№ 41
гр. Варна , 11.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
деветнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Вилиян Г. Петров Въззивно търговско дело №
20213001000214 по описа за 2021 година
„ВГ-6“ ЕООД - гр.София е обжалвало решение №260263/ 02.10.2020 г.
на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№1976/2018 г., с което е отхвърлен искът
му за присъждане на сумите: 53108.04 лв., представляваща дължима и
незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа енергия,
произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ „ВГ-4“ и „ВГ-5“, през м.
октомври 2016 г., обективирана в дебитно известие № 99/30.11.2016 г. към
фактура № 98/14.11.2016 г., дължима по силата на договор за изкупуване на
ел.енергия № 91/17.02.2010 г., 15681.66 лв. – обезщетение за забава за
периода: 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., 201138.50 лв., представляваща дължима
и незаплатена преференциална цена за изкупуване на ел. енергия,
произведена от собствената на ищеца ВяЕЦ, през м. ноември 2016 г.,
обективирана във фактура № 100/30.11.2016 г., дължима по силата на договор
за изкупуване № 91/17.02.2010 г. и 59391.76 лв. - обезщетение за забава за
периода: 01.01.2017 г. – 02.12.2019 г., ведно със законната лихва върху
посочените суми за главница от датата на предявяване на иска – 02.12.2019 г.
до окончателното им изплащане, на осн. чл. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 31, ал. 1
и сл. ЗЕВИ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Иска се отмяна на решението изцяло и
постановяване на друго решение, с което се уважат предявените искове като
доказани и основателни. Претендират се направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
Постъпила е частна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД – гр.Варна
срещу определение № 216052/29.12.2020 г., с което се оставя без уважение
1
молбата по чл. 248 от ГПК за изменение на решение № 260263/02.10.2020 г.
по т.д. № 1976/2019 г. по описа на ВОС в частта за разноските.
Въззивникът моли в с.з. чрез процесуалния си представител за
уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по
делото, като съображения за това излага в писмени бележки. Оспорва
подадената частна жалба и моли за оставянето й без уважение.. Прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата страна.
Ответникът по жалбата – „Енерго Про продажби“ АД-гр.Варна моли с
писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване
на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната
инстанция.
Третото лице – помагач – „НЕК“ ЕАД - гр.София е подало писмен
отговор, с който моли за потвърждаване на решението.
Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след
преценка на събраните по делото доказателства приема за установено
следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Основният спорен правен въпрос по делото е може ли след изменението
на чл.31, ал.5 – ЗЕВИ и приемането на Решение №СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР
ВяЕЦ да попадне последователно в две ценови категории в рамките на
едногодишен период, определени в т.1.7 и 1.8 от същото решение, съответно
произведената от централата електроенергия да подлежи на преференциално
изкупуване от обществения доставчик и от крайните снабдители по т.8 и по
т.9 от Решение №Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР за достигнато нетно специфично
производство на ел.енергия, съответно до 2000 kWh и до 2300 kWh, като едва
след изчерпване и на втория праг за определяне на преференциални цени
изкупуването стане по цени за излишък на балансиращия пазар.
На въпроса следва да се отговори отрицателно. Новата правна уредба
предвижда заплащането на произведена електрическа енергия от възобновяем
източник чрез енергиен обект – ВяЕЦ по преференциални цени да става не
съобразно фактически произведените количества до един от двата прага на
достигнато нетно специфично производство на ел.енергия, а съобразно
технологичната годност за работа на обекта през календарната година до 2250
часа и над 2250 часа съобразно зонирането в две ветрови зони още с Решение
№Ц-13/28.06.2006 г. на ДКЕВР. Целта е не да се ограничава производството
на електрическа енергия от вятърните електроцентрали само до или над 2250
годишни часа, а да се създадат условия да бъдат изкупувани по
преференциални цени само количествата електрическа енергия, които
2
осигуряват приходи на производителите от възобновяеми източници,
съответстващи на заложената норма на възвръщаемост в определените
преференциални цени със съответните решения на КЕВР – т.е. да се постигне
баланс между заложените в тези цени ценообразуващи елементи и
действителните приходи на производителите от възобновяеми източници,
съгласно мотивите за приемане на ЗИД на ЗЕ /обнародван в ДВ, бр.56/
24.07.2015 г., в сила от 24.07.2015 г./, с който е изменена нормата на чл.31,
ал.5 – ЗЕВИ.
Доколкото по делото не се спори, а и се установява от договор №91 от
17.02.2010 г. за изкупуване на електрическа енергия, произведена от
възобновяем енергиен източник, страните са определили, че технологичната
годност за работа на обектите – ВяЕЦ „ВГ-4“ и „ВГ-5“ в с.Могилище,
Община Каварна, с обща инсталирана мощност - 4000 kWh през календарната
година е до 2250 часа, следва че произведените над НСП от 2000 kWh
количества електроенергия се заплащат по цени за излишък на балансиращия
пазар. Няма основание за присъждане на преференциална цена от 188.29
лв/МWh без ДДС за произведеното количество през м.октомври 2016 г.
ел.енергия над НСП от 2000 kWh – 244.473 МWh. Няма основание и за
присъждане на преференциална цена от 188.29 лв/МWh без ДДС за
произведеното количество през м.ноември 2016 г. ел.енергия над НСП от
2000 kWh – 755.527 МWh и от 172.95 лв/ МWh без ДДС за произведеното
количество през м.ноември 2016 г. ел.енергия – 200 МWh след достигане на
2250 годишни часа работа на електрическата централа, без достигане на прага
от 2300 kWh НСП. От една страна процесната ВяЕЦ няма технологична
годност за работа повече от 2250 годишни часа. От друга страна в сила е
изменената норма на чл. 31, ал.5 – ЗЕВИ, съгласно която общественият
доставчик, съответно крайните снабдители изкупуват произведената
електрическа енергия от възобновяеми източници при следните условия: т.1.
