 от 08.05.2018 г./, устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително реда и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.
С измененията на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ с ДВ, бр. 41 от 21.05.2019 г. разпоредбата отново съдържа възможността за корекция при измерени показания в невизуализиран регистър на СТИ.
След измененията на ЗЕ и отмяната
на ПИКЕЕ от 2013 г. КЕВР е издала нови
ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г.), в които вече фигурира ред за
преизчисляване на количеството електрическа енергия, за която има измерени
показания в невизуализиран регистър /чл. 1, ал. 1, т. 7, чл. 47, ал. 1, чл.
55/. В § 2 от
ПЗР от ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./ е
предвидено, че процедурите по преизчисляване на
количество електрическа енергия, уведомяване, фактуриране и уреждане на
финансовите отношения с клиентите, които са започнали въз основа на констативни
протоколи, съставени до влизане в сила на тези правила, се довършват по реда,
действал към датата на съставяне на констативния протокол, като в случаите на
съставените след 01.07.2018 г. констативни протоколи се взема предвид и
действащата прогнозна пазарна цена на електрическата енергия за покриване на
технологичния разход на операторите на съответните мрежи, определена от
Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид изложеното следва да се
приеме, че в настоящия случай, доколкото процесният констативен протокол е
съставен след отмяната на приложимите разпоредби от ПИКЕЕ (отм.) и преди издаването на ПИКЕЕ
/обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, към момента на съставянето му е липсвал приложим материален закон, в съответствие с
който да бъдат установявани случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
Предвид изложеното, съдът приема, че към датата на проверката и коригирането на сметката на ищеца за ответника не е съществувало законово основание за това.
Действително, към датата на проверката все още е действал чл. 50 ПИКЕЕ който предвижда, че при установено несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период, не по-дълъг от една година. Съдът приема обаче, че този текст е неприложим по отношение на отчетените показания в скритите регистри, а касае други хипотези на несъответствие на данните, каквото становище е застъпено и в Решение № 21 от 01.03.2017 г. по т. д. № 50417/2016 г., I г. о. на ВКС. В цитираното решение се приема, че разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство. В настоящия случай не се установява дефект в измервателното устройство, а напротив-налице са доказателства, че СТЕ е било технически изправно, като правилно е отчитало преминалата през него електрическа енергия.
Дори и да се приеме, че след отмяната на чл.
1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ е съществувала законова възможност, която регламентира правото на ответното
дружество да извърши едностранна корекция на количество ел. енергия по
неотменените разпоредби на ПИКЕЕ, то отново може да се направи извод след
преценка на съвкупния доказателствен материал за незаконосъобразност на
корекционната процедура.
Съдът намира, че от събрания по делото
доказателствен материал не е доказано, че посоченото в цитирания регистър
1.8.3 количество електроенергия е реално
доставено и потребено от абоната. Вещото лице е изготвило своето заключение
само и единствено на база на становището за начисление на електрическа енергия,
изготвено от ответното дружество, което е в интерес на последното. По делото не
са представени никакви доказателства, от които да се установи какви са
показанията на регистър 1.8.3 към началото на процесния период-27.07.2017г.
Предвид на това не може да се направи категоричен извод, дали за процесния
период е отчитана ел.енергия в този регистър и в какъв размер, поради
което и
не може да се направи обосновано заключение , че именно претендираното
от ответното дружество количество ел.енергия е реално доставено за процесния
период. От ангажирания в производството доказателствен материал не може да се
направи обоснован извод, че допълнително начисленото количество ел. енергия е
реално доставено и потребено от абоната
именно през процесния период. Не са
представени и доказателства по какъв начин е отчетено количеството ел.енергия
по отделните периоди, обективирани в становището. В приобщения към
доказателствения материал Констативен протокол от метрологична експертиза на
средство за измерване № 1778/26.07.2019г. на Регионален отдел-гр.Варна към
Български институт по метрология липсва посочване на отчетеното количество
ел.енергия в регистър 1.8.3, като са посочени само показанията на дневната
тарифа и нощната тарифа. Изрично е посочено, че тарифната схема на електромера
трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. В протокола е посочено, че е
направено софтуерно четене на електромера за преминала енергия на Тарифа Т3,
без да е посочено за какъв период от време се отнася същата. Липсва
доказателство, от което да се установи
как точно във времето и в кои
часовите зони е била консумирана тази електроенергия. Не се установява, да е налице несъответствие между данните за параметрите
на СТИ при ищеца и въведените при ответника
данни за нея. Потребителят е битов абонат и на това основание
електромерът му е параметризиран да отчита и визуализира отчета по двете
основни тарифи – 1.8.1 за нощна енергия и 1.8.2 за дневна енергия, каквито са и
данните при ответника, по които са начислявани месечните такси на ищеца.