- по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера
на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на
което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР;
т.2. - по цена за излишък на балансиращия пазар за количествата,
надхвърлящи производството по т. 1. Налице са и вече стабилизараните
административни актове на КЕВР – решения Ц-10/30.03.2011 г. и Ц-
13/28.06.2006 г., с които преференциалните цени на ел.енергия, произведена
от ВяЕЦ, са определени съобразно приетото зониране в две ветрови зони и в
две ценови категории, като приложима в случая е тази от тях, съответна на
характеристиката на процесната ВяЕЦ - технологична годност за работа на
обекта до 2250 часа годишно.
Обжалването пред ВАС на Решение № СП-5/28.03.2019 г. на КЕВР за
установяване на нетното специфично производство на ел.енергия, взето след
отмяна на т.1.7 от Решение №СП-1/31.07.2015 г. не променя тези изводи, тъй
като съгласно чл.13, ал.9 ЗЕ оспореното по съдебен ред решение е
3
предварително изпълняемо без оглед на предприетото обжалване. В
правомощията именно на КЕВР е да постанови нов административен акт,
който да замести отменената уредба по т.1.7 на Решение СП-1/31.07.2015 г. на
КЕВР, в случая - с Решение № СП-5/28.03.2019 г., без което приложението на
ЗЕВИ би станало невъзможно. При отмяна на административния му акт КЕВР
е длъжна да попълни незабавно липсващата уредба, като новото му решение
има действие към датата на първоначалното определяне на НСП съгласно §17
от ПЗР на ЗИЗ на ЗЕ, доколкото не може да има прекъсване в регулацията на
НСП при изкупуването на ел.енергия, произведена от възобновяем източник,
от регулаторния орган – КЕВР. Ако само хипотетично би се приело
твърдението за липса на валидно определено НСП от КЕВР, това би лишило
иска от основание, тъй като предпоставките на чл.35 ал.5, т.1 - ЗЕВИ,
предвиждащ заплащане по преференциална цена за количествата
електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на
електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални
цени в съответните решения на КЕВР, няма да са налице, а гарантирано
изкупуване на цялото произведено количество електроенергия по
преференциални цени законът не допуска. Решението по спора не зависи и не
е обусловено от съдбата на Решение № СП-5/2019 г. на КЕВР, обявено от
закона за предварително изпълняемо, предвид което не се е налагало спиране
от ВОС на производството по делото до приключване на обжалването му.
Ако при отмяна на административния акт, след като е започнало неговото
изпълнение, са увредени права на адресатите по него, съгласно чл.301 – АПК
административният орган приема нарочни възстановителни мерки.
Искът за сумите по процесните дебитно известие №99/30.11.2016 г. към
фактура №98/14.11.2016 г. и фактура №100/30.11.2016 г. при заплатена цена
за излишък електрическа енергия на балансиращия пазар от ответника се
явява неоснователен и следва да се отхвърли изцяло, ведно с обезщетение за
лихви за забава, законна лихва и разноски. Обжалваното решение е правилно
и следва да се потвърди изцяло. Въззивният съд препраща и към мотивите на
първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.
Частната жалба е подадена в срок. Разгледана по същество същата е
неоснователна. ОС Варна правилно е счел търсения от ответника адвокатски
хонорар за прекомерен предвид серийния характер на делото с идентичен
предмет и го е определил малко над минималния размер с вкл.ДДС, а именно
– в размер на 10000 лева, съобразно общия интерес по делото /надхвърлящ
100000 лева/, в съответствие с чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разпоредбата на чл.2,
ал.5 от същата наредба за определяне на възнагражденията съобразно вида и
броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно, т.е. съобразно
цената на отделните претенции, не намира приложение в случая. Тя е
приложима при искове в защита на различни интереси, т.е. при заявени с тях
различни фактически основания, налагащи различна защита по всеки от
4
исковете. Доколкото в случая предявените искове изхождат от едни и същи
правопораждащи факти, които предполагат еднаква защита, няма основание
адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете за
главници и лихви, съответно за м.октомври 2016 г. и за м.ноември 2016 г.
Меродавен е общият интерес по делото, така както предвижда и чл.7, ал.2 от
наредбата. Предвид това определението по чл.248 ГПК, с което е отказано
изменение на решението в частта за разноските, е правилно и следва да се
потвърди, като въззивният съд препраща и към мотивите на обжалваното
определение на ОС Варна.
Предвид същите съображения с оглед изхода на спора и направеното от
другата страна възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в полза
на ответника по жалбата, регистриран по ЗДДС, се присъждат направените
съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи адвокатско
възнаграждение, което съдът намалява поради прекомерност до размера на
10000 лева - малко над минималния размер по Наредба №1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, с вкл.ДДС, съобразно
неголямата фактическа и правна сложност на делото и положения труд от
адвоката предвид серийния му характер и идентичност с предмета по серията
разглеждани от съда дела.
Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на
Варненския апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №260263/ 02.10.2020 г. на Окръжен
съд Варна - ТО по т.д.№1976/2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 216052/29.12.2020 г., с което се
оставя без уважение молбата на „Енерго Про продажби“ АД - гр.Варна по чл.
248 от ГПК за изменение на решение № 260263/02.10.2020 г. на Окръжен съд
Варна – ТО по т.д. № 1976/2019 г. в частта за разноските.
ОСЪЖДА „ВГ-6“ ЕООД - гр.София, ЕИК124713301, да заплати на
„Енерго Про продажби“ АД - гр.Варна, ЕИК *********, сумата 10000 лева -
съдебни разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му
на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
5
1._______________________
2._______________________
6