Изрично е посочено в Констативен протокол
от метрологична експертиза на средство за измерване № 913/03.04.2019г. на
Регионален отдел-гр.Варна към Български институт по метрология, че тарифната
схема на електромера трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Не са налице
данни и доказателства абонатът да е подавал заявление за промяна на
параметризацията на електромера му чрез включване и на трета тарифа /1.8.3 / за
върхова енергия/, за да се отчита потреблението му и по нея. При това положение
съдът формира извод, че не е установено, че количеството в регистър 1.8.3 е консумирано от абоната за процесния период. Отделно от това, съдът намира,
че ответното дружество не е представило
доказателства по какъв начин е формирана процесната сума, като не е уточнено за
периода каква част от енергията е формирана по двете тарифни зони, съответно дневна
и нощна. Следователно не е изяснено
каква методика е използвана от страна на ответното дружество за определяне на
паричния еквивалент на отчетеното количество в регистър 1.8.3. Не е представен и
документ, от който да се установи, дали процесният електромер е бил с нулеви
показания за тарифа 1.8.3 към датата на извършване на проверката,
поради което и не може да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното
при метрологичната проверка количество ел. енергия в неактивиран за търговски
отчет регистър (регистър 1.8.3) е действително потребена от абоната, но
неотчетена при регулярните месечни отчети ел. енергия. /В този смисъл Решение
от 29.05.2018г. , постановено по въззивно гражданско дело № 668/2018г. по описа
на Окръжен съд – Варна/.
Предвид изложеното съдът не може да приеме за
установено, че в тарифа 1.8.3 действително е отчетено количеството енергия,
посочено в справката по чл.50 от ПИКЕЕ.
Съдът намира и че допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при доказано виновно поведение /включително
установено авторство/, установяване периода на неотчитане и реално потребеното
количество ел.енергия, а такива данни в случая не са налице.
Предвид изложеното съдът намира за недоказано, че
ответникът е осъществил надлежно начисляване на процесната сума, поради което искът
за
недължимост на претендираната сума се явява основателен и следва да бъде уважен.
Изходът на спора обуславя основателност на искането на ищцата
за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от нея съдебно-деловодни
разноски, съгласно представения по делото списък на разноските по чл.80 от ГПК,
приложен по делото, за които са представени доказателства за заплащането им. Доколкото
адвокатското възнаграждение е определено в минимален размер, възражението на
ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца се явява
неоснователно. С оглед изложеното, съдът намира, че на ищцата следва да бъдат
присъдени разноски в общ размер на сумата от 449,36 лв., от които 59,12 лв. -
държавна такса за образуване на производството и 390,24 лв. - изплатено
адвокатско възнаграждение, като същите
следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните,
че ищецът Д.Ц.Р., ЕГН **********, ***, не дължи на ответника „Е.П.”
АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление:***, сумата от 1352,90лв., /хиляда триста петдесет и два лева и деветдесет
стотинки/, представляваща начислена в резултат на извършена корекция на
сметката на потребителя стойност на ел. енергия за обект, находящ се в гр. В., бул.“***“ бл.***,
вх.***, ет.** ап.***, с аб. № **** и клиентски №****, за която е издадена фактура №**********/01.08.2019г, на основание чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Д.Ц.Р., ЕГН:**********,***,
сумата от 449,36 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторени по делото разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от съобщаването му пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: